Тайнствената пещера - Хари и Хестия

Тук, сама, руса, зеленоока, красива ученичка от Блъдхенд. Какво ли правеше това прекрасно същство тук? Дори и самата Хестия незнаеше. Може би искаше да си помисли за своите неща, да се поопражнява малко, да остане сама, или имаше среща с някого... Пещерата бе мястото, където Хестия можеше да се усамоти. Пусна русите си коси " Ех, де да бяха наистина руси" помисли си тя, и се подсмихна. Примигна леко и се съсредоточи над едно камъче, по-точно скала. Беше я вдигнала на няколко см от земята с помощта на мислите си, без магия когато някой я прекъсна....

Това беше Хари, който беше видял случайно пещерата.
- Здравей! - поздрави той.
Хари забеляза повдигнати камък и се учуди.
- Забелязала ли си онзи камък там?

Хестия се усмихна, неожа да докара лъчезарна усмивка, тази сутрин магията бе почнала да отслабва, ала все пак се усмихна.
-Аз го направих. Аз го вдигнах. - Хестия примигна бавно и камакът бавно слезе на земята и застана неподвижно. - Ти как си Хари?

- Добре. - каза той със зинала уста. - Как го повдигна без магическа пръчка? Как го направи само с поглед?

Хестия се ухили.
-Не е трудо, за човек като мен. - Хари започна да разбира - нетрябваше да задава много въпроси, но все пак се изкуши:
-Човек като теб , значи първокурсничка от Блъдхенд с много знаци по себе си, зелени очи, много ума и ученолюбива.
Хестия го погледна, погледът й бе твръд и студен, от очите й не лъхаше топлота и грижовност, а студ и хлад.
-Имам нещо да теб. - Хестия бръкна в джоба си и подаде на Хари една ботилчица в връвка, съвсем съничка и незабележима. - ТОва е въпросната отвара... Слагай я на врат си по веднъж дневно, така ще вдишваш достатъчто изпарения от нея. Ще ти стигне за 5 години. Мисля че това си бях намислила да ти кажа Хари. - Хари се подсмихна, виждаше че на Хестия не й сеговореше за тъжни неща, зачуди се какво хубаво й се е случвало напоследък и после, като се сети явно за нещо попита....

- Как вървят нещата с Алекс? - попита той като направи някакво странна физиономия - нещо мещо усмивка и намръщване.

Хестия зяпна. ЗАщо ли Хари питаше за Алекс...
-М... - тя неискаше да обсъжда тази тема. - Аз, такова... - После се поокопити - Кои неща? Той е готино момче, на моята възраст, Нищо че е от Вънъмхолд. Попринцип Не се разбирам с хората от там, но явно с Алекс намираме общ едик до някъде, засега... - Хери бе небе свършил с въпросите....

- Какво стана с косата ти? Отказа ли се от промяната?

Хестия се усмихна.
-Магията не е начина. Обичам си РУСАТА коса. Предпочитам си я такава, отколкото във всякакви други нюанси. Хари, изглеждаш ми притеснен напоследък. Какво те притеснява - Рязката смяна на темата накара Хари да зяпне, после приглътна, зачуди се, какво ли точно да й каже и най-накрая реши, че не тя е човека който трябва да знае какво става....

- Нищо ми няма. Защо реши, че ми има? - Хари я излъга, но не се досети, че тя владее леглимантика.

-Предпочитам да не ме лъжат. Хари, мисля че е най-добре да си вървя. - Момичето тръгна да излиза.