Градината - Хестия, Дженифър, Каролина

Музиката беше приглушена, беше малко по-далеч от шумотевицата. Приятно кътче за кратка почивка по време на бала.

Като седеше на пейката и гледаше Луната,професоркаат започна да си припомня всичко трескаво каквото се бе случило тази вечер.Преди също щеше да убие човек,точно пред учите на Каролина.След това щеше да убие Антонио.Преди няколко дни замалко да не се самоубие,а тази вечер,можеше да погуби Алекс дори и Хес.Но какво и ставаше?Изпитваше огромен гняв.Хес и беше приятелка,как можеше да я убие.
Аз преставлявам явно опасност пред ААкадемията?-помисли си тя
Мислите и бяха прекъснати от......

Каролина, която пристъпи предпазливо в градината. Виждайки Джен така, тя много лесно можа да предположи точно какво се въртеше из мислите й:
-Контролът е висшата форма на безчувственост, нали знаеш, Джен?
Вярно беше, че това бе едно странно виждане за нещата, но Кери не можеше да направи нищо-в кръвта й беше да гледа положително на всичко и всеки. Поощрявайки това, тя може би щеше да си навлече проблеми, но тази мисъл не успя дори да мине транзит през съзнанието й.
Кери седна до нея на пейката и почака джен да осъзнае, че не е сама и да се оттърси от мислите си...

Джен погледна приятелката си.В очите и се четеше празност,безнадеждност.После промълви:
-Може ли да напусна?
Кери реагира светкавично:
-Моля?Защо за бога?
Знаеше ,че Джен може да се справи със ситуацията, и невиждаше защо трябва да напуска.
-Защото,застрашавам живота на всеки от Академията.Помниш ли,когато щях да убия невинен човек,точно пред очите ти,преди седмица щях да убия друг човек,пак пред очите ти.Антонио също щеше да умре,аз самата щях да се самоубия,а днес щях да погубя живота и на други двама преставители на замъка.
Кери неможеше да повярва на чутото.Не си преставяше,че Джен е такаваа подваластна на проклятието на сестра и.Самата Маделин беше виновна сега и Кери го знаеше.Тя помълча известно време,после каза.........

-Много благородно е това твое решение и именно заради това ще трябва да откажа да го приема. Нищо в тази тиха война не е благородно; нищо не е правилно дори. А ти си една от силните ни карти в нея. Не мога да допусна да се откажеш. Бих те спряла и със сила ако се наложи.-Каролина се усмихна, изричайки последното.
Речта й не беше от най-силните, но директорката се надяваше да е убедила Дженифър гледната си точка, до толкова, че да не подхваща въпроса отново:
-Вярно е, че е необходимо да се научиш да се контролираш, но това е и на-силният ти коз в известен смисъл. Знаеш ли какво...-Кери се замисли.-Намини към къщи по-късно и ще ти дам от моята отвара за успокоение.-тя се засмя леко.-По-добра няма да намериш никъде...Така устройва ли те?-попита Каролина и потърси потвърждение в погледа на Джен...

Джен погледна Кери,но погледа и си осттана същия.След малко промълви:
-Вие елате в моята къща,трябва да Ви дам това ,което искахте преди време.
После се изправи искара пръчката си и я упря в гърдите на директората.
-Не съм силен коз,не съм по-добра от вас,Каролина, и едва ли ще
победите с или без мен.Сънувах го.Всичко знам.Знам ,че знаете всичко за
Хес,знам че знаете всичко и за Вивиан,а аз просто съм ненужна в
случая.По-добре ме уволнете докато е време-Джен спря.Зачервените и от
гняв очи се впериха в кроткия зелен поглед на КАРОЛИНА.Джен се одръпна и позволи на директорката да си искара пръчката.После и обърна гръб.Тогава......

Хестия влезе. Мислеше си че няма никой. ТЯ ахна при вида на Кери и Джен. Какво ли имаше? При вида на двете жени професорката по отвари доби сериозен вид и запита:
-Какво има? Да не се е случило нещо.?! - тя механично затърси пръчката си при вида на тази на кери

-Не госпожице Джоунс нищо не се е случило.Малка разправия между мен и директоката нищо друго.Джен се надяаше да е убедила Хестия,но явно не се получи.Погледна за помощт очите на Кери,но не намери такава.Тогаваа беше принудена да кажа:
-Госпожице Джоунс съжалявам ,че Ви раних тази вечер също и приятеля Ви ,господин Муун.Моля да приемете извиненията ми.Д
Двете жени бяха потресени от случващото се.Какво и ставаше на Джен?Да не превърташе случайно?
Първа от тях се окопити Хестия

-Ако ми бяхте дали този нож на мен... - Хестия замълча, пръглътна и си пое дъх. - За себе си ще кажа, няма проблем.А за господин Муун, немога да отговарям... Той е ученик тук, нашата отговорност е да пазим своите ученици, и нас съмите професори, ръководители и Кери - нашата директорка... Джен, - заговори по-меко Хестия. - Какво има, напоследък ми изглеждаш - Хестия се хвана за главата и лекоя тръсна - нищо, просто вашата сестра реши че е нужно да се запознае с амаранда насилствено - обясни тя странните си реакции, на гледащата я Кери - Та Джен, изглеждаш ми някак сякаш искаш да извадиш една брадва и да не оставиш и един жив човек тук... - Хестия го каза спокойно. - Неискам да те обиждам или дразня, питтам от загриженост.... - Хестия бе прекъсната от...

самата Джен:
-Не Хестия,искам да се самоубия.Искам да се оттегля,много добре знаете от какво,но нашата мила директорка не ми позволя,както сама си забелязала,аз съм опасност за Академията.
Стоун хвърли пръчката си и седна на пейката.После промълви:
-Убий ме Хес или вие директорке и се отървете от мен.безсилна съм

Хестия погледна Дженифър. Никога не бе очаквала от нея подобна реплика. Неможеше да отговори.
-Ако те убия, ще пропадне Академията. Без теб с/у волдемор ще ни е трудно. - Хестия беше стъписана.
-Хестия, - заговори мило, но обедително Каролина. - Много мило от твоя страна, но мисля че вече сме опитвали така... По-добре да си поговорим аз и Джен насаме, по-късно щете намерим, ако има нещо. Просто сега мисля че Джен има нужда от почивка и малко някой да й поговори, аз най-добре....
Хестия беше благодарна на Кери. Тя се усмихна и се ръкува к Кери като й остави едно съвсем мъничко шишенце в ръката.
"осъзнаваща отвара. Ще ти е полезна ако Джен прояви още твърдоглавост, ако има нещо ще съм наблизо. Ако ти хтрябва още отвара, няма проблем."