Коридора - Хестия и Алекс

Хестия беше в най-затънтената част на коридора. Там нямаше никой, а и некой нямаше да дойде. Хестия чакаше някого там. Чакаше Алекс. Беше прекалено ядосана, но искаше да си гоговорят малбко. ТЯ бе седнала на едно кресло и чакаше

Алекс се показа....
Той идваше също доста разярен...беше също толкова бесен колкото Хестия, ако ли не и повече. Вървеше бавно, а стъклата на прозорците се чупеха,когато Алекс минаваше покрай тях, лампите загаснаха, тока бе спрял. Хестия усети отрицателната енергия на Алекс, леко се притесни, но го познаваше, и знаеше че не би й навредил...

Той отиде при нея. Тя се изправи и го накара да седне - просто беше прекалено висок за да го стигне. Светлината, която бе остнала след тази вихрушка беше само от луната. Алекс се усмихваше при наглед спокойния вид на момичето. Той стоеше, тя беше права и бяха почти на един ръст, само хестия беше мъничко по-висока от него. Той се облегна а тя му удари шамар. Той се учуди.
-Как можеш да правиш така с приятелите ми. как можеш да си помислиш, че ще ти позволя. Нали ти ми казваше преди полвин час " просто незаемай страна" КАк да го направ, като ти само обръщаш нещата в своя вреда. Момичето беше доста близо до него, за да може да му удари втори шамар, ама Алекс достра развеселен...

се опита да я целуне, но тя отвърна глава.
А той й каза:
И ти ми каза, че ме харесваш,или мислиш че ме храсеваш.Е ?
Тя не каза нищо. Алекс продължи:
-Да така казах, но ти вземаш страна. Какво да направя аз да стоя и да гледам как те се опитват да те отдалечат от мен, е няма да стане тая.
Хари дойде, точно когато беше готова да говориш, той ме атакува, аз си отмъстих.Полсе крокодила ме атакува с нож и аз й отмъстих. Какво искаш повече...по-добре поговори с тях, а не с мен.
Алекс си пое дълбоко въздух, очаквайки втори шамар....

Хестия го погледна. Част от думите му бяха мили. Ръката й беше червена, ако него го беше заболяло, то нея двойно, тъй като ръката й бе доста хилава и бе свикнала да размахва леката пръчка, не да бие шамари. Същата тзи нежна ръка започна да пада във въздуха Алекс я улови, и се опита да я накара да седне до него, но тя остана права.
-Алекс, - каза тя толкова тихо и нежно, че алес се зачуди дали това бе същото момиче, което до ей сега беше викало. -разбирам че никога няма да се оставиш в калта, или да дишаш прахта на някой, обаче се замисли че на тях ще им мине, на теб ще ти мине, ала на мен едва ли. Мисля че ме разбираш. - Момчето кимна. - Още съм ти бясна за Джен и ХАри, - Алекс очакваше поредния шамар, ала хестия просто прокара пръсти през косите му и погледна дълбоко в очети му. Той...

той я попита гледайки я:
-Добре де,какво искаш да направя аз?!
Алекс очакваше най-накрая този проблем да се разреши.....

-Виж, зная че няма да се промениш заради мен, просто пробвай, да не бъдеш толкова агресивен. - Хестия говореше тихо. - Недей да убиваш приятелите ми, те са едно от малкото неща които още имам. - Момичето го погледна малко притеснено. Пусна ръцете си, и отиде до прозореца. Оправи всики прозорци, но токът още не иваше, още единствената светлина бе от луната.Тя го погледна и продължи.
-Никой от тях няма да те нарани, поне докато ти не направи това представление на Джен и Хари тази вечер. Сега незная.... Незная как ще реагират, незная аз как да реагирам, алекс, та ти едва не ги уби. - Хестия каза последние думи, после се подпре на стената, свлече се на земята и заплака. Беше й тежко, не й пукаше грима й ще се размаже ли или не....Това се бе превърнало в един ужасен бал и малко неща можеха да го оправят.

-Аз също няма да ги убия, отмъстих си просто и толкова. Не искам да се разтройваш заради нашите взаимотношения. Не ми реви, а се стегни, и им кажи ако искат да са живи и здрави да не се занимават с Моя милост, не ме познавт още, нито пък знаят на какво съм способен.-Алекс се беше ядосъл, избърса сълзите й, и отново счупи прозорците, не искаши никой да поправя вместо его счупените неща. Хестия отново се притесни леко...

Тя го гледаше, притеснение не беше точната дума, неискаше да стоят и да керат, това не беше най-приятното й занимание, да се кара....
-Никога не ми казвай какво да правя, - каза момичето и го погледна изпепелително. Докосна белега на лицуто му леко и за секунди той беше безпомощен, пронизван от болка на земята. - Никога, Алекс, никога. - Хестия отново се вси на, подпряла гръб на стената, стояха там двамата и се караха, по*точно тя му викаше, а той само слушаше. - Защо тбява да се караме.... Защо трябва вие да не се разбирате... - промълви хестия тихо, когато....

-Защо се караме, защото сме различни, ти им позволяваш да те командват, а аз не. Ти мълчиш и не влизаш в спорове и битки, а аз съм обратната. Ние сме противоположни личности Хестия. Аз съм избухлив,отмъстителен,самовлюбен,алчен и т.н. ти си от опаковата страна. Сега разбрали защо се караме. Защото ти си наивна, а аз не.
Ти държиш на приятелите си, а аз на никого освен на себе си не държа. Ти си зависима, аз не.
Алекс не издържаше вече, щеше да каже още неща,но не трябваше. Затова се отдалечи, седна по-отдалечено от Хестия, обърна й гръб, и се надяваше да си замине, за да не й каже истината...

-Ако някога съм се оставяла да ме командват сега нямаше да съм жива, Алекс. Прав си наивна съм... Но че не влизам в битки... Кажи ми имаше ли смисъл да ти викам сега, щеше да ти бъде много по-малко гадно, отколкото като говорех спокойно. А за съмите битки, хехе достатъчна е биткава м/у сърцето и ума ми сега... - Хестия усети че трябва да си тръгва, защото компанията й не бе приятна на момчето. Тя стана и понечи да си тръгне
-Поне се раздам че ми казваш част от истината а не ме лъжеш безочливо и напълно. - Хестия понечи да направи още крачка....

когато Александър я настъпа по мантията, и тя не можа да пристъпи напред.
-Не си отивай без да казваш чао-нали така ми казваше... Хестия се усмихна, Алекс й каза, че още не е свършил, а тя също...
Ела седни, за а си разясним още неща.

Хести седна на едо кресло и започна да оправя грима си.
-Давай, започвай - каза тя, докато почистваше лището си от засъхналата, разтекла се спирала...

-Не сме приключили разговора си.
Трябва да ти е ясно, че аз няма да позволя да ме комнадват, нападат и т.н. твоите приятели, и аз да не правя нищо. Искам да го знаеш. Решение не може да се намери, освен... хъм ..освен ако ти не земеш страна и така да решиш,мен или приятелите ти. Но този вторият вариант е по-гаден за мен, та трябва да преглътнеш нашите караници и битки.
Разбрали ме...

Момичето беше готово, грима й вече беше добре.
-Разбирасе, Муун. Явно ще трябва да го приема - каза тя и го погледна в очите.Погледа й беше по-скоро закачлив,детински, като на5годишно отколкото заплащителен и му се усмихна.Звамата доста време стояха и се гледаха. някой трябваше да наруши тишината

-Еми Хес, мисля че е време да се върнем в залата. Там ме чака.... там ни чакат ...гостите- Алекс беше леко разтревожен, какво ли се случваше във залата, какво ли правеше Марк,Маделин,Клод и т.н.