Изпитанието на Блъдхенд

Шаия бе избрана да защити честта на дома си по ГзМС.Бяха я отвели до брега на едно езеро,на което бе вързана лодка.Оставиха Шаия пред нея и й казаха,че сама ще рзбере какво трябва да стори.Тя се огледа,но отникъде не идваше и звук."Необичайно тихо" е каза си тя и видя в далечината на езерото остров."Сигурно там трябва да отида" помисли си тя и се качи в лодката.Когато стигна до острова чу тъжна и много омайваща песен.Късмет бе за нея,че не е момче,защото песните на сирените действаха само на тях.Шаия пообиколи острова,за да потърси място,на което да слезе на сушата.Най-накрая тя видя пещера,която водеше към сърцето на острова.Когато слезе на брега,веднага от всички старни я наобиколиха сирени.Шаия носеше специални кристални уши,които и позволяваха да разбира и говори всички езици.Благодарение на тях,тя разбра,че сирените оживено спореха за това дали да я убият или да я пуснат.Една сирена дотича при приятелките си и задъхана им каза,че кралицата им е тежко болна и много зле ранена.Мерените са поискали мир,но са ги измамили и замалко да убият кралицата им,но явно са успяли да я отровят.Това бе шанс за Шаия да докаже,че е приятелка и да се опита да спаси кралицата.

С помощта на учудващо много жестикулация, Шай успя да обясни на все още доста враждебно настроените морски същества, че може да помогне на кралицата им. Няколко от сирените се възпротивиха, очевидно не желаеха да допуснат човешко същество до кралицата си. Но в края на краищата отчаянието им надделя и те я поведоха, все още наобиколена от тях, напред в пещерата.

Докато вървеше, Шай поглъщаше с поглед абсолютно всяко възвишение или спад, както и всяка пукнатинка или отклонение в скалата, въртейки глава, за да успее да види отвъд крилете на спътничките си. Бе нужно да запази напълно спомените за пътя, по който е дошла, защото можеше да й се наложи да се връща сама и то бързо. Тя не хранеше илюзии относно съдбата си – дори ако успееше да намери начин да изправи кралицата на сирените на крака, те можеха да я подгонят – тези същества не се славеха нито като човеколюбци, нито като особено надеждни.

Някъде вътре в съзнанието й се появи друг въпрос – тя не можеше да повярва, че същества като сирените биха се подчинявали на кралица. Те обикновено нямаха никакъв тип йерархия, камо ли пък от монархически тип. От друга страна, тя доста отдавна се бе научила да разпознава лъжата и сирената-вестоносец бе искрена в притеснението си – е, поне не беше клопка.

Шай не се лъжеше – бе успяла да скатае магическата си пръчка, за да не й я отнемат, но, доколкото разбираше, ако я използваше, то щеше да бъде срещу доста повече врагове, отколкото бе свикнала.

Така, както си ходеше, изведнъж тесният тунел на пещерата премина в огромно каменно помещение със сводест таван. По цялата дължина на стените висяха факли, което само по себе си беше доста странно, имайки впредвид, че сирените са водни същества и мразят силната светлина. Във всеки случай и те трябваше да имат „Обща стая”, нали? Е, общата стая на Блъдхенд, за разлика от тази, не бе осеяна с мъжки кости, нито пък земите около Академията изобилстваха така на корабни останки, както бе извън пещерата.

Шай бързо намери с очи кралицата – бе доста по-голяма от останалите сирени и очевидно много по-стара. Бяха я положили в далечния край на стаята, на нещо като олтар, около нея обаче нямаше свещи или пряка светлина. „Олтарът” беше импровизиран аквариум, като тялото на сирената бе потопено във водата, а главата и крилете й стояха навън. На лицето на кралицата, иначе наистина много красиво, бе изобразена гримаса на болка и отчаяние. Още отдалеч Шай реши, че тя най-вероятно умира.

Сирените я поведоха, сега вече доста по-внимателно, към ложето на кралицата. Явно видът на болната ги бе накарал да разберат колко отчаяно се нуждаят от помощта й – рядко им се удаваше да използват директна магия за каквото и да било.

Когато се приближи и се наведе към кралицата, след един припрян поклон, Шай едва сдържа усмивката си – тялото на сирената бе покрито с циреи. Нищо друго. Мерените просто бяха открили начин да предизвикват появяването на циреи. Разбира се, за водни същества това бе равносилно на поразяване с проклятието Круциатус – циреите причиняваха пареща болка, нещо, което липсваше в условията на морето. Освен това те постоянно изсушаваха кожата на кралицата, което я заплашваше със смърт, ако не от самото изсушаване, то от слабостта, която то причиняваше.

Знаеше, че сега не му е времето да си прави шегички, но не можа да устои да си придаде малко важност пред тези същества. Тя накара сирените да отстъпят на повече от два метра от кралицата им. След това се обърна към нея и я помоли да затвори очи.

- Фините Инканатем! – прошепна тя, като „церемониално” размаха пръчката си доста повече, отколкото бе нужно.

Магията веднага прекрати действието на „болестта” на кралицата. Циреите по тялото й изчезнаха за няколко секунди. Но сирената все още бе доста слаба. Като беззвучно добави още вода в ложето й, Шай извади от джоба на мантията си малко прозрачно шишенце с течност и сипа две капки от нея в устата на кралицата. Сирената мигом се оживи и, след няколко секунди, се изправи пред блесналите погледи и сред бурните аплодисменти на своите поданици. Вдигна ръце и благодари на „човечката”, както странно я наричаше, след което заповяда на останалите да изпратят наново Шай до изхода. Повечето от тях междувременно бяха влезли в спор как да си отмъстят на мерените и кой е виновникът за това.

Шай отлично познаваше и сирените с техните омайни песни, както и мерените и техният буен раздразнителен характер. Тези същества бяха в постоянна война и бе напълно възможно някакво подобно „отравяне” да се случи. От друга страна обаче, нито едните не можеха да използват магическа пръчка, камо ли да изпълнят така сполучливо проклятието Фурнункулус. Тук бе идвал магьосник и, тъй като това бе изпит по Грижа за магическите създания, Шай предполагаше, че това е работа на Елеонор Дарагон. Опасявайки се, че и някоя от сирените ще се досети подобно нещо (беше вероятно, макар и самите сирени да не разпознаваха магията), Шай реши да ги хвърли на „лов” за зелен хайвер, за да може те да оставят преподавателката намира, докато напусне острова. За целта момичето им обясни, че според нея (а те сега вече я смятаха за капацитет общо взето във всяка област) виновникът е жена с дълга червена коса и зелени очи. Повечето от сирените се изнизаха да я търсят, другите изпълниха заповедта на кралицата си и изпратиха Шай обратно до изхода на пещерата. Когато тя се качи в лодката си, три от тях полетяха леко над водата и започнаха да дърпат и бутат съда, докато Шай не стигна обратно там, откъдето бе дошла. После те помахаха за спомен и се загубиха в мъглата...