Изпитанието на Венъмхолд

Алекс бе избран да защити честта на дома си по ГзМС.Бяха го отвели до подножието на една планина,където го оставиха сам с едно въже и му казаха,че скоро сам ще разбере какво трябва да стори.Той реши да се поразходи малко,когато стигна до една поляна,на която видя много ароматни,които го примамваха да си откъсне.Алекс се приближи до една и тъкмо да откъсне една,когато небето затрещя и все едно след малко ще падне отгоре му."Само защото исках да опитам ядодките ли?"зачуди се той,но скоро разбра,че не е виновен.Момчето видя в небето как млад дракон се бие с грифон.Той не разбра каква ще да е свадата им,но това не го и интересуваше.,просто стоеше и гледаше битката.Макар и млад драконът имаше надмощие над противника си и много скоро успя да го победи.Грифонът със сетни сили успя да се изкачи почти до върха на планината,където беше леговището му,а дракона взе нещо от земята и отлетя.Алекс откъсна една от ягодките и веднага почувства прилив на енергия и живот."Май не са обикновенни" помисли си той.Без да използва магия за катеренето,той трябваше да се изкачи на 30 метра височина и да помогне на грифона.

Александър харесваше грифоните, затова той трябваше да помогне на този грион, който в момента е в опасност. Може би е ранен, може би е загинал, но Алекс не можеше да го подмине, а и знаеше че все пак бе изпит по грижа за магическите създания. Без да му мисли много Алекс тръгна да изкачва планината. Само че си измагьоса спортен екип, който се състоеше от маратонки и анцунг. По пътя си към леговището на грифона, Алекс събираше всички билки и плодове които намереше. Казваше си, че може да са му от полза... Той взе малко от вкусните ягодки, за себе си а и за грифона. Събираше лайчи,мента, женшен, а от един от изворите Алекс си напълни и мехът. Бързаше да стигне до върха на планината, за това вървеше с ускорени крачки. По пътя си попадна на много красиви и рядко срещани животинки, те го последваха към грифона. Когато Алекс се изкачи на мястото, където грифона се беше строполил. Величестеното животно бе уморено, не помръдваше, и потъваше в локви от кръв. Алекс за миг постоя, не можеше да асимилира какво става. След това се окопити, захвърли чантатка си настрани и плахо се приближи до грифона. Знаеше, че техният нрав бе по-особен, много по-осебен и раздразнителен. Грифонът усети движение около него, и наостри нокти. Момчето му се поклони, защото така щеше да покаже своята смиреност и приятелска настроеност. Алекс му заговори:
Аз идвам да ти помогна! Не е необходимо да губиш напразно сили, стой сега ще се погрижа за теб. Грифонът издаде някакъв звук, който Алекс го прие за полужителен. Отиде до чантата си, и извади от там меха си с вода, няколко билки и ягодите си. Вкуси една от тях, и се презареди с нова енергия. След това накъса на ситно билките, и ги прибави към водата в меха (тя бе изворна-гореща). Разтръска меха, и изчака да се получи сместа. През това време, грифонът пъшкаше, явно нещо го болеше. Алекс отиде да го види, и видя един голям трън в лявата му гърда. Понечи да го издърпа с ръце, но Грифонът така исумтя, че като че ли искаше да убие Алекс. Тогава момчето му заговори:
-Виж какво, аз искам да спася живота ти, но трябва да ми помогнеш. Знам че те боли, нормално е, но ще те заболи повече, ако не го извадя. Става бързо разбираш ли? За една две секунди. Няма друг начин по който да те излекувам, и да спра болката ти.
Алекс се изправи погледна към слънцето, за първи път бе толкова близо до него. Усмихна се, и в същото време чу силен звук. Обърна се и видя, че грифонът се бе преобърнал, преди бе по легнал по корем, а сега по гръб. Това му костваше всичките сили. Алекс видя че Грифонът явно го е разбрал и се е съгласил за болката, която ще изпита, при ваденето на тръна. Алекс отиде, и за секунда извади тръна, захвълри го и видя как се превърна в пламаци. Може би драконът е бил магьоснически,или се е бил заедно с магьосник, койтое направил това проклето злодеяние. Помисли си, че може да е някой не доброжелател. Алекс се оспокои, че грифонът се чувства по-добре. След това със сместа от меха, Алекс нанесе по малко на местата, където имаше рани и дръскотини. Грифонът започна да се тръшка, да мята крила, крака, да реве с глас. Сместта проникваше в раните, в кръвта му. Алекс се обърна отново към слънцето да не вижда мъчението на магическото създание. След момент, когато спря да буиства, Грифонът вече се бе възстановил. Успя да стане на крака и се доближи гърбом до Алекс, който бе унесен от слънцевите лъчи, които се бореха с облаците, идваше залезът. Най-красивият момент от цялото денонощие. Алекс усети, че Грифонът го боцка по гърба, обърна се и му се усмихна. След това Грифонът стигна до него, приклекна и той да гледа слънчевият залез заедно със Спасителя си.Алекс му подаде малко ягоди, за да придобие още енергия и да се тонизира грифонът. На магическото създание му харесаха много ягодките. Когато Алекс реши да си тръгне, вече бе време, погали го по гривата му, усмихна му се и му каза:
-Отново ще се видим приятелю!- Алекс понече да слезе от върха, когато Грифонът се шмугна между краката му.Искаше да му помогне, като го остави на земята. След това се изправи и стоеше с гордо вдигната глава, изпращаше спасителя си.
Алекс му балгодари и тръгна към Академията, радвайки се че си е свършил работата, че е помогнал на едно от любимите си магически саздания, и не на последно място радваше се, че е осъществил срещата си с едно от тях. Никога нямаше да забрави тази среща....