Първото изпитание за Блъдхенд

Хестия Джоунс влезе тихо в стаята, към която я бяха упътили. Там трябваше да седи изпитващият - Шаия Туран, новата й учителка по Черни изкуства и Защита срещу тях. Пристъпвайки, Хестия се замисли за стария учител и си пожела той да се върне - не че не харесваше професор Туран, просто бе свикнала с Малцович и неговият странен стил на...
Не можа дори да довърши мисълта си. Миг след като влезе в стаята подът под краката й сякаш се разтвори и тя започна да пада надолу и надолу. Усещаше, че краката й захващат повърхност - значи беше тунел, който се спускаше право надолу, без никакви отклонения.
Толкова внезапно, колкото започна, тунелът свърши. Ослепителна светлина накара момичето за момент да примигне, неспособна да държи очите си отворени. Миг по-късно тя тупна върху нещо меко, макар и не удобно.
Когато отвори очи, Хестия остана смаяна от гледката - намираше се на горска поляна, заобиколена навсякъде от тучна трева и благоуханни цветя. До обонянието й достигна и мекото ухание на някои познати й от отварите билки - повечето, както бързо усети, използвани в лечебни отвари или противоотрови.
Хес се понадигна леко, след малко вече бе скочила на крака и пръчката й беше насочена право напред в готовност за атака. Но такава изобщо не можеше да очаква - бе заобиколена единствено и само от красивата природна картина - само тя, тревите и животните.
Хес внимателно обходи с очи животните, които виждаше - бяха различни - от зайци до сърни. Това, което й направи впечатление, бе, че повечето от тях изобщо не бяха горски животни - каква работа има например антилопата в гора? Друго, което привлече вниманието й, бе начинът, по който животните я гледаха - всяко от тях спираше само за секунда и задържаше очи върху нея някак отчаяно, сякаш тя бе единствената им надежда...
Малка лампичка започна да присветква в червено в съзнанието на Хес при вида на тези животни. Някъде вътре в нея умът й й подсказваше пред какво ще се изправи, но все още не можеше да се сети точно какво е.
- Добър ден, драга. - Хес подскочи и насочи пръчката си към долетелия зад нея мазен женски глас. Гласът преливаше от подозрение и нахалство.
Когато видя опонентката си, всичко изведнъж се изясни на Хестия. Бе висока, много красива жена с изкуствена, доста злобна усмивка. В момента, в който се появи, повечето от животните избягаха възможно по-бързо, останалите отстъпиха по-надалеч. Видът на тази жена крещеше опасност.
"Кирка" - самата Хестия не усети кога това й дойде наум, но веднага разбра, че е напълно права. Това бе добра новина - вече знаеше срещу какво се изправя. Лошата...колкото и да й се искаше, не можеше да си спомни точно как да го надвие...
Затова само стоеше в готовност да се защити, макар да знаеше, че, ако не си припомни всичко и то бързо, най-вероятно няма да се измъкне. Ароматът на билките удряше носа й и я разсейваше от поставената задача. Привикнало към странните миризми, обонянието й разпозна билката моли. "Как...как е била победена Кирка в миналото? Как трябва да го направя сега?"

Хестия първо прикри ума си, все пак неискаше да рискува да бъде разкрита. После за части от секундата си спомни:
"Одисей побеждава и се освобождава от прокллятията на Кирка чрез
моли
. А какво беше "моли" - билка естествено! Хестия се огледа.
Животинките всъщност бяха хора, изпитали гнева на Кирка." Хестия
трябваше да ги освободи - да победи Кирка. "Значи трябва зда хапнем! Да
пийнем малко и да намеря начин да си осигуря билката. На поляна съм,
виждам вълчебиле, разни други съставки, ааа ЕТо!" Хестия бе видяла и
едно единствено стръкче от така добре познатата й билка, беше точнно до
крака на Кирка.
-Здравейте?! - поздрави тя мило, с лек поклон - Кирка трябваше да е в
добро настроение. - Аз съм Хстия Джоунс, и съм учила за вас. Кирка,
нали?! - жената кимна. - Доста приятно време... искате ли да пийнем по
чаша чай?
-О драга, толкова си мила, как бих отказала на едно простосмъртно момиче - каза тя падменно и леко подигравателно ама на Хес не й пукаше, трябваше да сесправи със задачата.
Билката моли е като трева, води се дори вълшебна трева, така че небива да бъде сбъркана. Хес замахна с пръчка и се появи дървена маса с удобни столчета. Кирка беше приятно изненадана.
-Никога не бих седнала на земята - каза Хестия, а истината бе че просто иска да отдалечи Кирка от моли...
-Чай със или без захар, зелен или черен?
-Черен, без захар, с малко пчелен мед. - Каза Кирка.
Хестия покорно изпълни поръчката и Кирка седна с/у, нея на масата.
-Най-много ви се възхищавам заради отварите. - Започна Хестия.
-Значи правиш отвари? - Хестия кимна. - Добре донеси ми вълчебиле и самакитка. - Каза Кирка с мазния си глас.
Хестия това и чакаше. Стана и отиде до тревата моли, скри малко в джоба си и откъсна самакитката.
-Самакитка и вълчебиле са едно и също растение. - Кирка пусна една мазна усмивка.
-Значи може и да сполучиш.
-Ще ми покажете ли някоя по-интересна билка?
Кирка с неухота стана от масата и тръгна към близкото езерце. Хестия изпозва момента и напъха тревата в тиквен пай. След малко като се върна, Кирка вкуси от пая. Една хапка бе достатъчна. Животните се превръщаха в хора, Кирка бе пободена.... Задачата на Хестия бе изпълнена.