Първото изпитание на Венъмхолд

Алекс, с гордо вдигната глава и доста поизпъчен, влезе с типичната си самоуверена крачка в стаята, където трябваше да се проведе поредният му шанс да докаже, че домът му се заслужава уважението. Той беше Венъмхолдец до мозъка на костите си и нямаше намерение да остави нещата да отидат на вятъра...
Изведнъж, влизайки, косите на Алекс настръхнаха леко. Предусещаше нещо, което няма да му хареса. Беше прекалено тъмно. Усещаше се някак затворен - имаше чувството че се намира в помещение, което е прекалено тясно, за да бъде стая за изпитания. А може би точно това трябваше да усеща.
Изведнъж някъде зад него, също отстрани и отпред, лумнаха факли. Той стисна силно пръчката си и застана изправен в очакване. Нещо трябваше да се случи скоро. Усещаше го.
И бе напълно прав. След миг бе повален на земята от силен удар по врата - напълно неочакван. Той напрегна всичките си сили и мускули в това да усети откъде е дошъл ударът, който не бе сериозен, макар и да болеше. И странно нещо достигна до слуха му - тих металически звук - като от развиване на болт и гайка. Металически отблясък някъде отстрани успя да накара съзнанието му да си спомни за какво става въпрос. Големи бронзови птици, които са били олицетворение на Черната магия в Древна гърция...това щеше да бъде интересно.

А металическият звук бе произведен от бронзовите остри стрели на Стимфалийските птици, които бяха макър и в тясното помещение, високо над него. Наистина Александър беше много изненадан, от срещата си с тези същества и не приятно. Той разбра, че е в опасност. Нямаше много време за мислене на стратегии. Докато броеше птиците колко са на брои, в главата му се избистри образът, в който Херкулес побеждаваше тези птици. Преди срещата с тях, Алекс им се възхищаваше, но сега далеч не бе така, трябваше да спаси живота си като ги убие. Момчето търсеще начин по който да ги убие, търсеше тяхното слабо място. Направи магия за да може да спечели време, в което ясно да се сети как да ги унищожи.Алекс изрече:
Конюнктивис !- така избягваше стрелите на бронзовите птици,разсейваше ги.
И в съзнанието си видя, че когато сменят стрелите си, и се подготвят за нова доза ударни стрели, местата от където се изстрелват е беззащитно. Тоест, когато излитат птиците, и обстреват,местата от бронзовите стрели-пера са беззащитни,оголени (оскубени птици едва ли не).
Тогава Алекс разбра какво трябва да направи. Отдъхна си, помоли се на Бог за неговата закрила и помощ. След това видя, че шестте птици (след внимателна и обстойна проверка) бяха кацнали на някакви клони много нависоко от него. Александър приклекна и пришепна: Имобулус!- и се понесе нагоре по атмосферния въздух. Кръвожадните птици не обърнаха внимание на момчето,което се извисяваше на горе, тъй той ги заобиколи внимателно. Задмина и най-високо намиращата се птица, и тогава хвана пръчката си в ръката и се провикна яростно:
ХЕЕЕЕЕС!- птиците вмигом литнаха, започнаха дя хвърлят стотици стрели, а Алекс хладнокръвно без да губи никакво време тръгна да убива всяка една от тях.Знаеше че всяка една секунда е ценна. Със собтвената си пръчка той се нахвърляше върху всяка една от тях и я пробиваше в крилото,шията, главата, бедрото... Когато се насочи към последната птица, той беше вече спокоен, че е победил, и с пръчката си прободе няколко пъти птицата, в очите, в човката, искаше да я раздроби... Накрая се усети, че не трябва да отприщтва гнева си и насладата си от насилие, и я хвърли към земята. След това и той развали магията за безтегловност. Слезе на земята, изтупа се...Накрая се усмихна задоволително и каза:
Акцио !- И шестте трупа на стимфалийските птици го заобиколиха, той ги вкара в един чувал. След това я завърза и реши да потърси изход. Тъй като не видя той направи следващо заклинание, чрез което щеше да намери таен проход да се измъкне.
-Дисендиум!- две плочи от пода се разтвориха, и се откри подземие от множество движищи се стъпала,Алекс тръгна надолу...след малко изчезна заедно с чувала трупове...