Второто изпитание за Блъдхенд

ШАй беше разбрала ,че остава в надпреварата за спечелване на купата по Астрономия.Беше отведена отново на Кулата по Астрономия.Когато влезна остана изненада.Очакваше да е както предишния път,но сега бе различно.Имаше един чин,перо ,мастилница и два пергамента като миналия път.А в кабиинета чакаше учителката по Астрономия.ТУран пристъпи навътре и седна на чина.Бяха и дадени насоки.Тя отвори пергамента и прочете:
Честито ти стигна до втория кръг на Купата по Астрономия.
Новата ти задачка ще е писмена и ето я й нея:
1.Какво е Астрономия?
2.Какво знаеш за Сатурн?Какваа е разлиакат между Сатурн и Марс?
3.Какво знаеш за съзвездието Скорпион?
4.Може ли да видим с просто око Меркурий?ААКо да защо и ако нещо също защо?
5.Кой е първия човек,създал макетен модел на Вселената?
Това е !Успех!
Шай прочете всичко и започна......

1. Астрономията е наука за Вселената. Тя изучава небесните тела, които се намират извън Земната атмосфера. Обект на астрономията са позицията и движението на тези тела, тяхната еволюция и като цяло развитието на Вселената, физическите и химическите свойства на телата в Космоса, структурата и формирането на звездите, планетите, галактиките, кометите и астероидите и т.н.

За да стигне до положението, в което е в момента, науката астрономия преминава през огромни промени и се развива неимоверно много. Астрономията възниква като наука още от дълбока древност, успоредно с развитието на философията и логиката. Съществуването й дължим най-вече на интереса на древния човек към два фактора: Слънцето и звездите, тъй като това са обектите, които, съответно на дневното и нощното небе, единствено са могли да различават и да наблюдават хората с просто око. Постепенно и след изобретяването на първите телескопи хората са започнали да дават наименования на звездите и обектите, които са виждали, също така са започнали да ги групират в съзвездия и галактики. Различили са, че някои от тях се движат, а други – не. Желанието на човека да разбере каква е разликата между тези тела и Земята, тяхната структура и причината за движението им и като цяло за наличието им в нощното небе са подтикнали развитието на астрономията.

През вековете, разбира се, тази наука също е преживяла значителен подем. Първоначално хората са смятали, че Земята е центъра на Космоса, също така, че е плоска. С развитието на науката е доказано, че тя има кълбовидна форма и че е само планета от Слънчевата система, която също се движи (нещо, което хората изобщо не са предполагали). Астрономията е тази наука, която е дала обяснение на такива явления като смяната на деня и нощта, на сезоните, като наличието на приливи и отливи, като смяната на видимата форма на Луната, „движението” на Слънцето спрямо хоризонта и така нататък – явления, които всички ние наблюдаваме всеки ден около нас. Тъй като учените, които се занимават с астрономия, надскачат ограничението на Земята и дават информация за небето, те са били преследвани (например от Църквата, защото тя е проповядвала, че на небето е Бог, нещо, което астрономията отрича).

Днес астрономията е една от най-интересните науки, защото тя ни дава информация за онова, което сами рязко можем да видим. През очите на астрономите и чрез снимки ние наблюдаваме тела, за които знаем, че са недостижими и винаги ще останат такива. Всеобхватността на Вселената прави астрономията една от най-увлекателните науки.

Астрономията в момента е единствената наука, в която теорията зависи изцяло от практиката. В нея голяма част от информацията е под формата на хипотези, тъй като човекът още не е стъпил на другите планети, например, за да докаже състава им. Но самата наука и нейните открития зависят в най-голяма степен от наблюденията, което прави астрономията толкова интересна. Дори напълно любителските наблюдения тук могат да се окажат по-значителни от многогодишни изчисления и разсъждения.

Астрономията е наука, който проповядва хората да погледнат отвъд онова, което виждат пред очите си, да разберат, че има неща, които са извън нашата планета, да видят онова, което е далеч от полезрението им.

2. Сатурн е шестата планета спрямо Слънцето в Слънчевата система. Името и произлиза от римския бог Сатурн, бог на земеделието. Сатурн е известен най-вече поради многобройните си пръстени, които обграждат планетата и по тях можем да я познаем. Сатурн е газов гигант, който е силно сплеснат в зоната на полюсите и силно изпъкнал в екваториалната област. Сатурн излъчва огромно количество топлина, което се дължи най-вече на енергията, произвеждана в ядрото. Тя също има атмосфера, за която са характерни облачни пояси. Пръстените на Сатурн, които са основната му „забележителност” за първи път са наблюдавани и отбелязани от Галилео Галилей през седемнадесети век. Сега вече се знае, че освен пръстените, Сатурн има и над 60 спътника.

Основните разлики между Сатурн и Марс (третата планета спрямо Слънцето) се състоят във физическите им характеристики. Марс е доста по-малък, има само два спътника и на нощното небе има червеникаво-кафяв цвят. Той няма пръстени и на повърхността му вероятно има вода в такова състояние, в което я познаваме тук, на Земята. Поради тази причина се смята, че на Марс най-вероятно ще се зароди живот – на Земята той е възникнал именно в океана. Друга основна разлика е фактът, че на Марс и около него има много космически апарати, изпратени от Земята, докато такъв още не е стигал до Сатурн. Докато Сатурн е планета, изградена от газ, повърхността на Марс е скална, прорязана от кратери и гейзероподобни потоци.

3. Скорпион е едно от най-известните съзвездия, познати на човека. Това се дължи най-вече на факта, че участва в зодиакалните съзвездие, които имат и голяма роля в астрологията. На запад от съзвездието се намира Везни, а на изток – Стрелец. Скорпион се намира близо до центъра на Млечния път.

Най-общо това Скорпион се наблюдава поради дванадесетте линии, които могат да бъдат прокарани от една звезда в него към друга. Най-ярката звезда в съзвездието е Антарес, която е и шестнадесетата по яркост на нощното небе. Антарес е червена на цвят, подобно на планетата Марс.

Скорпион е едно от малкото съзвездия, които могат да бъдат видени и от аматьор, тоест, наблюдател-любител. То се образува по следния начин:

1) Главата е ограничена от четири звезди, като могат да бъдат видени три линии, които да свържат втората, четвъртата и π-звездата по яркост в съзвездието така, че всяка да се свърже с по една права линия с една звезда – разделител.

2) Тялото започва от звездата-разделител и включва шест звезди, свързани две по две една с друга, като общата посока на линиите е югозапад-юг. Една от звездите в тялото е алфа звездата Антарес.

3) Опашката се състои от пет звезди, като между третата и четвъртата рядко се поставя подобна права линия. Опашката е извъртяна, подобно на тази на животното скорпион.

Като цяло Скорпион е едно от малките съзвездия в Зодиака. Напоследък се водят спорове за бета-звездата му, защото тя всъщност се намира на „територията” на Везни.

4. Планетата Меркурий наистина е най-малката в Слънчевата система, но тя е една от тези, които могат да бъдат видени с просто, невъоръжено око. Това се дължи на факта, че тя е най-близката до Слънцето и съответно отразената от повърхността й светлина е най-голяма. Може да бъде сбъркана със звезда, макар да не свети толкова силно. Поради близостта й до Слънцето, Меркурий не се наблюдава през деня дори с телескоп, защото интензивната слънчева светлина я закрива. На нощното небе тя свети малко по-жълто от звездите. Тя е една от първите планети, които древните астрономи са забелязали и то главно поради бързото й движение.

5. Първият наистина смислен астрономически модел на Вселената е направен от гръка Евдокс от Книд и след това бил одобрен от Аристотел. Според този модел пространството (Космосът) и времето са безкрайни и вечни. Моделът бил почти напълно съобразен и с някои наблюдения на Птолемей. Според модела също Земята е сферична и статична, а цялата друга материя е „задължена” да се движи, върти, в концентрични сфери.