Втора задача на Александър де Муун

Александър влезе в стаята и намери листче. Пишеше:

Код:

1 9 1

Огледа се. Отляво имаше стъклени клетки. Макети на различни животни имаше в тх.
Над клетките имаше натпис:

Код:

Да иследваме поведението на видовете.

Отдясно имаше купи с храни и напитки. Под тях имаше натпис:

Код:

Любовта минава през стомаха?

право срещу нея имаше празна клетка с натпис:

Код:

Избери едното със сърцето и по вътрешни подбуди. Второто го виж и прецени. Обедини ги тук и наблюдавай. Същноста ти ще покажат.

жираф
врабче
мишка
тигър
куче
мравка
котка
папагал
енот

киви
домат
мандарина
царевица
пиле
диня
вода
грозде
леща

Когато испълниш условието опиши какво става в клетката и го растълкувай.

Александър се почеса по русата главица, усмихна се и си заприказва сам в стаята.
Едно е числото на характера ми, девет е числото на сърцето ми, а повторната единица е цифрата на обществеото ми число.
"Да изследваме поведението на видовете"- Де Муун се замисли, и предположи че професора му по аритмантика ще иска от него да наблюдава реакциите на някакви животни. Запчваше да му става ясно.. "Любовта минава през стомаха". Тази поговорка Александърчо я бе чувал много пъти, усети се че ще има хапване, ще има разстроени стомаси може би.... не знаеше...тепърва щеше да се наслаждава на храната, а той определено я обичаше.
На последният надпис Алекс се окукори "Избери едното със сърцето и по вътрешни подбуди."
Предположи че трябваше да намери числата на сърцата на животните. И може би да съгласува избора си със своето число, и със своите подбуди. Но постъпи по друг начин, изчисли техните характери
Момчето се захвана за работа. Взе един лист и молив и започна да събира цифри..Знаеше, че числото на характера се изчисляваше като се събират всички букви в името.
Първото животно бе жираф. В съзнанието на момчето се настъни образа на баща му, оприличаваше го като жираф.Числото на характера му бе единицата (7+9+17+1+21--55--1). Следващото животно бе врабче...неговият характер бе 7. Третото същество от животински произход бе мишка. Алекс се зачуди дали мишката има сърце...Беше глупав въпрос, но той трябваше да разбере отговора веднага. Видя един плъх да се шмугва в дупка в стената. Направи магия и го преобърна с опашката нагоре. След това го разразя и видя че има сърце. Усмихна се и метна трупа на плъха през прозореца. А долу се разхождаше професор Хестия Джоунс. Тя се развика, Алекс се разсмя и продължи работата си. Числото на сърцето на мишката бе отново единица. Но него му трябваше числото на характера на мишката, а числото му бе 5.Следващото животно бе тигъра,неговото число бе 6. На кучето Алекс го сметна наум, числото му бе 7. На мравката бе единицата, а на котката тройката... На папагала числото на характера му беше шестицата. Алекс отивайки към клетката където беше енота, Алекс да не забравяше името си повтаряше "Енот,Енот,Енот и ..." папагала повтаряше след него "Идиот,Идиот,Идиот". Накрая Алекс не издържа и му затвори устата с магия. На енота цифрата бе девятката.
Алекс приравни своето обществено число с числото на характера на животните, неговото число на обществото бе единица, сега търсеше животни с число единица.Това бе жирафа. Алекс вкара макета на жирафа във позлатената клетка в средата на стаята продължи с изчисленията на храните
Продължи да изчислява числата на характера на храните. Алекс се замисли, можеше ли храната да има сърце, абсурт, а характер хъм...погледнато абстрактно да. Някои плодове бяха по-разглезвани, защото биват отглеждани на различни места,при определена температура,светлина,влага, а други са много красиви и рядко срещани...така че Алекс реши да сметне числата на характера на всяка една храна. И изчисли числото на кивито, на кивито числото на характера бе пет, на домата осем, на мандарината три, на царавецита две , на пилето седем, на динята четери, на водата шест, на гроздето е единица, на лещата е девет. В такъв случай Алекс сграбчи макета чепка грозде и го поднесе към клетката, където вече се бе настанил прашният стар макет на жирафа. Сложи макета на лещата при макета на гроздето, заключи клетката. При удара на катинара, шията на жирафа се счупи. Алекс набързо си измагьоса едно лепило, отвори клетката залипи врата на животото към негото тяло и търкайки прашния макет видя как от прахта лъсва някакъв надпис с руни. Той изчисти целият макет, видя надписа с руни, разчете го. На него пишеше "Нахрани животното с неговата най-подходяща храна, и то ще ти се отблагодари, като ти разкрие твоя характер и щи ти се подари сам самичък на себе си." Алекс се размя, помисли си че не го е разчел правилно.Но все пак вкара и животното при лещата, заключи внимателно позлатената клетка и се отдръпна. След като облаците от вън се разсеяха слънчевите лъчи угряваха клетката услепително. Животното оживя, започна да яде от лещата, и се усмихваше...Изведнъж се появи голям облак над жирафа,който се хранеше. В облака имаше цифри, цифрата на лещата девет символа за събиране + и числото 1 на жирафа, знака за равно и питанка. След малко земетресение питанката изчезна и на негово място изкочи единицата. Това бе окончателното число. Единицата се придвижи към Алекс и му прошепна "Аз съм твоят характер.Разгадай ме!" и изчезна. Алекс падна на земята от силен удар. Когато се поокопити разбра че клетката е паднала върху него, как и защо и той самият не знаеше. Но знаеше че задачата му вече привършваше. Той бе на финалната права. Отвори клетката там видя жирафа-макет,превърнал се в златен красив и масивен предмет, Алекс го прибра в джоба и на бележката в клетката с заглавие "Извод" написа следното изречение с трепереща и кървяща лява ръка:
"Моят характер е с коефициент единица. Което ще рече, че съм смел, уверен в себе си,активен и енергичен,обичащ парите и лукса. Налагам своето място, готов съм да постигна целите си,които си поставям, свободолюбив съм, оригинален,екстцентричен и импулсивен".
На Алекс му стана лошо, беше се уморил, а и от удара. Беше се почувствал че е завършил задачата си, и се отправи към последното предпятствиец-митологиятааа....хукна да тича напред.