Зоопарк на митичните създания

Отново тук. Отново сама. Какво ли я беше накарало да дойде. Последният път беше с пристъпи, а сега, сега вече бе по-силна, нямаше да се поддаде на нищо и на никой. Започна да мисли за думите на всички, всичките се бореха с/у волдемор, той ги заплашваше, а нея не. Нея - Лорда на смърта, Властелина на мъртвите. Тя се замисли над всичко това, то не бе просто игра на думи. Нея я гонеха за много неща... И тя незнаеше колко точно. В този ред на мисли идваха и още много въпроси. Всичко онова, което бе видяла, докато бе повалила онези магове, това, че сега облича съзнанита в спомени, за да си представи лицата на хората... Незнеше дали трябва да казва на някого, какно е видяла за амаранда, какво точно е видяла, "по-добре да го търсят надалеч, отколкото да знаят къде е" - помисли си тя. Но на фона на красивата река, прикрасните звуци, пеене на птици нещо промени обстаноката.... Някой беше дошъл...

Това беше Джен.Момичето искаше да се усамоти за малко,искаше и се да
премисли нещата ,които се случиха през тези дни.Когато видя Хес се
зарадва.
-Здрасти Джен,какво те води насам-поздрави Джоунс
-Здрасти Хес,реших да се поразходя,но нещо ме влечеше насам и веднаага дойдох.Ти добре ли си?
-За сега съм добре,мерси че попита.
-Хайде да се поразходим-предложи Стоун.
Хес кимна.Започнаха да си говорят нещо.Неусетно краката им ги отведоха в средата на зоопарка.Изведнъж нещо пред тях изкочи.Това беше....

Един еднорог. Хестия се приближи и го погали. Тя виждаше само съзнанието му, не и тялото му, не и външния му облик.
-Прилича ми на Блууд - неволно промълви Хестия, а Джен се постресна....

...но бързо се окопити.
-Хес,недей да го гледаш в очите неискам да се случи онази случка с Вив.Опасно,ще бъде за тебе.
Хес неочакваше Джен да си спомни онази случка.Затова примерно се върна при приятелката си.
-Кой е Блууд-попита Стоун
Но още преди някой да и е отвърнал ,се чу шум и от храстите изкочи някой.Всъщност това беше Блууд.Той беше наполовина ел,наполовина човек.
-Кой ме вика?
-Блууд,Джен,попита кой си.Но ти се появи и неможах да и обясня-отговори Хес
-А добре,е аз ще вървя,имам някой задължения.Чао Хес
-Чао-отвърна момичето и насочи погледа си към Джен
-Е ще продължаваме ли-попита най-накрая тя
-Разбира се-кимна Стоун и двете продължиха.

-Блууд е хубаво момче... - Хестия го каза някак отнесено. - Той разбира какво е чувството да си преследван... Той ме разбира и за други неща, амарандът....
Джен неиздържа:
-Ти, виждаш ли ме въобще?
-Силует - излъга Хести, виждаше само съзнанието й.
Джен отиде и я ударе, Хестия можеше да избегне удара, ако виждаше...
-Явно не! Хестия какво става. Какво видя при лечебницата. Какво се случи?
Хестия седна на земята.
-Те ти трябва да знаеш. Това си е само за мен. Това е нещо, което ще кажа, когато преценя. Няма нужда да ми бъркаш в мозъка, виждам мислите ти.
Джен я погледна загрижено, знаеше че се случва нещо с Хестия и тя неиска да каже, защото я е страх... или по-лошо.... Никой явно не го знаеше:

-Стига Хес,престани да се инатиш и по-добре ми разкажи
Знаеш ,че винаги съм ти помагала в трудни ситуации,както и ти на мене.
Хес неможеше да повярва,на думите на Стоун.Тя яявно объркваше съзнанието си нарочно,за да попречи на хес,да разбере какво мисли.Как се случи това?
След малко хес попита......

-Ако ти кажа ще ми повярваш ли? Ако ти кажа, ще мога ли мисля че ти няма да кажеш на Кери или някой друг? Аз ще ти кажа не! А и онова което видях.... То - Хестия се разтрепери, но не от студ.... - Аз... Не!!!
Джен я наблюдаваше с притеснение. Какво й ставаше? Какво е видяла приятелката й?!? Дженифър се чудеше дали може да отгатне, но по вида на Хес разбра - не! Нямаше да успее дори да си представи бледо копие... Явно Хестия наистина беше почувствала нещо.... Нещо лошо.....
-Дядо... - Хестия го прецеди през зъби - това беше еедно от нещата които видях. Починал е преди половин месец, била е изпратена сова до тук, за да ме уведомят, а дори не са ми казала. По-добре аз да бях на негово място, по добре непростими проклятия, а не амарандът. Това не беше единственото, което видях.... Видях още много, прекалено много, неща които сиг. никога няма да изрека на глас... Амарандът не лекуваше, не точно.... Но няма да ти кажа, няма да обсъждам с никого какво се случи. Но нека се върнем на дядо. Щом никой не ми е казал, а някои хора са знаели, тогава се чудя още какво незная.... - Хестия още трепереше. Джен прехапа устни...

-Съжалявам за Дядото,изобщо не съм знаела.Не съм виждала никаква сова,адресирана до тебе.Почти всеки ден съм при соварникаи не съм виждала нищо.Антонио също проверява пощите,но и той не е видял нищо.Какво става хес?Какво става с тебе?Ти трябва незабавно да тръгнеш на уроци.Мисля,че аз или Кери ще сме ти отполза.НО е най-добре да помоля Каръл.Професор Малцович е по навътре с нещата от мен.Какво ще кажеш?
Хес я погледна.Помълча известно време после каза.....

-Кери бе казала че иска тя да се занимава.... Не зная кой точно, но май трябва да побързаме. Не ми е добре напоследък..... Хубави спомени. Това сестричката ти ли е? Джен побесня!

-Ще престанеш ли да ми се ровиш в съзнанието?Да ,сестра ми е.-Джен спря от очите и се отрони сълза.Когато си спомнише за сестра си,веднага и за майка си.Жалко ,че неможеше повече да я види никога.Още няколко сълзи се отрониха от очите й.Какво й ставаше?Тя беше силна,не трябваше да се предава.
Думите на Хес прекъснаха мислите и.

-Не се ровя нарочно. Съжалявам. Най-добре да си вървя- хестия се притесни. Стана направи няколко крачки и започна все повече и повече да се отдалечава от погледа на Джен, защото нямаше как да й обясни какво става, беше си избрала да мълчи.... Какво ли толкова се бе случило... ДА, много, но само Хестия знаеше това. Трябваше да види Кери, за да започне уроците най-скоро, няма значение при кой, дори окж трябвада са при Лорда на Смърта!

ПП. Сори че така изчезвам, ама нямам идея как да го продължа....

Виа тъкмо се разхождаше,когато се антъкна на Джен,която все още седеше на поляната и изглеждаше малко разсеяна,дори разтроена.Виа не искаше да я остави в такова състояние сама,затова пристъпи към нея:
-Хей Джен...добре ли си?-Виа й се усмихна мило и състрадателно и седна до нея-ако мог ада помогна с нещо...само кажи,винаги съм насреща...-и Виа побутна закачливо Джен по рамото...

-Добре съм,благодаря Виа.Ти как си?Нещо ново около теб?-каза Джен ,като се успокои
-Добре съм,но кой те е разтроил
-Без да иска Хес.Но ние ще се разберем ппо-късно.ИМаш ли още видения?-отвърна Джен.Като погледна в очите на приятелката си.

Виа не знаеше ак да реагира на такъв въпрос.Как да обясни това,което ставаше с нея.Затова избра най-лесния начин:
-Видения,сънища-тя се замся насила-каквото си пожелаеш.-тя загледа Джен,която явно още бе многоразтроена от нещо.
-Ако не ти се говори добре-каза Виа-но винаги когато споделиш ти олеква,е ако не искаш да споделиш с мен ще те разбера-каза Виа леко смутена,но с ясен глас и поглед като се вгледа в сега тъжните очи на Джен...

-Ще споделя ,ако и ти споделиш с мене.Виждам ,че те мъчи нещо.Хайде излей си душата,после и аз ще ти кажа.
Джен погледна към момичето и зачака реакцията и.Виа

Лиса дийде и поздрави:
-здравейте Джен здрасти!-погледан другото момиче и каза :
- здравейа аз съм Лиса.