Задачата на Шаия

Шаия бе поканена да влезе в малка тъмна стая и бе оставена вътре сама,
без да знае какво ще й се наложи да направи. Интересно й беше какво ли
ще съдържа една практическа задача по митология.
Пристъпи напред в тъмнината без да може да види каквото и да е.
Нещо запърха около нея и тя го улови с едно движение. Бе малка ушата сова с къса бележка. Момичето я взе и я разгъна:

Код:: Тази задача ще се състои от три части.
В първата част е нужно да разпознаеш образите пред себе си.
Във втората част е нужно да подбереш предметите и да ги поставиш на отбелязаните места.
В третата част е необходимо да доразкажеш историята.

И така тестът започна. В първата част пред нея изникнаха:
Задачата на Шаия Artemis_5

Веднага
след това на масичката срещу нея се появиха малки празни табелки, в
които трябваше да се нанесат имената на притежателите на...предметите,
които изникнаха веднага след табелките.
Те бяха: колесница с огнедишащи коне, тризъбец, макет на група свирепи кучета и вретено.

Код:: След като се справи и с това, пред нея се появи руло пергамент-явно за третата част на задачата:

Царят на богатия финикийски град Сидон — Агенор, имал трима
синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа
Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и
материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени, се борели
за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия,
която, макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я
отстъпи на другата. Европа се уплашила и се събудила; тя не могла да
разбере значението на тоя сън. Младата Агенорова дъщеря смирено
започнала да се моли на боговете, ако сънят предвещава нещастие за нея,
да предотвратят нещастието й. После, като се облякла в пурпурни дрехи
от плат с втъкани златни нишки, тя отишла с другарките си на една
зелена, отрупана с цветя ливада край морския бряг. Там, лудувайки,
сидонските девойки брали цветя в златните си кошнички. Брали дъхави,
снежнобели нарциси, пъстри минзухари, теменужки и лилии. Агеноровата
дъщеря пък, която блестяла с красота всред другарките си като Афродита,
заобиколена от харитите, брала в своята златна кошничка само алени
рози. Като си набрали цветя, момичетата почнали да се смеят, да играят
и весело да пеят. Свежите им гласове се носели далеко по цъфтящата
ливада и по лазурното море, заглушавайки тихия му галещ плясък.
Прекрасната Европа не могла дълго да се радва на безгрижен
живот. Видял я Кроносовият син, могъщият облакогонец Зевс, и решил да я
открадне. За да не изплаши с появяването си младата Европа, той се
превърнал в красив бик. Цялата козина на бика — Зевс, лъщяла като
злато, само на челото му блестяло като лунно сияние сребърно петно, а
златните рога на бика били извити като нов месец, когато за пръв път се
появи в лъчите на пурпурния залез. Прекрасният бик излязъл на поляната
и с леки стъпки, едва досягайки тревата, се приближил до момичетата.
Сидонските девойки не се изплашили; те заобиколили чудното животно и
започнали гальовно да го гладят. Бикът се приближил до Европа, лижел й
ръцете и се умилквал около нея. Дъхът му имал приятен мирис на
амброзия, целият въздух бил напоен с това благоухание. Европа гладела
бика с нежната си ръка по златната козина, прегръщала главата му и го
целувала. Бикът легнал в краката на прекрасната девойка, сякаш я молел
да се качи на него.
Смеейки се, Европа седнала на широкия гръб на бика. И другите момичета
искали да се качат до нея. Но изведнъж бикът станал и бързо се затичал
към морето.

За секунда-две Шай сякаш остана напълно изолирана от обстановката, сякаш не обръщаше внимание на появяващите се предмети, нито на картините. Бе решена да впрегне пълната си воля и сили в тази задача, за да остане в състезанието. Държеше на митологията като предмет и, според самата нея, имаше достатъчно качества, за да се развива в тази област. Тя затвори очи и извика цялата си концентрация, след което насочи съзнанието си напълно към митологията. Пред очите й започнаха да се редят неимоверно бързо, като на забързан кадър, лица, картини и имена от митологията – гръцката, египетската, еврейската, японската, финикийската.
Тя си пое дъх и рязко отвори очи, прекъсвайки калейдоскопа от спомени и нишките информация. Сега бе нужно да изключи от главата си ненужното и да се опита да си спомни онова, което й трябваше.
Погледна изображенията, които бяха първата част от задачата й. Моментално съобрази, че са от древногръцката митология – гърците бяха тези, които най-често използваха така характерния контраст между черното, от една страна, и жълтото, червеното и оранжевото, от друга. Специално за тези три изображения тя предположи, че са части от изрисувани съдове, макар че не беше убедена в това, разбира се. Можеха да бъдат и стенописи, но гърците рядко правеха стените си черни, а боговете изобразяваха при стенописа по малко по-различен начин. Да, тя бе убедена, че това са богове, или поне със сигурност обитатели на Олимп.
Шай се съсредоточи върху първото изображение. Разбира се, тя търсеше на първо място някакви елементи от картината, които да накарат въображението й да проработи. Лък...жената в първата картина държеше лък. С лък се изобразяваха две богини в гръцката митология – Атина Палада и Артемида. Но Атина се характеризираше повече с копие, като богиня на мъдростта и войната, освен това почти никога не се „разделяше” със своя щит, както и с венците, изтъкващи мъдростта. От друга страна, Артемида бе богиня на лова и защитничка на женското целомъдрие. „Артемида” бе крайното й решение. Тъй като не виждаше място, където да го впише, тя извади пръчката си и леко изписа “Artemis” във въздуха. Думите останаха да висят на около сантиметър-два от изображението, в същия цвят, с който бе нарисувана богинята.
Шай премина към втората картина. Тук вече написа името почти веднага с пръчката си – нямаше съмнение, че е “Pan”. Козите рога, окосменото и доста грозновато тяло, опашката, брадата – това определено беше богът-закрилник на овчарите (Пан).
Погледът й за миг се спря на висящите във въздуха думи, които току-що бе изрисувала, след това отново се отклони надолу, този път към третата и последна картина. На бледооранжевата светлина на думите тя различи ясно двамата мъже, единият от които очевидно поддържаше другия. Шай впрегна цялото си въображение да си спомни картината, имаше смътното усещане, че я е виждала. Бе абсолютно сигурна, че няма друг начин да я разпознае – нито един от елементите й не навяваше абсолютно нищо в спомените й. От друга страна, имаше едно нещо, което я глождеше – единият от хората на картината, този, който служеше за опора на другия, имаше опашка...което означаваше, че изобщо не е човек. Сатир!! Придружителите на Дионис, подкрепата на пияните! Изведнъж всичко се върна в съзнанието й. Бе виждала тази картина, и то много пъти. На нея бе изобразен пияният Хефест – богът-ковач, урудливият съпруг на Афродита. Шай за трети път вдигна пръчката си и написа: Hephaestus. Първата част от това изпитание, поне за нея, бе приключила.

Разбира се, това далеч не бе краят на изпитанието. Шай пристъпи напред към плочките с надписите и започна да разглежда предметите един по един, като реши, този път, да се опита да разреши загадката отзад-напред.
Впери поглед първо във вретеното. Можеше да се сети само за един елемент от митологията, свързан с вретено, но имаше невероятни съмнения, че е права. Въпреки това вписа в табелката Ананке. Това бе богинята на неизбежността, която държеше между краката си вретено и с помощта на дъщерите си – мойрите, тя определяше съдбата на хората.
Премина към макета. Кучетата, макар и миниатюрни, изглеждаха изключително опасни – бесни, с разтворена паст и страховити очи. От тях струеше сила. Шай можеше да се сети само за една богиня, която използва подобен символ – Хеката.
Тризъбец...това определено бе най-лесният предмет от четирите. Това, естествено, бе символът на бог Посейдон, също и на сина му Тритон. В римската митология съответствието на Посейдон също се наричаше Тритон и също носеше тризъбец. Шай се усмихна развеселено – спомняше си как бе гледала, като малка, едно мъгълско филмче за някаква русалка, с буйни червени коси. Баща й бе цар на моретата – Тритон, и той носеше тризъбец. Е, все някога и такива неща помагаха в живота.
Преминавайки към последния предмет, Шай отмести очи. Никога не бе била почитател на подобни хибридни видове – обожаваше животните, но древногръцките свръхестествени същества в повечето случаи я отвращаваха. И тук бе така. Тя само протегна ръка, написа името на бога-слънце Хелиос и премина нататък, за да не ги гледа повече.

След като се справи и с това, обърна внимание на рулото пергамент и го зачете внимателно, като се грижеше да не пропуска нито един детайл.

Сега, как трябва да довършим историята? Както наистина продължава тя или както ние си решим? Въпросът по принцип е глупав, но все пак се налага да питам.

След като се справи и с това, обърна внимание на рулото пергамент и го зачете внимателно, като се грижеше да не пропуска нито един детайл.

Историята й бе позната, определено, както и продължението й. Все още несигурна относно това как да продължи, Шай започна да пише усърдно:

Смеейки се, Европа седнала на широкия гръб на бика. И другите момичета искали да се качат до нея. Но изведнъж бикът станал и бързо се затичал към морето.

"От Азия бикът отвел Европа право към остров Крит. Изплашена, Европа не смеела да се пусне от врата на бика, да не би да падне във водата. Тя вече разбирала каква грешка е направила, но не можела да я поправи.

Когато стигнали на остров Крит, лукавият Зевс, още под формата на бика, скрил Европа от погледите на другите в една пещера. Там, преобразявайки се в красив и обаятелно чаровен младеж, Зевс заситил най-накрая копнежа си по девойката, като я обладал. От това сношение Европа забременяла. За да я спре да избяга от острова Зевс отишъл при владетелите на Крит и им направил щедър подарък – бронзовия великан, наречен Тал. Тал обикалял острова по три пъти всеки ден като превърнал Крит в крепост, в която не може да се влезе и от която не може да се излезе. Той не позволявал на никакви кораби да се отделят от острова, нито пък на чужди такива да акостират. Така никой не можел да дойде на Крит повече и никой не можел да излезе от тази страна.

След няколко месеца красавицата Европа, която не можела да си тръгне от острова, се омъжила за царя на Крит – Астерион. Той бил вдъхновен от нейната красота и, тъй като сам бил бездетен, склонил да остави децата, които тя родила от Зевс, да управляват острова след смъртта му. Европа родила трима синове – Минос, Радамант и Сарпедон. От тях най-разумен бил Радамант, който и пръв царувал над Критчани. Той създал Критските закони. Алчен и завистлив заради популярността на брат си, Минос го прогонил от Крит и завзел властта след него. Той се оженил за сестрата на вълшебницата Кирка Пасифея. Когато тя родила уродливото чудовище минотавър, Минос заповядал на Дедал да построи лабиринт, в който заточил собственото си чедо завинаги. Сарпедон, третият брат, бил прогонен при възцаряването на Минос и по-късно станал един от съдиите в подземното царство.

В това време, поболял се от мъка, бащата на Европа Агенор заповядал на жена си и на синовете си да тръгнат да търсят дъщеря му, като никога да не се завръщат без нея. Най-известният от синовете, Кадъм, тръгнал заедно с майка си към Тракия, където жената починала. Оттам Кадъм отново се заел с търсенето на сестра си, но, тъй като се посъветвал с оракул, който му казал да се откаже, и, следвайки напътствията на оракула, основал град Тива."

Уморена, Шай остави перото и протегна ръцете си. Беше време да излиза от стаята. Бе направила, каквото може, за изпита.