Второто изпитание на Блъдхенд

Шай Туран пристъпи към кабинета на Джоунс. Знаеше че след последните случки нямаше задачата да е приятна, нито лесна. Така и беше. Професорката я нямаше. Шай беше сама. Какво ли щеше да стане. Тя се огледа, имеше билки, и разни други съставки, ала нямаше нито рецепта, нито име, нищо. Само един мислоем. Изглеждаше празен. Ами сега? Шай си опита да надникне в мислоеа, а той направо я погълна.
"Момче и момиче стояха на поляната. Бяха на по 20тина години и явно бяха влюбени. Шай неискаше да гледа какво ще се случи нататък, но се оказа че няма връщане назад. Изведнъж тя осъзна че някой я кара да се приближи към тях. Нямаше избор.
-Обичам те. - пророни момичето.
-Аз теб не. - отговори хлъднокръвно момчето. Опита се да я целуне, ала тя се дръпна. - От различни светове сме. Ти си мътнорода, аз чистокръвен, ти си лековерна, аз не се доверявам никому. Аз съм владетел, ти поданичка. Няма как да завладееш сърцето ми.
Момичето си тръгна разплакано от чутото. Знаеше че й е нужно нещо силно да направи, отвара, серум, нещо подобно.... Вечерта докато спеше на Лейла сънува : Листата на цветовете на 3 плаещи рози, тритон, кръв от любимия, няколко капки и косъм от "нападателя"."
След това Шай се опита да се измъкне, лаа неможа, тя беше момичето. Отиде при местната лечителка и разбра че това са съставките на отвара.

Шай, вашата задача е да си представите че сте въпросното момиче, Опишете в РП как с отварата, как ще я прлиготвите, как ще намерите съставките, как ще накарате любимия отново да ви "обикне" изведнъж.

- Каква отвара? – запита тя, макар и да се досещаше.
Отговорът я накара за изтръпне. Ненавиждаше този род отвари, ненавиждаше насилственото налагане на чувства там, където ги няма. От друга страна, тя вече беше Лейла и постепенно трябваше да се слее с нейния образ. Образ на момиче, което бе отчаяно да си върне любовта. Е, щом се налагаше, щеше да помогне.
Първо трябваше да се заеме с по-лесната част – розите и тритона. Във всяка себеуважаваща се аптека имаше всякакви части от тритон, което тя установи безпроблемно и от което се възползва. Още не бе напуснала лечителката, и забеляза през малкото прашно прозорче на нейната къщичка надписа „Apothecary” отсреща. Лечителката очевидно бе в настроение, така че не поиска пари от нея за съвета си. Тя бе ниска, вече доста съсухрена и сбръчкана жена, но походката и гласа й бяха запазили предишната енергичност. Личеше си, че някога е била активна в своята професия и не е висяла просто в дюкяна си на улицата да чака клиенти. Така, както бе сега, беззъба и грозновата, едва ли някой би й доверил здравето си, но Шай-Лейла, с онова, което все още бе останало у нея от самата нея, видя в очите й честност и милосърдие. Затова, без бабката да разбере, преминавайки през антрето сама на излизане от улицата, Шай-Лейла вдигна пръчката си и с две-три движения пооправи изпочупените мебели в мрачното помещение. Не пропусна да допълни восъка в свещниците с пълнеща магия, след което се погрижи да позачисти малко праха. Това й отне едва минута-две, но тя нямаше време за повече, трябваше да продължи нататък със задачата си.
На влизане в аптеката тя бе посрещната от силните миризми на смесващи се съставки. Близостта на селцето до гората правеше билките основни – ясно се долавяха мащерка, риган и коприва. Въпреки това едва след секунди момичето набеляза онова, което й трябваше – частите от тялото на тритон, покрити с люспи. Не посмя да вземе кръв, макар че указанията не поясняваха какво от тритона се иска, затова взе само тялото. Кръвта имаше доста силни магически свойства и не се използваше в този тип отвари, това тя знаеше отдавна. Макар че точно в момента онова, което знаеше, нямаше особено значение. Тя купи саламандъра и тъкмо щеше да излезе, когато онова, което бе останало от съсредоточеността на Шай се обади. Тя се върна в магазина и поръча валериан. Много, много валериан. Той е билка, така че й дадоха доста, защото имаха големи запаси. Шай отново плати и излезе от аптеката.
Нататък обаче почваше трудната част. Плачещите рози растяха на точно определен тип почва, която Шай не вярваше, че има тук. От друга страна, пред нея се простираше планина, където имаше, както в повечето планини, от всички видове „по малко”. Изнурена и отчаяна поради факта, че ще трябва да пътува дълго, момичето с две лица тръгна напред.
След около час адски изморително ходене и прескачане на камъни и мравуняци вниманието на девойката бе привлечено от силното сияние на няколко от търсените рози. Както повеляваше името им, те бяха легнали директно на земята и използваха нея като опора. С безкрайно усилие Шай се наведе и обра четири от тях (за всеки случай). Не можеше да повярва до каква степен се чувства неудобно в това тяло. Да, магическата сила се носи не от тялото, а от душата и съзнанието, но пък Лейла очевидно не тренираше достатъчно. Едно такова изкачване и Шай бе останала без въздух, като отвътре се бунтуваше срещу ограниченията на това тяло. Въпреки всичко тя насили мускулите на Лейла да се раздвижат и тръгна обратно надолу.
Първата й работа, след като някакси откри къщата на Лейла в селото, бе да се залости зад вратата на стаята на момичето. Не желаеше никакви притеснения, камо ли от загрижени родители, които изобщо нямаше да познаят своето мило момиче. Предполагаше, че професор Джоунс се е погрижила да няма такива пречки, но не бе сигурна.
След като влезе, Шай бързо откри килера и стъкми някак котел близо до единствената масичка. Вътре в котела наля едва четири-пет пръста вода и усили огъня. Тя трябваше да заври бързо и да ври някъде минута-две с валериана, за да направи нужната на Шай отвара. Когато водата завря, Шай бе успяла да застави ръцете на Лейла да срежат всичките стръкове от билката и ги пусна вътре. Даде им пет минути, през които отварата придоби мастиленозелен цвят, след което отсипа част в едно малко шише. От останалото се отърва със заклинанието Еванеско.
Не можеше да повярва колко неудобна и мъжка беше пръчката на Лейла, но трябваше да изкара с нея някакси. Раздразнена, Шай се опита да успокои самата себе си и пристъпи към задачата си – да намери кръв от момчето, което трябваше да се влюби в Лейла. Взимайки шишенцето с валериановия разтвор, Шай излетя от стаята, като не забрави да заключи отново вратата.
Още тичайки към поляната видя, че момчето не е помръднало. Всъщност, то със сигурност бе мръднало от вчера, но в момента седеше в същата позиция, умислен и смутен. Дълбоко в себе си Шай се надяваше, че все нещо е останало от чувствата на момчето, защото в противен случай действието на отварата щеше да е само временно.
Приближавайки се, Шай застави тялото на Лейла да изглежда отпуснато и успокоено, макар самата тя отвътре да бушуваше раздразнено. Седна до момчето и с глас, абсолютно противоположен на нейния, му предложи чай. Бе успяла да вземе готов от една сладкарница на път за насам и да сипе в едната чаша успокоителния разтвор. За нейно огромно учудване момчето прие, и то доста охотно. На върха на нервите си, Шай се опита да се държи нормално, така, че момчето да не заподозре Лейла в нищо. Пиеше от чая си и се усмихваше вяло, все едно бе плакала, което си беше вярно за Лейла предишния ден. Наблюдаваше с изострено внимание как момчето отпива от неговия чай.
Отне не повече от минута на валериана да подейства. Макар и билка, той беше необикновено силен, особено така концентриран. Момчето заспа спокойно така, както бе облегнато на дървото в средата на поляната. Ето, че планът й проработваше. Шай извади от джоба на Лейла един от кухненските ножове на майката на момичето и направи съвсем малка драскотина на ръката на любимия й. Той дори не изохка. Няколко капки от кръвта бяха достатъчни и Шай събра доста, така че да не се обърка нищо. След това стана, събра множеството досадни поли и кринолини на роклята на Лейла и тръгна възможно по-бързо обратно към къщата й.
Вече там, Шай си наложи да се успокои и се зае с истинската задача – отварата за влюбване.
Основната съставка на отварата бяха розите, те придаваха любовния ефект и увлечението, затова тя ги наряза магически, изплашена да не би да изтече сокът от листата, ако го направи не както трябва. След това раздели частите от тялото на тритона на големи парчета - то осигуряваше силата на ефекта на отварата и възможността тя да издържи при смесването с друг елемент, както и да се разтвори в човещкото тяло. Кръвта и косъмът бяха тези, които даваха индивидуалния ефект на отварата върху определения човек.
Когато водата, с която бе напълнила котела, закъкри бавно и спокойно, Шай сложи вътре внимателно тритона. Частите трябваше просто да уврят, после щеше да ги премахне, защото не се поглъщаха, бяха отровни за ядене. След като отварата придоби леко маслен цвят, Шай с безкрайно внимание добави розите и започна да брои. Всеки път, щом удареше числото десет, разбъркваше по веднъж, всеки път в различна посока. Получи се. След точно две минути отварата стана бистра и яркорозова, нещо като бебешкия цвят. Доволна, Шай добави последните две съставки – кръвта на момчето и косъм от главата на Лейла (дори не се направи, че я боли, това не бе нейното тяло). Изчака, бъркайки рядко, докато кръвта извря и се събра на повърхността, след което започна да бърка усилено. След около десет минути вече имаше порция от бяла, подобна на сос желевидна смес, която сложи в едно шишенце. Отново се отърва от остатъка от отварата и с две махвания на пръчката прибра всичко така, както си беше. Нямаше намерение да се връща повече тук. Прехвърчайки през кухнята, Шай взе едно шише обикновен оцет и излезе, затръшвайки вратата. На път към поляната мина през едно отворено още заведение и си поръча риба. Нервите й бяха опънати до краен предел, но тя привидно спокойно изчака да стане гозбата и след това излетя от ресторанта.
След минута-две вече стоеше до все още спящото момче. Намокри ръката си с оцета и я поднесе под носа му. Той се свести, макар и не особено бързо. Валерианът бе доста силен, добре, че поне ефектът му бе обратим и краткотраен. Когато момчето напълно се разбуди, то видя пред себе си, подредени на поднос (който Шай предвидливо бе измагьосала за секунди) сервирана риба, пълна, очевидно, с някакъв странен бял сос. Предположи, че е болонезе и не се оплака, той доста го обичаше. Започна да се храни, гледайки Лейла. През ума му мина мисълта, че тя не бе взела риба за себе си. Но вече бе прекалено късно.
Изведнъж светът му се завъртя и главата му започна да пулсира неистово. Нямаше болка, просто тъмнина и той не можеше да се ориентира. Как щеше да избяга?
Шай знаеше, че това е решаващият момент. Напълно ужасена от това, което трябваше да направи, тя целуна момчето.
Но някъде в тъмнината имаше светлина. Ето, ето я. Светеше, това бе единствената му надежда. Неговата Лейла го водеше обратно. Спасяваше го.
Толкова много я обичаше. Тя бе неговият живот.
Събуждайки се, момчето започна да ръси някакви неразбираеми слова. По тона му се разбираше, че са любовни, но Шай само се усмихваше, тоест, караше Лейла да се усмихва мило, тя самата се чудеше кога най-сетне ще излезе. Бе видяла очите на момчето преди да му даде отварата – той искаше да бъде с Лейла, но нещо го спираше. Бе смутен и объркан. Може би вече нямаше да бъде.
Изведнъж Шай почувства силно дърпане някъде покрай шията си. Той не престана, само се разпространи надолу по тялото през гръбнака и до краката. Цялата тя изведнъж се извиси и...и след миг вече стоеше обратно в стаята за изпита по отвари, като гледаше широко усмихнатата си преподавателка до себе си.
- Заповядай навън, Шаия. Свободна си. – нито думичка за това каква е оценката. Е, ще трябваше да почака...