Дневника на кървавото сърце

Здравей, мило дневниче. Отдавна не съм писъл, та реших да се възползвам да ти разкажа някой интересни нещица. След дългата скръб се записах в едно училище - за магьосници, казва се Ейрен. Мисля, че ще бъде интересно, но ще видим. Много съм нетърпелив да го видя от близо и да се запозная с нови приятели. Първо обаче съм на лагер и ще там ще се опозная с тях. Дано да им харесам, че с моята външност... И така, а за моята тайна мечта - все още нищо. Не намирам улики и нищо не мога да разбера. Лъвовете не са били така случайно там, а и всичките магически пръчки да изчезнат безслезно... Има нещо и ще разбера, но ще трябваа влеме и то много...

Здравей отново мило дневниче. Знаеш ли, запознах се вече с няколко съученика и съм доволен. Децата се държат добре с мен, въпреки странната ми външност, това поне за сега не ги е притеснило. Или поне аз не съм забелязал. А да и естесвено какъмто съм нетърпелив, не се сдържах и почнах да се разхождам из влака с новите ми приятели. Беше страшно приятно, доста смях и така. Запознах се с интересни хора - едно много красиво русо момиче със сини очи, май се казваше Лиса, едно бърборанче отново с руса коса, но с кафяви очички - Карла, едно момче от Перу, ако не греша - Ариман и едно момиче с плътен бритон и кафеви очи - Никол. За сега ми харесват тези хора, надявам се скоро да се видя отново с тях и да правим щуротии из академията. Ооо, знаеш ли, вече усещам какви номера ще извъртя. Мисля, да ги заведа някъде из академията и да... да ги стресна хубавичко. Ще го измисля, но смятам, че ще се получи хубаво. И така скъпо дневниче... а щях да забравя да ти разкажа - оказа се, че не съм единствения оцелял от кървавата сватба. Имало и друг човек, братовчедка която не познавам. Ще разбера, коя е и по каква линия ми е братовчедка и защо не си я спомням. За сега толкова. Когато мога, пак ще ти пиша.

Ей, дневниче прекрасно! Знаеш ли какво ми се случи?! Правих лудории покрай академията. Правих и магиики. Много съм доволен, много приятно мина. Имаше страхотни бани и доста смях. Доста черен, но приятен хумор. С Кери се наредихче един друг, толкова приятно... Само дето не се превърнахме в животни. Но е интересно. Нямам търпение да продължим с подобни истории и да се запозная с всичките диви лапета. Наистина ми стана страшно приятно... като в детството... като с братята и сестрите ми... Ех, а бяха славни и приятни времена... толкова много приятни спомени... толкова много радост и смях... толкова много болка и тъга... толкова много надежди и любов... Но това е в миналото, колкото и да е приятно, то е в миналото. Сега съм тук и смятам да живея в настоящето, в бъдещето. А да и намерих нещичко за сватбата - въпросната ми братовчедка се казва Анастасия и е родом от Русия. Оказва се че ми се пада четвърта братовчедка. Но все още не знам дали знае, че съм оцелял. Мисля, че не. А и трябва да разбера дали тя има нещо общо с убийството. А да и намерих една бележка в бюрото на дядо. Но все още не съм я разчел. Мастилото е размито от вода и не зная подходяща магия все още... та ще трябва да поизчакаш, преди да ти споделя информацията от нея. А сега мило днемничете те оставям и се пренасям в едно приказно и приятно, добре познато, старо царство...

Каръл отвори дневника си за сетен път, но нямаше голямо желание да пише. Днес беше научил неприятна новина. Но все пак се реши и започна:
"Дневниче... здравей. Днес съм тъжен и уморен. Търся нещо, но не знам какво, а и не съм сигурен, че искам да знам. Избитият ми род е вече минало, а аз все още тършувам в него и се чудя дали има смисъл. От стар познат разбрах, че Анастасия си е тръгнала малко преди да ни нападнат лъвовете. Скарала се е с дядо жестоко и е избягала. Моят познат каза, че със сигурност тя е виновна, но нямам никакви доказателства за това. А да успях да разчета и бележката от дядо - В основата на лъка се крие истината. Не знам какво означава това, но трябва да разбера. А междувременн освен да се обучавам и тренирам, мисля, че нямам друг изход. Ще си отмъстя на Анастасия, ще я накарам да съжали. Трябва да разбера дали има нещо скъпо, което да погубя. Хубавото е, че дори не знае, че съм оживял. Явно не си е направила труда да проучва. А това е добре. Е дневниче, това е от мен за днес." Каръл затвори дневника и го постави на нощното шкафче. Докосна го с пръчката и дневника изчезна...

Здравей дневниче. Отново започвам да пиша и не знам какво да пиша. Чувствам се страшно подтиснат и загубен в себе си. Някак не намирам спокойствие тук. Измъчвам се нощем. Безкрайни безсънни нощи, а ако заспя - кошмари. Не знам. Тук децата са страхотни и всичко е много хубаво. Стават интересни случки и дуели, но някак... усещам празнота и болка в себе си. Не знам дали ще издръжа тук. Трябва да открия истината, трябва да разбера какво е станало на сватбата. От моя познат, който за сега няма да ти назовавам, разбирам все повече неща. Каза ми, че са полицията е намерила пръчките на всички, без тази на дядо. Били захвърлени някъде наблизо, в хралупа на дърво. Все още не мога да разбера, как така никой не е разбрал за липсата на магическата си пръчка. Вярно, че не сме от магьосническите семейства, а само при нужда ги използваме, но всеки един от родата, много си пазеше пръчката. Дори братовчеда се хвалеше ден по-рано с неговата уникална пръчка със златен обков и косъм от сибирски дракон. Не знам, има нещо много смътно в цялата тази сватба. Може би ще трябва да изчезна за малко и да се върна в ЮАР, за да потърся улики. Ще видя, ще говоря с директорката. Всъщност не съм сигурен, че трябва да знае, но поне знам, че мога да и имам доверие. Е за сега толкова, ако има нещо - ще ти пиша.

Здравей дневниче. Тези дни мисълта за леля не ме остава намира. Твърде много ме измъчва мисълта, че може да е избила рода. Но защо не ме е потърсила. Не е възможно да не знае, че съм останал жив. Все пак аз съм наследник на всичко, а то е страшно много. Вече съм сигурен - ще замина за ЮАР. Ще изчакам да мине бала и ден, два по-късно ще отида. Трябва да направя свое разследване. Има твърде мноо нередности. Нещата не се връзват някак. А и трябва да направя обстоен преглед на всички замъци. Може да намеря нещо. То ест, надявам се да намеря. А този бал - как не ми се и ходи... Някак нямам желанието, но какво да с еправи, там ще съм. Може пък и да стане интересно. Но през цялото време ще мисля за нея, тя ще ме измъчва. Трябва да внимава, да не разваля бала на останалите, затова ще трябва да си сложа някоя друга искривена усмивка. Е, както дойде. Е, дневниче, за днес толкова, след бала повече.