Рийпър vs Бричстоун

Блестящи къдрици се разпиляха с едно подръпване на изящната изумрудена панделка. Чифт сини очи проследиха потрепването на кичурите с жажда, граничеща с безумство:
-Престани.-скастри твърдо мелодичният глас на Маделин. Клод сведе поглед, неспособен да намери оправдание за глупостта си.-Тя ще дойде след броени минути. Сигурен ли си, че ти е ясно какво да правиш?
Клод кимна утвърдително. След толкова време се бе научил да помни заповедите, които господарката му даваше до най-малката подробност. Тя никога не повтаряше, тъй че бе наложително да ги запомни от първия път. Постоя втренчен въпреки това. Беше виждал едва веднъж Маделин в битка, а му се щеше да я вижда по-често. Грацията, с която унищожаваше всеки намек за превъзходство у противника, бе почти толкова пленителна, колкото й стоическата приказна усмивка, с която го правеше.
Отначало той не забеляза досадата и нетърпението, които се бяха изписали на лицето на Маделин-сега обърнато към него:
-Какво чакаш?!-попита тя с ледно-укорителен тон, навяващ спомен за буря в далечния Сибир и множество разцепени ледници.
Клод сведе поглед повторно и се отдалечи от мястото.
Рийпър се огледа. Поляната бе пуста, но повея на вятъра й подсказваше, че още някой се задава към мястото. Отметна коси и свали наметалото си. Хвърли го настрани върху тревата и сложи накитниците на ръцете си-още една нейна, тъй необходима и забележителна особеност. Носеше ги само в бой, но и те, както всичко около нея, носеха силата си. До момента й се бе налагало да ги използва само два пъти, за да победи и въпреки че бе почти убедена, че с Бричстоун нямаше да й се наложи да го направи, тя ги носеше, просто така-за всеки случай.
Веднъж поставени, Маделин бе готова за дуела. Оставаше само опонентката й да се появи...

ПП:Джен, надявам се няма нужда да ти напомням правилата за дуел. Ако нарушиш дори едно от тях, ще бъдеш дисквалифицирана. Нямаш право да ощетяваш героя ми, както и аз твоя, нямаш право да използваш магии, които не са записани в книгата, нямаш право на непростими проклятия, както и да нараняваш в постовете си Маделин.

На Джен въобще не и пукаше дали Рийпър я чака или не,затова въобще не забърза крачката.Вървеше бавно и спокойно.Любуваше се на природата и си мислише.
Ето вече пред нея се показа полянката.В центъра и имаше червено и зелено поле.А от страни факли.Чак сега Джен се усети ,че се свечерява.Това до някъде и даваше лека утеха.Обичаше среднощните дуели и приключения.Рийпър стоеше в центъра и чакаше.Личеше и че е доста ядоса.
Джен искара пръчката си и запали факлите.После с Рийпър се поклониха една на друго и беше време дуела да започне.Маделин изпрати поредица от много лоши проклятия ,но опонентката и ги избиваше с лекота.Сега беше нейн ред.Виждаше ,че Мади се нервираше,а тя беше съвсем спокойна.Венъмхолдката очакваше бурна реакция от страна на Стоун,но такава не последва.Вместо нея,се зареди буря от въпроси:
-Незнаеш ли други заклинания?Само тези ли си научила,от годините дето прекарваше с баща си?Толкова ли си жалка?Мислиш ли,че ще ти се оставя като другите?Жестоко се лъжеш,не съм такава.Не съм твоя слуга и никога няма да бъда.Впрочем,като заговорихме за слуги,къде е твоя верен Клод?-тук Джен псря,наслаждаваше се на думите си.Докраен предел бе вбесила Маделин.Надяваше се Кери да гледа от някъде.
Рийпър......

П.П.Мисля,че въобше не нараних Маделин и немисля да и посягам.Така че бъде спокойна

Маделин се засмя. Зловещите тонове разтърсиха тишината, оставена след думите на момичето. Скъпата госпожица Бричстоун си бе втълпила, че може да я вбеси с такива празни приказки. На лицето й се изписа малка подигравателна гримаса. Как бе възможно да са изминали толкова години, а тя да не се е променила ни най-малко? Същото високо самочувствие; същата липса на покритие; същият самомнителен вътрешен свят. За Маделин щеше да бъде голямо удоволствие да я прекърши, ако имаше времето за такива незначителни дела. Но тъй като това занимание спадаше към графата забавление, а цялата тази графа бе пречка за настоящата й цел, тя прецени, че ще трябва да прояви известно търпение и да дочака удобен момент.
Изражението на Дженифър вече бе на предела с анимация, след като не бе получила никакъв отговор, освен гърлен смях. Рийпър реши да угоди на самоунищожителните й импулси:
-Ако това не бе академичен дуел и скъпата ми сестра не държеше толкова на правилата, нямаше да имаш времето да зададеш тези въпроси, уверявам те.-усмихна й се тя.
Дори и усмивката на лицето й изглеждаше зловещо-сякаш подчертаваше унищожителната сила, спотайваща се под тази кукленска външност.
Дженифър стисна пръчката си в ръка. Маделин се запита дали скоро няма да почервенее цялата от гняв. Докато Стоун се впечатляваше от думите й, за нея бе смешно да обръща внимание на нейните. Нямаше намерение да разводнява прекрасния дуел с повече приказки. Дженифър не бе човекът, който смяташе за подходящ за комуникация от какъвто и да е род.
Маделин стисна пръчката в ръката си, усмихна се и махна надолу, съкрушавайки всяка инициация на говор. Джен разбра, вдигна своята пръчка и извика срещу Маделин:
-Вцепени се.
Странно, но Стоун не забеляза дори потрепване от страна на опонентката си. Само устните й се раздвижиха съвсем леко в думи, които тя не разбра, ала не изглеждаше така сякаш Маделин се предпазва по какъвто и да било начин. И ето че заклинанието я достигна. Тя остана там, на място, сякаш вцепенена. Джен не можа да повярва на очите си. Бе успяла да надвие Рийпър с такава проста магия. Тя направи няколко крачки напред, проверявайки дали не се е излъгала. Силуетът на Маделин стоеше все така неподвижен, безмълвен и сякаш...мъртъв... Това даде увереност на ръководителката и тя, с няколко крачки се приближи на метър от опонентката си, за да види...каменна статуя. Дженифър прокле тихо на глас. Зад нея се разнесе тихият зловещ смях на Маделин. Беше прекалено близо. Джен се отдръпна рязко, почти стресната. Как бе възможно да не разпознае заклинание като Лапидо?-умът й не го побираше. Рийпър обаче, нямаше никакво намерение да й дава време да се осъзнае:
-Вивокриктум!-извика Маделин и бяла струя излетя от пръчката й. Беше много бърза и твърде силна- наложи й се да хване пръчката си с двете си ръце, за да устои на приливната вълна от светлина. Това не беше нещо ново за нея и тя се справи с лекота. Струята излетя само за секунди от пръчката й и сякаш се втвърди във въздуха. Огромна кристална решетка обгради Джен от всички страни. Тя се стресна, ала не си и помисли да се предаде. Щеше да разбие някак заграждението...но не бе видяла всичко от магията. Кристалната клетка се стесняваше с всяка изминала секунда.
Маделин се подсмихна, наблюдавайки светещия в различни нюанси кристал. Знаеше че пъстротата му е породена от безсмислената съпротива на Дженифър. Толкова силна магия не можеше да бъде обезвредена с просто заклинание като Фините или Еванеско. Трябваше нещо повече. Може би ако Дженифър спреше за секунда да пръска заклинания на вятъра, щеше да успее да осмисли как да подходи.
Маделин наблюдаваше клетката внимателно. Ако ръководителката не успееше да се освободи навреме, тя самата трябваше да обезвреди заклинанието-колкото и тъжен да й се струваше фактът, Маделин не можеше да си позволи да гледа безучастно края на служител на академията.
Бричстоун продължи да играе по нервите й, пръскайки разнообразни, безполезни в случая, магии. Живият кристал вече бе стеснен до критичен обем. Маделин цъкна с език, едновременно разочарована и засмяна. Грешката на опонентката й бе, че мислеше за кристала като за магия, която трябва да бъде прекратена. А нямаше шанс да прекрати която и да било магия, направена от Рийпър. Вместо да помисли за самия кристал, тя все още използваше Еванеско на всеки няколко секунди, сякаш без да забелязва, че няма никакъв ефект върху клетката.
Накрая Маделин усети, че няма особена надежда и реши, че е време сама да обезвреди заклинанието си. Зачуди се дали да покаже на Дженифър алтернативата-по-късно тя би могла да я използва срещу нея. Но това беше академичен дуел...някой можеше и да научи нещо от него. Ако опиташе да разгради решетката на кристала, тя рискуваше да повреди и неосъзнатата магьосница вътре. Не можеше да го направи така... Замахна леко и извика:
-Соларе консерто!
От върха на пръчката й пропълзя тънък и адски ярък лъч светлина. Той се ориентира към живият кристал, който, за разлика от мъртвите си събратя, започна полека да се отдръпва от симулираният лазерен лъч. Скоро в структурата имаше пролука, достатъчно голяма за да може Бричстоун да мине през нея:
-Ще излизаш ли или вътре ти хареса?-подвикна Маделин вбесена.
Дженифър изскочи от клетката, ала вместо да се зарадва, че се е освободила, на лицето й се изписа небивал гняв. Какво си мислеше Рийпър? Беше станала за смях заради нея. Нямаше да й позволи да остане ненаказана за това си деяние. Също както едно време...всички онези дуели...всеки път един и същи изход. Но сега нещата се бяха променили. Дженифър щеше да й покаже как точно.
Маделин, на десетина метра от нея, се засмя при същия спомен за миналото. Ето я отново, в целия й блясък. Може би сега Бричстоун щеше да й изнесе нравоучителна лекция? Беше в неин стил да си говори, но когато опреше до действие...
Макар в себе си за обезценяваше противника, Рийпър бе готова за всякакви изненади. Тя стисна пръчката си в готовност и зачака хода на Дженифър.

Но такъв не последва.Джен клекна на земята, остави пръчката си и затвори очи.Чу пресмехулният смях на Рийпър.Нима ТЯ си мислеше ,че Стоун ще се предаде?Ще се пречупи изведнъж?Ще загърби всичко и ще тръгне по лош път?Ще стане нейна слуга или на зловещия й баща?Не нямаше да позволи да се случи това. Имаше съвсем други планове.
Джен започна мислено да приготвя съзнанието си.Усещаше ,че Маделин се приближава с бавни стъпки към нея.Само още няколко крачки и тя щеше да види,за какво става въпрос.Щеше да види Дженифър в целия и блясък.Тя пазеше оръжията си за накрая,но Рийпър явно беше забравила.
Ледено студената ръка на Рийпър вдигна главата й.Професорката по Астрономия дори не се възпротиви.След като отвори очите й Маделин се изненада.Те бяха празни ,нямаха кафява си цвят,нито пък тъмно-червения когато се ядосаха.Бяха останали празни кълба.Какво ставаше тук?Дали Джен играеше някаква опасна за нея игра или наистина вече беше избягала от реалността?Всичко щеше да се разбере в останалите минути.
Рийпър все още неможеше да повярва.Опонентката й никога не бе падала на колене.Не беше хвърляла пръчката си дори.
Изведнъж ледено студен смях се разнесе в околността.Маделин стана и се огледа.Беше заобиколена от повече от десетина двойника на Дженифър Бричстоун.Рийпър се стресира,но промълви:
-За бога какво става тук?Каква магия използва Дженифър?Как вече имаш повече от десетина копия?
-Дубъл Мембърс-прозвуча съвсем тихо отговора
Рийпър въобще неможеше да повярва.Навсякъде където погледнеше виждаше само Дженифър.Сети се ,че това заклинание нямаше как да го премахне.Започна с няколко лекички заклинания,но никои не улучваше.Стоун беше направила и още едно проклятие .Това проклятие беше Инкорниус.
-Интор-Рийпър повече неможа да продължи
Падна внезапен мрак.Тя нищо невиждаше.Явно Джен бе използва Верилиус.Какво щеше да се случи сега ?Дали Стоун щеше да се предаде или самата Маделин щеше да се опита да се отърва от това мъчение?Престоеше да се разбере...
П.П.Ако нещо не схващаш,скайпа е твой. Razz

Маделин се засмя. С този дуел явно щеше да се връща в ученическите години. Познат номер...до болка познат. "Кортус"-тя махна леко с пръчката, толкова бързо и внимателно, че бе почти убедена, че е останала незабелязана. И ето че отново се изправи пред странните двойници на Дженифър. Как си мислеше че би могла да я заблуди с толкова нелепи имитации-сега когато знаеше какво представляват, тя лесно можеше да различи празните им погледи. Но имаше няколко в далечината, които не можеше да фокусира достатъчно добре, за да прецени. Със сигурност една от фигурите беше Бричстоун. Маделин обаче не бе без своите лични малки козове в ръкава. Усмихна се слабо и с лека ирония на една бездушна статуетка, която трябваше да преставлява опонентката й. Вдигна пръчката си и замахна леко:
-Верита вито!
Тънка златна нишка плъзна от пръчката й и се разцепи многократно, докато не обхвана цялата околност. Всичко сякаш замря за няколко секунди, в които явно нишката "мислеше". Изведнъж, като малка заря, едното разклонение се пръсна в искрици светлина. Маделин не дочака ослепяващата светлина да се разпръсне-тя вече знаеше къде е Дженифър:
-Корвиаре! Единадесет черни гарвана се появиха ниско над главата на Рийпър.-Опугно!-побърза да каже тя преди очите на Дженифър да са се възстановили от светлинния шок.
Маделин беше убедена, че опонентката й ще успее да реагира навреме и дори малко й беше жал за красивите гарвани, които, макар и измаьгосани, й се струваха прекалено красиви за една такава жертва...

ПП: Абе не схванах само защо героинята ми "се стресира"... ...Малко е кратичко..., но следващият път повече...ако ми дадеш повод ест.