Чайната зала

Хестия пристъпи в залата. Погледна - нямаше никой. Седна и отпи чаша чай,после отиде при камината. Вратата се отвори. Оттам изникна.....

ПП.Това е за Rock Baby

Отворих вратата и видях, че някой стои там. Момичето изглеждаше приятно и тъй като бях нова, реших да се запознаем.
-Името ми е Емили Траканд. Приятно ми е. Нова съм тук, домът ми е Блъдхенд. Ти от кой дом си?

Хестия огледа момичето. Усмихна се.
-Хестия Джоунс. Явно сме в един дом. - Хестия се усмихна. - Разкажи ми за себе си,Еми.

-Хм, ами няма чак какво толкова да се разказва. 2 години след раждането ми майка ми и баща ми загинаха при опитите си да свалят от власт Волдемор, отгледаха ме леля и вуйчо. Не сме чистокръвни, но родът като цяло си е доста богатичък. Ами ти? Какъв е бил животът ти като малка?

-Аз... Отгледана от мъгъли. Чистокръвна.... Няма и един нечистокръвен в рода ми... Наполовина ирландка, наполовина англичанка. Мама и татко се запознах с тях като бях на 2 седмици от ейрен. Имам брат тук.... Много критичен. Лично аз, мятам че ще се разбираме с теб... Двата рода на мама и татко са много древни и мощни, всепризнати, но това няма голямо значение за мен... Мама и татко са в министрествотто и водят унтове с/у Волдемор. Татко - аврор, Мама - отдел мистерии. - Хестия тръсна русите си коси. - Искаш ли да знаеш нещо друго за мен?

-Хаха ами това е достатъчно, мисля. - Емили сбърчи чело - Да не си от семейство Джоунс? Мисля, че съм чувала за вас. Майка и татко са били близки с твоите родители... може и да бъркам. А, какво мислиш за дъщерята на Волди? - Лицето на Емили се вкочани когато самата тя започна тази тема. Стана напълно безизразно.

-Волдемор.... Толкова много ми е причинил, че ми е трудно да не се повлиая от това..... - Хестия погледна очите на Еми- Ти, ти - Хестия позна лицето й в една от картините си - Да ти се е случвало нещо странно напоследък? - Еми се усмохна, явно не бе учудена

-Странни неща колкото искаш. Ти какво, да не си ясновидка? Ако си, да знаеш, ще ми се смъкнеш в очите. Ами може би имаш предвид едни опити, които се опитвам да направя ... правя експерименти в магията. Таа... то избухна. Експеримента де. - И Емили изведнъж вдигна ръкавите си и показа ръцете си. Там се виеха два дракона, перфектни, изящни.

-Много са красиви! - Хестия се усмихна и си помисли "Поне твоите не са черна магия, не са нещо от което се срамуваш" - Как го постигна. - Еми премълча. Хестия отиде до прозореца, вдиша глътка леден въздух и потъна в мисли, реши че емили си е тръгнала, когато....

-Хей! Какво е това? - Емили бе видяла нещо като белег на ръката на Хес, нещо, което сякаш излъчваше болка. Тя грабна ръката й и вдигна ръкава й.Хес дръпна ръката си като опарена.

-Аз, е ти мислех че си си тръгнала. - Еми се засмя, ала Хес я спря. - това беше нищо. - Емили направи гримаса. - Така, е нищо не е! - еми пак я погледна накриво. - Интересува ли те?! Не! Защо! Защото ти е по-добре да не разбираш за това.... - Емили я прекъсна....

-Виж, не съм сигурна какво е това, но ако е това, което си мисля, може би ме интересува много повече, отколкото си мислиш! Черна магия ли беше? Разбира се. Кой ти го остави?

Хестия едва се сдържа да не се засмее. Отиде в среата на стаята и седна на земята. Погледна Емили в очите. Какво ли беше това момиче? Защо ли се интересуваше? Да й разкажеше ли?
-Виж, сега, това е по рождение. Черна магия по рождение. Сложно е за обяснение. По-добре не се забърквай в тези игри още....- Емили се засмя искрено
-Ти как мислиш?
-Добре, черната магия ме пази, амаранда ме пази. Тий е съвкупност от сили, той е разпарчетен и небива да се закрепи. - Емили я прекъсна

-Чувала съм нещо за това. Някъде дълбоко назад, докато се занимавах с едни други опити - тук погледа й се вледени и тя побърза да мине към същината. - Чух че не може да бъде унищожен без да умре пазителя. И между другото, връзката може да бъде предадена. Можеш да направиш някой друг пазител и да се отървеш от бремето, ако наистина го искаш. - И си помисли "Де да можех и аз". А после се изсмя гръмко - Сякаш някой нормален би предал това бреме на друг човек. Аз не бих го причинила на никой. Тук Хес я прекъсна с изненада...

-Незнаеш какво е.... - Хестия бе убедена, че това наистина беше вярно. - Ако го причиня на някой той ще умре, няма да може да диша свободно, няма да може да помръдне. Не е леко. Но нека да се отклоним. Разкажи ми за това как прекарав тук, намери ли си приятели, хора с които да се забавляваш, приятел може би.... - Хестия я погледна дяволето, просто неискаше да говори за амаранда...

Емили се изсмя.
- Приятели ли? Че аз говорих само с теб, с дъщерята на Волди и с още едно момиче, което ми се стори симпатично. Не мисля, че някога ще мога да си намеря истински приятели. Но ти се отклоняваш от темата!!! Сори, че съм толкова рязка, но ... виж, за мен това е много важно. Просто.... не, няма начин да ме разбереш. Просто не знаеш какво е да загубиш родителите си по този начин, по който стана с мен. От малка се опитвам да разбера нещо повече... От малка се опитвам да разбера тези зли сили, които ги отнеха от мен, да ги унищожа. Просто ... моля те, разкажи ми още.

Хестия се усмихна горчиво. Данеби на нея да й бе леко?!? Какво, да не си мислеше че при Хес всичко е наред. Хестия бавно се изправи, отиде до прозореца и се загледа навън. Слънцето осветяваше през облаците цветята. Явно щеше да вали. Примигна и след няколко секунди дъжда беше факт.
-Май ще останем тук повечко, заради дъжда, Еми. Май ще ни се наложи да поприказваме повечко.
Емили се усмихна, точно на това се бе надявала:
-Е, добре. - тя не се смути и продължи да настоява - И?! Помолих те за нещо....

Дъжда навън заромоля още по - силно. Чуваха се грамотевици. Небето посивя. Хестия неволно се сети за всички онези дни, когато в Шотландия, при мъгълите е валяло и тя не е можела да излиза. Нотъжи се, защото мразеше да е при мъгълите. Там тя беше различна, никой не я приемаше. Само брат й, който тогава тя незнаеше че й е брат. Тя се върна от мислите си в стоята и си наля чаша чай. Предложи и на Емили и двете седнаха на едни столове, меки и удобни кресла до камната.

-Искаш да ти разкажа, така ли? Но пръво, казваш че незная какво да загубиш родителите си, та аз познавам моите от седмица! По-точно видях ги за седмица, а после дойдох тук. В момента са м/у живота и смърта заради Волдемор и Лорда на смърта. Брат ми, замалко да бъде погубен от Волдемор. А мен ме гонят всички! Повярвай Еми, тук на никой не му е лесно. А да ти разкажа повече за амаранда... Скоро ще ти се наложи а избереш страна, за която да се застъпиш. Където и да отидеш няма да ти е лесно. Чак тогава ще мога да ти разкажа за амаранда, просто небива да давам инфо евентуално на другата страна, не заради друго. В зависимост какво ще избешек - добро или зло, ще видим какво ще разбереш точно за амаранда от мен. Надявам с разбираш.... - Хестия се усмихна вяло.- Мисля че ще си допаднем.... Но май по-добре да сменим темата от мен на теб. Ако искаш да разбереш повече за родителите си, ще ти помогна, но за онази информация, е няжно вече разбра... Искаш отмъщение нали?

-Всъщност не точно отмъщение... Е, да, ако ми падне да изтрепя тези, които са причинили смъртта на родителите ми, няма да съжалявам особено, но по-скоро искам да помогна на всички в тази борба. Родителите ми дадоха живота си за това, за да спрат върховенството на загубения Волди, а аз не искам тяхната саможертва да е напразна. Искам да се гордеят с мен. - спря и се замисли - Пък и аз не съм те молила да ми прехвърляш връзката, само те попитах за нея. Знам, че те преследват, и искам да ти помогна. Обичам да съм в центъра на действието - тя се ухили дяволито. - Пък и моите сили едва ли ще са ти в излишък. Все пак не съм от най-слабичките.
Емили вдигна леко ръка. Изведнъж дъждът заваля стократно по-силно, а една светкавица падна на два сантиметра от нея. Тя обаче не се и помръдна. Ухили се и след около секунда вдигна ръката си малко по-високо. Дждът спря и слънцето се показа, а Емили се ухили още по-широко. Отпусна ръката си и цялата аномалия спря.
-Това по-скоро се предава в семейството. Не е само то, но при тези обстоятелства само това мога да ти покажа. И без това не съм развила всичко. Този номер се научих да го правя като бях на 4.
Хестия просто стоеше и гледаше леко облещено...

-Интересни умения - усмихна се Хес. Момичето реши да не показва нищо Еми от своите способности, защото в главата на бъдещата й приятелка щяха да се породят още много въпроси. Хестия отпи глътка от чая си остави порцелановата чаша. Погледна към Еми.
-Емили, - момичето я погледна. - Онова за помощта.... - Хестия се позачуди да продължава ли. - Дали ще ми помогнеш зависи от пътя по който ще поемеш, от страната която избереш... - Хестия се усмихна лъчезарно. - Не винаги всеки успява да избере страната си сам, не всеки може и да разчита за мнението на другите, без то да е задължаващо, но все пак има и такива. - Хестия се усмихна. После насочи ръчката си към оганя и добави няколко дърва, че бяха останали само две-три съчки, а на нея й беше студено.

-Хм, щом смяташ, че и свободна воля нямам, значи съвсем нищо не си разбрала за мен. - На Емили вече й кипеше отвътре. На това момиче какво му имаше? Ем вдигна ръка за да спре дъжда и този път като я отпусна, не заваля отново. - Довиждане. - каза тя хладно и се изнесе.

Точно в този момент влезе Нико и се сблъска с Емили
-Извинявай - рече той но сякаш момичето не го чу изобщо а излезе навън в дъжда видимо раздразнена.Нико Видя Хестия и се запъти към нея
- Здрасти как си -попита я той
- Навън вали като изведро- продължи той.Целият бе вир вода с едно щраква на пръсти стана сух.
Хес го погледан и отговори
-Здрасти и на теб добре съм а ти
- Горе долу- Нико я поглена
- Какво има Хес изглежаш някак тъжна
Хестия му разправи за разговора с Емили и за това колко се е обидила от думите и
-Явно смята че не и вярваш и затова се държи така.Сигурно иска да се сприятелите.
Хестия го погледна.

-Хехе... То и Волдемор иска за се спиятелим.... Дори и да вярвям на Еми, което е факт, аз немога да й се доверя безрезервно, както казват елфите - не слагай всичко в една кошница... Емили е добро момиче.... Ще се сприятелим, просто трябва да се поопознаем малко, да разберем повече една за друга.
Хестия погледна часовника си. Имаше 10 мин до началото на часа по Билкология
-Трябва да вървя! - както обикновено тя закъсняваше. - Съжалявам! - каза тя през рамо. - Чао! - и и излезе забързана в дъжда.

Нико я погледна объркано поръча си чай изпиго на бързо и също излезе защото часът му започваше след малко.