Статуята - Виви и Еми

Емили дойде тук замислена. Още в първите си дни се бе запознала с едно момиче, което тя смяташе, че може да й стане приятелка... Но можеше ли наистина да има приятели? След всичко, което бе преживяла, дали щеше да може да се разкрие напълно пред някой и той да не избяга от нея? Много, много далеч от нея. А как искаше да има приятели. Седна близо до статоята и се замисли. Това място някак я успокояваше.

Вивиана се арзхождаше сама насам.Малко вече бяха моментите ,в които можеше да е сама и сега тя се радваше на възможността да е насаме с мислите си.Вивиана се приближи до стауята при руините.Стори й се ,че там иам някой,приближи се с кюбопитен поглед и видя едно момиче с червена коса,като нейната.Тя се приближи до момичето,не я бе виждаал сега из академията:
-Здравей-каза Вивиана като леко стресна момичето-Аз съм Вивиана Рейвън...

-О, не те видях. - каза Емили, колкото да се съвземе - Аз съм Емили Траканд, приятно ми е. - После огледа момичето и се усмихна шеговито - Имаш коса на цвят като моята. Не бях срещала друго момиче с такава коса. Каква е историята ти?

Вивиана се усмихна мило на момичето:
-Е,Емили...красиво име си имаш-Виа бе лъчезарна както винаги-Аз съм ирландка,сирак съм,дете съм на немагьосници...не обичам думата мъгъл.Тук съм,защото предполагам така е трябвало да бъде-каза Виа и се засмя със звучен смях.-Ако не греша ти си от Блъдхенд.Е разкажи за себе си,тук харесва ли ти?

-Да, от Блъдженд съм. Тук ми харесва много, има прекрасни места за отдих, както и чудесни хора. Отгледаха ме леля и вуйчо, също магьосници, но не съм чистокръвна. И да си кажа честно, не ми пука дали някой е отгледан от чистокръвни или от мъгъли. А ти си от Клевърмайнд, нали? я кажи, кой предмет ти е любим?

Виа се усмихан ведро,това момиче бе мило:
-Ако трявба да бъда честна-каза Виа-мисля ,че всеки предмет си има своето очарование и полза.Но определено двата ми любими предмета са Митология и Древни руни.Но все пак всяко ено ново знание ми доставя удоволствие-каза момичето малко изчервена-предпоплагам затова съм в Клевърмайнд.
-Колкото до кръвния статус...винаги съм мислила,че е глупаво да преценяваш хората по кръвта им,ние сме това,кеото сме нали...-рече Вивиана и се усмихан на момичето и докато чакаше отговор загали нежно повърхността на статуята...

-Споделям мнението ти. И аз смятам, че знанието е хубаво нещо, което малко си противоречи с мързела ми... иначе се старая да уча това, което трябва да знам. Иначе си правя разни експерименти, за удоволствие. Ако знаеш вкъщи колко обгорени от мен стаи има... - и се усмихна ведро. След това Ем погледна часовника си, защото си спомни, че има час. Видя, че закъснява! Затича се към училището, като подвикна през рамо - Съжалявам, но трябва да бягам - закъснявам за час! Беше ми много приятно да се видим!

Вивиана остана леко усмихната до статуята,зарадва на срещата с нов човек,но сега нещо друго треовжеше мислите й-заминаването на Каръл-какво щеше да стане сега-се питаше Виа.
Тя знаеше,че на плещите й лежеше тежия товар на ръководствот на дома,но трябваше да е силна,защото имаше вяра във всички Клевърмайндци.
Тя поседя още малко ди статуята,докосвайки начупената повърхност...сега вече бе сугурна,че спокойните дни са отлетели безвъзвратно.Стана,огледа се и потегли с бавни крачки към пещерата,където бе решена да говори с всички от дома...