Огледалнта кула

Огледалната кула била едно от най-красивите помещения в замъка

Тази огледална зала,на която била посветена цяла една кула,скоро сед откриването си станала опасно място.
ПОнякога в огледалата не се виждало отражението на застаналия пред него,имало десетки случаи,в които посетителите виждали други лица и места.Но когато едно момиче-ученичка в академията изчезнало безследно в едно от огледалата,залата почнала да буди страх.
Носят се слухове,че понякога изгубеното момиче се появявао от огледала в огледало-все така младо...

Емили пристъпи в злата. Каквото и да говореха за нея, Ем не я беше страх. От както постъпи в Академията се опитваше да разгледа възможно най-много от странните места тук, но щеше да е супер трудно да ги обиколи всичките, затова се задоволяваше с каквото може. Но тази зала я влечеше още щом чу за нея. Искаше да погледне в това огледало. И го направи.
Когато погледна в огледалото, тя първо не видя нищо, дори отражението си. После всичко се завихри ... видя мъж и жена... те се биеха на живот и смърт с някого... видя зелена светлина ... видя мъртвите тела на родителите си... видя магьосник с ужасна гримаса на лицето, който при вида на мъртвите й майка и баща се засмя ... но тя не бе виждала това лице преди ...
Изведнъж образът отново се завъртя ... видя себе си, със същия магьосник ... видя светкавица, а може би беше магия? ... видя лицето на магьосника, ужасен от това, което се случва с него ... а тя беше ужасена от това, което щеше да направи, но щеше ...
И така, втрещена в това, което виждаше, и в менящите се образи, не забеляза ...

[i]...Вивиана ,която стоеше спокойно в ъгъла на кулата.Рейвън отиде бързо до нея и я издърпа от голямто огледало като я обърна лъм себе си и я разтърси леко :
-Емили...-Вивиана бе сериозна и физиономията й изразяваше строгост-...Емили,спокойно...трябва повече да внимаваш когато поглежадш в тези огледала...никой ли не те предупреди-Вивиана замахна с пръчката си и една полупрозрачна пелена падна върху едно то многото огледала..

Емили се съвзе бавно. Беше благодарна на Вивиана, че я изтръгна от този унес, от нещата, които виждаше. Защото, о, колко неприятни бяха.
-Предупредиха ме ... но не исках да слушам. Тези огледала ме привличаха още от началото. Предчувствах какво ще видя, и исках да го видя.
Емили, въпреки, че изглеждаше изтощена, говореше с плам и малки пламъчета горяха в очите й. Виа я погледна угрижено. Определено не беше нормално за някой да се държи така, особено след като е видял неща, които твърди, че са били ужасни.
Емили се успокои, макар и бавно. Вътрешният плам угасна, сякаш все още бе подвласна на видяното в огледалото. След като се успокои, се опита да се отърси от видяното. Сякаш успя. Но какво търсеше Вивиан тук?
-Е, какво видя? - попита Виа. - Да, може би не е етично да питам ...
-Не мисля, че има проблем да ти кажа ... да, малко е лично, но просто трябва да споделя с някой! - каза тя и разказа на Виа какво е видяла. Е, някой части запази за себе си, като например това, че бе видяла лицето на магьосника, убил родителите й, и че се е видяла да го убива. Виа...

[i]...въздъхна с лека носталигя в гласа си:
-Е...значи и ти си загубиал родителите си...-тя поклати глава в знак на съгласие,когато Ем я изгледа питащо-Да...аз изгубих своите на своя 4-ти рожден ден...видях как умират-Вивиана си пое дъх-да знам колко боли да видиш това.
Вивиана се огледа малко разтревожено из стаята.Чудеше се дали ще има още любопитне като Емили и дали би било безпопасно да оставят това място със свободен достъп.Нямаше как да скрие,че бе малко притеснена и заинтригувана от това,което се бе случило на Ем.Знаше за могото неща,виждани в тези огледала,но това никога преди не се бе случвало:
-Да...-каза Виа като въздъхна,повече на себе си-...странни са ти огледала.Ти сигурно се чудиш какво правя тук...-тя погледна Ем с малка усмивка...

-Всъщност да, малко се чудя. - каза Ем, която вече знаеше отчасти историята на Вивиан, както и тя знаеше отчасти нейната. Може би можеше да се сприятели с нея? Приятна мисъл.
-Но все пак ако не искаш да ми кажеш, недей. Не си задължена само защото аз ти разкрих какво видях. В противен случай сигурно щях да се пръсна. Искам само да знам, дали това, което видях, се е случвало често? В смисъл нещо подобно - същото едва ли се е показало на някой.

[i]Вивиана се усмихна тъжно:
-Тук съм,защото винаги съм изпитвала ужас от онова,което мога да вия в огледалата,но тъй като вече съмвидяла толкова много...чрез сънищата си,се съмнявам нещо да успее да ме изплаши-Вивиана посочи огледалото ,което сега беше покрито.
-Бях натоварене със задчата понякога да обикалям из кулите...никак не са безопасни,сама се увери-Вивиана въздъхна в стремеж да си възвърбне поне частично силата да говори-Но...трябва да знаеш Емили...тези огледала показват както много истина,такаи много илюзии...това не е огледалото Ейналеж,тук няма да видиш съкровените си желания,всичко друго но не и това.Досега много хора са поглеждали в тях и всеки е виждал нещо различно.Но трябва да те предупредя,преди пак да погледнеш...Само магьосник с много силна воля и съзнаие може да устои на тези картини...-Виа изкриви усатат си в нещо като усмивка-Не позволявай на едно огледало да ти диктува действията си...понякога огледалата са коварни...-Рейвън замахна с пръчката си и огледалото отново се откри.
Двете се обърнаха и се гоедаха,видаа само себе,своите оттражения.Сетне виа се онърна и къмостаналите огледала,Емя последва.Доакто обхождаха залата и във всяко следващо огледало виждаха само себе си,Вивиана прошепна:
-Ето...виждаш ли...коварни са-и се усмихна на отражението на Емили...

-Да, разбирам - прошепна Емили, отново завладяна от загадката на тези огледала. Дали щеше да е опасно да ги изследва? Разбира се. Но какво е животът без малко риск?
Както се разхождаха и оглеждаха огледалата, в едно от тях не видяха собственото си отражение, а друга картина. И двете се спряха като заковани и се вгледаха в случващото се. За изненада, то не бе нещо, свързано с тях двете, поне на пръв поглед.

... Един пуст хълм... магьосник в черна мантия се магипортира... времето тече... той губи търпение... появява се жена, също в черно. Тя има властна осанка, но изглежда все едно ще се разплаче всеки момент... магьосникът се приближава към нея...
-Защо закъсня - прокънтя глас, в който нямаше милост...
Жената бе ужасена ....

-Не! Не трябва да се поддаваме на видяното в огледалата! - извика Виа, която явно се бореше с ужаса, който и двете споделяха. Тя отново изтръгна Емили от унеса. И двете останаха на пода, опитващи се да си поемат дъх.

Вивиана гледаше към нещо в ръцете си,амулет,амулетът ,който Каръл бе направил за нея.ПОмисл си ,че приемайки тази задача-да наглежда от време на време кулите,не бе тъй лека;сама не можеше да разбере защоо така постоянно сама си причиняваше нови поводи а отчаяние:
-Емили,знам че едва ли ще ем послушаш,но аз бих те посъветвала да не търсиш...-Емили я загледа учудено-...да ти търсиш,търсиш отговори-продължи Вивиана-а вместо отговори,получаваш само още объркване...Не гледай в огледалат преди сама да разбереш какв о търсиш.
Вивиана се почувства изморена,не бе спала вече от почти 10 дни,искаше й се отново да се сдобие с прекрасната отвара дадена й от от Кери,но сякаш й това вече й се струваше безсмислено.
Но нямаше как Виа да не замисли за съдбата на това бедно момиче...жената,която бяха съзряли-Виа я бе сънувала,смъртта й.Но знаеше,че ако каже на Емили ще й причини само повече болка...

Изражението на Виа се бе променило - бе станало изражение на човек, който знае нещо, а не иска да го каже. Но пък Емили "не искам" не го броеше, особено като ставаше въпрос за такива неща.
-Вивиан, ти каза, че тези огледала показват както много истина,така и много илюзии, но според мен те показват неща, които са свързани с човека, който гледа в тях - иначе няма смисъл. Огледалото показа тази сцена на нас двете и това означава, независимо дали е истина или илюзия, че то е свързано и с двете ни. Моля те, ако знаеш нещо за това, сподели го, защото няма начин цял живот да забравя това, което видях в огледалото, нито първото, нито второто, дори да ми стане ясно, че това са били само илюзии... Ти... не ме познаваш, аз не мога да оставя нещата така, както са. Да, аз търся отговори, дори да го крия от себе си, търся отговори и знание и това е единствената причина да съм в Академията, иначе просто нямаше да постъпя. И ще ги намеря, и двете неща, независимо какво ми струва.
Вия ...

Вивиана погледна със сериозно изражение Емили.Момичето бе право..това,което бяха видели бе свързано и с двете.Е,с Вивиана поне дотолкова доколкото бе видяла тази сцена и преди:
-Виж...Емили,преди да ти кажа каквото й да е,трябва да знаеш нещо за мен.Аз...сънувам,сънищата ми показват животите на множество хора.Тази сцена,която видя в огледалото...Сънувах я преди известно време-Виа присви очи при спомена-жената бе убита...-тя преглътна и погледна към Ем-...бе убита по много зверски начин.-Вивиана отново покри огледалата с едно замахнване на пръчката,не искаше сега да погледжда в тях.Тя се обърна отново към Ем:
-Съжалявам...

-Защо съжаляваш? Не е нещо, по което можеш да направиш нещо, че да съжаляваш. Благодаря ти, че сподели. Но все пак не мога да не се чудя коя ли е жената? Изглеждаше ми ... позната, доколкото е възможно. Все едно я познавам, но не мога да си спомня името й (често ми се случва, малко съм отнесена)... може би знаеш нещо и по този въпрос? - Ем погледна Виа обнадеждено. Това, че тя получаваше пророчества в сънищата си бе чудесно, доколкото е възможно... естествено, щом е видяла убийства, кой знае какво друго бе виждала... горката. Може би не трябваше да я притиска така? Но въпросът вече бе изстрелян, и нямаше нещо, което да се направи по въпроса.

Вивиана погледна изучаващо Емили.Рейвън бе сигурна дълбоко в себе си,че тази жена бе някак свързана с Ем.
-Не мога да ти кажа коя е тя...защото...-тя сама се чудеше защо,след като бе видяла такъв момент в живот на тази жена...смъъртта й-имам усещането,че тя е свързана с теб...твоя роднина или...незнам-Вивиана се бе опряла на малкото прозорче на кулатат,което бе отворила.
-Знам само,че...смъртта й е била ужасна,а повярвай ми виждала съм много смърт и тази...тази бе ужасна-лек ветрец полъхна в лицето на Виа и противно на ужасната тема,тя леко се усмихна за да приветсва нощния полъh.
-Сигурна ли си,че я познахваш или не...-Вивиана нямаше как да не се зачуди каква ли беше тази нова мистерия...

-Не мисля, че я познавам - отвърна Емили. - Дори и да ми е някаква роднина, не мога да си спомня да съм я срещала някъде или пък да съм я виждала по семейните снимки. Може би ще трябва да питам вуйчо... - Ем се потупа замислено по брадичката. Знаеше, че Вивиана няма да й каже нещо подвеждащо, нещо, в което да не е сигурна. Това означаваше, че жената бе свързана с нея по някакъв начин,най-вероятно по кръвен ... - Ще е добре да отида до вкъщи и да поразпитам. А остава възможността и това да е роднина от другата страна. - Емили вече започваше да говори на себе си. Е, какво пък, понякога се случваше. Беше започнала да крачи из кулата и когато се завъртя за пореден път, все още замислена, се вторачи направо във Вивиана и се усети, че е там.
-Олеле, много съжалявам! Съвсем те изключих!
-Няма проблем - промърмори Виа
-Благодаря, че ми разкри всичко това за теб. За мен е много важно да си намеря приятели в Академията и смятам, че с теб можем да станем приятелки, при това добри.Какво ще кажеш да отидем до чайната за по чашка чай? Не е хубаво да оставаме в тази стая, току-виж ми скимнало да се вторача в някое друго огледалце ... - изведнъж погледа й стана тъжен, тя се бе сетила какво видя първия път в огледалото.
Вия ....

-Права си-каза виа малко поободрена,като й се искаше да ободри и Ем-Добра идея е да отидем за по чаша чай.
Вивиана затвори прозореца на кулата и доакто двете с Емили отиваха към стълбите тя изрече:
-Недей да гледаш в миналото със съжаление,че не можеш да го промениш...то си е такова,но бъдещето винаги зависи от нас...-тя кимна мило на Ем и трите й тръпчинки се показаха-ПОвярвай ми...
Вививана погледна назад към помещението:
-Надявам се скоро да не се налага отново да вардя огледалата-впреки,че знаеше,че това време ще дойде отново съвсем скоро...

ПП.Направо продължи в чайната...