Имението на Бричстоун

Двете жени се магипортираха точно до вратата с месингово чукче.Джен отвори врата и покани Хес.След това призова купа с бонбони и две бутилки бирен шейк.Двете се отправиха към дневната и тогава Хес каза...
П.П.Пиши дългичко

-Защо си и казала Хес?Нали това беше наша тайна?Помолихте да не я издаваш.На кой още си казала?-мъжътискара пръчката си и се приготви за дуел.Но беше спрян от Джен,която упря пръчката си в сърцето му:
-Няма нужда да нападаш ,Хес.Не стига,че я помолих за отвара,защото нямах нужните съставки,а навсичкото и отгоре ще се дуелираш.Ти наред ли си?
-Но Джен,тя издаде тайната ни.Сигурно и ти си сторила същото.
-АНТОНИО,не съм разбира се,но сега се успокой и седни.Трябва да поговорим.
Мъжат седна на канапето ,а двете жени се настаниха на дивана.Първа заговори Хес
-Ан,мисля,че скоро време пак ще трябва да правя отварата.Всичките ми резерви си отидоха,след нападението на Ти-знаеш-кой.
-Какво?Какво се е случило?
Джен започна да обяснява,всичко на Ан,той се стъписа.След като видя израженията на Двамата ,Джен пак каза:
-Антонио,едва л ище мога да излизам пак,в определен час от месеца,за да идвам да ти нося отварата,Мисля ,че е най-добре да кажем на Кери.
Астронома я прекъсна с думите:
-Няма да кажа на Кери.
-Знаеш ,че тя е по опитна от нас тримата,по-добре и кажи.
Настана спорове,които Хес прекъсна

-Антонио, няма да позволя да останеш без отвара. знаеш как се запознахме. - Мъжът само изсумтя нещо, а Хестия тъсна глава. - Джен, незная колко пъти си идвала, да носиш отвара, но скоро няма да имаш такава възможност, сигурна съм. Кери, макар и да ни трябва много в академията, ще е най-сигурният начин да се снабдяваш с отвара. Не се притеснявай, Кери ме е подкрепяла за много неща. И аз съм по-различна, но не се превъплащавам - Хестия леко всигна Десния си ръкав и оттам се показаха руните и белега. - Няма сташно. Тя е добър човек. - Зелените очи на Хестия се впиха в тези на Антонио. - Каролина Бърг е най-добрият избор, или искаш в министерството, да те изследват и да те затворят в приют за кучета?? - Гласът на Хестия стана непоклатим. Тя стана от дивана и се разходи из стаята. - Виждала съм какво им правят. Няма да ти хареса. Ако останеш жив, ще си късметлия. Сега вече какво мислиш - тук без отвара или Каролина?

Ан отвърна нещо на някакъв език.Хес него разбра,но Джен го разбра перфектно.Той говорише на испански.Хес погледна Астрономката,ноо тя не я погледна.След малко каза:
-Той избира,без отвара-каза Джен,след това продължи-Хес,може ли да поговорим на саме от вън.Момичето кимна и двете отидоха в другата стая.Тогава Хес каза:
-Искаш да съобщим на Кери,нали?
-Да,знам ,че прочете съзнанието ми,мисля ,че трябва да знае.
Двете жени искара амулетите си и ги сложиха един до друг.След това прредадоха съобщението.Очакваха Кери да дойде.Амулетите им светнаха в червено и лилаво,това означаваше ,че директорката скоро ще дойде.
Двете жени се върнаха в стаята,Тогава Ан каза...

-Искам без отвара. - отново беше започнал да си мърмори на испански.
-Хайде стига! Ако го направиш без отвара, аз ще съм първата, което ще ти стисне ръката.В положението в което сме нямаш такава възможност! Неможем да си позволим това! Да не си мислиш, че ми е приятно ей тва да ми е на ръката! Да не си мислиш, че на мен ми ледно да жея с това, и да искам да видя чонек, който само аз мога да спася, а дори немога да отида до него? И аз искам много неща, ама няма! Стига си се тръшкал като малко дете! - Хестия седна да дивана и зачака отговор, който незакъсня...Явно бяха забелязала ръката й.

-Не,мога да приема помощ от Каролина,Джен.Та аз едва не и посягнах,едва не я убих в 3 курс,непомниш л и,че и посегнах,когато тя не беше виновна,а аз и посегнах.От тогава немога да се мярна пред очите и .Тя сигурно ме мрази.-каза Антонио,но Астрономката го прекъсна:
-Стига си дрънкал така,ако Кери те мразеше,трябваше да мрази и мене,нали и аз бях участник в събитието.Не ме мрази ,щом ми даде ръководителския пост на дома ни.Така че престани да се правиш на идиот,и поне малко ни послушай...
Думите и бяха прекъснати от .....

Хестия.
-Какво точно сте правилив 3ти курс? - хестия изглеждаше заитнтересувана. Нали и тя беше ръководител, помощник на ръководител на дом. - Да не сте се избили?Имаше ли смъртни случеи? - Хестия извиси тон над тях, за да я чуят. -Защо си й посягал? -На хестия и бе много интересно, да чуе отговора.

Брейвхарците се спогледаха и Астронома кимна:
-Добре,ще ти разкажем,макар,че беше много отдавна.Когато бяхме в трети курс,Антонио имаше вражда с един отвенъмхолд.Имахме час по Отвари с учениците от Венъмхолд и Блъндхенд.Тогава въпросния ученик седеше на един чин с Кери,а аз седях с Ан.Тогава един от Венъмхолд прати риборасли по приятеля ни и Антонио се ядоса.Неможах да реагирам на време,защото той изпрати няколко заклинание по ученици от въпросния дом.Кери беше улучена със Сектусемпра.После всичко се оправи,защото ние тримата я заведохме в болничното крило.От тогава,Антонио не се е мяркал пред нейните очи.Бяхме първи приятели.Всички бяхме срещу Венъмхолдци-Джен свърши своя разказ.
-Имаше ли смъртни случай?
-Разбира се,че нямаше,но Кери бе пострадала най-тежко,още немога да разбера,кой запрати заклинанието по нея,но немисля ,че е бил Ан.Мисля че тя може да ти каже повече.
Настана мълание......

Хестия се огледа. Всички чакаха кери, която неидваше. Сали не й се бе случило нещо? Хестия потъна в мисли - знаеше, че не е било добре да идва тук. Нещо я притесняваше. Гледаше ту Антонио, ту Джен, незнаеше какво да им каже. Искаще й се да разбере какво я мъчи в момента. Мислите на Антонио бяха предимно на испански и непредставляваха интерес за Хестия, затова започна да разглежда спомените му, но какво да прави из тях, като непознаваше лицата, май се натъкна на случея със сектосемпра, но го подмина. Излезе от съзнанието на мъжа. Не искаше да влиза в това на Джен, беше се научила да не бърка из главите на най-близките си.Изведнъж потъна в своите спомени. Видя Джеймс, отново. Спомни си случка от миналото. Поразвесели се, но не задълго, отново се сети за картините от настоящето, обраазите, които бяха в главата й, и които често бяха на непознати. Зачуди се, дали да каже на Кери, но засега това не беше най-важното. зведнъж нещо, някакъв шем я изкара от мислите й, когато се поокопити видя Ан със пръчка в ръка, асочена към прозореца. Тя на свой ред направи същото, но забеляза, че Джен се смее и дори не е станала от стола. Като се вгледа по-добре различи само един гълъб и и тя се засмя.Седна и отпи от чая. Загледа се в джен и в магическата й пръчка, която стоеше на масичката.
-Пркрасна пръчка. Не си я сменяла предполагам? - Джен кимна. - Твоята няма драскотини. - Хестия извади споята пръчка и показа на Джен, драскотина, която беше на пръчката й още при закопуването й. Антонио също я видя.
джен се усмихна и каза:

-Това не е драскотина,а руна.От какво е направена пръчката ти.-попита Джен с меланхоличен тон
-От габър,със сърцеструна от дракон-каза плахо Хес,сякаш се съмнявааше да не е опасна пръчката и.
-Тази руна,показва от какво е направена,за жалост,много малко пръчки има такива.Но недей да се безпокоиш,щом те е избрала,значи си имала късмет.Малко хора имат тази пръчка.
Настана мълчание и Ан го наруши:
-Джен,немога да разбера,защо все настояваш да взема отварата и Кери да знае за мене.
-Пак старата песен на нов глас.Настоявам да кажем на Кери,да взимаш отварата най-редовно иначе мислиму какво щще ти направо.
-И какво ще ми стори-попита с пооплашен тон Антонио
-Щее те предам на миннистерството,знаеш ли колко пари ще взема.Разбира се ,че незнаеш,за такива като тебе се взима по 10000 лева.-каза яростно Джен
Тогава......

Хестия стана. Отиде до прозореца и се загледа в пейзажа.
-При всички случеи трябва да кажем на Кери. Можеш и да пиеш отвара за запазване на съзнанието при преобразяване, но ефекта не е гарантиран!

В този момент Кери се магипортира в стаята и събра очите на осаналите. Беше решила, че е спешен случай и бе загърбила етикета. Обърна се и видя мъжа:
-Ти?!-изненада се тя.
Тръгна да вади пръчката си, но Джен я спря:
-Не ме ли викнахте тук точно заради него? За какво тогава беше всичко?-попита тя почти ядосана.

Хестия я погледна. Беше й малко смешно, но запази самообладание.
-Става въпрос, че той неиска да взима отвара, искал по друг начин. Освен това, ние с Джен неможем да му носим отвара - трърде опасно е. - още преди да продължи Кери я прекъсна

Тя отиде до мъжа и го погледна в очите-нещо, което не беше правила от дълго време:
-Какъв друг начин знаеш ти?-беше ядосана.-Отново сме центъра на вселената, а? Как не можеш да се засрамиш поне малко?! Значи без отвара...ще си стоиш тук и всеки месец ще разкъсваш по някой друг човек от околността. Всичко това заради глупава гордост? Ще ти кажа нещо...ако не приемаш отварата си всеки месец под мое наблюдение от тук насетне ще бъда принудена да намеся служителите от министерството. Ще ти хареса ли това?-усмихна се Кери малко злобничко.
Антонио кимна.
-Така си и мислех.-тя се обърна към Хестия.-Хес, има ли проблем с приготвянето на отварата?

-Засега не. - Хестия се усмихна. - Направила съм за 3 месеца напред, също така имам още малко, но тя е за, по-специални случеи. Та да оставя ли за 3 месеца?

-Добре...-каза Кери като че ли не беше чула последния въпрос.
Обърна се към Антонио:
-Идваш с нас. Не можеш да останеш тук. Имам зала, много подходяща за случай като твоя.
Той не беше очарован и изпъшка.
-Не ме вълнува какво ще кажеш. Тук няма кой да следи състоянието ти. Гарантирам ти че през 28 дни от месеца ще бъдеш свободен човек. Какво повече ти трябва. Мога да ти дам някаква работа в Академията. Ще бъде...-Кери се изненада, че го каза.-като в добрите стари времена.
Обърна се към Хес:
-Няма да ни трябва отварата тук. Дай му необходимото количество сега и да тръгваме към Ейрен. Няма да позволя това безумие да продължава дори час повече!

Хестия му подаде отварата. Подсмихна се. и каза.
-Вече за доста хора ще трябва да приготвям отари, добре че само един от тях е вълк. Хайде, да тръгваме.

-Уважаема директорке-каза Антонио с плах глас-може ли да ви попитам нещо?Тя кимна и той продължи:
-Oще лли ми се сърдите,след случилото се в трети курс.Беше сигурен ,че ще предизвика бурна реакция от страна на директорката.Беше го прочел и в мислите на Джен,в които трудно влизаше от преди.Явно приятелката му ,му беше позволила.Мислиет му бяха прекъснати от Кери

-Да се сърдя на 14годишен пубер?! Че какъв е смисъла?!-засмя се тя.-Ти не си същия човек така или иначе.-усмихна се Каролина.
-Хайде, да вървим към училището. Ще ти покажа къде можеш да останеш.

ПП:Нямам представа къде може да остане Някой ако иска да продължи тук или пък на друго място в академията..аз официално съм без идеи.