Близо до теб....

Виа не знаеше къде другаде даиде,искаше да осатне за малко сама с мислите си,а навсякъде все се натъкваше на някой.тя не бе мрачен човек,но в нея се еб родили нещо мрачно и докато ходеше покрай надгробните плочи тя изтитваше тъга.Духаше силен вятър и мкосати й се размяташе по лицето,тя не я пипаше ,искашей се да се скрие зад нещо,да не изпитва това озлобление...болакат я изгаряше отвътее,а отвън ледения вятър охлаждаше страните й...незнаеше какво иска да направи,дали не бе по-добре пак да избяга...как щеше да им обясни,че е знаела за всичко ,а не им е помогнала.
Но ака както бе потънала в мислите си ,не бе чула заглушените от вятъра и зловещото полюшване на клоните,стъпки на...

Шагала. Животното-демон бродеше ис гробището. Търсеше души за да ги одкрадне. Търсеше сила. Козината му беше настръхнала. Слюнката му капеше по земята. Червените му като огън очи виждаха прес стените и преградите.
Стъпваше бавно. Изучаваше плячката си. Беше ловец на мъртви тела. Ала тои път плячката му беше жива.
обиколи я. ходеше по сенките. в храсталаците.
мислеше как да я вкара във капан.
Вивиана не го виждаше.Не го чуваше. Шагала се приближи. Очите му светнаха. Беше бесзащитна. Лесна. Вече уловена. Приближи се още.
Вече беше зад нея. Шагала изръмжа.
Вивиана се обърна. Искрещя. Шагала я нападна. Ноктите му търсеха вратът и.
Тя..

...сякаш се вцепени...за момент спря дда мисли,полъхът на смърт сякаш я застигна.Тя се опита да доккопа пръчката си,но когато бръкна в джоба на мантията разбра,че я няма там.Тя се мяташе каот риба на сухо под лапита на кръвожадното същество,почувста ужасна болка в ръката си.Опита се да изкрещи,но нямаше сили.Със сетни усилия се сотитваше да запази живота си,нима щеше да всърши така...

Лапата на Шагала удари лицето на Вивиана. Тя падна назат. Загуби сазнание.
Ариман чакаше точно тоя момент. Той беше търсил Шагала пет седмици.
Ариман извади меча си от ножницата на панталона. Шагала се обърна. Демона беше чул звукът. Ноктите му блеснаха от лъчите на луната.
Ариман не мръдна. Чакаше го да атакува. Знаеше че ще се потдаде. Знаеше че ше го атакува. Шагала направи точно това. Изрева. Тръгна към Ариман. Ариман направи крачка назат. Шагала тръгна да бяга към момчето. Ариман се снижи в последната минута. Шагала се хвана в капана му. Висеше два метра над земята. Ариман вдигна меча си. С един замах го довърши. Главата на Шагала се таркулна в храстът. Ариман се ухили. Грабна я за козината. Погледна червените очи. Иссмя се. Пъхна я във торбата.
Забеляза че Вивиана не беше станала. Отиде до нея.
-Не си мъртва.
заяви и той.
-Ще се оправиш
Ариман извади от джоба на панталона нещо и го поднесе прет носа на вивиана.
тя..

се смръщи и после отвори широко очи...Милеше си,че това не се случва,че е някакъв кошмар...какво бе това,защо Ариман бе тук.Виа не можеше да реагира адекватно на ситуацията:
-Какво за бога става тук?-каза тя объркана и заопипалицето си по което сега се стичаше кръв,когато се опита да всигне лявата си ръка тя сякаш увисня и не може повече да я помръдне,ъя изохка от болка,а видът на кръв я накара да настръхне.Виа погледна окървавената ръка:-Моята кръв...колко е красива-говореше виа напълно отнесено.
Тя сякаш не осъзнаваше нито какво сатваше ,нито че ариман току що я бе спасил,но кръват й течеше все повече и повече...

Ариман се ухили. Не беше ранена сериозно.
-Да. Да . Много е красива. измрънка той и и подаде ръка да се исправи.-Само че не е твоята. И не е кръв.
Ариман я остави да се исправи и отиде до тялото на Шагала. Беше забравил да вземе наи ценното.
Извади камата. Заби я в ръката на Шагала. Откъсна я.
Върна се при Вивиана. Беше се съвзела. Показа и ръката. Вивиана пак щеше да падне. Ариман я хвана.
-Това мислиш за кръв.
Ариман и показа слузта която истичаше от ноктите. Те не бяха нокти. Бяха меки сега.
-Ще се оправиш.-каза и ариман.
Ариман се обърна. тръгна към исхода. Грабна мантията си от земята. Облече се. Беше студено. Ала в сърцето му гореше пламък. Стисна торбата в ръка. Един като мен. Един по малко каза си.

Виа стоеше и се чувстваше като страничен наблюдате на всичко.Още не можеше напълно да асимилира случката.Замахна с пръчката си и се изтисти от слузта която все още бе върху нея.Едва сега Виа осъзна,че Ариман отново бе спасил живота й,а тя дори не благодари.Не бе нито учудена нито стресната от това,което бе направил Ариман.Остана й само една възможност:
-ХЕйййй-провикна се тя след него,като също се загръщаше в мантията си-благодаря тиии-но той вече се бе изгубил в мрака -ти си моят рицар...-каза тя и стана като помилва една от плочите...

Емили се разхождаше насам, искаше да подиша малко чист въздух след изтощителния ден. Видя една фигура, която стоеше до плочите и изглеждаше стъписано. Емили разпозна в нея Вивиана, с която се беше запознала наскоро. Момичето бе приятно и Ем се забърза към нея, за да види какво толкова я е стъписало и ако може да й помогне.

Вивиана бе усетил априближаването на някой,обърна се толкова рязко,че шнолата,с която бе захванала косата си се отскубна от боуните й гриви и падна на земята.
В момента ,когато Виа видя че това бе Емили въздъхна успокоително,наведе се и взе шнолкаа си,като приглади коса с все още трперещи ръце:
-О,Емили здравей-Виа се насили да се усмихне,но истината бе,че пръсъствието на емили я успокои малко-Какво правиш насам...?-попита Виа,без да иск ад звучи нахално...[/b]

-Здравей. Ами, разхождам се. Обичам такива местенца, тихи са, приятни за разходка - Ем се усмихна леко, но после лицето й се изписа загриженст - Добре ли си? Изглеждаш притеснена.

-Да добре съм-каза Виа леко разсеяна като се огледа внимателно-а ти...малко ми е трудно да повярвам,че мило момиче като теб остава за дълго само...-Виа се усмихна мило на Ем-или и ти си от клуба на потенциалните самотници-Вивиана се засмя леко,самоиронията й помагаше да се съвзмеме от одоскорошния си шок.
Ем...

Ем също се усмихна:
-Всъщност аз имам доста приятели извън академията, повечето са завършили, и мисля, че ще успея да се сприятеля и с хората тук. Не, оставам сама, защото просто понякога ми се иска да съм далеч от компания... смехът е чудесно нещо, шегите също, но аз ... съм повече от хората, които обичат да остават сами. - Ем понечи да каже нещо друго, но двете с Вия видяха някъде зад тях движение в мрака. Създнаието бе доста високо и издаваше нечовешки звуци. Тогава Вия...

ПП. Реших да вкарам малко действие

...която през цялото време стоеше като на нокти извади моментално пръчката изпод мантията си,насочи я към съществото и:
-Сектумсемпра-извика тя,без да трепне.Животнот извика,строполи се на земята.
-Хайде-подкани Ем,Вивиана-ела да видим,кой е толкова груб,че д апрекъсва разговора ни-каза тя с лека ирония в гласа,бе се нагледала на всичко в тази академия.
Двете момичета се приближа внимателно към скимтящото тяло на земята:
-Върколаци-изсумтя Виа пренебрежително-отскоро почнаха да се появяват доста-Вивиана се наведе за да погледна раните,кръвта на върколака все още течеше,но раната не бе опасна.
-Хайде да го оставим,на сутринта,който и да е този нещастник ще се оправи-каза Виа с усмивка към Ем,като на моменто сама се очуди от безцеремонността си.
-Тук винаги е било опасно,знаеш ли-каза Виа,като подкани с ръка Ем да поемът към изхода-но ако ти се бъбри с някой,аз съм насреща.
Емили...

...тръгна с Вия, двете момичета се отдалечиха все повече, докато това място не остана далеч зад тях. Те се върнаха в Академията