Невъзможнта задача

Емили влезе в стаята. Все още беше празна, но след миг се превърна в просторно помещение, което имаше по стените лавици с различни съставки за отвари, както и дебели томове, които сякаш плачеха да ги разгледа някой. В средата на залата имаше широка маса, която обаче бе ниска, за да може Емили да стига котела, който беше поставен върху нея. Ем вдиша и издиша, за да се успокои. Ако успееше ... Но никой не бе успявал да сътвори тази отвара от хиляди години! Може би главната причина беше, че тя изискваше не само невероятни познания по отвари, но и много добро боравене с магиите, защото в нея се заплитаха внимателно 4 вида заклинания. Тя бе упражнявала тези заклинания в продължение на 2 години, но дали бе достатъчно? Разбира се, тя щеше да получи помощ от човек, доста мощен в магията, за това, което трябваше да постигне. Без неговата помощ тя нямаше начин да успее. Е, поне не толкова голяма възможност.
Ем се запъти към котела. Той, разбира се, беше празен. Тя започна да изважда разни стъкленички от полиците на Нужната стая. Тези съставки бяха забранени в Академията и бяха страшно рядки, не можеха да се намерят във всеки магазин за отвари. Затова тя не можеше да направи тази отвара никъде другаде, освен в Нужната стая. С часове тя се поти над отварата, изсипваше разни съставки, докато не дойдеше ред на първото заклинание, което се налагаше да вплете. Тя, разбира се, нямаше нужда от инструкции за направата на тази отвара. Беше се приготвяла за това от доста време. Ето, че дойде време и той да се появи.
Стаята се отвори. Емили затаи дъх. Можеше да е всеки, но всеки в този момент, освен един човек, щеше да й попречи невероятно много. И ето го - братовчед й. Беше се появил на пролетния бал, беше стреснал Хестия... Но това бе реалната причина той да се появи. Направата на тази отвара. Той бе много близък с Емили, двамата се бяха подготвяли заедно. Той не можеше да направи нищо по въпроса, когато беше в Академията, освен да усвои всичко, което му преподаваха, да развие дарбите си, за да може когато братовчедка му дойде тук, той да е готов да й помогне. През лятото той й предаваше наученото, нищо, че все още не беше за възрастта й. На нея и се бе наложило да порасне твърде бързо.
-Ем, готова ли си с първа част? - попита той. Нямаше и следа от веселие, въпреки, че й се усмихна окуражително. Той винаги намираше начин да я успокои и окуражи и тя се почувства по-добре.
-Да.
Тоя застана до нея и двамата, с ръце, насочени към котела, започнаха да изричат някакви сложни думи. Не, не им трябваха пръчки, те използваха вродените си дарби. Обикновено отварата е била приготвяна от елфи и затова Ем се нуждауше от него - трябваше да са двама, за да стигнат силата на един чистокръвен елф, въпреки, че те в други отношения бяха по-добри от някой елфи. Изведнъж всичко се разтресе, но те продължиха. Както внезапно започна, така внезапно и спря. Двамата се спогледаха - това не се споменаваше в инструкциите. Ако объркаха нещо...
Но не беше така. От отварата се изигаше пара, която наподобяваше дъга - от единия край синьо, от другия - зелено, и така от различни места се издигаше различна пара. Изпаренията бяха цветни и точно така трябваше да бъде. Емили и Кристи се усмихнаха доволни. Първа част беше успешна, бяха положили основата, не че нататък не бе много по-трудно.

-Е, сега остава само да продължим.
-Да.
И те това и направиха. Емили първо взе невъобразимо количество съставки от полиците на Нужната стая, а след това ги нареди по сила и възможности на масата. Защо всичко трябваше да е толкова сложно? Но ако не беше, какъв бе смисълът? Всички тези въпроси й идваха наум и тя раздразнено ги избутваше, защото сега нямаше време за Фройдистки разсъждения. Тук имаше работа да върши.
-Ако искаш мога да ти помогна със самата отвара - промълви Кристи.
-Не - отказа му тя. Само той и липсваше, да й се пречка - И без това е достатъчно сложно. Ако двама човека работят над една отвара, накрая всичко се обърква. Повярвай ми, знам го от опит.
Разбира се, Ем далеч не бе най-добрата в отварите, но бе достигнала едно задоволително високо ниво. Ако искаше някой да й помогне в приготовлението на отварата, щеше да поиска помощ от Хестия Джоунс, но за тази цел трябваше да й се довери, а за това не можеше да се довери на никой. Изведнъж, нещо сякаш избухна. Отвличането, което бе причинил братовчед й с тези просити думи, от загриженост разбира се, беше довело до объркване в съставките. Емили се паникьоса. Та тя можеше да подкопае цялата Академия, ако нещо се объркаше твърде много с тази отвара! Припряно си заспомня инструкциите, които бе научила наизуст и това, което трябваше да направи й проблесна за няколко мига. Но тези мигове бяха критични. Тя се заспуска да вземе някакви съставки, изсипа ги бързо и зашепна някакви думи над котела.
Както бе и започнало да се обърква всичко, ненадейно отварата застина. Не бе причинила никакви вреди, но вече бе невъзможно да се продължи. Всичко бе провалено! Тя се бе провалила! Т
Тъжна до немай къде, тя нямаше сили да говори и само погледна братовчед си, който от един поглед разбра, че всичко се е объркало и че Ем има нужда да остане сама.
-Съжалявам... бих направил всичко за теб, знаеш го - каза той с тон, който бе пълен със съчувствие.
-Знам - успя само да каже тя, а сълзи се стекоха по нежното й лице. Кристи си тръгна.
Емили не бе в състояние да излезе от стаята, а самата стая й предложи меко кресло, което се озова точно зад нея, а на масата се появи силен чай. Тя седна, сломена, и отпи глътка чай.

След като Емили се успокои, реши, че няма смисъл да стои тук и да вкисва все повече и повече. Трябваше да си тръгне и без това, защото имаше часове.
Стана, но преди да излезе промени още веднъж облика на стаята - тя се покри с ведри и спокойни цветове. Емили хвърли последен поглед на провала си и след това излезе.