Александър Де Муун WS Ариман

Времето е мрачно, светкаци святкат, гръмотевици гърмят. Дъж вали като из ведро. Слънцето бе закрито от купесто-гъстите сивкави облаци. Поляната бе пуста, нямаше никаква жива твар. Всички се бяха изпокрили някъде на сухо, топло и на ... сигурно. Ариман си беше спазил обещанието, и въпреки лошото време той беше на оговореното място в оговореното време. Блъдхендеца застана под дървото чакайки Алекс. Александър скочи от дървото, точно срещу Ариман. Венъмхолдеца му се усмихна саркастично и му каза:
-Е, готов ли си да загубиш дуела?!...

Ариман го изгледа отгоре до долу. Смях.
-От кой от теб ли?
Ариман сви очи. Преценяваше го. Беше го виждал да се бие. И не беше впечатлен. Ала знаеше че не трябва да го потценява. Основна грешка в дуел. Нямаше да я направи.
Ухили се и скочи назат. Приземи се на пет метра от Александър. Стисна пръчката си и го изгледа пак. Щеше да бъде забавно. Още помнеше дуелът с Каръл. Ако и този беше толкова добър щеше да е истинско удоволствие за сетивата.
-Хайде! Победи ме!-предизвика го ариман.
Зачака ходът на Александър..

Ходът на Алекс не се и забави. Погледна Ариман в очите и след това прошепна:
-Обскууууроооо!- и черна кърпа се уви около очите на Ариман. Той си помисли, че Александър е направил заклинание за призоваване на черния мрак. Блъдхендеца започна да прави безброи последователни опити да привества светлината, да унищожи мрака. Но уви не се получаваше. Алекс започна да се хили,виждайки как Ариман играе на сляпа баба. Венъмхолдеца, предположи че няма много време, в което да се бави и бездейства, защото Ариман щеше да се усети. Алекс запретна ръкави и извика силно:
-Мобилиарбус!
-Молбилиарбууус!
Няколко дървета заобиколиха Блъдхендеца в кръг. Той застана мирно, без да прави нищо, искаше да види, или по-точно да усети какво ще направи новака. Александър повдигна поредното дърво точно над главата на Ариман. Завъртя се, като че ли бе попаднал в турнадо, и точно когато Александър го насочи надолу към главата на Ариман, за голяма изненада на Алекс Аритмантика отблъсна дървото... и точно към Алекс, като бумеранг. Ако не беше се одръпнал Александър, може би щеше да загине, но за голямо щастие се размина с няколко дръскотини.Стана и се поизчисти. Докато се окопити на земята, в същото време Ариман....

..въздъхна и стисна пръчката си здраво. Дуела нямаше да е удоволствие. Вече искаше да го умъртви.
Да го прави за смях..
Ариман прокле тихо. Александър избощо не го забелязваше. Дървото го беше стреснало. Ариман реши да исползва моментът.
Одскочи назат. Исчезна.
Александър се огледа. Не беше разбрал какво е станало. Ариман беше избягал? Глупак.
Огледа се. Завъртя се. И пак. Нямаше го никаде. беше си тръгнал. Той ли беше победителя тогава. Не беше сигурен. Почака. Нищо не стана. Тишина.
Ядоса се. Седна на земята. Щеше да го чака. Трябваше да се върне. Не бешедостойно да си тръгне. Не. По добре. Щеше да тръгне слет него. Стана тръгна.
Ариман се ухили.Хамелеонизиращата магия му беше любима. Искаше да нападне. Помисли как. Не искаше да се раскрива. Не още. Потсмихна се.
Александър вървеше. Зат него летеше орел. Снижи се. Александър видя сянката. Само това оставше. Тъп орел да го збърка с мишка. Обърна се. Вдигна пръчката. Ала орелът беше много близо. Александър падна назат. Избегна сблъсъкът.
Ариман не беше приключил. Ухили се самонадеяно.
-Леви..
-Хоменум ревелио!
Викна Александър. Ариман се сепна. Александър беше разбрал веднага. Не беше очаквал. Ухили се. Вдигна ръце. с насмешка. Голяма грешка. проклятие полетя ъм него. Ала Ариман ловко замахна. Избегна го.
Трябваше да измисли план. Ариман не беше лесна плячка.
-Петрификус тоталус!
Викна Ариман. Александър..

Синьо-белият лъч удари Алекс. Ръцете му прилепнаха към тялото, краката му също. Нямаше никакво време за губене, вече бе късно да отбие магията... Алекс измърмори "Редукцио", след което се бе възстановил напълно. Но постоя на земята, опитвайки се да измисли добра стратегия, а и да заблуди Ариман за да спечели време. Де Муун усети, дъха на Аритмантика, видя и сянката му да се доближава. Хвана здраво пръчката си в ръката... след миг се преобърна точно срещу Ариман, насочил магическата си пръчка право в лицето му. Блъдхендеца бе леко изненадан, но не и притеснен,нито пък уплашен. Нито Алекс, Нито Ариман помръдаха, като че ли времето бе спряло. Никой не казваше и не правеше нищо, ситуацията бе твърде натегната. По-дръзкия трябваше да прекъсне спокойствието и тишината на мъртвата безжизнена картина. Алекс си спомни думите, които баба му от Монако му бе казвала: "Първият удър, е най-силен!". Тогава Муун изрече набързо няколко заклинанийца:
-Танталера!
Ариман започна да танцува като петкратен шампион по спортни танци.
Следващото заклинание бе: Серпенстория.
Огромна черна змия изкочи от пръчката на Венъмхолдеца. След това момчето насочи пръчката към себе си и прошепна: "Сонорус". След което Алекс заговори зловещо:
Искаше да си поиграеш с мен Алекс, но аз ти предлагам да изтанцуваш с моята змия един темпераментен импулсивен танц. Ще се наслаждавам искренно на твоите танцуви умения. Муун се изхили истерично, когато дългият и ужавясавщо смръдлив език се отприщи от устата на змията и се насочи към танцуващите крака на Ариман. Блъдхендеца не бе никак притеснен, държеше се хладнокръвно и имаше план за действие...

Ариман се иссмя. Танталегра. Върху него.
-Фините инкантатем.
Заклинанието спря.
-Еванеско.
Змията исчезна.
Александър гледаше внимателно. Усмивката му исчезна. Само с две махвания Ариман се беше освободил. Само с две. Не можеше да повярва.
Ала магията беше проста математика. Принцип на събиране и изваждане. Зануляване на ефектът.
Професорът по Аритмантика познаваше добре Александър. Знаеше че вътрешния му свят е колкото грахче. И всичко което е го показва. Александър може би потценяваше аритмантиката. Може би не виждаше как може да се исползва срещу него. Ала Ариман щеше да му покаже.
-Акцио оникс!
Тобрата с талисмана на Александър беше в ръцете на Ариман. Той се ухили. Одскочи. Покатери се на дървото.
александър беше бесен. Както ариман беше очаквал. Потхвърли в ръката си пакета. Скочи от дървото.
-Толкова ли държиш на него? Иссмя му се Ариман. Вземи си го тогава. Импедимента!
Между Ариман и Александър порасна стена.
-Бомбарда!
Кресна Ариман. Стената избухна. Александър залегна. Ариман се ухили. Исчака да види какво ще направи момчето..

Де Муун наистина бе много нервен, искаше му се да срита задника на Ариман и да го осакати за цял живот. Но той трябваше да използва магия, за да победи честно и да не го изритат от академията.
Александър си пое дълбоко въздух, затвори очите си и студено изрече:
-Дуро!- Ариман започна да се вкаменява неузнаваемо бързо. Докато се усети, бе вече вкаменен. Надеждата проблясна в очите на Венъмхолдеца. Знаеше, че с това заклинание няма как да победи математика, но щеше да си възстанови поне талисмана.
-Уингардиум Левиоза!- Внимателно, но в същото време напрегнато и бързо Алекс възвърна амулета си отново при себе си, показвайки доста добри умения в левитацията. Момчето докосна талисмана си, зарадва се, че си го е възвърнал. Беше много ценен за него, но сега не бе време за сантименталности. Алекс трябваше да победи блъдхендеца-математик.Камъка започна да се пропуква, явно Ариман наистина бе много силен противник и скоро щеше да се възстанови.
За да се предразположи Венъмхолдеца промени обстановката.
Извика: Нокс!- и малката мижава светлина, която проблясваше от слънцето изчезна. Всичко бе мрак. Точно така си представяше Александър първият си дуел. Мястото също му харесваше, чувстваше се в свои води, тъмнината му вдъхваше сила и спокойствие, както и увереност.
И за да направи картината още по-зловеща, Алекс прибави и изображенишето на Черният знак в небето чрез заклинанието Морсморде. Тъкмо щеше да добави и последният щрих, когато някакъв шум се чу. Александър се обърна и видя...

пич ти болен ли си? нокс...хуу

видя лъч светлина. Почуди се какво става. Докато разбере летеше назат.
Ариман държеше пръчката си здраво. Проклинаше тихо. Плюеше пясък. Погледа на горе. Черния знак. От къде Александър знаеше как се прави. Прокле пак. Александър се исправи. Тръгна срещу него. Ариман се ухили.
-Взе ли си играчката. Браво! Агуаменти! Няма да ти помогне.
Александър не реагира на време. Пак полетя назат. Писваше му. На Ариман също. Никога не беше ритал топка в стена. Ала претполагаше че е същото. Александър пак стана. Пак тръгна срещу него.
-Инкита инфламаре!
хайде пак назат. ариман се исхили. Подвикна му.
-Да си завържа ли ръцете че да можеш да станеш.
Александър почервеня. Ядоса се. Забавно. Ариман се ухили надменно.
Александър не се отказваше. Стисна пръчката си и викна.
-Конфундо!
Ариман мразеше това заклинание. винаги го искарваше от релси. избегна го ала му костваше усилие. добре. Александър не беше за потценяване.
-Агуаменти!
викна Александър.
-Глисео!-викна Ариман и не свали пръчката си. Редукто!
Леда се пръсна на парчета. Александър залегна.
Забавно. Александър не беше и за натценяване.
-Левикорпус!
Извика Ариман...

Либеракорпус!- изкрещя Александър. Александър стъпа на петите си. След като се поокопити,се засмя и погледна право в очите противника си....спокойно...той промълви насочвайки пръчката си към Ариман:
-Демоничен огън!- и огнен плачък, плюещ множество искри се насочи походнически към блъдхендеца, като оставаше след себе си опожарени тревища, въглени и жарава.
-Ариман, нека играта да загрубее... Конфриго!- е сега какво ще направиш аритмантико...
Александър Де Муун знаеше, че ще отриагира на време Ариман, но му беше чудно, как точно ще се защити. Как точно ще отбълсне магията му, как ще го атакува. Скоро щеше да разбере...

Ариман не можеше да се претпази от експлозията с магия. Неговото протего не беше силно. Ала рефлексите бяха. Одскочи назат. Полетя. Приземи се. На едно коляно. Отметна косата назат. Стана.
-Груба игра ли искаш. Ще се проклинаш за това.
Ариман се напрегна. Насочи пръчката към дървото.
-Мобилиарбус!
Цялото дърво полетя към Александър. Момчето се дръпна на време. Ала Ариман не беше приключил. Замахна. Дървото мина на сантиметър от Александър. Падна зад него. Той се наведе.
Ариман одскочи в страни. Исчезна от погледът на Александър.
-Пак ли се криеш?
Ариман се иссмя. Зад него. Близо.
-Сектумсемпра!

от пръчката на Ариман насочена към Алекс излязоха зелени искри.
Александър знаеше контрапроклятието на латински език срещу "Секстумсепра" и го изрече шепнейки.
Ако една секунда се беше забил може би щеше да стане целият в болезнени и дълбоки рани. Тогава едва ли щеше да помогне змийската отрова.
Но за късмет Александър успя да се измъкне. След като си пое дълбоко въздух дигна лявата си ръка с която държеше пръчката си и убмяслеше кога бе най-подходящото време да атакува противника си и разбира се, какво да е заклинанието. Играта загрубяваше, времето минаваше, трябваше Александър да направи нещо наистина сериозно...
След няколко стотни от секундата на венъмхолдеца му хрумна идея, след което насочи пръчката си към Ариман, който още се смееше...
Муун извика:
-Демоничен огън!- Миг след това огнени феникси, цербери, змии и грифони се образуваха в кръг около двамата играчи. Обстановката се нагорещи. Ариман беше в готовност да се защити ако случайно Алекс реши да изпрати създанията от огън да го атакват.
Но Муун нямаше това впредвид.
Без да се бави той изрече:
-Лангок! Екстиспекс!
След, което Алекс се усмихна, очаквайки да се наслади на невероятната гледка...

Ариман не очакваше това. Мускулите му се стегнаха. Проклятията го удариха едновремено. Стисна очи и се сви. Разтрепера се от яд и болка. Усещаше че нещо става вътре в него. В организма. Не можеше да каже дума. Трябва да има начин крещеше в ума си. Друг начин. ариман знаеше как да се защити. Да обърне играта. Ала не беше сигурен. Сигурен че е позволено. Стисна зъби. Падна на земята. Пръчката падна от ръката му. александър се забавляваше. И имаше защо. Ако се гледаше отстрани и Ариман щеше да се наслаждава. ала не се гледаше. Случваше се. С него. Болка. Бяла болка. Не. Светлина. Вътрешностите му се обръщаха. Горяха. Не можеше да издържи още. Заклинание. Не знаеше заклинание. имаше един изход. Бяла светлина. Сазнание. Сила. Негова. Непозната. Магическа. Ала не научена. Своя. Рожденна. Наведе глава. косата падна пред лицето му. Александър не виждаше какво става. Не гледаше. Смееше се. Глупак.
Ариман в болката си го призова. Ариман бе призован. Бяла светлина. Светкавица във светлината. Болката исчезна. Стопи се. Сила. Отвори очи. Бели очи. Вдигна глава. ряско. Умът му искрещя. Фините инкантатем! Непознат глас. Дрезгав. Плътен. В главата му. Добре. Скочи на крака. Александър се стресна. Не беше разбрал. Не беше видял. Бели очи. Не бяха очите на ариман. И все пак. Бяха точно очите на Ариман. Пръчка. Насочена към момчето.
-Играта загрубя.
Вдигна вежда. Ухили се. Пръчката се завъртя. Бързо. Много бързо.
-Инкарцерус.
Александър не успя да се защити. Въжета. стегнаха го. Падна.
Ариман се иссмя. Скок напред. Бели очи. Поглед надолу. Александър. Вързан. Наведе се. Клекна. Стисна косата му в шепа. Издърпа я. Александър срещна белия поглед.
-Мога да късам парчета. Докато сърцето издържи.
Дрезгав. Плътен глас. Ухили се. Пусна главата му. Удари се. В земята. ариман скочи. Исчезна. Изгуби се.
-Дифиндо.
Каза Александър. Исправи се. Скок. Усети го. Зад себе си. Пръчката опрянав слепоочието му.
-Какво е? попита глас. Да си беспомощен?
Скок. Исчезна. александър се огледа. Страх?
Ариман се ухили. Скочи. Пред него. С насочена пръчка.
-Да приключваме.

KIKO е дисквалифициран заради злоупотреба с вота! Победител в дуела е Ариман! Победителят има право на заключителен пост!

Победителят получава 500 точки за дома си.