Стаята с портретите

Това бе една от многото стаи в Академията,но различното тук бе,че тя бе пълна с портрети,на елфи,джудета,дракони,на хора.Бъквално не можеше да се намери празно място на стената,големи,малки,с дървени,позлатени или сребърни рамки,всички бяха различни.Много хора се възхищаваха на портретите,но малко знаеха,че тя криеше множество тайни.Ако си достатъчно съобразителен,умен и находчив,можеше да откриеш много неща за самата стая и още по очудващо бе,че ако се справиш с някое предизвикателство или разрешеиш някоя загадка,можеш да отключиш и дори да разбереш неща,кой са отбягвали на другите.Ето някой от портретите,който се движеха.Всеки един от тях криеше собствена история и всеки криеше тайна за Академията.Всеки ,който влизаше тук трябваше да се обърне към магьосника със синята шапка.

-Аааа ти от къде знаеш за нея?-попита магьосника смаяното момче.
-Ами аз...е аз...
-Какво ти?
-Видях в една стара книга в общата стая на Венъмхолд,че има такава скрита стая от Кроул Венъмхолд.
-А...да.Спомних си.Трябва да отидеш при близнаците.Късмет.
Марк се огледа във всички посоки.Какво ли искаше да каже този клоун с това да отиде при близнаците,сигурно е някой портрет.Той заобикаля всички портрети и накрая май ги намери.Той застана пред тях.
-Извинете търся близнаците.
-Аз съм Урум,а това е Гор-каза единия.
-Не го слушай той е Гор,а аз Урум-каза другия.
-Аз търся скритата стая на Кроул Венъмхолд.-каза объркан Марк
-Хмм.Добре.Чуй това и го реши:
Единият от нас винаги лъже,а другият винаги казва истината.Ти трябва сам да разбереш кой лъже и кой не.Имаш право само на един въпрос.
Марк се замисли.Дали това наистина бяха близнаците и какво точно трябваше да ги пита.Той се обърка.Ами сега?

"Хъм какъв ли въпрос да им задам на тия двамата?"-разсъждаваше на ум.... изведнъж нещо му блестна както винаги. Неговият най-добър приятел му подсказа тайно какъв въпрос да зададе. Марк се засмя ехидно и ги попита:
Е добре... ще ви задам един въпрос на който искам да получа отговор... Как се казвам аз?
"Сега трябавше близнаците да отговорят на въпросите. Все единият щеше да се издъни...и тогава хоп в капана.
еше да разбере загатката."


П.С. Нека да не са единият и другият, а по-големият и по-малкият....

-Хаха.Хубав въпрос,но не си май толкова умен,колкото изглеждаш.-засмя се единият от близнаците.-Ние не знаем как се казваш.Ела пак утре и задай друг въпрос.Нашият си остава същия.
Марк се ядоса.Беше забравил да им се прдстави.Как можа да пропусне този детайл.Е поне можеше да дойде пак утре.Той излезе от стаята омърлушен.

п.п.Аз знам как се казавш,но ти трябваше да се предствиш.Пробвай пак утре ако искаш да се пробваш да отвориш пак стаята на Венъмхолд иди при Близнаците,ако искаш да откреш някоя друга стая се обърни към магьосника.

Старецът погледна изпитателно момчето.
-А ти от къде си мислиш,че знам къде е?-той се подсмихна под белия си мустак,а Алекс се ядоса.
-Ти незнаеш,но мисля,че някой друг тук знае.Хайде не ме баламосвай казвай къде да отида и с кого да говоря.
-Доста си груб и неубоздан.Същински венъмхолец-сега вече старецът се смееше,а Алекс започна да кипи.-Спокойно де.Много бързо кипваш.
След няколко метнати кръвнишки погледа старецът накрая каза.
-Добре изморен съм вече.Отиди при двамата близнаци.-той му метна с ръка,а Алекс започна да обикаля и да търси портрета.Накрая го намери и спря пред него.
-Искам да отключа тайната стая на Кроул Венъмхолд!
-Още един-казаха те в един глас.-Ние сме Урум и Гор,а ти първо трябва да преминеш през нас,за да ти кажем къде е стаята.
-Хайде стига сте се бавили.Казвайте.
-Чуй добре.Единият от нас лъже,а другият казва истината,а ти трябва да ни зададеш един въпрос,на който давмата да ти отговорим,но знай че не сме всезнаещи,както си помисли предишното момче.-гласовете им се сливаха в един.Алекс се замисли.Не трябваше да повтаря грешката на Марк,ако искаше да отключи стаята.

Близнаците се спогледаха и пак се засмяха.
-С обиди няма да стигнеш до никъде,момче,но хайде от нас да мине.По принцип не трябва да ни задаваш въпрос,ако си казал преди това отговора.
-Името ти е Александър-каза Урум.
-Не е.Казваш се Муун-отвърна Гор.
Алекс се засмя.Май се получи този път.
-Помни,че който и да кажеш,че лъже,следващия,който се опита да влезе в стаята няма да право да задава същия въпрос,т.е.въпросите не може да се повтарят и ако познаеш сам ще видиш стаята на Кроул Венъмхолд на първия етаж,но никой друг освен позналия загадката няма тази привилегия.
Те се засмяха отново.Това май разби донякъде мечите на Алекс,защото ако познаеше сега кой лъже,Марк нямаше да се възползва от привилегията и трябваше сам да се справя,а и ако беше с парола щеше да му я каже,както се бяха договорили,но изглежда не беше така както си го мислеше.

-Добре-каза Урим-доближи се до края на портрета ми.
Алекс се осъмни.Той нямаше доверие на никого,но все пак се приближи.
-Протегни си ръката и докосни моята-нареди пак Урум-Ако си познал ще ти прехвърля знанията за стаята и тя ще бъде отворена за теб,ако ли не...-Той се подсмихна-...е ще получиш малък урок.
Това предупреждение никак не се хареса на момчето.Напълно сигурен ли бе той в предположението си или се съмняваше,а и какво щеше да направи Урум,ако е сбъркал.Той доста дълго се въртя пред портрета на близнаците,несигурен в себе си.
-Добре тъпаци.Ще те докосна,но ако само ме нараниш ще си получиш заслуженото.-той ги изгледа кръвнишки.Гор се засмя,а Урум просто извъртя очи.Алекс се приближи и докосна Урум по ръката.В същия момент,той почувства как по тялото му започва да пълзи студ.Той се опита да си махне ръката,но тя сякаш беше залепнала.След минутка незнайна сила го отблъсна и той замалко да не падне.
-Готово,сега можеш да влезеш в стаята на Кроул Венъмхолд.-Близнаците се усмихнаха.
-Молете се да е така,иначе лошо ви се пише.-той се завъртя и излезе от стаята,надявайки се близнаците да не лъжат.