Масата на учениците

Тук се хранят ученици от всички домове.

Вече трябваше да обявяват учебната година. Точно както обикновено, учениците почти крещяха, за да успеят да надвикат шума на останалите; учителите ги наблюдаваха, част от тях - с усмивка, останалите - с досада. Заместник-директорката прибираше (за поредна година) Огледалото, което разпределяше учениците, обратно в кабинета си.

Секунда-две още от невероятната гъллчава. След това директорката се изправи и всички замълчаха за миг. Както винаги, директорката първо вдигна ръцете си и обхвана с тях учениците - приветстваше ги за поредната година в Ейрен...
- Драги уче....
ТРЯЯЯЯС!!! Невероятен шум прекъсна не само думите, но и мисълта на директорката. Заместничката спря по средата на пътя и едва не изпусна огледалото. Няколко от учителите се изправиха, други направо тръгнаха към Голямата врата, която разделяше залата за хранене от остатъка от Академията.
Но повечето застинаха на няколко метра от нея, дочувайки долитащи отвън силни крясъци.
- МАЛКОТО МИ ЗАЙЧЕ! Ах, как ЗАКЪСНЯ!!!!
Всички на секундата разпознаха гласа на полтъргайста Пийвс. Беше мазен, преливащ от сарказъм и злоба глас.
- Кой би могъл да.... - промърмори една от учителките, но за пореден път бе прекъсната. Този път от разтварянето на двете крила на вратите.
Цялата зала утихна, само за да наблюдава спокойната и уравновесена походка на току-що влязлата висока и слаба фигура. Фигурата бе покрита с небесносиня мантия, която хвърляше сянка върху лицето й. Подаваха се само няколко кичура сребриста на цвят и дълга до кръста коса.
Пийвс се носеше зад фигурата и ръсеше всевъзможни обиди по нея. Основната тема очевидно беше закъснението.
Колкото и да бе странно, фигурата очевидно изобщо не отбелязваше присъствието на полтъргайста. Може би това го вбесяваше най-много и го ожесточаваше дотолкова, че да не я оставя на мира. Тънките оформени вежди на директорката се повдигнаха бавно към челото. Тази година, съдейки по началото, щеше да бъде много интересна.
Фигурата, с присъщата си равна походка, стигна до масата на учителите и спря точно пред директорката, която не бе седнала на мястото си. За да стигне до нея, тя подмина по-голямата част от учителите, като кимаше леко и спокойно на всеки от тях, без да се задържа. Учениците не удостои с вниманието си.
- Добър вечер. - поздрави директорката. Гласът й отекна в залата - учениците все още не се бяха осъзнали достатъчно. - Пийвс, престани.
Полтъргайстът млъкна на мига, но продължи да гледа злобно от въздуха.
- Добър вечер. - от момента, в който зърна фигурата, директорката дори за миг не се усъмни в намеренията й. Но, когато чу гласа й, тя напълно забрави всякъкви съмнения - бе спокоен, тих и нежен, галеше ушите, нямаше нито грам рязкост, макар и думите да бяха отмерени и отчетливи. Директорката вече просто не подозираше момичето (както де оказа) в никакви лоши помисли. Просто някъде вътре в себе си бе успяла да изгради своята представа и тя нямаше нищо общо със злото. Въпреки че момичето все още не махаше качулката си...
- Мисля, че можеш спокойно да ми се представиш. - мило се пошегува Каролин.
- Да... - гласът заглъхна в момента, в който момичето посегна към качулката си. След миг Каролин се взираше в най-причудатите очи, които бе виждала - цветът им бе уникален - бяха някаква странна сива сянка, неясна и едновременно с това кристално чиста. Очите блестяха силно на светлината на свещите в залата. Момичето имаше изчистени и плавни черти, гладка и изключително светла кожа. Косата й бе сребристосива, дълга до кръста. Просто бе изтъкана от бяло и сребристо - сигурно доли отвътре бе такава...
Превъзмогнала първоначалното учудване, Каролин успя да проумее реакцията на момичето. Бе доста странна - цялото училище я зяпаше, а момичето не обръщаше никакво внимание. Очите й не се отместваха от тези на директорката доли на милиметър и нито за секунда. Устните й се стиснаха само за секунда, но не беше от яд, по-скоро от....Каролин просто не можеше да опише такова чувство....нямаше го никъде в книгите, по дяволите.
- Казвам се Шай Туран. Аз...ви изпратих сова.
Едва сега директорката разбра коя е девойката и какво иска. Знаеше, че е на 17, че не знае истинското си име, че е израснала в дом за сираци и...че иска да учи в Академията. Още няколко секудни директорката се взираше в новодошлата. След това устните й изписаха широка усмивка и тя се обърна към своята заместничка.
- Мисля, че ще имаме нужда от огледалото още веднъж тази година...

Аврора беше огладняла като вълк. Бързайки да си намери място на Масата почти успя да събори едно плахо момиче от съседния дом. Измърмори едно нетърпеливо "Извинявай" и се пльосна на стола до едно доста объркано на вид момиче, което по-късно разбра, че се казва Шай Туран. Нямаше много време за разговори и Аврора започна нетърпеливо да яде..

От другата й страна седна Хедно русокосо, зеленооко момиче. Косата й се спускаше свободно.
-Здравей! - Хестия се усмихна. - Аз съм Хестия...

Здравей - усмихна се Аврора. - Аз съм Аврора. - Кухнята тук наистина е прекрасна, не мислиш ли? Ти в кой курс си? Малко се притеснявам всъщност.. Какво ли ме очаква?

Хестия се усмихна приветливо.
-И аз см 1ви курс, като теб. Тук не е страшно, напротив - много е забавно. Как така не сме се срещели в Блъдхенд досега..?

Срещу тях на един стол седна Виа,малко умърлушена,но доста гладна,носеше си чаша медовина и парче пай с тиква:
-Здравейте момичета-Виа се усмихна на Хес и Шай-а теб май не съм те виждала досега-тя се обърна към Аврора-Аз съм Вивиана,от Клевърмайнд ,приятно ми е-каза Виа мило,докато отпиваше от медовината...

Джен беше ацки гладна.Затова се запъти към залата за хранене.Взе си тиквен пай и бирен шейк.След това седна до Виа и каза:
-Здравейте на всички-след като ги огледа,забеляза и новото момиче и допълни
-Аз съм Джен,от Брейвхард и съм 1 курс,а ти би трябвало да си Аврора от Блъдхенд.Момичето кимна и заговори.......

Да, от Блъдхенд съм. Всъщност не знам как попаднах там. Всъщност не знам изобщо как попаднах тук.. Не сме се виждали до сега, защото съвсем току що пристигам.. До сега си пазарувах, надявам се не съм прекалила.. Не успях да си купя всички учебници, дали изобщо ще ми потрябват всичките? Малко ме е страх.. Учителите дали са добри?

Най-добрите. - засмя се Хес. - Всички са квалифирани. Ще ти хареса тук. А за Блъдхенд, е там няма много ученици - усмихна се Хестия. - Познаваме се всички. Ще ти хареса.

-Учителите ли-Виа се засмя леко-те не са добри...-Виа направи драматична пауза-те са стахотни,понякога стаховити,но винаги истински прфесионалисти.Спокойно-усмихна се тя на Аврора-тук ще ти хареса-Виа са зачуди-стига само да не ходиш на опасните места сама...

Когато чу за опасни места, очите на Аврора светнаха едва забележимо.. Но тя предпочете да замълчи. Не искаше да привлича вниманието върху себе си още от самото начало, но беше сигурна, че при първа възможност ще посети тези места.. Може би дори щеше да си спретне купон там..

Хестия едва не се задави с портокаловия сок.
-Никога недей да ходиш на опасните места сама! - Хестия говореше, като закрилница като съветник, което не бе много чудно точно сега. - Като човек с опит по тези места, ти казвам неходи там сама! - Тя искаше да продължи, но бе прекъсната...

Но беше прекъсната от Джен:
-Аврора ,Хес е права.Наистина недей да ходиш п отези места сама.Ако искате хайде да се поразходим.Тамън ще покажем Академията на Аврора.

Хестия кимна.
-Само кажете къде..

Виа ,която тъкмо бе изяла и последната хапка пай каза:
-Моеж да отидем в парка с митичните същества-на Виа мног йс е искаше да види отново кентаврите,но погледна гузно Хес...

-Защо не отидем до черната гора-предложи Аврора.От къде знаеше това място ,никой не попита.Но Джен каза:
-Аз съм съгласна за черната гора,а вие-попита тя останалите

-Черанат гора-Виа вдугна учудена вежди-ами...щом ще сме заедно,предполагам че става,само се надявам да не ни сполети съдбата на Хари...

-Няма,спокойно нали сме всички.Все ще се справим с един горотроз.-каза Джен и намигна приятелски на Виа. След това добави
-Ще вървим ли?

-Какво се е случило. - Хестия сама се изненада от загриженоста в гласи си. - Хайде по пътя ще ми разкажете.