Емили

"Хари усети как стъпалата му се удариха в земя. Изкълченият му крак се огъна и той политна напред. Най-сетне ръката му се отлепи от дръжката на купата. Той погледна нагоре и попита:
— Къде сме?
Седрик поклати глава в недоумение, изправи се, помогна на Хари да се вдигне на крака и двамата се огледаха наоколо.
Намираха се извън територията на «Хогуортс». Явно бяха пропътували
километри — може би стотици километри — и дори планините, опасващи замъка, бяха останали далече назад. Стояха сред тъмно и буренясало гробище. От дясната им страна зад голямо тисово дърво се очертаваше черен силует на малка църква, а отляво се издигаше хълм. Хари едва различи очертанията на голяма стара къща на върха на хълма.
Седрик погледна Тримагическата купа и после извърна очи към Хари.
— На теб някой казвал ли ти е, че купата е летекод? — попита той.
— Никой — отвърна Хари и огледа гробището. То бе потънало в тишина и изглеждаше направо зловещо. — Това да не е част от изпитанието?
— Не знам — рече Седрик и в гласа му пролича притеснение. — Да извадим пръчките, а?
— Да — промълви Хари, доволен, че Седрик го бе изпреварил с това предложение.
Двамата извадиха магическите си пръчки. Хари не спираше да се оглежда наоколо. Отново го обзе натрапчивото чувство, че ги наблюдават.
— Някой идва — сепна се той.
Като се взряха през мрака, забелязаха една фигура да се приближава към тях право през гробовете. Хари не можеше да различи лице, но по начина, по който се движеше и държеше ръцете си, личеше, че човекът носи нещо.
Непознатият бе нисък на ръст, с наметало и качулка, спусната ниско над очите да прикрие лицето. След още няколко крачки, докато разстоянието помежду им се скъсяваше, Хари видя, че в ръцете на приближаващия се има нещо като бебе... или може би вързоп дрехи.
Хари бавно свали пръчката си и хвърли бърз поглед към Седрик, който го погледна озадачен. И двамата отново се взряха в приближаващата се фигура.
Тя спря до една висока надгробна плоча само на няколко метра от тях.
За миг Хари, Седрик и ниската фигура само се гледаха.
И тогава, без никакъв предварителен признак, белегът на Хари сякаш се взриви от болка. Тя бе непоносимо мъчителна, никога не бе изпитвал подобно нещо в живота си. Пръчката се изплъзна между пръстите му, когато той вдигна и двете си ръце към челото. Коленете му се подкосиха, свлече се на земята и вече не виждаше нищо, а главата му сякаш щеше да се пръсне.
Някъде отдалеч над него се разнесе силен студен глас, който заповяда:
— Убий излишния!"
Никой не беше усетил кога пета фигура се бе появила с тихо "пук" и се бе приближила към малката им сценка в гробището. Чула всичко случило се в мрака, Емили...