Елеонор

В мъждивото зелено сияние на знака беше видял как Дъмбълдор се хваща с почернялата ръка за гърдите.
- Върви да събудиш Сивиръс - заръча директорът едва чуто, но ясно. - Кажи му какво е станало и го доведи. Не прави нищо друго, не разговаряй с никой друг и не махай мантията невидимка. Аз ще чакам тук.
- Ама...
- Закле се да ми се подчиняваш, Хари... Тръгвай!
Хари забърза към вратата за витата стълба, но тъкмо беше хванал желязната халка, когато чу, че някой тича от другата страна. Обърна се към Дъмбълдор, който с ръка му даде знак да се дръпне. Хари отстъпи назад и извади магическата си пръчка.
Вратата се отвори рязко, някой изхвърча от нея и изкрещя:
- Експелиармус!

Елеонор тичаше по стълбите нагоре към Астрономическата Обсерватория. Дъхът й бе пресечен от бързината, взимаше по няколко стълби наведнъж. Отчаяни мисли се въртяха из главата й. Беше видяла пристигането на Дъмбълдор и Хари, беше видяла как Дъмбълдор разваля собствената си магия. Не знаеше къде са били, но усещаше, че нещо лошо ще се случи...нещо непоносимо, ужасно...
Ръката й стисна здраво пръчката. Трябваше да го предотврати.

Тя се появи със сетни сили на върха на кулата,като едвам дишаше.Над нея се извесяваше черния знак,НЕГОВИЯ ЗНАК.Беше толкова близо и изглеждаше толкова огромен,все едно можеше да го докосне с ръка.Погледна надолу и бързо намери Дъмбълдор,който изглеждаше ужасно,присвит почти на две.Хари бе изчезнал."Къде може да е отишъл?"запита се тя"Не мисля,че е оставил Дъмбълдор просто така."Тя продължаваше да гледа надолу,когато изведнъж от сянката на замъка се показа висока фигура,с руса коса,носеща мантия на "Слидерин".
-Малфой.-каза тя тихо,като скръцна със зъби.-Какво прави той тук?
Малфой обезоръжи Дъмбълдор и вдигна пръчка насочена срещу него.Двамата си говореха така все едно бяха седнали на чаша чай.
-Директора се държи засега и баламосва Драко,но няма да е за дълго.Трябва да направя нещо и за бога къде се дяна Хари.-Тя се затичва надолу по стълбите,но още преди да е стигнала до вратата,от долу се разнесоха викове.

Стъпките на смъртожадните отекваха по стълбището на кулата и все повече се приближаваха.Елеонр започваше да се паникьосва."Какво да направя?"питаше се тя и набързо прехвърли хиляди вариянти на дейстие като всички ги отхвърли.Стъпките спряха пред вратата,а држката леко се разклати.Ел затай дъх.
-Сигурен ли си,че трябва да се качваме.Господаря нареди да оставим Малфой сам да се оправи със задачата.
-От кулата можем да следим какво прави и да го държим изкъсо.
-Да прав си.-съгласи се дръгия смъртожаден.
-Колопортус.-тихо извика Ел и запечата вратата.Дръжката се разклати,но вратата не се отвори.
-Странно,вратата не се отваря.
-Сигурно има някой на кулата.Дай на мен.
Ел трябваше да действа бързо,защото скоро щяха да отворят вратата и да я хванат.Тя се сети за хамелеонизиращата магия,насочи пръчката към себе си и изрече заклинанието точно навреме,защото в същия миг вратата на кулата избухна и изхвърча на няколко метра от пантите си.

Изведнъж магията се разхлаби и Ел отново можеше да вижда,въпреки че главата я болеше.Както се и очакваше отново бе станала видима.Тя се огледа наоколо и с почуда забеляза,че на върха на кулата няма никой друг освен нея и ...
-Торн-обърна се тя към момче на около 17 години,което стоеше срещу нея с вдигната напред пръчка.
-Ти...Как?-започна Ел объркана.
-Никога не си била преедпазлива Ел,сянката ти те издаде,но пък виж определено си умна.Доколкото знам Хамелеонизиращата магия не е никак лесна.Браво.-по лицето му плъзна усмивка.
-Торн,трябва да ми помогнеш....-тя спря по средата на изречението си,вдигнатата му пръчка към нея я накара да се замисли.-Какво правиш тук,Торн?Ти ме защемети,нали.
Той само стоеше пред нея и я гледаше как се изправя.Ел посегна към пръчката си,но не я намери.
-Това ли търсиш-размаха той пръчката й.
-Предупреждавам те,дай ми я или ще съжаляваш.
-Знаеш ли-заигра си той с пръчката й-Все още си красива,както преди,когато ми беше гадже,изобщо не си се променила.Самоуверена си.
Ел се зачуди какво да измисли,за да си върне пръчката и засега реши просто да му отвлече вниманието,докато в главата си премисля ситуацията.

Наистина това бе една удобна възможност за Ел.След взрива и разконцентрирането на Торн,тя с всичката си възможна бързина се опита да изтръгне пръчката си от ръката му,но той реагира бързо и Елеонор се блъсна в него.
-Искаш времето да се върне назад ли?-усмихна се той,гледайки я в лицето,защото тя си извъртя очитв в друга посока.Ел беше попаднала в здравата му прегръдка и Торн не я пускаше,въпреки че тя се опита да се отскубне,като постоянно се въртеше и дори се пробва да се изниже под ръцете му,но един силен захват я поукроти.
-Хайде сега Ел,успокой се.Ако исках да те нараня вече щях да съм го сторил.-гласът му изведнъж стана мек и грижовен,захватът му се поразхлаби и Елеонор реши пак да се пробва да избяга,но преди да направи каквото и да е...-Ел моля те да ме погледнеш в очите.Преди много ги харесваше,знам и че все още е така и че
все още таиш чувства кум мен.
Елеонор се стъписа."Дали...не,не е възможно...аз..."-тя не издържа и погледна нагоре,за да се убеди сама,че той лъже.Дали от нежната му прегръдка или от глсът му,но Ел си спомни миналото,колко прекрасно и далечно бе то.Погледът и най-напред попадна върху късата му кестенява косата,която тя често галеше,сега вятъра леко я разрошваше.Светлината от близкия факел падаше странно отгоре и правеше лицето му още по-красиво.Не Ел се лъжеше,но дали наистина все още го обичаше.Тя погледна право в очите му.Тези дълбоки,сини очи се впиха в Ел като удавник на сламка.Тя издърпа внимателно ръцете си,Торн не направи нищо, и ги уви нежно около вратът му,като докосна с пръсти косата му.
Прес това вереме разумът на Ел се съпротивляваше с чувствата й."Но той е смъртожаден","Не"-отвърна тя-"Той ме обича,очите му не ме лъжат."."Нападна те в гръб ако не си забравила,омагьосана си",но и този път тя го защити-"Стига,в очите му виждам страх и едновременно любов."
Торн усети как чувствата й се борят с разума и й се усмихна по онзи топъл начин,на който знаеше,че няма да устои и леко започна да се приближава до лицето й.Ел вече не се контролираше,усмивката му победи и разума заглъхна,остаха само чувствата,които бушуваха като пожар в нея.Тя също се приближи към него и го целуна възможно най-страстно и пламенно.Пожарът бошувал досега в нея избухна и между двамата се създаде силна връзка.Кръвта й кипеше,а Торн бе толкова нежен към нея,че които ги глеедаше отсрани можеше да им завиди и никой не би познал,че са врагове.Чувството на безтегловност не остана дълго.Те забравиха за всичко,което се случваше край тях.
-Прав беше.-прошепна му тя.-Аз все още те обичам!
-НЕ!!!-извика Торн и я пусна,заедно с пръчките и се хвана за главата,която го болеше ужасно-НЕ!СТИГА!ОСТАВИ МЕ...НЕ ИСКАМ...ОБИЧАМ Я!!!

Ел тичаше по коридора със всички сили.Тя трябваше да стигне до горе и да спре това безумие,въпреки,че все още незнаеше как ще го направи.Тя така се бе засилиа.че на един завой неуспя да го вземе и се блъсна в нещо.След миг разбра и в какво.Едно момиче от "Рейвънкоу" бе паднало заедно с нея на земята.
-Аз съжалявам много...-каза Ел и започна да се извинява.
-Няма нищо вината не е твоя.Не се тревожи и аз не внимавах.-тя се усмихна.-За къде си се разбързала така.Като те гледам май си се запътила право към центъра на битката между ордена и смъртожадните.-изрече момичето.
-Ами,аз...да на там отивам.Лощо ли е,че искам да помогна?-ядоса се Ел.
-Не,никак даже,но не те съветвам да минаваш по този коридор.В него няколко човека се дуелират буквално на живот и смърт и някое заклинание може да те оцели.
-Но тогава от къде да мина,не знам друг път.Ще се наложи да рискувам по този.-Елеонор понечои да тръгне,но другото момиче я възпря и я дръпна за ръкава.
-Ти май си си изгубила акъла по някой коридор.Ела с мен щом толкова държиш да отидеш там.Ще ти покажа по-пряк път.
Двете момичета тръгнаха в някаква посока,изкачиха се няколко етажа и скоро се озоваха пред една картина,която бе скрита зад завеса.
-Енкрамаре-прошепна момичето на завесата,която се отдръпна и зад картината зейна отвор.-Хайде от тук е по-безопасно.Няма нужда да ми благодариш.По-късно ще ми вънеш услугата.Сега върви.
Ел незнаеше какво да каже,тя напълно онемя,но бързо се промуши през входа и успя да попита:
-А как се казваш?
-Елизабет Чан-чу се отговора,преди картината отново да затвори прохода и вътре стана тъмно.

След няколко секунди зрението й се възвърна и тя добре различи двама нагьосници,които стояха и се усмихваха с злоради усмивки.Ел посегна инстинктивно към пръчката си.
-О,не.Няма да стане малка госпожичке.-Единия от тримата се приближи към нея с насочена магическа пръчка и протегната дясна ръка.Лицето му беше сплекскано,все едно го бе удари блъджър.Очите му бяха черни и тъмни като ноща,а от устата му се носесше зловоние,явно дължащо се на развалените му зъби.-Хайде подай ми я доброволно и няма да ти се случи нищо.-Той се ухили и тогава Ел се почувства отвратително,защотоп гледката неможеше да се опише с думи.
-Давай пръчката по-живо,че губя търпение-беше друг,който я изгледа със свиреп и кръвожаден поглед.Ел бързо започна да премисля ситуацията,в която бе попаднала.Опитваше се да мисли бързо какво да направи,когато вниманието й бе насочено към трети човек в стаята.Той бе овързан с въжета и явно досега е бил в безсъзнание,защото в този момент той се въртеше бясно,като се опитваше да се отскубне от здравите въжета.
-Стига си шавал,червей такъв.-втория го изрита силно.-Хъдзън накарай я да си даде проиклетата пръчка,защото ще се ядосам много.
-Няма да ми вземете пръчката по никакъв начин-Ел бе смела,но едва ли щеше да се измъкне невредима от тук.Тя бе притисната до стената,с грозника Хъдзън ,чийто дъх можеше да те убие и с още един тъпанар,който по всичко си личеше,че не обича да чака и май слаба надежда се всели в нея,защото макар и вързан,момчето на пода щеше да се бие,ако му се отдадеше шанс.