Първото изпитание за Клевърмайнд

Елеонор влезе в стаята, която й бяха посочили, тук трябваше да се срещне с изпитващата преподавателка. Чувстваше се изключително нервна - беше много странно за нея да участва в подобни състезания. Нервността й обаче угасна бързо, като видя обстановката, в която се намираше - беше обикновена стая, нищо особено, с няколко прости мебели с доста старинен вид - стилът им напомняше Древен Египет.
Изведнъж, без изобщо да го очаква, пръчката излетя от ръката й. Прелетя през стаята и се "залепи" за тавана й, прекалено високо, за да я достигне. Едновременно с това в стаята влезе човек, облечен невероятно странно - бе висок мъж в бяла туника, със странна златисто-червена шапка на главата, която имаше формата на...
Сфинкс.
"Древен Египет. - сети се веднага момичето. - А това...това трябва да е жрецът."
Съзнанието й моментално намери във времето онова, което търсеше - знаеше какво би използвал настроеният зле към нея жрец, за да я нарани. Трябваше само да успее някак да го избегне и да намери начин да стигне до пръчката си.
Погледна с възможно най-силния си престорен страх жреца и се опита да изимитира виновно изражение. Бе решила да направи сцената напълно достоверна. С изключение на това, че имаше намерение да се защити.
С пълното съзнание какво точно може и най-вероятно ще последва, тоест, какво проклятие би използвал мъжът, Ел наблюдаваше как жрецът бавно вдига пръчката си и я насочва към нея...

Ел разбра,че жреца не се шегува и няма да се смили над нея заради хубавите й очи и виновничката физиономия.Пръчката почти бе вдигната,когато тя се прокашля и вече не се преструваше.Тя погледна жреца и му каза:
-Виж сега мой човек,нито съм ти в категорията,нито съм ти на акъла,така че ще е най-добре да оставиш тая клечка и да дойдеш да пием по кафеце.-Изрече тя уверено.Първоначално жреца се опули срещу нея с невярваща физиономия,но после пак се окопити и насочи пръчката си срещу нея.Към Ел се понесе лич оранжава светлина.За щастие бе предвидила,че няма да успее с поканата за кафе и пъргаво отскочи в страни.
-Ей приятел,да не си мислиш че ще ме победиш с няколко ефтинки номерца?Не си познал.-тя му се усмихна."Добре,че с Кики често се гонехме и замервахме с орехи,че можеше и да ме оцели този кретен.Трябва да се опитам бързо да измисля нещо."
Още един лъч светлина се понесе към нея,но и той не успя да я оцели.
-Добре хайде да играем по твоя начин.Ти ще ме замерваш с заклинания и проклятия,а пък аз ще отскачам и ще ги избягвам.Искаш ли?-усмивката отново се показа на лицето й.-Или ще предложиш нещо друго?
Жрецът започваше да се ядосва и това си личеше.Колкото повече заклинания избягваше досега,толкова повече се ядосваше той."Така значи...много лесно се ядосваш значи...да видим..."-Още едно заклинание се понесе към нея,но тя не успя да скочи навреме и то закачи краят на панталонът й.-Хей да знаеш,че ми дължиш нов панталон.-Извика тя.-И между другото да си се помирисвал скоро,защото смърдиш на умрял фараон.
Жрецът започваше да кипи,лицето му почервеня от ярост.Още едно грешно отправено заклинание се отблъсна в близката пирамида и отскочи от там,като му свали шапката от главата.Той се наведе да си я вдигне и това му беше грешката.Елеонор се засили с всички сили и с един точно премерен ритник изби пръчката от ръката му.тя се търкулна по пясъка,а жрецът вече не сдържаше гневът си и изкрещя.Ел обаче се затича след пръчката и я хвана навреме,защото още малко и щеше да падне по дюната надолу.Тя се обърна и насочи пръчката на жрецът срещу него.
-Петрификус тоталус-извика Ел.Може би жрецът не бе подготвен за такъв ход и падна на пясъка поразен от заклинанието.-Сега да видим...-Тя се приближи до жрецът,на който само очичките му се мърдаха.Не беше в нейн стил да отмъщава,но като си помисли колко хора е наранил...-Ще изпиташ собственото си проклятие върху себе си,да видиш колко е приятно.-Тя му направи магия за уголемяване на ноктите,а очите му се разшириха.-Надявам се да си вземеш поука и да се поправиш,като помагаш на другите,а не само да се забавляваш от нещастието им.Акцио пръчка.-извика тя и пръчката й се понесе към нея.-Дисендиум.-Една врата се отвори и Ел тръгна към нея,като преди да излезе се обърна към жреца:
-Жал ми е за теб,но каквото си си надробил такоева ще сърбаш,а за банята говорех сериозно,вземи си един душ,когато заклинанието се развали,защото наистина миришеш на умрял фараон.-Не разбра каква ще да е реакцията му,защото беше вцепенен ,но предположи че се е ядосал.Тя пусна пръчката му пред вратата върху пясъка,усмихна му се за последно и излезе...