Дървото на сритите надежди - Хестия и Вавиана

Вивиана пристъпваше спокойно насам.Бе чула за това място,стори й се много емблематично -скрити желания-тя се усмихан на себе си,но с горичвина.Знаеше кои бяха скритите й желания и й се искаше да може да ги остави тук,да ги изтръгне от себе си,да ги предаде на дървото без други да ги разберат.Но бе ли това възможно се питаше Вивиана.Тя знаеше,бе видяла...бъдещето,което й бе отредено бе беизбежно,но защо си бе причинала сама болката да се опознае и да изпитва това,което изпитваше към този,който щеше да я довърши.Тя преглътн атежко и докаосна с нежен жест кората на дървото.Огледа се и седна,опряла гръб в стола на дървото.ПОгледът й бе отровен към клонити небето над нея.Всичко изглежадше толкова идилично,но тя знаеше,че не можа да има атзи идлия за себе си.
Спомни си за единсвените моменти,когато се е чувствала жива и способна на всико...с него.
Нямаше да плаче,ой я бе научил да бъде силна,но тя тоново чувстваше болката в себе си,която сякаш горчилка я вледеняваше.Болеше я...

...изведнъж пред очите й притъмня.Отоново почувства болкта върху щията си,сякаш някой я стискаше,сякаш я зовеше в страната отвъд:
-Не...-каза тя наум-дай ми още време-сякаш знаеше точно на кой говори-нека опитам,все още мога-тя говореше уверено,но сякаш силите я напускаха.
Тя изведнъж се сти...никой нямаше да я открие,щяха да я вземат без да емогла да промени нищо.Изпълни я отчаяние,не можеше да понесе мисълта че всичко е било напразно.
Но Вивиана не вижадаше изход,никой нямаше да я намери,а ТЕ бяха нетърпеливи,не вярваха в успешността на мисията й.Тя заговори с послесни сили:
-Ако ме искате толкова скоро обратно,нека той го направи...-тя сякаш бе малко дете ,което се молеше за още време с приятелите си,а всъщоност се молеше за още малко живот
...

След мигове тяусети как примката около врата й се отпуска,от мрака започна да се появява светлина и когато отново вижадеше къде се намира,Вивиана пак се намери при дървото на скритите желания.
Тя знаеше обаче,че нямаше накъде да избяга вече...бе измолила още малко време,но знаеше,че скоро и то ще й бъде отнето.Вивиана се иправи и се огледа.Това бяха послдните й мигове,тя запристъпи смело през поляната.Сега в чоите й имаше болка,сълзи,но не и страх.
Виа поглдна за последен път към дървото.Все ще й бе трудно да повярва,че всичко щеше да свърши така,че щеше да си отиде без да е порменила нищо.
Знаеше,че ако отиде при него,ще намери смъртта си...бе го излъгала,че той ще бъде мъртвия при срещата им,но бе точно обратното.Виа се зачуди къде ли беше той сега,трябваше да го открие.Нямаше време за губене...

Нещо обаче я спря. Хестия я държеше за ръката. Виждаше сълзите в очите й. Прегърна я, реши че е по-добре да не задава въпроси, преди Виви сама не реши да отрони и дума. Можеше Вив просто да си тръгне без и един звук да е издала... Хестия се надяваше да не се случи нищо такова, но беше време в което не зависеше от нея - тя можеше само да чака....

Вивиана откри ,че трудно говори,когато се опита да каже нещо на Хестия.Хвана се за гърлото,но после бързо уви червения си шал около него,за да не се виждат белезите и отговори със още сълзи в очите:
-Нищо няма Хес...вскичко е наред-излъга тя приятелката си,но този път Хес не успя да проникне в съзнанието й....Вивиана бе научила уроците си.
-Просто се сетух за родителите и баба си и ми стана тъжно-рпдължи Виа-поняког ами се иска да видя отново дома си,Ирландия...но това не ми е позволено...-тя се опита да се отскубен от ръката не Хес,но момичето не я пускаше.
Вивиана се огледа,сякаште идваха за нея...

-Виви, аз съм ти приятелка. - Хестия беше повече от сериозна. - Напоследък на всичи ни ни идва повече, аз просто вече амаранда, ние сме едно неделимо, той ми показва мислите си, мислите на другите.... - Виви я погледна изпепелително. - Аз вече, да човек съм, ама - Хестия преглътна. - Виви, вече няма начин да отделя амаранда от себе си - Вавина удари доста силен шамар на Хестия....

-Хестия Джоунс-каза Вивиана разярена-нима точно ти се предаваш...Не мога е равносилно на не искам-Хес гледаше Виа малко стреснато,но Вивиана не й даде възможност да продължи:
-Знаеш ли каква е истината-каза Вивиана с яд в гласа-че ти сама поиска тоа,сама му се остави...с всичките тези приказки как той бил част от теб...знам силен е,но ти си по-силна,а сега какво,скро ще станеш само част от него,така ли-разгорещяваше се Вивиана-не винаги сме подвластни на обстоятелствата и не винаги всичко е моледрама...трябва да се борим,това е истината-Хес никога не бе чувала Виа да говори така...

Нима Хестия не го разбираше? Нима и тя самата неискаше да се превърне в ледената кралица - без чувства, без емоции, само да вижда света, а не да го чувства.... Нима й бе лесно? Нима на някой изобщо му бе лесно. НЯма лесни неща в жовата, това бе истината.
-Да се боря- каза преспокойно Хестия, което довбеси Вавина. - Вив, виж - ХЕстия затвори очи и след миг от гората дотича един еднорог. Вавина го погледна с неприязъм, а Хестия го погали внимателно. Отдръпна ръката си и самчо след миг животното падна на земята, започна да се гърчи и бавно да умира, Вавина приклекна до него, в опит да му помогне ала не успя. Хестия се засмя страховито. Зеленитей очи се бяха впили в двете фигури.
-Красиво нали? - Хестия попита хлъднокръвно, а Виви искаше да я удуши с голи ръце. Хестия отново приклекна до животното и то затвори оченца - беше мъртво. Малкото еднорогче бе мъртво. Виви обви ръще около кросивото животно, а Хестия й направи знак дза се отдръпне, отново докосна животното и то отвори очи.
-Е? То не беше напълно въртво, чувството е било дори по-ужасно. - Хестия се усмихна горчиво. - Това ли искаш да правя Вавина, да убивам наред, да направя, онова, което прави всеки слабак? О, нееее! Няма да стане?! Живота не е мело драма, но не е и една безспирна смърт. Виви, предпочитам да изглиждам ранима, да се боря със цялото си същество с/у амаранда тайно, отколкото да го допусна да ме контролира. ЗАщо казах ранима - защото силната ми воля и всички мои силни качества са насочени към моята "малка" "битка" с амаранда.
Виви....

...стоеше и гледаше Хестия удивена от поведението й:
-Явно с теб имаме много различна идея за борбата...-каза Виа,която сега гледаше тъжно в очите на Хес-...не ти казвам да се променяш или да си слагаш маска,зад която да се скриеш всеки път ,когато нещата загрубеят-Вивиана погали за миг отново еднорога,а той се изправи гордо на крака и забяга-и не говоря за смърт,о боже не....става дума за твоето собствено вътрешно убеждение-Виа направи усилие да се усмихне.
-Съжалявам за плесницата-каза Виа малко виновно-така ми се иска да вярваш ,да се бориш ччрез надеждата и вярата в доброто,но си мисля,че глупавите ми иделаи не биха ти били от полза-каза Вивиана тъжно-аз самата разбрах,че в този свят красивите мечти бързо умират,ако им позволиш...Виж Хес,аз все още съм с теб,но забелязвам в теб промяна и то ва малко ме плаши-Вивиана сама знаеше коло много се еб проемнила тя самата...

-Явно не си разбрала нещо... Няма глупави идеали. А до това на чия страна съм, че си мислиш че пристъпвам от другия край на ножа, е моля те, недей така, това че с Лорда на смърта сме се учили при едни и същ учинел, на еднакви отвари, правили сме заедно рецептите, положихме ненарушимата клетва, накрая.... ТОВА НЕОЗНАЧАВА ЧЕ СЪМ ЧЕРНА МАГЬОСНИЦА, НИТО ЧЕ СЪМ БЯЛА, СЪОТВЕТНО. - Хестия се усмихна. - Аз избирам пътя си, но май сега той избра мен... - Виви се засмя радостно

-Хубаво е да имаш път,нали-каза Виа като се усмихваше леко-а до това,каква магьосница си...все някога ще трябва да разбереш...-каза Вивиана многозначително-а колкото до идеалите ми...глупави или не,те са част от мен...но понякога ми се струва,че преследвам вятърни мелници,но пък е хубаво да имаш свои собствени каузи,не мислиш ли-каза Виа вече с успокоен тон.
Вивиана с всеки път се се убеждаваше,че когато става дума за Хестия...тя можеше да е винаги спокойна и да се чувства на място...

Хестия се усмихна.
-Искаш ла да поговорим за нещо по-приятно от това, кой път ще поема някой ден?Защото вече се чудя, виждам злобата в черните очи и безпомощноста в сините... - Виви я разбра, че има впредмвид доброто и злото. - Но, нещата са малко по-различни, всичко е в оттенаци на сивото. Нито аз и ти сме ангели, нито Лорда на смърта и Волдемор са демони... - Виви се засмя. - Така, е... Напоследак как са нещата при тебе Виа, изглеждаш ми някак уплашена, уморена, несигурна.. Какво има? Да мога да ти помогна с нещо...?

-Там е проблема-каза тя тихо,вече се бе успокоила-само един човек може да ми помогне,а не съм сигруна че ще го направи за мен-тя се усмихна тъжно и Хес сякаш усети огромната тъга у Виа,която бе на шът да се превърне отново в ярост и злост.
-Но наистина трябва да ти споделя нещо и само на теб мога да го кажа-тя вече шепнеше-но само ако ми обещаеш,че няма да промениш отношението си към мен...-тя изгледа Хес по особен начин,а Хестия разбра ,че става дума за нещо сложно и може би опасно,но дали и Хес бе готова да сподели своята ужасна тайна...

-Няма проблем. - Хестия се усмихна - няма да променя отношението си към теб по никакъв начин, какното и да чуя... - Виа преглътна и продължи

-Предполагам спомняш си...-започна тя-за моето кратко отсъствие-Хес кимна с глава,като гледаше сериозно-...тогава Хес се случиха много повече неща,отколкто ви споделих...случи се нещо,което ме промени из основи и промени живота ми,скъси го-каза Вивиана тихо,а Хес се сепна-беше ми дадено знание Хестия,знание което не се полага никому,но и ми беше възложена мисия...да променя нещата,да накарам колелото на съдбата да се завътри още веднъж...във ваша полза-Виа спря за миг за да си поеме дъх и погледна към зяпналата Хестия-баланса бе нарушен,а аз трябваше да го възтановя.нещата не трябаше да бъдат такива...но открих,че за да променя нещата,трябва да обърна всичко срещу самата себе си...жертви Хес,много жертви и кръв и разбити мечти и пропиляна любов-Виа говорше несвързано,бе се разтроила,но трябваше да бъде силна.
-Сигурно искаш да разбереш за какви жертви говоря-каза Виа в жалък опит да се усмихне-...за смърт ,става дума...за смъртта на един човек,който аз не бях готова да жертвам и още не съм...

Хестия хвана ръката на приятелката си.
-Спокойно Виви, на всеки му се налага да прави жертви? - Хестия беше спокойна, очите й бяха мъртвешко празни. - Кой трябва да убиеш Виви?

...Вивиана изтръпна за миг,когато чу приятелката си да казва тези думи така спокойно.Ако не се проемнила така,сега Виа дори щеше да бъде изплашена донякаъде от мъртвешкото спокойствие на Хес,но вече малко неща можеха да я изненадат:
-Трябва да убия...-Вивиана спря за момент и осъзна ,че сега за прърви път ще го кажа на глас и връщане назад няма да има.Хестия я наблюдаваше в очакване-...Ариман.
Двете момичета седяха така притихнали и нито едната нито другата заговаряха.Виа бе потънала в тихия си ужас и през главата й прелитаха спомените с Ариман...:
-Но не е толкова просто Хес...той е само част от плана-каза Вивиана глухо.Искаше й се да разбере реакцията ан Хес,човекът на който единствена бе готова да сподели този влерденяващ план...

Мъртвешките очи на Хестия сори не примигнаха. Тя просо направи лек жест с ръка и измагьоса две кресла. Седна и подкани и Вив да го направи. На Хес не й беше лесно да приема всичко, но когато изправеше чнечия душа м/у живота и смърта някак и беше по-лесно да го направи.
-Да убиеш Ариман, после какво? Да сринеш академията? Или туко виж, да убиеш всички от Блъдхенд? - Хестия го каза толкова споконо че в първия момент Виа не разбра смисъла на казаното, не чуваше думите, само че някой говори. Поле се усъзна. Хестия беше права да пита, начинът по който го правеше също бе нормален след като й заявахе че трябва да бъде убит човек, човешко същество, още една погубева душа...

...Вивиана въздъхна едва чуто и загледа изморено и тъжно към Хестия:
-Така си и мислех...-каза тя сякаш повече на себе си-ти просто не разбираш...-Вивиана седеше и сякаш водеше някаква вътрешна борба:
-Ариман не е като другите,той не е като никой,или може би е като мен...казах ти Хес,трябва да бъде преобърнат хода на съдбата...-Виа замлъкна,сякаш се бе отказала да обяснява
-Не можеш да разбереш...-но всъщност тя тайно се надяваше Хес да успее за разбере...

-Вавина Рейвън ако не ми обясниш няма да разбера, права си, н нищо не ти пречи да опиташ... - смига й Хестия. - амене ме броят към бързо схватливите. иначе за Ариман... Колелото наистина ще се заврти, то ако умре само той няма да е в наша полза..... - Хстия изчака виви да продължи

-Хес...права си,трябва да ти обясня,поне да се опитам-Вивиана се подсмихна леко-Трябва да разбереш,че не смъртта е на първо място...,а това което ще стане ,ако не се промени нищо ще е по-ужасно от всичко случило се досега в магическия свят.Мисията с която съм натоварена е по-важна от самата мен,а ако не я изпълне не само аз ще бъде мъртвата-Вивиана приклекна на земята и обгърна коленете си с ръце...

-Колко? Колко трябва да умрем? - Хестия говореше по-скоро на себе си. - Не е ли достатъчен един на съдбата за да върти колелото? - Виви я гледаше учудено. - Виж! - каза Хестия - Моля те, наистина е важно, погледни, не се страхувай.
"Лилава светлина... -
Явно бе случка от бъдещето, явно щеше да се случи, защото когато Хестия виждаше такива неща те бяха истински, случваха се много рядко. -
Хестия беше в нещо като гробница, поставена на кристална повърхност, около нея имаше цветя, Хестия непомръдваше, тялото й беше мъртвешкобяло, беше в бяла туника, наполовина покрита от мантията, в ръцете й имаше пръчка, нейната пръчка, а русите й коси сякаш бяха загубили своя блясък. Беше ли мъртва? Около нея всичките неща бяха спокойни.... "
-Стига! - развика се Вавина изплашена. - Какво и ти ли ще умираш? И теб ли трябва да убивам?! - момичето беше повишило тон в страха и уплаха си.
-По-спокойно,ти не видя същинската част.
-И НЕИСКАМ! Какво, чарвата ли ти вадят!? - виви една не плачеше.
-Не. Въпросът е, че това ще се случи след войната. А какво се случи - ти дойде, май и Джен и Ариман беше там, май още беше жив или го бъркам с някой. Виви, разбирам какво трябва да направиш, но зная и друго - ти си мислиш че ще трябва да погубиш себе си, а всъщност трябва да погубиш само другите, Ариман и още един човек. Аз няма да умра от твоята ръка, най - вероятно. Но, ако ти трябва помощ за нещо, каквото и да е било, кажи, ще направя всико....-Виви

Вивиана рещи,че слд като сваля маскките,трябва да свали и последната докрай.Бе дошъл краят на всички преструвки:
-Хестия...-каза Вивиана с леко потрепващи устни-това,което ми показа...твоята смърт,тя-смъртта ти Хес е неизбежна-Виа се изправи леко и застана на колене до Хес-Исках отдавна да ти кажа,но...когато една вечер бях в кабинета на директорката ,нещо ми с елсучи,не си спомням,но Кери ми каза...направила съм пророчесвто Хес,че...че пазителката ще умре и от нейната кръв ще започне всичко,но какво е това всичко мога само да гадая,но...-Виа хвана ръцете на Хес-има още време,но те ме притискат...трябва ад действам-каза Вивиана със замъглен поглед и само трябва да знаеш едно...ще умра или аз или той...

-Няма ли друг начин?! - Хестия неискаше да губи Виви. Тя пусна ръцете си и стана. - Нищо ли неможе да се направи. - Хестия искаше всичко това да е сън, беше плашещо да знае как ще умре, кай ще я убие и защо ще го направи. - Моля те виви, кажи ми, няма ли друг начин+?

Вивиана се опита да се усмихне:
-Има...точно това се опитвам да направя,да променя нещата...ето сега се надявам да разбереш...вечене става дума за нечия смърт,а за превратностите,които могат да последват....-Виа също се исзправи,заметна си пурпурната мантия и двете започнаха да обхождат поялната.
-Никога не съм предполагала,че тази дарба е такова бреме-Виа въздъхна,знаеше че и двете носят тежко бреме на плещите си-но те ми казах,че само аз мога да направя нещо,от мен зависи Хес...да променя нещата или онова,което си видял да е краят за всички...-Виа говореше спокойно,но с нотка безнадеждност,отдавна я бяха напуснали страхът и отчаянието...