Дървото на сритите надежди - Хестия и Вавиана

Хестия нямаше да издържи да се види наживо как моли нейн стар приятел, човек с който е правила отвари в миналото рамо до рамо, час след час, пред очите на учителя, пред да я убие по онзи начин, във виденията й. Не я беше страх от самата смърт, а от онова кой трябваше да е първопричината за нея.
-Какъв е начина, предпочитам да умра, по-рано, предпочатам ако зависи от мен да жертвам всичко, няма значение Виви, какво е онова, което може да се направи, как мога да ти помогна, Защитничке? - Последната дума Хестия изрече спокойно, сякаш това беше нормално, какво ли имаше впредвид, явно не беше защитничка на опр. човек, а на целия свят...

Вивиана се опита да се усмихне,но се смути от начина по който я бе нарекла Хестия:
-Не ме разбирай погрешно,но...ти не може да се жертваш...аз ,аз съм нагърбеа с трази задача,тя осмисля живота ми сега,това е мисията ми на този свят и сега и аз трябва да я изпълня,защото те стават нетърпеливи-тя за малко замлъкна,за ад даде шанс на Хес да възприема това,което бе казала-оказва се сега,че не всичкио вярват,че аз ще успея,те не ми оставят време,боят се ,че ако осатна сред вас прекалено дълго мога да кажа неща,които никой не трябва ад знае за бъдещето...

Хестия се усмихна мрачно.
-Значи ти... ти трябва да да се разделиш със знанието за живота, имам впредвид със своята дарба? - попита нарвно Хести, ня се бореше неискаше да проумее че Вив най-вероятно говореше за смърт, неискаше да се случва това.... Виви...

...поклати глава:
-Аз не мога просто да се разделя с дарбата си,тя ще ме напусне в денят когато умра-каза Вивиана като потвърди мрачните съмнения на Хестия-и...да,това е единствения начин да предовратят опаснтостта да кажа нещо неподходящо.Но не се трревожи за мен Хес...опитвам да ги измоля за още поне малко време-каза Виа леко иронично,като се опита да размсее Хестия,но разбра колко е безнадеждно-Не се притеснявеай за мен...така ми е било писано...

Хестия неискаше да се разделя с още един близък.
-Виви, ти няма да умираш.. Нали като се запознахме имах 2 баби,2ма дядовци, мама, татко и батко ЖИВИ! После при лечебницата умря дядо, онзи с амаранда, и сега с татко поемама по-голяма част, преди ден останахме сред най-близките ми КРЪВНи роднини само аз, мама, татко и батко... Неискам да губя и теб... Човек от най-добрите ми приятелки.- почти се разрева Хестия. - Зноя че всеки умира, ама ти ще ми дойдеш малко вповече, не че някой ме пита...-Хестия тръсна леко глава, огледа пейзажа и се усмихна сякаш насила.
-Мога ли по-някакаъв начин да те подкрепя, имаш ли нужда от помощ в нещо? - попита тя. просто се чудеше как да спре да мисли за смърта на Вавина...

Вивиана погали мило Хес,по лявата буза:
-Зная какво е да изгубиш близки...аз изгубих всичките си близки,кръвни роднини...но имам теб,нали-Виа се усмихна,искаше да успокои Хестия-Хей...имеме още време да сме си заедно-тя се усмихна лъчезарно на Хес-Не се притеснявай...все пак трябва ад се научим да живеем със загубите си,но и да ценим радостите-Виа сама се очуди от факта че звучеше така философски.
-И не се налага да ми помагаш за нищо,аз така или иначе трябва да се справя сама...само искам да знам,че ми пазиш гърба...-Виа се засмя леко,не исакше да оптъва в тъга...

-Живота е да се живее. Амаранда е да се пребори, твоята дарба - за да се използва. Дори и Джей... Лорда на смърта и той не нищо... Виждам че не ти е лесно напоследък. Как е Ареман? В смисъл знае ли че трябва да го изгониш - Хестия се притесни че е споменала лордда на смърта и се опита да отклони темата към Ариман...

Вивиана погледна изпод вежи към Хестия.
-Остави Ариман сега...за какво говориш...Лорда на смъртта ли-Виа гледаше подозрирелно-предполагам има мног неща,които криеш...нали така Хестия Джоунс...

-Хах... Сериозно?! - каза съркастично Хестия. - Не бях забелязала. Какво те плаши Вив? Сподели?

-Нещо да ме плаши-Виа се опита да се умсихне,но някак не й се получи-не се плаща,просто се чувствам по-спокойна когато съм наясно със повечето неща около мен-каза Вивиана макло разсеяно.
-Е...предполагам,че е прекалено лично това което крием и двете...-Виа се засмя,защото забеляза погледа на Хес-...о да Хес,аз имам още неща които крия...

Хестия се усмихна. Наглед прочетена книга, Хестия имаше своите тайни, е не точно нейни в повечето случеи, но и нейни. Радваше се че винаги може да поговори с Виви. Това й давеше някакво чувство на спокойствие. На сигурност, че има с кой да сподели дори и 2 посреднощ. Но имаше и още нещо.
-Виви, ти ми каза че трябва да поговорим за.... за онова което видя там, докато се упражнявахме на леглимантика и оклумантика, онова, което видя. Кажи... Явно имаше въпроси тогава, но не бе момента, кажи сега...
Хестия знаеше че ще трябва да отговори. Знаеше че онова, което ще я попита Вавина няма да е хубаво, но знаеше, че ще й се наложи да каже поне малко, поне онова, което помнеше, частица от него.....

Вивиана се усмихна леко и после сложи ръката си явърху тази на Хестия,после кимна с глава:
-Ти познаваш Лорда на смъртта,нещо повече прекарала си доста време с него...нали-каза Виа като гледаше сериозно и съсредотточено-предполагам тогава си станала толкова добра в отварите ,но...какво друго се е случило-продължи Вивиана със същия сериозен тон,но също се и зачуди дали ще стане дума и за това което Хес за миг бе зърнала в нейното съзнание...

Хестия неможеше да говори за Лорда, неможеше да говори и за отварите,поне за въпросите на Виви.... Ненарушимата клетва....
-Добре, ще ти отоговоря, някой ден - каза Хестия. - ала онава, което видя в съзнанието ти, хъх... Виви? - Хестия беше сериозна, наистина се надяваше Вив да не пресече въпроса както, Хестия туко-що пресече въпросите на Вив

Вивиана отново усети жегващата болка на загубата,която никога не я напускаше,а после и злобата,желанието за мъст.Преглътна трудно и вдигна ясните си изумрудени очи към Хес,дори и не се опита да прикрие огорчението си с фалшива усмивка:
-Незнам дали е истина-тя за миг затвори очи и пое дълбоко въздух,сякаш за да се убеди че има сили да проведе този разговор-сякаш за мен граници между сънищата и реалност се изпариха.Но не мога да спра да се питам,ами ако е истина...ако той ги е убил-тя хвана дясната ръка,която бе почнала да трепери.
-Ами ако той е този,който ми отне семейството,а аз...аз го об...-Вивиана се възпря,не бе сигурна дали може да изрече думата обичам;тя просто замлъкна...иамше нужда от няколко секунди за ад се окопити...

Хестия разбираше приятелката си. Незнаеше точно как се чувства, само човек
изпитъл същото можеше да каже, ала донякъде започваше да разбира. Хестия си пое
въздух и започна:
-Вавиан - Хес рядко изричаше името й, цялото - Защо не се опиташ да поговориш с него, туко виж ти казал - Хестия се опита да звучи убедително и бодро, ама почти нищо не се получи. - Пробвала ли си просто да поговорите на тази тема.Не мисля че щом наистина искаш да знаеш трябва да има пречка да поговорите.
Хестия осъзнаваше, че е все едно на нея да й кажат "Поговори с елфите, та да не те преследват", но поне бе искрина.
- Виви, неможеш цял живот да се чудиш и това да не ти дава мира.ОЧите на Хестия се бяха насълзили от самата мисъл за разговор на тема "Ти ли ги уби" независимо от участниците в диалога. Вив вече се бе поокопитила....

[/i]Вивиана направи опит да се усмихне,най-малкото искаше да пренася своите проблеми върху Хес,но пък те така или иначе бяха силно свързани,бе неизбежно:
-Нищо не би се променило...-каза глухо Виа-родителите ми ще си останат мъртви...-Вивиана откри,че когато изрича това на глас все още я боли,а си бе въобразила,че вече го е преживяла-а той...аз,аз го познавам и ...знам-Виа не се сдържа и понечи да прегърне Хестия,вхана еаменете й и двете останаха за молако така прегърнати.Сякаш само факта,че Хес е с нея ,правеше Вивиана по-силна,затова я завърши мисълта си:
-Но това не променя факта,че искам да разбера и да...ще разбера истината-двете изтриха по една сълза,която бяха отрнили и се засмяха леко:
-Е...все пак каквото и да се случи с нас,ти някога чувала ли си ученици от Клевърмайнд и Блъдехнд да са такива добри приятели-и Виа побутна окуражаващо Хестияпо рамото-знаеш ли...в настроение съм за някоя глупост,никой не е казал,че трябва да сме винаги сериозни,нали...-и хес отново забеляза лукавия блясък в очите ан приятелката си...

Радост? Та какво бе това? Напоследък за ХЕстия радост бе да не се опитват да я убият. Опита се да се усмихне, но нещо не й давше мира. Вив забеляза това, ала зачака - знаеше, че Хестия понякога може да бъде твърде различна и избухлива. Хес се усмихна престорено и каза:
-Ще се радвам, да със сигурност ще се радвам да спрем да говорим за смърт. - та как Хестия да спре, като само това й бе в главата, че когато отиде на мястото на убийството труп нямаше?! Дядо й Джоунс, най-стария доскоро жив пазител, дори и тленни останки нямаше. Хестия преглътна припряно и продъллжи:
-Имаш ли идея каква щуротия да измислим?

Вивиана загледа Хес за момент със застинала престорена усмивка на лицето си:
-Какво ще кажеш за начало да се поразходим малко...-Виа се огледа,бяха прекарали на това място доста време-...ако не беше толкова опасно и рисковано бих ти предложа и нощуване на открито,но едва ли сега е момента да се държим безотговорно--Виа този път се усмихна наистиа,погледна с изскрица в очите Хес:
-Е...госпожиче Джоунс нима ние с теб не можем да проведем един напълно безсмислен момичешки разговор...о съжалявам...женски разгоор-те се изкикотиха кратко-е...нали вече се предполага че сме зряли,отговорни-Вивиана за миг погледна отнесено-Знаеше ли в духа на безмислените разговори...никога не си ми казвала какъв е твоят тип...-Хес погледна малко объркано-...момче...-поясни с широка усмивка Виа...

Хестия се подсмихна. Стана и отиде до едно цвете. То бе малка теменужка.
-Красиво е, нали? - попита Хес.
Вавиан посегна да отговори, ала нямаше тази възможност. Забеляза как Хестия сякай не я чуваше, не я виждаше, сякаш за Вив Хестия бе призрак. Хес докосна теменуката с върха на пръчката си и тя доби още по-наситени цветове, изглеждаше още по-красива. После се изправи и огледа природата. Имаше нещо, което притесняваше русокосата ученичка, затова тя преобразяваше всичко наоколо, всичко ставаше по-красиво, по-съвършено. тя се усмихваше привидно, и се учуди при въпросителния поглед на Виви.