Кабинетът на директорката

Джен беше леко разстроена.Стигна до кабинета на директорката и почука на врата.Чуха се стъпки и Кери отвори.Погледна Стоун и и кимна да влезне.Професорката седна и директорката каза....
П.П.Пиши,като професор,за мен.

-Професоре, какво има?
Каролина се надяваше повода, по който професор Бричстоун бе дошла, да няма общо с последния им разговор.
Видя напрежението по лицето на Дженифър и се притесни за нея.
-Мога ли да Ви предложа успокояващ чай, професоре? Рецептата е моя. Действа почти мигновено.
Кери гледаше Джен в очите и се опитваше да прецени какво я е довело тук. Не й се наложи да анализира поведението й още дълго, тъй като тя заговори...

-Съжалявам,професор Бърг,но аз се провалих.Вие ми заложихте задача,но аз се провалих.Може ли да се отегля?
Кери не бе очаквала тази реакция от Джен.Дълго мисли над думите на професор Стоун,а Джен въобще не я поглеждаше.Едри сълзи капеха от очите й.Никога не се беше проваляла,в такива ситуации.Задачата беше проста.
Мислиет и бяха прекъснати от Каролина

-Не.-отвърна й директорката твърдо.-Не можеш да се оттеглиш. Не ти позволявам и да се предадеш.
Каролина познаваше Дженифър. Тя не се отказваше толкова лесно.
-Какво точно се случи?-попита Кери накрая.
Какво ли се беше случило там наистина? Какво ли бе накарало професора да се откаже?
Каролина стана и се обърна с гръб към Джен, за да не я притеснява допълнително с погледа си.
Тогава Бричстоун отвърна:
...

-Случи се нещо ужасно.Опитах се да предпаза медальона,но ТИ-ЗНАЕШ-КОЙ дойде.Аз бях сама,сметнах че няма да е нужно да взимам Антонио.Но допуснах грешка,която е непоправима.Медальона е у него.Бих се,но незнам как се случи,защо не ме уби.Незнам.
-Джен-прекъсна речта и Кери.Не те е убил,защото ти си важна,ти си единствения за него начин,да бъда разкрита и предадена ..............
-Няма да те предам,макар че сигурно го сторих вече.Искам да се оттегля.Не съм достоина да ..
Кери се обърна и стрелна с поглед Дженифър.СЛед няколко минути каза.......

-Джен...всъщност стана точно това, което бях планувала. Аз знаех че той ще се появи. Знаех че ще надделее на всяка цена. Медальонът е много по-важен за него, отколкото за нас.
Професор Бричстоун я гледаше с изненада, но не я прекъсна:
-Аз мисля бях ясна, когато ти казах ако нещо се случи да забравиш задачата и да бягаш? Не е трябвало изобщо да се биеш с него.-Каролина се замисли.-Но така стана по-добре. Сега той не подозира. Когато разбере ще бъде вече твърде късно.
-Но какво да разбере?-най-накрая се обади Джен.
-Че медальонът, който притежава е фалшив.
Устата на Дженифър зееше отворена в изненада и шок...

-Как така е фалшиф?
-Така Джен,фалшиф е.Реших да го направя,така.Но сега ме интересува теб...Защо остана да се биеш?Защо не избяга?
-Останах,защото не помня да си ми казвала,че медальона е фалшиф.Не избягах по същата причина.
-Имаш ли някакви по сериозни наранявания.
-Освен появата за пореден път на раните,други не.
Кери побесня.Нетрябваше пак да се появяват ранитей.Бързо се окопити и каза:
-Джен как се чувстваш.
Професор Бричстоун я погледна с изненада.
-Чувствам се някак по-агресивна от преди-настроенито и се бе променило за по-малко от 20 минути.
Директорката я погледна.Помълча известно врееме,сякаш премисляше какво да каже на приятелката си.Кери,.

...обходи кабинета си на няколко пъти. Погледна към шкафа, после към Дженифър. Това направи няколко пъти и накрая отиде до шкафа. Извади от там зеленикаво коренче, което подаде на Джен:
-Вземи го. Кажи на Антонио да ти го приготви. Отиди да си починеш.
-Но...
-Никакво "но", Джен. Трябва да си починеш. Не искаме да се случи същото както когато...
Джен отгатна на къде бие приятелката й.
-Добре.
Кери се усмихна и бутна коренчето в ръцете й. Професор Бричстоун се надигна от стола и напусна кабинета.
Кери седна зад бюрото си и дълго мисли. Грабна перото и започна да пише върху някакъв празен лист. Когато перото се отдръпна от листа, Кери го сложи в плик, който потупа няколко пъти с пръчката си.
-"Писмото трябва да достигне само теб и никой друг"-изговори наум тя и подаде пликчето на совата си. Тя го грабна с малката си човка и отлетя нанякъде.

Вивиана тичаше забързана по стълбите към директорския кабинет.Знаеше много добре,че бе посред нощ,но това не можеше да чака
.Виа се спря задъхана пред голямата врата ан кабинета и почука настойчиво,а доакто чакаше отговор си мислеше само "Да заспя за момент и да видя точно това,по-добре да бях умряла от безсъние"...

Каролина се сепна. Отново беше заспала над документите. Имаше мастило по челото си. Опита да го изтрие с опакото на дланта си. Ръката й стана синкава. Все още сънена, тя дочу познат шум. Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае че зад вратата стои някой.
С намръщена физиономия Кери стана и без никакво желание се примъкна до вратата. искаше само да поспи...толкова отдавна не й се беше случвало...
Отвори вратата и се стресна при вида на разтревоженото момиче:
-Какво има, Виа? Осъзнаваш ли колко е часът?
Погледът и нервните потрепервания на момичето, накараха директорката да се събуди напълно. Направи й знак да влезе. Самата тя проследи стъпките на Виа, питайки се какво ли се е случило този път.
-Какво е станало?-попита тя веднага след като си го помисли.

Виа седна в едно от креслата с малко виновен израз на лицето.Все още леко потрепваше,но и на Виа й се спеше,изглеждаше много изморена:
-Аз днес...за пръв път от 20 дни заспах,но това което видях...-Вивиана си пое дълбоко дъх-...съвсем скоро,ще се случи нещо...няма да е обикновено нападение,ще иам смърт,много смърт и сега...професоре има хора от академията,които-Виа нямаше сили да завърши изречението,знаеше че рано или късно ще трябва да го изрече,но бе ужасена-те...ще ни убиват,алена кръв ще се стича навсякъде,писици и болка-на Виа й се искаше да се избави от картините,виденията за които сега си спомянше.
Виа почувста,че Кери смята това за внушение за лъжа,или поне така й се исак,затова продължи:
-Не беше лъжливо подхвърлена ми картинка,бе сън...бе мой кощмар,усещах болката със всяка фибра то тялото си и беше...истина...

-Вивиана!-прекъсна я директорката малко грубо.-Седни. Успокой се малко.
Кери я изпроводи до креслото срещу махагоновото бюро. Директорката седна на ъгъла на бюрото и се замисли как точно да каже това, което вече беше време да каже. Сметна че бързата ясна истина щеше да понесе най-добре на момичето:
-Вярвам ти. Това, което ми разказваш е пълната истина. Това ще се случи. Най-вероятно точно по начина, по който си го видяла.
Кери предположи, че на Вивиана ще й е нужна минутка да осмисли чутото. За това тя се обърна с гръб и се престори, че подрежда документите си. Всъщност всеки път щом се споменеше войната Кери я полазваха тръпки. Имаше много лошо предчувствие и то не толкова за академията, колкото за себе си.
Обърна се след известно време и видя, че погледът на Виа беше някак празен. Щракна с пръсти пред лицето й. Очите й се раздвижиха и се фокусираха върху Каролина:
-Сама разбираш, че това, което ми каза не е нова информация... Можеш ли...-Каролина се поколеба за миг. Не й се щеше да я кара да говори за това. Но беше важно.-да ми разкажеш с малко повече подробности какво видя? Може би така ще успеем да избегнем част от него..

Вивиана наистина се страхуваше от онова,което бе видяла,но може би бе по-добре да разкаже...
-Какво искате да знаете...каква беше битката или кои паднаха мъртви или може би кои са предателите,тези които ...убиваха-Виа почувства болка,сякаш бяха пуснали ледена отрова в жилите й-видях академията да гори в лилави пламъци,видях струпаните на купища тела-Виа събра цялата си смелост за ад каже следващото-видях и Вас...мъртва.-тя преглътна трудно и се взря в Кери,за да види реакцията й...-имаше и други и те ...те дойдоха от училището...някак бяха успели да проникнат,излизаха на пълчища от академията като рояк пчели от кошер...-на Кери й се стори дори,че вижда пламъка в очите на Виа,но очите на Виа бяха станали изцяло бели.Кери не се изплаши от това,знаеше че така и трябва да бъде.Вивиана продължи с леден глас:
-Първа ще падне пазителката и от нейната кръв всичко ще почне...той ще я прободе в сърцето и ще вземе каквото търси...-очите на Виа станаха отново нормални,но тя почна да трепери като лист и когато заговори гласът й бе приглушен-писано й е да умре...и това е нещо,което не може да бъде избегнато,всичко но не и това...

Джен получи писмо.Погледна го,но не го отвори.С красив почерк бе написано,че то принадлежи на Каролин Бърг.Реши да и го занесе.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЛед около половин час вече бе пред вратата на директорския кабинет.Почука и зачака отговор.Докато чакаше чу от вътре гласове.Набързо раазбра за какво става въпрос.Чуха се стъпки и вратата се отовори на нея стоеше Бърг.Погледна учудващо Стоун и после каза........

-Влизай. Предполагам е нужно и ти да чуеш това.
Кери не беше никак притеснена. Та обмисляше подобрената си стратегия в момента. Нито видението на Вивиана, нито това пророчество можеха да я стреснат.
Единственото, което притесняваше директорката беше какво щяха да кажат на бедното момиче, когато излезеше от своеобразния си транс.
Кери пое писмото в ръце. Видя от кого е и каза на Джен:
-После.
Тя разбра. Погледна Вивиана. Заслуша се в думите й. Извади си бързо заключение от тях. Заговори на Кери тихо настрани...

-Мисля,че трябва да ни разкажеш Кери.НЕ съм достатъчно сигурна какво може да се случи,но по-добре ни разкажи за това което мислиш,че ще се случи.
Директорката буквално я изпепели с поглед.После хвърли око на Вивиан,която реши ,че е време да каже нещо.Но Бърг и даде знак да мълчи и каза.......

-Значи всичко ще се развие точно по план.-каза Кери накрая.-Да...ще има жертви. Не мога да отрека тези неща. Във всяка война е така. но ако си изиграем ходовете добре...а аз ще се погрижа да го направим, жертвата ще бъде само една.
Кери обходи с поглед притеснените им лица. Дали изобщо бяха чули какво им беше казала току-що? Надали.Сигурно щеше да й се наложи да го повтаря многократно и да обясни всяка подробност. Но не тук и сега. Този кабинет не беше най-сигурното място в академията. За това, макар да имаше безмерното си доверие в тези две момичета, Кери знаеше че не може да им каже нищо повече. Нито една подробност нямаше да бъде чута тук.
Каролина реши да почака да се успокоят и да заговорят. Надяваше се да имат какво още да кажат, но да спрат с въпросите. Вече не беше сигурно да обсъждат всичко в директорският кабинет.
обърна се с лице към документацията си и погледът й премина през черните букви. Тогава с периферното си зрение забеляза движение до прозореца. Малък гарван беше кацнал там и я гледаше със странното си блестящо око. Това можеше да значи само едно... Каролина почти се разтрепери. Стоеше с поглед фокусиран върху черната птица, докато нечии думи не я върнаха към ситуацията в кабинета...

-Значи е било истина-каза замислено Вивиана,но сякаш на себе си.ПОсле Виа погледна още веднъж към Кери и сякаш видя моментния страх изписан там.Виа не исакше повече да коментира виденията си,стигаше й че нощем не можеше да спи заради тях:
-Имам само една молба-заговори тя и наруши няколкоминутното мълчание-чудех се дали има някакъв начин...да заспя,защото вече от 20 дни не съм мигвала-Виа звучеше и изглеждаше уморена.Знаше че трябва й бъдат обяснени още мног неща,искаше и имаше нужда от обяснение,но не и сега...Виа погледна Кери,но не въпросително,а умолително...

Кери почти подскочи като чу...20 дни...прекалено дълго време дори за нея. Какво оставаше за малкото момиче. Завтече се към шкафа и бързо извади от там малко шишенце с морава отвара:
-Ето.-подаде й го тя.-Това ще реши всички проблеми.
Каролина се усмихна малко съжалително. Изпроводи двете момичета до вратата. Смяташе, че за нея самата беше дошло време да си почине. А и този гарван...
-Е, за сега довиждане. Джен, стратегията ще обсъдим на друго място и по друго време, заедно с останалите.-смигна й тя.
Затръшна вратата след тях и отиде до свещника в другия край на стаята. Отвори тайното помещение и влезе в него.

*шишенцето с морава отвара е Dreamless Sleep potion

-Хари, моля те, изчакай ме тук - помоли Хестия. - Онова, което искам да кажа на кери, прекалено лично е - допълни тя заради въпросителния поглед на Хари, той кимна и Хес почука. Зачака Кери да й отговори.

Нико вървеше с твъда крачка към директорския кабинет защото чутото от Галатея го притесни сериозно щом Древното се е завърнало светът е в голяма опасност.Стигайки видя Хестия и Хари че са там
- Здрасти.- поздрави ги той .- При директорката ли ?-попита той
- Само аз- отвърна Хестия
-Ще може ли да вляза с теб изкам да говоря с Кери за нещо което е на живот и смърт-каза Нико
-Аз щях да говоря с нея по личен въпрос, но щом е на живот и смърт влез ще и го кажа след това
- Мерси много-отвърна Нико и се усмихна
Изчакаха Кери да отвори и Нико влезе а Хестия понече да остане тогава той и каза :
- Подобре влез .- каза Нико
- Сигърно вече знаеш за войната която ще започне скоро.-обърна се Нико към директорката
-Да, знам - отвърна Кери най спокойно
- Да но ме знаеш , че Древното зло е тук и събира армия от последователи за да потопи света в мрак и разруха.По време на "Войната на последния съюз в кото загинаха подителите ми умищожи само тленната му обвивка Духът се е завърнал и изка да направи това което не успя тогава а именно да завладее света.Мракът е много коварен можета да те подмами с хубови приказки за да те спечели така мнохо приятели ни предадоха по време на войната.
Нико едвам си поемаше дъх..

Директорката го слушаше и се чудеше как ли би трябвало да реагира.
-Поседни.-предложи му тя грижливо и сама седна на стола си.
Пръстите й, сплетени в слаба прегръдка се опряха на бюрото, а погледът й стана някак повелителен когато заговори:
-Ти говориш за Древно зло...за дух, фантом...самия мрак. Сила, която няма как да бъде унищожена от човек. Сила, която е вечна и също толкова важна колкото всичко останало, съществуващо по света. Аз не мога да те успокоя или да ти кажа, че имам каквото и да било решение за тази ситуация.
Думите на Каролина разочароваха Нико, по начин, който тя самата не разбра, но усети лекото му раздразнение и реши да допълни:
-Ти би трябвало да знаеш повече-все пак си се сблъсквал с него и преди. Може би има нещо, което можем да направим?
Каролина не можеше да прескочи себе си и да каже нещо повече. Тя може би подценяваше духът, за който говореше Нико, просто защото не вярваше в самородната активност на тези сили. За нея духовете не можеха да имат власт и да упражняват контрол, пък дори този дух да беше на самия мрак. За сметка на това вярваше в идеята човешко същество да намери начин да приложи контрол върху една такава сила за кратко...управлявайки я според интересите си с цената на големи жертви. Но Нико едва ли искаше да чуе и това, за това тя му спрести скептицизма си и се облегна назад, готова да изслуша историята му.

Нико се облегна в креслото по си дъх и започна:
-Още по времето на Хоаса преди раждането на Вселената започнала вечна битка между тези които искали мир и хармония и тези които искали да потопят всичко в мрак и терор.Начало на светлината били петима много могъщи магьосници , а на мрака Злото наречено Злия в най - чстатата му форма като днешнто зло се бои от него и му се подчинява.След като се родила вселената те пренесли битката си в нея . Петимата най накрая след милиарди години успели да надделеят и да да я унищожат но после осъзнали грешката си . Те били унищожили само телесната и обвивка и сега можела да приема каквато си форма иска и да манипулира хората за да вършат каквото иска тя.Набира сили за да си върне телесната форма и да довърши започнатото , а именно да обгърне света в мрак ужас и терор.Петимата дошли на Земята да научат хората на магията за дамогат един ден да спрат идването на Мрака.Но Злия узнала за плана и изкушила част от хората за повече влас и богатсва.Но някои от тях не се поддали и започнали война срещу нея.Всички безмърни и полубезмъртни същества и обявили война.В която война участва и моето семейство и дори аз в края на войната, защото сме далечни потомци на Огнения маг от Петимата.Светлината щяла да загуби ако на помощ не дошли Аватарите.
-Аватарите?- попита Кери
-Аватарите са същества управляващи небесните тела.а по точно били Аватарите на Слънцата.Победили но не успели да я унищожат . Сега пак има възможност за това и събира всички които са на страната на тъмнината.Затова да сме на щрек за всеки който някога е бил зъл.
Нико поглед директорката и приключи.

Кери, макар да беше удивена от базата данни, която този младеж поддържаше в съзнанието си, все още помнеше, че бе запитала нещо коренно различно. Отмятайки този факт, директорката се усмихна, малко притеснена от чутото. "Всеки, който някога е бил зъл"...за бога, това важеше и за нея самата! Надали всъщност имаше някой, който никога да не е проявявал лошата страна от човешката си същност.
Е, явно Нико, както и всички останали беше дошъл не за да предложи някакво решение на проблем, а просто за да стовари още едничка беда на раменете й.
Тя не беше доволна от стечението на обстоятелствата, но отговорността за тези неща произтичаше от поста й, за което можеше да вини само и единствено себе си.
-Какво предлагаш да направим? Може би да проверим всеки един ученик и служител на академията? Това е твърде неуместно дори в толкова сложна ситуация като тази.
Въпреки, че Кери сякаш не даваше място за възражение с думите си, тонът й звучеше по-скоро въпросителен и загрижен, отколкото нещо друго.
Нико седеше спокойно в креслото, погледна я замислен и каза с равен тон....