Кабинетът на директорката

Нико я погледана и видя загриженоста в очите:
-Не но накрая те сами ще се издадат.Доколкото до въпроса не бях сършил.Някога и вие сте била зла , нали- каза Нико
Кери се стъписа но не показа тази си реакция
-Защо мислиш така ?- попита тя
-Защото го виждам и усещам безпокоите се защото някога сте била зла, но сте се утрекли от този път много много одавна и само вие имата представа какво може да постигне Мрака.Всяко същество може да избира дали да е на страната на светлината или на мрака.Но има и такива които все още незнаят на коя страна да се бият и правят грешки .Важното е да ги осъзнаем.
Кери слушаше и невярваше на чутото.Нико продължи
-Преди време успяхме да го победим защото всички бяхме единни , съюзници то тези времена отминаха и тази битка е позната като"Войната на последният съюз".Единственото което можем да направим е да се обединим всички същества от свички раси за да го победим. да унищожим Древното. Веднъж завинаги.

Погледът на Каролина помътня леко. Очите й заприличаха на малки мъгливи блата.
"Да унищожим Древното"-екна в съзнанието й.-"Веднъж завинаги."
Интересна мисъл, заредена с амбиция, но дори само на думи, една такава битка изглеждаше безнадеждно загубена.
Нервите на директорката избуяха в систематичният жест, с който закъса едно по едно косъмчетата по перото на писалището си. Когато погледът й се обърна отново към Нико, момчето бе жегнато от огромната доза скептицизъм, залегнала в нагласата на Каролина:
-Думите ти са особено интересни, но бих искала на сложа ударение на няколко определени неща, за да си изясня ситуацията малко по-добре.-каза тя и пое дълбоко дъх, с което умората й си пролича.-Били сте се с него и преди...победили сте...и какво-то се връща. Как унищожаваш нещо нетленно когато битката реално не е с него а с материалното му проявление у противниците? По начина, по който виждам аз нещата, продължителността на една такава битка граничи с вечността. Не знам можеш ли ти...или някой друг, да предложи решение за една такава ситуация.-Каролина се зачуди дали не надценяваше противника, но знаеше, че по-добър е този вариант и го предпочиташе пред обратния. Ако имаше някакъв начин в действителност тази сила да бъде унищожена, то тя би приела с отворени обятия всеки предложен й вариант, ала ума й не побираше дори един такъв.
Нико можеше да говори още час или два на тази тема, но колкото и приказки да се изприказваха и от двете страни, бе ясно, че има нужда от план; от разрешение, а такива не бяха предложени до сега. За това когато спря да говори, директорката се обърна към него в очакване най-сетне да бъде изказано нещо конкретно, за което да могат да се хванат и да приемат за основа на бъдещо изграждане на стратегия...

Нико видя умисленият и поглед и разбра
-Първо трябва да разберем кои са с нас , трябва на съберем съюзници които да ни подкрепят . Аватарите са с нас , трябва да попиташ дискретно останалите магически създания дали ще се включат и на коя страна ще застанат.Трябва също така да съставим различни тактики и атаки защото сравнение на досегашните войни които са били водени ще са нищо сравнение с тази.
Кери го погледна и видя нещо което не беше виждала през целия си живот.Той светеше от него излизаше златиста светлина и той изглеждаше сякаш от друго време .

Тя го загледа ,почуди се няколко минути и накрая се запита дали е подходящ момента да се поинтересува какъв е този странен ефект.
Думите му като че ли в момента имаха много по-голямо значение от странната златиста светлина:
-Истината е, че вече съм разговаряла с представители на няколко клана....-Кери сподави една въздишка.-,но след чутото не мога да съм сигурна, че те ще останат на нашата страна до края.
Все пак ставаше дума за вампирите от Фелингтън, планинските върколаци и кентаврите. Е, кентаврите може би щяха да запазят алианса си, но останалите...почти сигурно бе, че щяха да сменят позицията си толкова бързо, колкото старите вятърни петлета на покрива на родната й къща в Турку.
Е, поне имаха тези..."аватари", за чието съществуване директорката едва сега научаваше. Това я наведе на мисъл:
-Възможно ли е да разговарям с тези аватари?-попита тя, почти приготвила се за отрицателен отговор.
Но Нико каза...

След няколко минути светлината около Нико изчезна и той отговори.
-Разбира се , ма май не си чувала за тях- каза Нико
-Да , не съм отговори Кери
-Те са безмърни създания създадени от Огненият магьосник за да пазят доброто . Те управляват небесните тела , малцина са чували за тях освен тези които са участвали във "Войната на последния съюз".Ще трябва да ги посетя в рехния съвет в мъглевината "Ламдън Кит"
Нико замлъкна се секунда и после продължи
-Относно въмпирите и върколаците не може да им се вярва те са създания на мрак и колкото да казват че са се променили не е така може да има изключения да, но довериш ли им се ще ти забият нож в гърба.А колкото кентаврите може да се разчита те вярват в честа и ще ни помогнат