При езерото

Хестия на това се и надяваше. Тя му обърна гръб, взе пръчката си и зачака, все така с гръб той да си тръгне, все още бясна. Ако не си тръгнеше, щеше да се намери вързан на някое дърво, молещ за помощ.

Алекс не знаеше за плановете, които кроеше Хестия за него. Затова реши да си замине, защото имаше други много пж-важни ангажименти.... Направи няколко крачки, когато ...

Хестия беше разумно момиче и си ддаваше ясно сметка, че ако учителите намерят алекс мъртъв, бързо щяха да разберат кой е убиеца. Разберяха ли, щяха да бъдат принудени да накарат Хестия да напусне Академия Ейрен. Тя поразмърда магическата си пръчка, сякаш за да се увери, че наистина я държи.
-Голям мераклия, ама само с мерака май си остана. - прошепна тя, сякаш по-скоро на себе си, но така че и Алекс да я чуе.
Момичето нямаше идея как щеше да реагира Алекс, повечето хора биха си тръгнали, и Хес се надяваше и Алекс да е сред тях. Зеленоокото момиче нямаше намерние да стои и да чака реакцията му, пък и сякаш не я интересуваше, затова тръгна към близката поляна с билки - имаше две-три стръкчета от една специфична билка, която е най-добре да се бере късно вечер, когато

-Извинявай, нещо на мен ли говориш откачалке !
Алекс се обърна, тъй като не чу точно думите на момичето, нито пък успяваше да усмисли какво точно е имала впредвид. Алекс хукна към нея, тя спря с гръб обърната и стоеше като замръзнала. Момчето я докосна с пръст по рамото и й каза:
-Е, чакам отговор Хестиьо.... не си мисли, че съм толкова тъп и некъдърен...

Хестия се извърна и само след секунда Алекс се озова увисвнал във въздуха с огнени въжета. Въжетата неможеха да бъдат развалени с магия, освен от създателя или с вода.
-Като ти ме мислиш за слабачка, аз ще те мисля за тъп и некадърен. - Каза Хестия, спокойно.
Привидното спокойствие на Хестия накара Алекс да започне да се ядосва.
-Искаш отговор? Така ли? - момичето заговори бавно и тихо. - И какво искаш да чуеш в този отговор "Съжалявам" "Неисках" "Извинявай"?! Не си познал?! Като се мислиш за леглимант и оклумант научи се да усещаш чувствата и мислите на хората около теб, без да притискаш съзнанието им, защото ще си изпатиш от такива като мен, които необичат да им ровичкат из мозъците. Болката няма да ти понесе. -Хестия говореше спокойно, уравновесено, леко плашщо дори, когато стягаше още въжетата, държащи Алекс.

-Хахахахахаах..... Мислиш ли, че ще ми уплашиш Хестия, като ме връзваш с огнени въжета. -Алекс отново започна да се хили истирично, или вече бе в истерия?!
-Метеолоджинкс Реканто!- Алекс падна на земята.
След това стана и се изтупа...
-Виж Хестия, не искам да се дуелираме,ясно е че аз ще победя. Не искам да пострадаш, и не толкова заради тебе колкото до .....-Алекс млъкна.
След това продължи: Така и така не разбрах, какво ми бе казала преди малко.

Хестия си пое дъх? Щял да спечели - да да. Помисли си тя и се засмя гласно.
-Хъх... И защо казваш неискаш да се дуелираме. Страх те е, че победата не ти е в кърпа вързана? Страх те е че момиче може да те победи.... Брех. - момичето вече беше доста развеселено, а и чашата вино на бала леко я бе тонизирало, не не бе могло да я опияни, просто да я ободри леко. - Колкото до въпроса ти, мислех че паметта ти е по-трайна.
Момичето беше донякъде развеселено, донякъде бясно, донякъде объркано, до някъде под въздействието на чистия въздух. Тя вече разбираше защо приятелите й са й казвали "още ли му вярваш" и подобни.
-Вече разбирам защо приятелите ми ми казваха да стоя на страна от теб. Единственото, което искаш е информация за.... - Хестия спря.
Момичето вече не бе толкова бясно. Докато беше в ковчега беше усетила как Алекс набързо пребъква съзнанието й и разглежда подробно спомените, свързани с амаранда, с това какво е той, въпреки, че явно все още Алекс не доумяваше какво е Амаранда.
Хес понечи да си отива към Блъзхенд...

-Джеминио!- прошепна Алекс
Той я спря....или по-точно Александъровците...
След това Алекснадър каза:
-Обскуро!- мрак нахлу в зениците на Хестия...Нищо не можеше да види.
Алекс проговори:
-Виж какво момиченце, не ме е страх от тебе, нито от твоите отвари. Ти имаш един нищо и никакъв амарандър...Не си мисли, че искам да ти го взема. А що се отнася до ковега и че съм ти ровел в съзнанието, не беше така. ИСках да направя друго но няма никакво значение. Няма да ти се обяснявам като ученик пред учителка.
Хестия стоеше и не мърдаше, нищо не казваше. Можеше лесно да развали магиите на Алекс, но искаше да види до къде ще стигне...
Момчето се доближи до неия, огледа я цялата. След това вдиша дълбока от аромата й на парфюм и на кожата й и след това протегна ръка към счупеното сърце, което висеше на шията й. Искаше да го види, пипне... но...

.... се случи това ,което най-малко очакваше момчето.Нямаше никакъв шанс да докосне сърцето.Какво ставаше тука?Дали амарандът помагаше на приятежателят си или някой друг контролираше всичко?Дали въобще съществуваше това сърчице или беше плод на въображението,на някой по силен магьосник от него?Какво ли щеше да се случи сега?Дали Алекс щеше да се примери или щеше да продължава да се бори ,за нещо което може би не съществуваше?
Точно тогава се чу леко подсвирване и венъмхолецът се обърна бавно.Тръпка полази по гърба му.Неможеше да повярва на очите си.Пред него стоешее...не кой да ее......аааа точно Дженифър Бричстоун.Но как бе разбрала,какво се случва тук?Нали бяха защитили мястото?Как ги бе открила?-мислите на АЛександър се изпълниха с въпроси.
Какво ли щеше да се случи от тук нататък?Предстоеше да се разбере.Всичко беше в ръцете на Хестия Джоунс.
П.П.Хес ти си наред

Хестия все още невиждаше нищо. Тя потръпна когато Алекс се прибилжи до нея. Хес хем неможеше да избяга, хем неискаше да остава. Появата на още някой донякъде я успокои, ала кой ли бе? Доста бе притеснена, ако беше някой върколак, все пак бе пълнолуние....
Миг, след като Алекс посегна да пипне медальона й, Хестия спусна ръцете си към предмета, сякаш беше безценен за нея. Тя хвана ръката на Алекс и с усилие я свали, далеч от счупената част от медальона. После се обърна с лице към него и му удари шамар.
-Недей, недей, никога не се оптвай да пипнеш медальона! - зашепна тя страховито.
Тя набързо проясни зрението си.Видя Джен и се ушашави. Тогава....

Джен проговори:
-Явно се учудваш ,че съм тук?Знаеш защо дойдох и немиисля ,че трябва да се чудиш.
Алекс само я погледна с поглед,а Хес леко се понамуси.
Какво ли ,щщеше да се случи?Престоеше да се разбере сега.....

Александър наистина не очакваще да се развият така нещата, но нямаше значение. И без това не искаше да прави нещо, нямаше поставена задача ... в момента. Така че, той не трябваше да се предпазва,да лъже, да бърза, да бяга и т.н. Нито пък трябваше да стои и да търпи параноичните изблизи на двете момичета...
С ироничен тон Алекс отговори на Джен:
-Плевелите растат там, където не трябва. И ти се появяваш там където не трябва. В най-неподходящото място, в най-неподходящото време.
Незнам за какво си тука, не искам и да знам, слабо ме вълнуват вашите предпазливи стратегии, за да спасите не Хестия, а прословутия Амарандър. Ако исках да го взема, до сега да го бях взел, но.... Алекс млъкна, защото щеше да изкаже нещо което не трябваше. Жабокът му Марк, който се трансфурмираше от жабок в момче му напомни с кои говори, и че трябва да се съобразява. А способността на жабока да се трансформира, се дължи на заклинанието на Маделин към Марк, резултатът в който бе че Марк можеше да се преобръзява само и единствено в жаба и обратно...

Хестия го огледа от главата до петите.
-Изкарай жабата от джоба си, ще се свари там. - усмихна се тя. Алекс я погледна свирепо - Не, не недей да ме гледаш, така че все едно ще ме убиеш. - Хестия се подсмихна. Тя беше напълно спокойно. Дори и Алекс и Джен се притесниха. Тя дори не потрепна. Алекс....

... Емили се разхождаше покрай езерото, когато видя тримата, обкръжени от доста зле направено защитно заклинание. Разбира се, тя не искаше да я видят. Чудеше се какво ли прави странната Хестия Джоунс в тази компания, точно тук. И смяташе да разбере преди да открие присъствието си. В този момент тя чу откъслеци от разговора им:
"Изкарай жабата от джоба си, ще се свари там. Не, не недей да ме гледаш, така че все едно ще ме убиеш" - това звучеше като гласа на Хестия.
Емили реши да потърси място, където да се скрие и все пак да може да вижда, но й хрумна по-добра идея. Направи си хамелеонизираща магия и се приближи възможно най-много. Тогава се разнесе гласът на ....

Хестия.
-Добре. Мисля че е време да и вървя.
Хестия бе усетила Емили, не й беше приятна заобикалящата я обстановка.
Хестия тръгна и се запъти на някъде, скоро остави всичко след себе си.