Гробището на изгубените души - Алекс, Хестия, Емили

Емили пристъпи в гробището, смела и решителна. В нея бушуваше неистов гняв и сякаш сама си търсеше белята. Само дето обикновено белята намираше нея. Е, не й пукаше! Беше толкова бясна, че сякаш предизвикваше нещо да й излезе насреща. Изведнъж от тъмното изкочи тъмна сянка и започна да се придвижва към нея с нечовешка скорост. Емили се усмихна. Без дори да си прави труда да извади пръчката от задния си джоб, тя промълви нещо много тихо и вампират избухна в пламъци. Съществото се запревива и се превърна на прах. Емили, с отчасти притихнал гняв, си тръгна.

Алекс вървеше насред гробището, луната беше кръгла, върколаците и вълците виеха, вятъра духаше страховито. Александър застана по средата на гробището, имаше някаква статуя на сфинкс, АЛекс приклекна... извади нещо малко от джоба си, с другата ръка започна да копае, когато пусна нещото в дупката и приравни пръстта, като замаскира заровеното, по едно време усети че някой е зад него. Усети топлина, нежност, човешко присъствие...

Зад него като призрак в нощта стоеше Хестия. Беше както обикновено в лилаво, и някак зелените й очи светеха н нощта. Тя го гледаше, явно от доста време беше зад търба му. Усмихна ме се леко.
-Здравей. - када тя и впи очи, изпълнени с човешка поплина в стоящата пред нея фигура. - Кой вятър те довя тук по това време но нощта? - попита Хестия мило.

-Какво правиш тук,Хестия?! Вечер е,късно е, опасно е тук да се разхождаш сама- Алекс беше шокиран от срещата, надяваше се тя да не го бе видяла какво прави. Александър се изправи и каза,леко разтреперен:
-Е здравей! ИСкаш ли да се поразходим из гробищата...

Хестия се усмихна чаровно.
-Опасно е да те оставя да се разхождаш сам, така че явно ще ми се наложи да дойда. - на Алекс това не му се понрави, но пък ХЕстия въобще не даде вид това да я засяга. - НАкъде? Към мъртвите, саге заровени, или към по-сторите ггробове, дота навътре из местноста?

Алекс се изразни леко, но си каза, че това е просто момиче, което още ен го познава достатъчно добре...
На въпросът й относно мястото където ще ходят, Алек й отговори:
-Незнам, навътре ще отидем в пантеона...там имам малко работа Хестия, значи ще ме придрожаваш...- Алекс беше замислен, вървеше върху клоните, и пръстта на гробовете, уверен, държейки една разкъсана стара,мръсна торба...

-Ако те оставя сам, може да постарад, нали ти самия каза, че не е добре сам овек да се разхожда тук. Хестия тръгна войнствено към пантеона, следвана от Алекс. Беше студено, ала Хестия беше облечана добре. Минаваха покрай разкъртени и счупени прочи, Хеси поправяше някой от тях. Тя стъпваше внимално, но по едно време се чу ПУКК!? Просто беше настънила кост. Стря на място и алекс за малко да се блъсне в нея, извади инстинктивно пръчката си за да се защити от опастност, но го напуши на смях като вищя раменната кост, която бе настъпила Хестия. Тоя я подкани и те продължиха. Достигнаха пантеона.
-Та, каква работа имаше? - попита Хестия тихо

чакай малко, когато стане полунощ тогава ще влезя пъви аз, ти ако искаш ще стоиш и ще ме изчакаш тук, ако ли искаш ще дойдеш със мен. Нека сега да поседнем на този голям объл гранитен камък.Хестия седна, и хвърли един обстоен поглед върху чантата на Алекс. Икаше да разбере какво има вътре, или какво ще сложи вътре Алекс. Александър нервно чакаше да настъпи времето, в което може да влезе и да си свърши работата като хората...

Момичто беше прекалено любопитно че да остане сама навън.
-И какво, да влезеш, сам?! и аз да остана тук сама?! А не...тая няма да я бъде. и двамата ще влезем . - каза категоично момичето. - А какво всъщност ще правиш там?

Алекс я погледна, и отвърна:
-Искам да взема едни отпечатъци, антични фрагменти и изображения, трябват ми за едно проучване.
Алекс погледна луната, беше вече полунощ. Доближи се до входа на пантеона, отвори го тихо и тръгна напред, подавайки на Хестия факла, за да може да виждат в тъмнината, тъй като Алекс беше по-практичен, и не си служише много много със заклинания...

Хестия понесе факлата. Тръгнаха, навсякъде имаше кости и черепи, някой вече бе идвал. Хестия го чувстваше.
-Алекс, сигурен ли си че сме тука само ние двамата? - момчето не отговори, само я поведе към най-затънтените кътчета. - Хестия щеше да се подпали с тази факла, та тя беше колкото нея голяма. Момчето не обърна внимание беше като хопнотизирано, до моментта, когато Хестия езва не подпали едно старинно, вече овехтяло, едвадържащо се перде...

-Ти луда ли си?!- знаеш ли ккаво е това перде, Алекс побърза да я одръпне от там.
След това й каза:
-Виж Хестия, тук не трябва нищо да се променя, нищо не пипай. Алекс беше сериозен, загаси й факлата, след това й каза:
-Ти си добра магьосница, ще използваш заклинание за да ти осветява пътя. А сега нека продължим..след две минути Алекс си спомин предишният й коментар, за чуждо присъствие, той й отговори:
-Няма никой тук, ако имаше, до сега да го бях усетил, разобличил и убил най-вероятно...

Хестия потръпна. Алекс говореше като хлъднокръвен убиец.
-ХАйде, де, къде отиваме, - На хестия й мина какво ли не през ума. Не бе упрашщена за себе си, а за мястото. - Писна ми да настъпвам кости - промърмори тя, когато Алекс спря като закован пред нещо като статуя

-Това бе тайният вход към подземията на гробницата, в скрипториите. Алекс направи таен ритуал, чрез който се отвори подземен вход, за още по-навътре в недрата на земята....тогава Хестия с ококорени очи му каза..

-Към ада ли отиваме? ИЛи ей сега ще извадиш брадва и ще почнеш да сечеш гави наред?!? - Момичето настръхна при полъха на застоял, разлагащ се въздух, когато Алекс изведнъж...

се ухили доста злокобно.
-Спокойно Хес, няма нищо да ти направя, нито пък да вадя брадви и да коля, нито пък да ходим в ада, при условие че сме в ада вече....Алекс имаше впредвид академията, но Хестия май не го разбра. Тръгнаха надолу към недрата на земята. Стана горещичко....

Хестия съблече лилавото си пътно наметало. Униформата на блъдхенд беше лекичка, така че за момента й беше добре.
-Алекс,
-Да?
-Къде отиваме
-Ще видиш
Хестия настъпи още една кост и се подхлъзна надолу по стълните, спря в нещо като голям хипогрих г кама в лапата...

тъй като Хестия бутна хипогрифа, камата падна върху нея, дори се забучи в нейната мантия но не се нарани въобще. Само че от тази промяна, земята се разтресе, и дълбочинните процепи се запълниха с лава, течаща от лапата на хипогрифа.
Алекс одръпна Хестия, като я хвана за качулката на мантията, и я изтърси по-нависоко,където нямаше лава.
След това й каза:
-Нали ти казах да внимаваш,къде ходиш,какво правиш...сулшай ме, за да оживееш, тука е монго,много опасно...-Алекс се беше оплашил за нейният живот...

Тя го погледна, после се поизтупа.
-Съжалявам. Просто се подхлъзнах, май е най-добре да се върна, а ти да си свършиш работата на спокойствие - каза припряно Хестия. - Хайде, върши си работата.... Чао... - каза хестия и понечи да тръгне по обратния път

-А ще ме изчакаш ли отвън,или си тръгваш въобще от гробницата- Попита Алекс натъжено...

-Ще те изчакам - смига му Хестия. - Не се бави. Нали неискашда остана без някой крайник като тастъпя още една кост. - Алекс се засмя. Хестия тръгна и излезе навън. Седна и зачака...

през това време Алекс отиде там където трябваше, направи нещата които трябваше, след това се чу грохот... явно Хестия бе направила нещо без да иска... пантеонът се разрушаваше, Алекс хукна да бяга, преди да го затрупат скалите и кокалите той успя да се измъкне. Излизайки метна чантата си върху Хестия. Той започна да диша по-нормално, а тя от любопитство хвърли един поглед отново на напълнената торба...

Хестия я разтвори и едва не я изпусна.
-ТИ УМА ЛИ СИ ЗАГУБИ!? ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ИМА В ТАЗИ ТОРБА? -момичето заотстъпва назад. - ИМАШ ЛИ ИДЕЯ КАКВО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ - гласът на хестия беше изключително писклив. ТЯ бавно постави торбата на земята и заговори на елфически. Алекс не я разбираше, но и той се беше постреснал, но от реакцията й...

какво толкова има Хестия?!
Какво виждаш в торбата -Алекс се изненада много, още повече, когато Хестия...

Извади 4кости, пет черепа и 1 една книга. Но според Алекс тя вадеше въздух.
-Алекс, уча отвари, зная доста, повече от всеки друг наоколо. Това тук, е една отвара, дето никой небива да научава. - Хестия се хвана за главата. Отново виждаше картина, ама тоя път беше за тях двамата. Виждаше как Алекс е насочил пръчка към нея, готов да я убие, а тя стоеше спокойно на картината, без дори да се мъчи да направи нищо.... Хестия се уплаши, тя вече невиждаше невярни неща, беше се стреснала - Алекс да я убие.... Той сллава богу невиждаше нищо, неразбра нищо. ТЯ прибързано пусна торбата и забърза да си отива, когато....