Гробището на изгубените души - Алекс, Хестия, Емили

Алекс злокобно я хвана за врата, като й каза:
-На къде си мислиш че отиваш момиче?! Страшно е,и е опасно да обикаляш сама. Аз ще те придружа.
А това което си видяла,не е нито въздох, нито черепи и кокали, мислиш ли че съм чак толкова тъп да не се досетя,че ти или някой друг няма да полюбопитства и да поиска да види какво има вътре. Точно заради това,истинските предмети които взех са трансформирани в други. Исках да видя реакцията ти, какви отвари те гонят от черепи и кости,стига моля те...-Хестия се беше успокоила за момент, но след като чу следващите думи на Алекс тя замръзна...
-А относно картината която ти видя, или по-точно това което аз видях в съзнанието ти, не ти хареса явно, щом хукна да тарчиш навън, като че ли те е страх от мен, да не ти сторя нещо лошо, така ли е "Пазителке на амаранда.."

-Ако ме беше страх от теб момченце - Хестия се усмихна. - Онова което видях не беше първото - тя млъкна. - но на другите не се опитваше да ме убиеш. - Тя се усмихна. - Хайде, да вървим. Не ме е страх, от теб... Ти си като малък пухкавелко (магическо създание което само ходи и яде) спрямо злото. - Хестия се засмя, а Алекс....

се издразни...каза й:
-Само не на мен момче и пухкавелко, ясно, момченце ще викаш на Хари, аз съм мъж.
-Хайде да вървим, че ще закъснея. Трябва да се срещна с .... Маделин.... точно когато вече бяха пред входа на Академията. Алекс каза чао,и изведнъж изчезна. На Хестия й стана малко тъжно и неприятно, но се зарадва че Алекс й каза чао, вървеше усмихната, мислейки за срещата й с Алекс, мислеше и за турбата му,и за виденията му.