Чайната зала

Само след няколко 2те момичета влязоха в просторното, топло помещение. Взеха си по чаша чай. Настаниха се на дна маса до камината и Виа подхвана:

-Е,какво стана?-не искаше да притиска Хести,затовап родължи-Видя ли колко едобра директорката,аз сама когато тя ми помогна...-Виа не бе споменавала на никой за онова при Плачещата върба,нито за обещанието на Каролина.
Виа малко се притесни,огледа чайната,жеще прекрасно място,много уютно и топло,после пак погледна към Хести,за да разбере дали момичето ще попита за нея или ще разкаже за себе си...

-Ходила си при дриректорката? - Хести усети че от беле га й отново тече кръв. Но искаше да разбере за приятелка си, затова веднага дръпна ръката под масата. - Да не са те наказвали? Виа, има ли нещо, което искаш да ми кажеш? - Хести започна де се досеща, че не е било наказание. Виа беше много добра ученичка. Хести погледна приятелкати си и й се усмихна дружелюбно.

-Ами Хес...и аз като теб имам тайна,нещо което ме е страх и срам да разкажа на други.Ти сигурна ли си ,че искаш да се занимаваш с моите...проб...каши.-Виа забеляза,че Хес скри ръката си под масата-какво става хес пак ли-Виа направи малко ядосано загрижена физиономия.После извади от мантията си едно шишенце-Взех го от кабинета на директорката,помислех,че пак може да стане така-и посипа малко отвара върху ръката на Хес,която тя леко подръпваше.Хести изгледа приятелката си с мнго недоумение и изненада.
Но преди да е успяла да каже нещо Виа само отсече:
-Знам,че не звучи много поетично ,но ако сме решили да си рзкриваме тайните една на друга,трябва да бъдем докрай искрени...и така ти ли почваш...или аз...

-Директорката каза, че дпоред нея белега е свързан с пламъците. Незная кога ми е направен, но е от черна магия, поне според директорката. Имам го откак се помня. Това е! Едната ми баба е прекрасна и се разбираме чудесно, а с другата не сме се виждали накога. Нещо друго да искаш да знаеш?!?? - на Хести започваше да й писва. Необичаше да разказва за себе си. И ето че за няколко часа трябваше да разкаже на 2ма човека всичко, което знае за себе си. Тя проумяваше, че и Виа и директорката са загрижени, но беше свикнала да се справя сама. Знаеше, че Виа й е приятелка, но просто не бе свикнала да разказва. - Виа искам да те попитам нещо -Хес стана още ло сериозна. - Виа как ме намери? Никой незнаеше къде съм... И още нещо - Хести започна да кърши пръсти - Разказвала съм ти за мъгалите - и тя проказа набързо 1-2 картини през главата на приятелката си само с лицата на мъгълитте. - Докъто говорех, за тях ли говорех, или за някой друг... Имам някакви спомени, но по-добре първо ми кажи, зада мога да сглобя пъзела... За тях ли говорех ВИа? Сериозно е френдке.

Виа разбра,че с тия работи шега не бива-Миличка не исакм да те плаша,но тези-и тя посочи слепоочието си-в това,което ти виждаще в онзи момент-Виа също бе надникнала в съзнанието й-те бяха толкова страхливи и лоши с теб,те бяха да и ти пирчиняваха такава болка,че и мен ме болеше докато кентавъра те носеше...
-А колкото до това как те откри,аз сам не зная неши се случи,пред очите ми беше ти и сякаш черна сила се еб надвесила над теб,краката ми сами ме отведоха при теб...

Ама, но все пак, мъгълите ли бяха. Така ли изглеждаха. Виа, ако не са били те по-добре ми кажи. Защото.., не кажи и, не увъртай да или не. Нях ли описвах думи. - Хес свде поглед почти бе сиг, че не е описвала тях... Тогава виа каза:

-Наистина не исках да те плаша,не и след това,което ти се случи,но...не ти не описваше тях,тези за които бълнуваше...Хес те не бяха и мъгъли,не и според това,което ти причиняваха.
В главата на Виа се зароди отговора,който Хести така силно желаеше и Виа се реши:
-Хести,започвам да си мисля,че...спомените ти са...не са истински,защо иначе ще говориш за мъгъли,когато си била при магьисници?...

-Май онова не бяха мой спомени. - Хести го каза на глас. Прехапа устни. Тогава усещах доста чужди присъствия в главата си. Май не са били мои спомени, ако са били спомени.... Виа Някой ми бърка из главата, някой възрастен, който знае какво търси. Не съм сиг, но така излиза или има още нещо? Иа ли нещо, което премълчаваш?

-Аз си мисля...на мен ми се случват странни неща...мен ме обладават нещо,някой ...мисля,че е той..той е виновникът за всичко и за това,с теб

-А той е? - попита простичко Хестия. - Кой е той? - въпросът изглежада простичък, но Хестия бе станала много по-сериозна от обикновенно. - Кой?

-Ами имам една теория,разбираш ли не мен ми се случват странни нещо,директорката премълчава,но аз знамче е нешо като бладаване,но явно ти знаеш как по-добре да се съпротивляваш.Има един човек,един мъж,много зъл...

-Рус с черни очи? Държащ пръчка, изцапана с кръв. - Хес незнаеше как така е изрекла тези думи, но Виа поклати глава... - Значи не е той. Е явно са повече лудите зли - И двете момичета се позасмяха измъчено. - Така... Днес е балът. Зная че нетрябва да оставам сама, но замалко няма да ми стане нищо. Обещавам, няма да се забърквам в непритности. Вече съм добре. Ще отида за малко в Блъдхенд.- И показа засъхналата кал по лицето си. - Май няма да е зле да се поизмия малко. Хайде ще се видим на бала довечера.

Воа знаеше,че балът настъпва...и не и се искашед а остави Хести сама,но знаеше що е то момичешка суета.Все пак на всички момичета им бе позволене от време на време да мислят за друго освен за луди магигьисници злодеи...

Навън беше студен асутрин,а Виа не знаеше къде да отиде след посещението на Хестия.Знаеше само ,че не иска да се връща в общата стая.Уроците още не бяха почнали,беше много рано и Виа реши да отиде в чайната,да изпие топъл чай и да успее да дойда на себе си-тя още ен бе успяла да се оттърси пт ужаса си,но искаше да събере сили,да бъде силна.Ей така докато си отпиваше от чая пред камината в чайната влезе Еверал...

-Здрайве - поздрави тя - май напоследък не ти се случват много хубави неща?
Първоначално Виа се слиса от внезапния въпрос, но после кимна леко.
-От къде разбра, че... - запита тя, но се спря, защото знаеше отговора.
Ев й се усмихна взе си чаша с гореща вода и седна срещу нея. От един вътрешен джоб на мантията си извади пакетче чай, отвори го и го сложи в чашата си. Захлупи я с малката чинийка и се втренчи във Виа
-Сигурно очакваш да ти разкажа... - усмихна се Виа леко
Еверал кимна

-Е,що си сигурна,че исакш да чуеш това-Виа я погледна втренчено,у Ев оценяваше това,че и тя обичаше да гледа право в очите.
-Ами както вече разбра аз много сънувам,всяка нощ,но откакто доийдох тук сънищата вече не са единствени,получавам видения на яве.Пренасям се ,съзнанието ми,на други места и...вчера видях...как убиват баба ми,но нищо неможех да направя...сег авече нямам семйство сам съм...-Виа спря за малко,искаше да види реакцията на Ев,но Ев не се смути тя рподължаваше да я слуша и гледа-освен това...ми се случва нещо още по -странно,по-лошо...сякаш потапят водата ми въвъ вода и немог ада дишам...някой ме обладава...-Виа преглътна трудно и зачака да види реакцията ан Ев

Ев подаде чая си на Виа. Тя погледна въпросително, но Ев настоя и момичето отпи от чая. Почувства се по-добре.
Ев стана седна до нея и я прегърна. Просто, без да каже нищо. Виа изведнъж започна да плаче. Обикновенно когато на човек му се случат много неприятни неща, една приятелска прегръдка е способна да отприщи потокът сълзи... Ев изчака момичето да се успокои и й подаде салфетка. Виа избърса очите си.
-Сега мисля, че е момента да ми разкажеш по-подробно за тези твои сънища... кога ги сънуваш, от колко годишна, всичко. А за виденията ти на яве сигурна ли си? Може да са на психическа основа и да започваш да виждаш неща, от които те е страх. И последен въпрос - Как разбра това за потапянето във вода?
Виа замълча една минута докато подреди мислите си и реши от къде да започне. Пое си дълбоко дъх и започна...

-Сънищата ми,искаш да ти разкажа за тях,досег ане съм разказвал на никой друг освен на баба...-Виа си пое дъх избърса и последната си сълза,бе имала нуждата да поплаче-първият ми сън....бях на 3,много малка все още не разбирах нищо,в този сън видях как родителите ми умират...след 3 седмици на 4-я ми рожден ден,ми съобщиха,че те са умрели.От онзи сън мина толкова време,толкова нощи и сънища и аз не забрвям нито един...виждам различни хора и мъките им,бъдещето им...и не мога да им помогна,а това бавно ме убива..-Виа незнаеше дали наистина скоро няма да е краят й.
-КОлкото до виденията,първото ми беше онзи ден и не се залъгвам те не са просто психологически измислици,аз видях това,което се случваше в момента,стана толкова бързо и беше болезнено..а колкото до потапянето във вода...то е сякаш някой те избутва бавно и губиш контрол над тялото си,незнаеш какво въшиш и имах чувството,че ако повече остана така...ТОЙ ще ме довърши...

Еверал гледаше замислено. Странна работа беше това. Момичето имаше пророчески дарби, но само за лошото.
-Краят ти няма да е скоро - каза внезапно - И тези видения не те убиват. Просто твърде много те боли. Щом до сега си издържала на тях, значи си достатъчно силна да продължиш. Да, трудно е да имаш такава дарба и те разбирам напълно. Аз изживявам подобен ужас, но съм си изградила защити, защото иначе наистина е пагубно. Съветвам те и ти да го направиш.. някак. Кой е Той?
Ев отпи от чая си и се загледа замислено в покривката на масата.

Виавиана се замисли дали да спомене на Ев за съня с директорката,но се разубеди:
-ТОЙ ли...аз сама не знам,но знам единствено е едно магическо нищожество и няма да получи това,което иска-силата ан Виа сега се еб върнала-...но стига толкова за мен,моля те Ев нека си поговорим за теб...исакм да теопозная по-добре..-и Виа й се усмихна и я побутна закачливо с рамо..

Ев усети, че Виа премълча нещо. Знаеше, че може да я накара да й разкаже. Но тя й беше приятелка, не искаше да измъква информацията насила. Момичето само щеше да реши кога да й каже...
Еверал знаеше, че просто нямаше как да не се стигне до това. Трябваше да говори за себе си - най-омарзната й тема
-Ами какво да ти кажа... живея в голяма къща, имам си кон, който много обичам, казва се Искра.
Ев се усмихна на Виа, а момичето се разсмя
-Знаеш какво искам да ми разкажеш, Ев... За себе си, не за къщата и коня си
Ев също се разсмя, след което заби поглед в едно цвете.
-Аз съм психолог. Още от малка имам тази дарба, стига да поискам мога да чета мислите и чувствата на хората като книга. А и не само на хората. С животните се разбирам прекрасно. Различна съм от другите. Даже на моменти имам чувството, че не съм човек. Иии така нататък...

....-Това е страхотна дарба...но не играеш честно -и Виа се изхили-аз ти разказах толкова много,аз може да не съм психолог,но знам какво е да приятел и повярвай ми готова съм да слушам-но все пак на Виа не й се исакше да притиска Ев-Знаеш ли кое е странното,че на теб ти се струва,че не си човек,а не мен ми се иска да не съм...животът щеше да буде толкова по-лесен,не мсилиш ли...?
И двете момичета се засмяха с леко замечтам поглед....

-Не знам как би било лесно и как не - продължи Ев - всеки случай хората са различни. За теб не знам, но аз искам просто спокойствие... Но трябва да призная, че изгарям от желание да намеря още интересни хора в училището.
Виа се засмя.
-ЗНачи не ти стигаме двете с Хестия
Еверал прихна. Така си беше, двете момичета бяха доста интересна загадка и определено за сега й стигаха. Сериозно, Еверал искаше да им помогне. Вече имаше идеи, но не ги познаваше достатъчно добре че да рискува. Въпреки всичко си оставаше недоверчив човек.
-Исках да поговорим за Хестия - каза рязко и Виа леко се изненада, понеже физиономията на Ев се беше сменила много бързо. Сега беше угрижена и съсредоточена. - Разбрах, че сте имали малко преживяване...

Виа се засмя притеснено и стана сериозна при спомена за онази вечер,не й се искаше да променяа изражението си,но стана неизбежно:
-Ев...аз сама не знам какво да ти кажа,единственото което знам е че и двете бяхме обладани в едни и същ момент и повярвай бе много болезнено и за двете ни-Виа трепна при спомена-но кажи...какво точно искашда знаеш за Хес,защото загадката около...-Виа се чудеше дали да го каже-...нас,е и около цялото училище е меко казано объркана...