Чайната зала

Ев се беше замислила върху думите и не отговори в близките няколко минути. Виа само я гледаше, и тя потънала в нерадостните си мисли.
-Аз знам... нещо за въпросния лилав пламък. И имам известни предположения относно това обладаване, но са все още Само предположения - каза по едно време Еверал
-Какви? - попита заинтригувано Виа - Защото ние много неща не можем да си обясним и...
-Да, предполагам - прекъсна я несъзнателно Еверал - Но това, което аз знам е легенда, предавана от майка на дъщеря и малко родове изобщо са чували дори за съществуването й. Много древна е, около нея се върти магия и то, боя се, тъмна магия. Поради тази причина не ми се иска да рискувам и да я разкажа, преди да се уверя... Затова искам да говоря с двете ви насаме. Имаш ли идея къде може да стане това?

Виа бе много заинтигувана от думите на Ев:
-Има едно място,на което много ми се иска да отида...статуята при руините,онова място...там не ходят много хора...аз ще се опитам да говоря с Хес...-Виа се замисли за момент-тя много ще се зардва на малко новини,защото тя самата е много объркана.
Двете момичеат вече отдавна бяха изпили чая си,Виа се умалча,бе погълната от всичките си мисли,а с Ев се чувстваше комфортно и тишината някак не беше неудобна между двете.Те сега седяха и наблюдаваха пламъчите в камината.нещо почна да човърка Виа,тя сега имаше нужд ада излезе на въъздух и ..да е сама:
-Ев...нямам думи ,с които мога да ти благодаря за това,че ме изслуша и че прояви разбиране,наистина-ценно е човек да те иам за приятел-Виа се узмихна очарователно,но някак тъжно на Ев-аз мисля сега да се поразходя малко...да разхвърлям и посредя мислите си...ще се видим после в общата стая,нали...а и тъкмо ще ти кажа дали и кога ще се съберем.Надявам се този път да успеем да се съберем трите на едно място-Виа стана от стола си,отиде до ев и я прегърна-до скоро...

Ев й се усмихна и също я прегърна.
-Аз ще отида направо в общата и ще те чакам или там, или в спалните. Ако и там ме няма можеш да влезеш в стаята ми.
Двете излязоха и се разделиха.