Началото на...

Вивиана пръстъпваше неуверено към поляната при Плачещата върба.Тук за нея се бяха случили толкова много неща-бяха почнали мистерии,и продължили лични разговори,Но сега Виа бе спокойна,защото щеше да се види с Хести и Ев,а това щеше да бъде добра среща.
Виа седна на същото място,където онази нейна първа вечер бе почнало всичко...седна огледа се и зачака някоя от двере й приятелки да се появи...

-Здравей! - Хестия не беше много щастлива, но достатъчно радостна, че Виа да незабележи. - Как си Виа?

Виа веднага стана рпи вида на Хес-затича се към нея и я прегърна радостно.Когато се погледнаха в очите и двете рзбраха,че нито ена от тях не бе нито щастлива,нито доволна,но това че сега бяха заедно си успокояваше:
-Аз ли Хес...-Виа се засмя иронично и каза-както винаги.А ти?Директорката потърси ли те след...

-Не! - Хестия едва не проплака. - Не ме е търсила. Аз, аз само неприятности нося на тази академия. По-добре да си тръгвам, по-добре да да отида при мъгълите. - Хестия закри Лицето си с ръце, показа се белегът й. Страшният белег. Сега той изглеждаше като нажежен. - Ев тук ли е вече?

Виа сега погледан хестия,точно така като Хес я бе погледнала в пещерат,когато искашед аси ходи:
-ТИ,ХЕСТИЯ ДЖОУНС НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ-едва не изкрещя Виа,но после и ейните очи се напълниха със сълзи-та нали ако ти си отидеш,то тогава аз въобще не трябва да съм тук...Хес,знам как се чувстваш,но ниа искаш пак да си при мъгъли,не си ли спомняш как в онзи свят няма място за нас,ние принадлежим на тази реалност,дори и това което ни се случва...

-Не, моята кръв, онзи беше прав... Питър беше прав, аз съм един чистокръвен червей...Нямам място сред вас... Не, не ти си маг., аз съм мъгълка. Аз немога да правя магии. Единсвеното е оклуматиката и леглимантката.... Само това мога.

-Може ли да дойда след малко. Сетих се за нещо - Хес сякаш се беше посъвзела. и се усмихна Дяволито.- Моля те, ще се върна след мъничко...

Зад тях, в далечината, се задаваше още някой. Каролина беше изоставила стократно прелиствания си дневник и сега имаше намерение да говори с тях и да им сподели това, което беше научила. Импулсивно взето решение. Така беше. Но не можеше да ги държи в неведение повече. Те трябваше да знаят защо се случва всичко, колкото и нелепо и без всякаква стойност да беше това....
Тя се обърка сама в мислите си, но не забави крачка.
-Здравейте.-каза Кери високо и момичетата се обърнаха.-Мисля, че е време да поговорим за случващото се...

Хестия вече бе тръгнала. Каролина я видя в далечината...

-Хестия - провикна се директорката. Момичето се обърна смутено. - Ела тук.
След малко Хестия се върна и директорката заговори...

Каролина придоби сериозно изражение и събра момичетата около себе си.
-Пътуването ми, както добре знаете, не беше безцелно. Това което открих, го подозирах, но не бях убедена. Хестия...твоят белег...има малко по-голямо значение от това, което бяхме подозирали. Виждаш ли, той е връзка...ти си връзка...с много древен и много мощен магически предмет...това е и истинската причина да бъдеш отделена от всичко магическо. Ти си ключът към този предмет...Това е и целта на...онова нищожество и всичките му поддръжници. Макар естествено те да не знаят за предмета. Той не би рискувал някой да се възползва от мощта му.
Момичетата гледаха Каролина втренчено и с изненада. Тя го бе очаквала. Замълча и почака да чуе въпросите, с които неминуемо щеше да бъде засипана...

-Професоре. Имам един въпрос, е не само един много повече, зял порой, но ще започна с 2, ако ми позволите. - Каролина кимна. - Първо какъв е този предмет? И за де се използва какво трябва? После, всички от блъдхенд ли виждат лилавия пламък или само аз? И също така - Мама и татко - Хестия затрепери - Те застрашени ли са, или по точно Живи ли са? Попринцип често ми изпращат писма, а не са ми пращали от месец. И - хестия знаеше че неможе да попита всичко наведнъж но продължи. - Нормално ли е да мога да властвам над съзнанията на хората, да ами така да се каже те да са като кукли на конци за мен?

Каролина се усмихна на момичето:
-Не се безпокой, родителите ти са добре. Не ти пращат писма, защото след случилото се с баба ти се укриха доста далеч от тук, а писмата лесно могат да бъдат проследени. Колкото до предмета...Амарандът...само ти можеш да го откриеш. За това и им трябваш толкова. За това се случва всичко. Предметът...той...не мога да ти кажа вида му конкретно. Има много легенди. Всяка го изкарва по-невероятен от предната. Едно нещо само се повтаря във всички-предметът е толкова мощен, че бил скрит и само ключът можел да помогне да бъде намерен. Белегът ти е ключът. Той е в кръвта на всички от рода ти. Силата се предава на най-младите. Колкото до силите ти...мисля че те са защитата, която ключът ти дава. Амарандът не иска да бъде намерен и за това те пази. Но легендите казват, че един ден ще се роди достойният да го намери...и тогава опасявам се ключът ще загине. Много хора са си мислили че са подходящите през годините. Но всички са загубвали себе си по пътя към него...Много се съмнявам, че и това нищожество ще има друга съдба....А, да...-сепна се тя.-лилавият пламък можеш да видиш само ти. Всъщност той е ориентирът, който ти подсказва колко близо си до Амаранда.

-Какво се е случило с баба? А й щом аз го виждам, и той ми показва къде е това нещо, защо той ме блъска и минава през мен? Професоре, кръвта ми ли е ключът? Защо иначе белегът ми кърви от време на време. И сега е ОХ! горещ и светещ? - Хестия показа ръката си. От нея светеше светлина все едно от фенерче. Лилава светлина. - И професоре, защо се опитваха да нападат ума ми,сега вече немогат. Сега нещо ги спира. Питър - онзи плужак - ъм той искаше да ме ухапе... и каза , че ако стигнат до тук всички ще умрем, и аз ще бъда първата. - Хестия неиздържа - започна да плаче тихичко и зачака отговора на Директорката... - Защо леглимантите в това училище искат да разглеждат спомените ми? - всички знаеха кой имаше впредвид Хестия.. - И да ви попитам Джемс? - Лицето на Каролина се изпъна. - Имам впредвид момчето от спомените ми, за което ви разказвах, той хъх знаете ли нещо повече. - Хестия се поизчерви мъничко и спря да плаче. Директорката...

Улисани в разговора, те не усетиха кога друг човек също беше пристигнал.
-Добър ден... или поне до колкото може да бъде такъв - каза ясно Еверал зад гърба на директорката.
Тя се беше замислила какъв отговор да даде и изобщо не бе усетила момичето. Подскочи леко и се обърна рязко готова да извади магическата пръчка. Еверал й се усмихна и не помръдна
-Извинете, не очаквах че не сте ме забелязали.

Директорката поздрави момичето:
-Здравей, Ев. Говорим за белегът на Хестия.-каза й тя.-Не мога да повторя всичко, но съм сигурна, че приятелките ти ще ти обяснят всичко, което не успееш да разбереш.
Каролинасе обърна към Хестия и се зачуди как да отговори по-деликатно на първия й въпрос:
-Баба ти е добре...поне физически. В Св Мънго е. Опасявам се, че паметта и умът й не работят добре. Но се лекува и лекарите дават добри надежди. Можеш да отидеш да я видиш още днес ако пожелаеш. Ще те заведа. За мислите си не се безпокой...останалите не могат да видят това, което ключът ти подсказва. Могат естествено да разберат какво мислиш ти. Но ти имаш достатъчно опит за да не позволиш.-усмихна й се тя.-а колкото до легилимантите...мисля че на тях...-тя наблегна на последната дума.-дължиш по-добрата си защита. А за момчето...уви нищо не успях да разбера. То си остава загадка за мен. Ако поне името му знаех..., но иначе няма как.-завърши тя и потъна в мислите си.

Ев слушаше изключително внимателно разговора докато Виа тихо й разказваше какви сведения бе донесла директорката. Когато момичето свърши да обяснява, Еверал кимна в знак на благодарност и се замисли. Значи все пак беше вярно? Легендата...
-Извинете - обади се рязко и другите отново трепнаха стреснато - От къде научихте за предмета? Това е твърде древна легенда и много малко хора изобщо са я чували.

-Здрасти Ев - поздрави Хестиямило - Не е безопасно да си в 2 съзнания, но 3 е убийствено-Хес се сети за думите на Лейла . - Джеймс. Той се свързва с мен, понякога. Той е онова момче. - Хестия се изчерви видимо. - Тай май е добре, но не съм сигурна, не е надалеч. Някаде в околностите на академията. А за баба. Искам да я видя, но безопасно ли е? А колкото до Ариман, имам впредвид леглимантите, незная, май ще е добре да поговоря с някой от тях. - Хестия се поразпали и подхвърли на директорката едни спомени на онзи пружак, който вече бе в министерството. Горяща къща, жена, с ръзкарвени вени и т.н. - Каролина той не е убивал през живота си. Видях съзнанието му. Той беше вече обладан. Ъм, възможно ли е ТОЙ да не е убивал никога? И вече почвам да си навързвам нещата - той, не е точно жив, нали? Онзи предмет ще го върне тук? Или греша? - Хестия показа още един образ. Момче,прилично на ученик от академията. - Това е той. Виа го оприличава на, на.... - Но Ев я прекъсна

Виа седеше отстрани и само слушаше,не искаше да се меси в разговора,защото сега беше ред на Хес да научи всичко което иска да знае.Не искаше да ги прекъсва,но:
-Аз имам един въпрос-и трите се обърнаха към нея,тя потрепери-щом Хес наистина има толкова ключпва роля и...и е толкова съществено важна за магическия свят,тогава защо тези неща се случват с мен.Аз съм мъгълокръвна-Хес я погледна ядосано-и съм...никоя,защо трябва и с мен...

-Ключова роля?! Та аз дори недоумявам за какво ще послужи този предмет.

-Няма значение дали разбираш или не.То е вътре в теб-Виа се зачуди дали да продължи-ти...ти сама знаеш,мислиш го и не мисли,че аз не знам какво си мислиш-да ти винаги си чивствала,че си по-различна-Виа не искаше да бъде така крайна,но-ДА-различна си Хес,но какво лошо има в това,когато вече знаеш в какво се крие разликата ти...

Ев помаха пред лицето на директорката. Изглежда жената се бе замислила дълбоко и се бе отнесла нанякъде. Не искаше да я прекъсва, но бе изключително важно да знае от къде е разбрала за легендарния предмет... кой още знае легендата!
-Извинете, тук ли сте? - попитя тя с твърд и висок глас

Каролина се сепна и осъзна къде се намира едва сега. Беше чула всичките им въпроси...просто не се беше сетила че именно тя трябва да отговори:
-Виа, ти имаш място в историята. Разбира се нямаш нищо общо с предмета, но с твоите сънища много лесно би могла да объркаш плановете им. За това преследват и теб.
Каролина се обърна към Еверал:
-Ев, за този предмет и ти можеш да научиш също толкова лесно, колкото и аз. Не е тайна тази легенда. Просто за твърде много хора си е само легенда. За това не е толкова популярна...
Кери заговори на Хестия:
-Той...той няма значение. От както го познавам е изгубена кауза. Но правилно предположи. Предметът може да го върне. Но цената не си струва дори за него.
Каролина се усмихна насила. Не искаше да говори още дълго:
-Ев, ако толкова те интересува легендата, мога да ти дам книга в която пише за нея.-допълни тя накрая.

Виа погледна към директорката.Чудеше се ,дали на Кери не й се иска поне малко да върне назад времето за себе си.Очите на Виа станах ярко зелени и се напълниха със сълзи,сега се бе сетила за спомена й:
-Професоре,а знаете ли дали баба...тя още ли е жива или...-въпроса заглъхна в гърлото й-и исках да ви питам само едно нещо...за смъртта на родителите ми-възможно ли е просто така изведнъж земята под краката им да пропадне и тре бавно да умират давени от бавен поток,без да могат да помръднат...-Виа сега се бе втренчила в Кери...

Еверал гледаше в пълно недоумение. Директорката се обърна да отговори на Виа, но тя не я чу. Някой е написал легендата в книга?! Как беше възможно... кой беше предал тази информация на обществено достояние. Новината я жегна право сърцето, усети, че краката й омекват и инстинктивно посегна да се подпре за нещо, но бързо върна ръката си и запази самообладание. Сигурно й беше паднало кръвното.
-Кой... кой е авторът на тази книга?

Хестия имаше прекалено много въпроси. Не й даваше мира, нито мисълта за баба й, нито мисълта за Виа и Ев, още по малко за Джеймс и родителите й.
-Каролина искам да ти задам още няколко въпроси.... - директорката се посмути от факта, че някой е казал името й, но заслуша.
-Зная че имаш много въпроси Хестия - започна тя, но момичето я прекъсна
-Безопастно ли е да преподавам отвари тук? И ако може да се срещнем при кабинета ти след малко за да видя баба си?