Началото на...

-Директоре! моля ви, не премълчавайте. Всички имаме въпроси! - Хестия вече бе сиг. че не е безопастно да преподава отвари тук, но зачака отговора на Каролина, който незакъсня...

Каролина се изненада от напористото момиче, но се усмихна и отвърна:
-Разбира се, че е безопасно да преподаваш. Най-малко теб бих искала да ограничавам. Просто трябва да бъдеш внимателна. Всички трябва да бъдем по-внимателни от тук нататък. Няма пряк риск за живота ти, за разлика от този на останалите. Колкото до баба ти...естествено.
Отвърна тя и след като се сбогува със момичетата се топрави към сградата на академията

ПП:сори за забавянето, но не ми е едно на главата в момента

Но Ев нямаше намерение да остави нещата без отговор. Настигна директорката и я погледна настойчиво:
-Не отговорихте на въпроса ми

Каролина се засмя:
-Еверал...търсиш всеизвестни тайни. Легендата е написана в много книги...все пак историята е от преди векове. Авторът на тази конкретна книга е самата Фландрия Брейвхарт. Тя споделя свои лични впечатления от кръвната линия, по която се предава тайната. изглежда е познавала лично предшествениците на Хестия. Но това далеч не е учудващо. Все пак за основателката е широко известно, че е пътувала по целия свят и е разбулила много тайни. Лично аз я смятам за достоверен източник. Един от най-точните.
Каролина се усмихна малко накриво:
-Имате ли още въпроси или мога спокойно да се върна към задълженията си?
Каролина се опасяваше че Виа може да опита отново да зададе въпроса си. Тук не беше мястото да й обяснява станалото с родителите й и нямаше намерението да го прави. Тя просто искаше да се махне от полянката, а после...после щеше да отговори на всичко.

Еверал само кимна и тръгна в обратната посока без да каже нищо. Имаше нужда да помисли...

като си се расхождаше Лиса видя в далечината три сянки ,приближи се и поздрави:
-Здравейте - тихо продума тя- аз съм Лиса
и застана чакайки да я забележят