Кабинетът на Бричстоун

Хестия бе предупредена, когато я няма каролин да се обръща първо към Джен. Тя почика на врата. До нея стоеше Виа, а във въздуха - обвързания с въжета мъж. Зачакаха да ги приемат...

-Директорката каза да идваме тук, когато я няма, а нещо се е случило. - Хестия се усмихна. - Незная как точно, но нас винага ни застигат неприятности. Мисля че е по-добре виа да ви разкаже, какво се случи преди аз да се появяв пещерата при руините, а после да продължа аз, за случилото се когато се появих... - Учителката се усмихна. и зачака виа да продължи

-Тоя плужек тук-Виа ги посочи презрително-се опита да ни склещи в една пещера-гневът в гласа на Виа я правеше много различна,мрачна.
Хес я погледна учудена...
-Преди да дойде Хес,една друга отрепка се опита да ме сплаши-Виа вече бе толкова ярстна,че очите й пресвяткваха-аз бях сама...-Виа не бе сигурна,че иска д арзказва на още някой за своите мъки и терзания-иска ми се да разбера само едно-и двете я загледаха-как е възможно за толкова краткто вреем в академията да проникнат такива...

-Джен, (нали може да ти казвам по име? ) има една подробност. И двамата бяха слаби. Имам в предвид - единият неможеше да убива и го е страх от вода, а другият никога не е убивал. - Джен погледна повече от въпросително Хестия. И тя разбра че ще трябва да пообясни. - Аз съм оклумант и леглимант - разгледах съзнанията им. - Този тук и тя посочи човека в ъгъла. - никога не е убивал и е със доста слабо съзнание, мога да контролирам мсичките му действия, ако пожелая. А първият, той ъм. Той беше НЕГОВ ПРАТЕНИК! - последните думи едвам се измъкнах от устата на Хестия и тя сведе поглед. Зачака Джен да зговори..

След малко Хестия се поокопити. Знаеше, какво трябва да направи, тя знаеше намеренията му, но другите не.
-Джен, може ли да ми дадеш чаша портокалов сок. - Помоли Хес. Джен я погледна странно.
-Добре. - каза тя. - Не е времето да пием сок. - Допълни тя.
-Не, не - засмя се Хестия. - Сега ще видите. - Тя взе чашата, извади едно шишенце и сипа цялото количество от отварата в сока. - Надявам се да свърши работа. - После отиде до ъгъла на стаята и изсипа течността в устата му. Той понечи да я изплюе, но хестия не му позволи. После се върна, седна до Виа, с/у Джен и каза с усмивка - Сега, вече можете да го питате всичо, което ви интересува. Веритасерумат вече трябва да действа. Тогава...

Виа го погледна гневно,но погледа й вече се проясняваше,знаеше много добре какво иска да попита:
-Кой те прати?-Виа стана и застана точно срещу завързания-Как се казва той-гласът й бе станал студен и мрачен...Хес я погледна учудена,но Виа знаеше,че не е сега времето за лични проблеми...

Джен реши да се намеси:
-Виа седни,аз ще го разпитам-каза със строг и хладен тон жената.Момичето я погледна и след малки колебания седна.
Така е по добре.Сега ти-Джен погледна към мъжа-ще ми кажеш всичко за твоя господар и то веднага,ако неискаш да взимам по строги мерки.
Мъжът се поколеба и тогава.....
П.П.НЯкой да пише от името на мъжа

-Той е силен. Той ще ви победи. Той е най-добрият и ще почне с чистокръвните като теб Хестия! Най-първо с теб! Ти ще си първата.
-Млъкни! -Хестия стана, но невидими въжета я повалиха на земята.
-По-спокойно хестия! -Джен продължи...

-Кой е твоя господар?Не мислиш ли ,че е по добре да се преставиш,ако неискаш да прибегна до най-стогите мерки.Двете момичете,не бяха виждали Джен със зачервени очи.Това беше намек,че се е ядосала прекалено много.Тогава мъжът каза....

-Веритасерум действа само на човешки, напълно човешки същества. - Той се ухили и показа избити два- три зъба. - Не на наполовина... А този чистокръвен червей, бих добавил в колекцията си от измъчвани. Не убивам... Слабо съзнание,но моите начини за измъчване са по добри. - Той се претъркули до Хестия и понече да я захапе за врата, но Тя се освободи от въжетата и избяга на време.
-Няма да ме наричаш червей, нищожество такова. - Хестия се обърна към Джен. - Джен, може ли да го убия. Зная че ако тръгна да го убивам, ти ще ве спреш, затова питам... - Междувременно тя накара онова същество да се гърчи, само със силата на ума си.
-Спри! - спря я...

Виа...
-Хес,не си струва,не и за такова нищожество-Виа бе сложила ръка върху тази на Хес и я гледаше умилотелно и изморено...

В това време директорката изникна от нищото. Явно беше разбрала вече за станалото:
-Всички да се отдръпнат от пътя ми!-почти им извика тя.
Нямаше никакво време или намерение да им обяснява. Тя познаваше онзи. Много добре го познаваше.
Трите я изгледаха стъписани-беше се появила така неочаквано. Никой не знаеше все още, че се е върнала. Все пак й направиха път до мъжа. Тя го погледна с особена неприязън. По неговото лице се изписа изненада:
-Не те ли познавам?
Кери не му отговори:
-Къде е пръчката му?-беше първото нещо, което директорката попита.
Не разбра кой й подаде магическата пръчка, а и нямаше голямо значение. Хвана я и замахна към нея със своята:
-Приори инкантатем!
Пръчката присветна и от нея излезе лилав лъч. Това изглежда направи доста силно впечатление на Каролина, която го завърза с магия към нея и каза:
-Момичета, по стаите.
Нямаше място за спор. Двете момичета се ядосаха, но знаеха вътре в себе си че има причина за нареждането. Каролина и мъжът напуснаха помещението.

Джен седеше в кабинета си и чакаше Кери да дойде.Трябваше да обсъждат нещо.Затова беше искарала една много стара черна книга.
Беше 3 сред полунощ.Навън беше тъмно като в рог и нищо не се виждаше.Цареше тягостна тишина.Тя беше нарушена от тропане на врата.Джен стана и отвори.На нея стоеше Кери.Тя я покани да влезе и с един замах на пръчката си затвори врата,след което направи магия за непробиваемост.Забърза и седна на стола си.Тогава Кери заговори......

-Здравей.
Кери изглеждаше запъхтяна и доста уморена. Срещата с дракона не й се беше отразила ободряващо със сигурност.
Седна на един от столовете в стаята и погледна към Джен. явно я беше чакала доста и сега бе леко изнервена. Каролина се усмихна разбиращо и зачака да заговори...

-Значи,повикахте за да поговорим,кога ще се съберем в нужната стая.
-За какво да се събираме-попита въпросително Каролина
-Щяхме да обсъждаме за Хестия,защитата и .
Кери се лепна по челото.Сети се за какво говори Джен и отвърна:

-Няма нужда от тази среща вече. Мога да те уверя, че Хестия ще бъде обучена да се защитава толкова колкото й е необходимо за да оцелее. Въпросът естествено е между нас, така че те моля да не настояваш за повече информация. Ако преценя че е нужно да си в течение със случващото се, ще те оведомя незабавно.
Каролина видя лекия гняв, който обзе Джен при думите й и побърза да добави:
-Не е въпрос на доверие. Просто колкото по-малко хора знаят за Хестия и нейните уроци, толкова по-малка е вероятността опитите на другата страна да бъдат удвоени. Хестия дори сега е в тежко положение. По-добре ще е въпросът да остане конфиденциален. А ти, така или иначе ще разбереш за какво става дума след известно време.
Кери замълча, тъй като видя, че Джен иска да каже нещо..

-Да не мислиш ,че бих те предала.Просто искам да помогна на момичето,както и ти искаш.Мислех си ,че си ми имала доверие,но явно съм сгрешила?-тук Джен замълча.Стана от стола си и отиде до прозореца.Все още неможеше да повярва ,че Кери я смята за предателка.Чу прокашляне,но не се обърна.След малко директоркаат проговори....

-Казах ти вече. Не е въпрос на доверие. Просто това не е нещо, с което можеш да й помогнеш. А и скоро ще разбереш. Не виждам смисъл да се ядосваш. И не, не мисля че би ме предала.-каза Кери вече изнервена.
-Кажи ми сега, помниш ли Питър?
Кери се беше отнесла в други мисли. Явно нещо по-различно я тревожеше повече от разговора им.

-Да,помня го-каза с хладен глас Джен и погледна право в очите на Кери.
След малко добави:
-Само не ми казвай,че са го пуснала на свобода....
Кери я погледна прорицателно и каза......

-Естествено, че не съм го пуснала!-почти й извика тя.-След всичко, което направи!
Тя погледна в страни и продължи много тихо:
-Но ми се искаше...Не знам какво ми става. Аз все още си мисля че има някаква надежда за него. Ясно ми е, че 99 на 100 няма, но този един процент успява да ме побърка. Това е най-голямото наказание, на което този нещастник ме подложи преди толкова време. Заради мен Питър е така...заради мен е такъв...как да живея с това?
Кери въздъхна и подпря лицето си с ръка. Беше й в повече. Всичко вече й беше в повече...

Джен непомръдна,сякаш някой я беше вцепенил.След мъничко се сети и каза:
-Какво искаш да кажеш с това,че заради теб,той е такъв?Tи не си виновна.Той сам избра пътя си.
Кери погледна приятелката си след това промълви:
-Не,той не избра пътя си,аз го подтикнах и сега страдам.
-Айде стига,неговори глупости.
Джен спря,защото,директорката даде признаци ,че иска да я прекъснеее.....

-Той...това беше наказанието ми. Питър не избра да бъде такъв...Не и в началото. Той беше по Империус...цели две години. През това време аз загубих битката срещу Торнуел...-Кери се натъжи.-И трябваше да избягам. По-късно разбрах какво е станало с Питър. Той просто се е предал. Вината е моя. Това е моето наказание за неподчинението ми към Торнуел. Не може да е иначе.
Кери не беше на себе си. Явно срещата с Питър беше върнала прекалено много стари спомени в съзнанието на директорката. Сега тя беше на път да се разплаче.
-Аз...аз все още го обичам, Джен. Знам че е черен магьосник...знам какво е направил...знам всичко...но не мога. Няма как...-Кери въздъхна. Не мога да го мразя. Макар да е извършил много злини, той не е убил никой. Може би има надежда за него. Но след като го предадох на Министерството....Джен, дали това не беше най-голямата ми грешка?
Кери обърна лице към Джен. Отчаяно лице, търсещо помощ и отговори на въпроси, които не можеше да отправи към никой...

Джен неможеше да повярва на думите ,които бе чула току-що,но все пак намери начин да промълви:
-Кери,разбирам загрижеността ти за Питър.Според мен направи грешка ,че го предаде на министерството.-Джен спря.Очакваше Кери да я разбере,но директорката за пореден път я изгледа отчаяно.Тогава Джен продължи:
-Сигурна съм ,че искаш да го избавиш от лапите на министерството,но това може да се окаже още една грешка.Ако се вмъкнем и го изведем от там,те веднага ще тръгнат по следите ти.Ще се усетят ,че си ти.Аз съм готова да ти поомогна с каквото мога,но после неотговарям за последствията.Та какво ррешаваш?
Директорката я изгледа заинтригуващо и след минути каза.....

-Джен, не смятам да го измъквам, но не мисля и че той ще остане там. Няма да му е за пръв път да се измъкне сам. Не е глупав...
Тя се замисли. Все още се надяваше, че има някаква вероятност Питър да си върне предишното аз...
-Джен, ти надали знаеш, но...с Питър...преди да се случи това...ние бяхме сгодени...
Кери не беше на себе си. Мислеше си неща, които си беше наложила да не мисли дълго време. Ако имаше някаква възможност..ако тя можеше да направи нещо...ако можеха да се измъкнат от всичко това....
Тя почти беше решила. Знаеше какво трябва да направи. Знаеше и идеалният момент за това. Но не беше момента да говори с Джен за това. И все пак тя реши да каже:
-Джен, искам да ти кажа нещо. Но ме слушай внимателно и не ме прекъсвай.-ръководителката я погледна сериозно.-Възможно е в близкото бъдеще да си отида от тук.
Джен я погледна изненадана и отвори уста да каже нещо, но Кери й направи знак да я остави да се изкаже.
-Ще направя всичко възможно да поставя на моето място някой, който да може да се справи по-добре от мен. Аз малко или много се провалих тук. Не отговорих на очакванията и не се справих със ситуацията. Ето че сме пред война, а аз не успях да направя нищо, за да я избегнем.
-Но ти...-Джен се ядоса.-Имаш намерение да ни оставиш да водим сами битката?
-Не, Джен, аз ще се бия заедно с вас, но...усещам вътре в себе си че силите ми са изчерпани. Едва ли ще бъда директорката на Ейрен след като войната приключи...
Джен отвърна...