Кабинетът на Бричстоун

-Знаеш,че няма да те оставим.Ние всички ще се борим срещу злото.Ние трябва да победим,ако неискаме всички да сме пратени на заточение.-каза Джен,но директорката я прекъсна..
-Знам,Джен,знам.Вярвам ти,и никога до сега не си губила доверието ми.Вярвам,че ще се бориш.Толкова силна като тебе магиосница никога няма да се предаде.Сигурна съм.
-О,Кери.Няма да загубим,ще победим.
Джен реши да върне предишната тема на разговор:
-Кери, трябва ми твоето позволение ,за да-тук ръководителката направи пауза.Погледна Кери в очи и прати една телепатична сила.Директорката я прие.Настана мълчание.Явно беше ,че Каролина,мислеше какво да стори.Самата Джен беше напрегната.Ако директорката и откажеше,можеше да се случи доста интересен дуел.Мислиет и бяха прекъснати от Кери.......

Каролина не можеше да повярва, че Джен искаше да говори с него. Имаше ли нещо скрито в това намерение? Каква беше нейната цел? Въпреки че мислите й се лутаха трескаво, тя не можа да намери причина да не се довери на ръководителката:
-Така да бъде, щом искаш. Можеш да си вземеш почивка и да отидеш при него. Интересно ми е обаче за какво би искала да говорите. Но не очаквам да ми кажеш.-Кери се усмихна. Вътре в себе си осъзнаваше, че не желае да знае за какво иска да говорят.
-Аз самата се питах дали да не отида..., но с всичко, което се случва тук..., а и какво имаме да си кажем с него?
Кери стана и отиде до прозореца. Загледа се в далечината и една особена тръпка премина през тялото й. Обърна се с лице към Джен:
-Знаеш ли...когато беше тук...докато го разпитвах преди да го отведат...той сякаш до един момент не знаеше кой е. Говорех му, но сякаш говорех с друг... После ме позна...и...и заговори сякаш нищо от случилото се не е било...сякаш не го е изживял...мислиш ли че това може да е магия? Аз...не искам да се заблуждавам...но ако е...тогава има шанс за него...тогава бих могла да направя нещо, не знам!
Каролина колкото и да се стараеше не можеше да откъсне мислите си от него. Това вече си личеше във всичко. Тя вече не изпълняваше задълженията си с желание...рядко посрещаше ученици. Не се заемаше и с работа. Само седеше и прелистваше стари страници с черни магии, които еентуално биха могли да са причината за поведението на Питър. Вече не беше същата. Срещата им макар и кратка...макар и след толкова време, я беше променила до неузнаваемост. Сега приличаше на подлудена...Не беше здравомислещата и отговорна директорка, на която останалите можеха да разчитат. Беше по-егоистична...по-самовглъбена...по-далеч от реалността. Знаеше че не бива да си го позволява, но не можеше да спре мислите си за него и съдбата му. Това може би хората наричаха любов...А може би просто обсебване...може би просто вманиячаване. Тя не можеше да се откаже от идеята. Да се откаже от нея...вече значеше да се откаже от себе си.
Джен я гледаше и сега и се чудеше на какво се дължи празния й поглед. Съчувстваше й, наистина, но не приемаше безотговорното й поведение. Всеки имаше чувства, но Кери не можеше да си позволи да пренебрегне задълженията си особено сега. Особено когато бяха пред война...която можеше да сложи край на нещо, градено с толкова усилия...на академията.
За това Джен каза...

-Кери,разбирам те,за това искам да ти помогна.Мисля,че е най-добре да доведа Питър тук и да си поговорим тримата,изолирани от всички други.Ако си съгласна ,ще го направя ,ще го доведя.
Дженифър спря.Реши,че е крайно време да остави директорката да премисли сама нещата.Смата Кери имаше нужда от почивка,затова Джен побърза да добави:
-Кери,вземи си почивка няколко дни,остави нещата на този който ти искаш.Просто си почини,виждам колко си разстроена от случилото се.-Ръководителката искаше да продължи ,но Директорката я спря.

-Джен, колкото и да ми се иска нямам възможност за почивка сега. Всеки ден изниква нещо. Всеки ден става все по-страшно. Не ме разбирай поглешно, аз имам доверие както на теб, така и на останалите ръководители...но никога няма да мога да си простя ако нещо се случи с учениците ми докато аз съм се отдала на почивка. Не...просто не е възможно.
Джен я разбра. Тя беше поела отговорност. Сама беше решила да дойде тук и да поеме поста. Сега не можеше да се отказва, пък дори и за кратко. Щеше да изведе всичко до край.
-Но след време аз със сигурност ще съм далеч от тук. Усещам го. Знаеш, че аз...преди също като малката Вивиана имах видения...усещания...знаех кога ще се случи нещо. Знаех какво ще се случи. Вярно, с годините те спряха. Аз ги спрях. Но не съм забравила усещането от тях. Сега отново го знам. Не знам от къде се появи...но мога да ти кажа със сигурност, че скоро аз няма да съм тук. За това...-Джен извърна поглед и отказа да я слуша.-Джен, моля те-важно е.
Като се увери че ръководителката я слуша Кери продължи:
-За това разчитам на теб и на останалите да се справите със ситуацията...да защитите учениците на академията.-директорката се усмихна.-Сега наистина мисля че имам нужда от почивка. Но само за няколко часа. Ако ме извиниш, смятам да се оттегля в стаята си.
Кери стана, но почака да види дали Джен няма какво да добави.