Черната гора

След като не забеляза, как навлезе в гората, той не усети и, че навлиза все повече, и повече навътре.
След дълго вървене най - накрая разбра, че не е до реката, а в гората. Тя беше опасна, затова се опита да намери път и да излезе от нея. Вървеше напосоки. Незнаеше къде точно в гората е. Чу страшно ръмжене. Какво да прави сега?Поне да беше купил метла. Той побягна. Пред него излезе същество, приличащо на огромна хищна котка, с горящо чело, страшни червени очи и огромни остри нокти.
- Сектусемпра! - извика Хари и съществото отхвръкна като от него се лееше кръв. Излязоха още три същества същи като предишното. - Стрейндж роупс! Сектусемпра! Експелиармиус! - тези бяха попедени, но още поне десет обградиха Хари. - Експелиармиус! Експелиармиус! - едно от чудовищата го достигна и го захапа за ръката. - Аааа! Махни се от мен! Авада Кедавра! - хвана устата на мървото същество, отвори я, за да се освободи и хвърли трупа настрана. Той незнаеше защо използва това проклятие. Другите чудовища същото тръгнаха да го нападат, но погледът му се замъгли. Той изгуби равновесие и точно преди да изпадне в безсъзнание, видя някъква светлина, чийто цвят не разпозна. Дали умря или светлината го е спасила?

Той се събудил на някакво тъмно място.
- Лумос! - разбра, че това всъщност е малка дървена къща.
- О! Ти се събуди. - каза някакъв дебел глас.
- Ъъъ...Кой си ти? - той насочи пръчката си към него и видя, че е леко пълен и старичък. Носеше кафяви на цвят дрехи.
- Аз съм Грейпърт Гроудж. Преподавах в "Ейрен" преди време. Веднъж се изгубих в гората и останах в нея завинаги.
- Аз съм Хари. Ученик - в "Ейрен".Син - на Сириус Блек. Откога си тук? - попита той, защото беше много любопитен човек.
- Ами от около 3 години.
- Какво стана? - попита любопиткото.
- Ами нападнали са те горотрозите ми.
- Те са твой?!
- Да откакто съм тук сме добри приятели с тях. Те са те ухапали. Това е лошо. Ще се превъщаш в горотроз. Първото ти превръщане беше след като припадна.
- Значи ще съм чудовище?
- За съжаление, да.
- Има ли начин да се оправя.
- Мисля, че не.
- Как ще се измъкнем оттук? - чудеше се Хари. - Сетих се! - излезе извън къщата, където беше много студено. - Акцио Тартон. - изведнъж като дърпана с въже дойде совата на Хари. Той отново влезе в къщата, където Грейпърт вече беше измагьосъл огън. Отиде до запалената камина, за да се сгрее и попита:
- Имаш ли пера и мастило?
- Не, съжалявам!
- Ами добре. Поне пергамент.
- Един лист. - каза той и му подаде пергамента. - Заповядай!
Хари извади магическата пръчка и с магия записа:

Код:: " До Каролин Берг - деректорката на "Ейрен"

Госпожо директор, аз съм Хари. В Черната гора съм. В къщата на бивш учител в "Ейрен". Моля ви, помогнете ми да се върна в училището! Пратете сова, когато тръгвате, за да Ви напътствам с конфети. Ухапан съм от горотроз!!!
Моля Ви помогнете!
От Хари"

Завърза писмото за крака на совата и й каза:
- Занеси го в директорския кабинет. - тя тръгна веднага.

Кери се магипортира в далечината. Беше малко ядосана, че трябваше да мине целия този път и да се върне обратно, но здравето на учениците беше по-важно. Тя се огледа, но не видя никой. Как беше възможно това? Трябваше да е някъде тук. Каролина знаеше, че няма къде да изчезне и въпреки това не виждаше ученика.
-Ехо?-извика и се надяваше поне да бъде чута.

Хари чу викът и попита:
- Групърт чу ли това?
- Кое? - попита той.
Хари излезе отвън и видя силуета на директорката. Извади пръчката за всеки случай и отиде до нея.
- Госпожо директор, Вие се върнахте. Ще можете ли да ни магипортирате. Хайде Групърт.
- Аз няма да дойда. Това е моят дом.
- Моля? Ти трябва да дойдеш! - Хари беше учуден, че каза последното като заповед.
- Не мога.
Директорката прекъсна това като каза:

-Ще мога да се магипортирам само с единия от вас.
Директорката се обърна към мъжа:
-Радвам се да те видя отново.-двамата се усмихнаха любезно.
-Аз ще остана тук.-каза той.
Директорката кимна и погледна Хари:
-Преди да се върнем в училището обаче, трябва да се уверя дали си безопасен. Ревелио.-произнесе директорката и за нейна изненада Хари....

беше опасен. Тя беше много учудена от това и попита Хари:

-Добре...какво ще те правим сега?
Кери се намръщи и го погледна. Не знаеше какво да направи наистина. Ако момчето беше опасно за останалите, как можеше да го допусне до академията? Може би беше време да отидат при лечителката. Освен ако Груп не знаеше нещо повече по въпроса...

- Може би заклинанието показва, че той е опасен, защото е охапан от ...
- Ааа! - извика Хари. чак сега почуства болка в ръката си.
- Добре ли си?! - попита Групърт. - Каролина, трябва да го заведеш в лечебница! Облекчих болката с отвара, но тя свърши. Заведи го бързо, защото може да се превърне в горотроз!

Каролина хвана Хари за ръката и със силно пук, двамата изчезнаха в един миг.

-Горкото момче - каза Хестия слдкато разбра какво се е случило с хари. - Е, май стигнахме..

Докато идваха насам виа разказа на Хес,това,кето бе чула за злополука с Хари:
-...мисля.че се казваше горотроз или нещо подобно.Било многа пасно.Учудена съм,че не си разбрала,тохй трябваше да дойде при теб,за ад те пооли да му приготвиш някакви отвари,изглежда няма да му се размине-Виа се натъжи-сег ами е гузно,че бях таак рязка с него.
Джен заговори:
-Ето,че пристигнахме,сега...

-Ще влизаме ли навътре, или просто тук, накрая? - попита Хестия. - Имайте впредвид, че тук има прекалено много създания, само неизползвайте забранени и непростими проклятия, освен, ако не е на живат и смърт.

-Хайде да влезем-предложи Виа-знам ,знам Хес-Хес я бе погледнала-опасно е,но...сега поне сме заедно и Джен е с нас...

Момичетата навлязоха в гората. Беше много приятно. Те се забавляваха, говореха си. За пръв път Хестия се отпусна и без да я притискат каза че е живяла при мъгъли 11 години. Всички беше много хубаво и въздухът бе чист...

Чуха забързани крачки зад себе си. Още преди да могат да се скрият някъде измежду дърветата изкочи Еверал. Тя явно не бе очаквала тук да има хора и съвсем се стъписа. Закова се на място и погледна глуповато
-Ъъъ... здравейте

Хестия се усмихна едва долувимо, свали пръчката си и поздрави:
-Здравей! - Хестия й се усмихна - Ев, защо си тук сама?

-Ами, не можах да ви намеря и не ме свърта на едно място - отговори ухилено тя, но Виа я погледна многозначително - Добре дее... Любопитно ми беше да видя какво е тук, след като чух историята с Хари.

Хестия се засмя насила, но лицето й помръкна. Тя искаше да го види, защото бе притеснена. Сиг. скоро щеше да го потърси.
-Май е същото. Той не е първия ранен тук, даже е имало и смъртни случеи. - Хестия се ухили. - Сигурна съм, че няма да е последният.

-Да-ухили се Виа-както ни е тръгнало на нас...-Виа се замся още повече,а Хес я погледна укорително.
-Е,Ев...интересно ти е значи,а аз тъкмо си помислих,че наистина си исакла да ни намериш-и трите приханаха да се смеят-Е поне сега вече се събрахме...
-Я кажете какви легенди сте чували за това място...-току така около тях стана мрачно,явно бе нормално за тов амясто

-Чувала съм, че някакво момче е намерило смърта си тук. Момичето, което е харесвало му се е разсърдило и той е дошъл тук в мъката си. След това, след около месец намират тялото му. Скоро момичето е дошло тук. Оттогава никой не я е виждал. Незная дали е истина, но не е много забавно. - Останалите я гледаха страховито. - Е какво ще кажете?

-Мисля,че у мен се заражда изследователския дух...какво ли е станало с нея-Виа направи замислена физиономия...
-Аз пък чух,че две момчета били нападнати от върколаци тук,сега те обитавали гората и на всяко пълнолуние излизали за плячка-Виа погледна момичетата-сег ане е пълнолуние,нали...

Хестия се засмя.
-Назявай се. - Тя напрви лек вятър к спръчката си и показа класивата луна на приятелките си. - Още ли ви си стои тук?

Виа се засмя и онзи дяволит поглед отново се появи в очите й:
-Не...не точно сега,сега ще стане интересно...имам предчувствие.А и какво са няколко върколаци за нас...

-Повече, отколкото можеш да си представиш - каза укорително Хестия. - НО не достатъчно... - ухили се тя дяволито. - Надявам се все пак да не ги срещам....

Точно в този момент луната се показа над хоризонта.Беша пълнолуние:
-Още ли вие страх?-попита Джен
-Мен да ме е страх-овърна с усмивка Виа
Но в този моемнт се чуха стъпки.Бяха обиколени от няколко вълка.Момичетата искараха пръчките си и Виа каза...