Черната гора

Изведнъж от гъсталака наблизо се показа нещо.Беше прекрасен еднорог.Хес се запъти към него да го погали,а Виа я спря:
-Хес,моял те внимавай...или поне ме изчакай искам да го погаля...виж колко е прекрасен...

-Спокойно. - Хестия падна на колене пред еднорога - този беше от гордите. - Добро момче, или момиче, незная. - Тя го погали. - Хайде виа, ела...

-МОмче..не мъж-двете се засмяха-горд мъжки еднорог-Виа го погали и топла тръпка премина през тялото й.Тя му загавори-Знаеш ли красавецо,моята пръчка е с косъм от еднорог,сега разбирам защо...толкова си красив....-Виа се бе вгледала в очите му...

Те бяха някак дълбоки, можеш да потънш в тях. Виа все повече се овличаше по еднорога.
-Виа! - Искрещя Хестия. - Моля те, спри да го гледаш в очите. Наистина.

Виа се засмя сърдечно,а еднорога погали муцуната си в ръката й,тя нежно го потупа по красивата грива:
-Спокойно Хес,той няам да ме нарани...
Изведнъж иззда тях проговори плътен глас...беше един кентавър...

Хестия веднага позна спасителя си.
-какво води група красиви девойки, като вас тук? Данеби да сте се загубили?
-Аз, вие, благодаря ви! - Хестия беше еднакво радостна и объркана. - Вие ми спасихте живота. - Кентавъра се усмихна. Виа заговори малко притеснено..

-Здравейте-тя се приближи към кентавъра-аз ...аз се казвам Вивиана и исках да ви се извиня,че онзи ден бях така груба-Виа се усмихан притеснено,не занеше какво да очаква-просто бях загрижена за приятелката си-Виа искаше толква много да опознае по-отблизо едно то тези прекрасни същества...

Хестия я изгледа мило. Обърна се към Джен, Аврора и Еверал.
-Това е моят спасител. - тя се поизчерви. - Джен, ти сигурно трябва да знаеш, предполагам, че Кери ти е казала за инцидента д джунглата. - Хестия зачака отговор.

В това време Виа реши да заговори кентавъра:
-чудех се дали...дали не мога да науча имаето Ви-Виа го погледна изучаващо,мо мило и ведро-така поне когат с хес арзказваме за приключенията си ще можем да ви споменаваме с вашата храброст и сърдечност...

-Знам ,разбира се,радвам се ,че Кейн ти е помогнал.
Кейн предай на Бейн ,че ще намина някой път.Трябва да му предам нещо.
-Кентавърът кимна,даде поздрав за довиждане и си тръгна.Тогава.....

Еднорогът побутна с муцуна ръката на Виа. Тя се усмихна радостно, започна да го гали и да му се радва. Не обръщаше внимание на молбите на Хес. Джен и Еверал също гледаха подозрително еднорога. Нещо не беше наред...
-Виа - каза с висок и ясен глас Еверал - чуй ме, Виа, спри да го гледаш!
-Не! Вие няма да ме отделите от него! - извика Виа и се обърна рязо. Очите й бяха потъмнели, а по лицето й бе изписана злоба.
-Знаех си! - извика ядосано Еверал и извади мълниеносно пръчката си, другите също направиха това.

-Не е позволено да се правят проклятия на иднорози. Агуаменти! - Хестия насочи пръчката си към виа и приятелката й беше повалена на земята он мощна струя вода.
-Сега разбираш ли Виа? - но вместо нея Джен заговори

-Виа няма как да разбере.Тя е под влиянието на еднороза.Не трябва да се гледат толкова дълго мъжките еднорози.Хайде да заведем Виа при лечителката.Всички се съгласиха.Хес и Джен взеха на себе си Виа и тръгнаха към лечителката

Виа не знаеше каво прави,беше като в транс...бълнуваше нещо...и едвам влачеше краката си...

Аврора не искаше да тръгва. Кентавърът, еднорогът.. Колко ли още прекрасни създания криеше в себе си тази безкрайна гора? Тя подвикна на Хес и Джен да продължат към замъка, а самата тя тръгна в обратната посока, към неизвестността, която я привличаше толкова много. Известно време следваше пътеката, но тъй като не срещна живо същество реши да се отклони малко, само мъничко по-нататък. Зави надясно и продължи да върви. Скоро усети, че нещо я привлича натам. Някаква невидима сила я дърпаше към тази част на гората. Скоро разбра какво е. Излезе на широка поляна, в средата на която имаше езеро. А около него - о, прекрасни богове - танцуваха рояк нимфи, заедно с кавалерите си - няколко фавни. Но, о, един фавн беше останал без дама и Аврора разбра, че тъкмо той я е викал.. Прегърнал я силно, те започнаха да танцуват и съвсем скоро Аврора разбра, че не може да се откъсне от прегръдките на фавна.. "Помощ", едва чуто промълви тя...

Тъй като нямаше към кого да се обърне за помощ, Аврора с последните си сили извика проклятие за отблъскване, с което запрати фавна далеч от себе си. Със скоростта на светлината обезумелите нимфи му се нахвърлиха, но вече те не бяха толкова прекрасни.. Докато гледаше ужасната картинка Аврора се свлече изтощена на земята, тайно надявайки се, че скоро ще я намерят..