В градината

Ариман се зададе по пътеката. Беше му дошло до гуша да слуша Шегите на Маел по повот Вивиана. Главата го болеше. Беше чул толкова думи и толкова мисли. Главата му кантеше от тях.
Надяваше се да срещне някой и да се разсеее...

Както си вървеше забеляза в далечината момичешка фигура, седнала на пайка. Той се зачуди, но щом видя че е сама, отиде ппри нея и поздрави. Той позна момичето - бяха от един дом. Това беше хестия. Тя също поздрави. Радваше се, че вижда друга, човешка фигера, освен тази на Кери и Шай и Джен. Неможа да кажа нищо повече, когато Ариман заговори.

ПП. Ако не ти се пише РП с мен пиши по ЛС да трия поста...

Карла бе решила да се поразходи и да среще нов приятели.Но нейния късмет венага й се усмихма.Там видя двама ученици,които си говореха,но си помисли да не им развали разгора и остана на място.

Хестия видя момичето. Помисли си "Ариман, искаше ми се да те питам нещо, но явно няма да е сега, а и на този етап не е важно."
-Хайде, ела на сам. - подкани Хестия. - Какво да прекъснеш нещо? - Хестия се засмя. - Не, няма нищо за прекъсване. Аз съм Хестия. Това е Ариман. - момичето с усмивка се приближи и заговори..

Ариман се беше отнесъл. Отбеляза присъствието на момичетата и се почуства глупав:
-Здравей.-каза на Карла.-Не сме се виждали отдавна.

Карла подате ръката:
-Аз съм Карла.-каза тя-Ъъъъъъъъ,чуда се какво да питам.Защо вие не попитате.

Ариман я загледа с интерес:
-Помниш ли ме?-намръщи се той.
Не му беше приятно, че се бяха запознали отново.
Реши да смени темата. Чуваше мислите и и това му беше пре достатъчно:
-чухте ли за наближаващата война? Какво мислите?

-Ествено,че те потвам-размя се тя.
Но после се учуди,когато разбра за войната:
-Каква?Не знам за нея.

-Мисля, че ще е яко. Е добре де - продължи тя след два укорителни погледа наведнъж - може би, не точно яко. страховито. особено за мен.... след всичко. Не ми четете мислите моля` - позасля се тя насила. - Ариман, карла, вие какво мислите за войната?

-Аз одобрявам.-отвърна Ариман малко високомерно.-Когато неща като тези се случат, те не могат да се разрешът с мир. Трябва да има война. А и бес война аз съм ненужен за света.-ухили се той.

Карла пак погледа към двамата:
-За каква война става въпрос?

Хестия погледна Ариман и Карла. Седна и показа белега си.
-Това е една от причините. - Ариман седна до нея, хвана ръката й, и внимчателно разгледа белега, явно му беше интересен. - Може ли ти да обясниш Ариман? - Попита момичето, докато той изкривяваше ръката й под странен ъгъл, и ръкава и се всигна, видяха се и руните, но слава боги, белега й бе по-интересен. - Ариман - подкани тя...

-Невероятно...-процеди момчето.
Беше се отнесал. Каза на Карла:
-Белегът и-опита се да инпровизира.-е нещо като карта. Която някои хора искат да имат.
Ариман се надяваше това да е достатъчна информазия за Карла.

Белега на Хестия почна пак да кърви. Ариман го пусна веднага.
-Съжалявам - каза той. Карлла гледаше странно, но се загледа в белега. - Някой да извади от джоба ми шишенцето, онова със лилавата течност и да посипе няколко капки тук. Моля ви. - Ариман бръкна в джоба на момичето. Взе течноста и изпълни молбата. После някой попита:

- Какво.... - но не успя да довърши.
Изведнъж откъм близката поляна, обградена от дървета, се чу глух писък, последван от силен трясък. Едно от дърветата се счупи и падна тежко на земята. Достатъчно, за да забравят за какво говореха.
Нямаше нужда да се подканят. На секундата се насочиха към мястото.
Но, за тяхно учудване, не можаха да стигнат до него. Всеки опит дори да посегнат към някое от дърветата завършваше с неуспех. Някой се бе погрижил мястото да се изолира.
Отвътре продължаваха да се чуват трясъци. Още едно дърво бе рязко отсечено.
- По дяволите, трябва да влезем вътре. Отдръпнете се. - със заповеден тон отсече Ариман. Двете момичета отстъпиха назад. Две крачки - повече от достатъчно. Ариман насочи пръчката си към дърветата пред себе си и след миг от нея се изстреляха четири-пет лилави лъча. Те почти веднага се сляга в един и удариха нещо точно пред тях. Нещо....защото то изтрака, защото изпука, а бе невидимо...Ариман беше пробил щита.
Тримата се затичаха през дърветата по посока на шума. Когато, след няколко секунди, стигнаха разширението, всички спряха като заковани.
- Не желая да се бия с теб. Нека спрем това сега. - изсъска високо момиче със сребристоруса коса.
Хес ахна. Никога не бе чувала Шай да говори така. Гласът й бе толкова нисък и бе пропит с презрение. Побиха я тръпки.
- Ти предаде Хес, по дяволите! - изкрещя някой отсреща.
- Не ти дължа обяснение за действията си. - отново тихо и зловещо. Бе толкова неприсъщо за Шай. Въпреки съскането обаче, въпреки злобата, Шай стоеше в обикновената си стойка, спокойно и непоколебимо. Стойката й бе уравновесена, очите гледаха безпристрастно. Само едно нещо нарушаваше "идилията" - пръчката на Шай бе насочена право към гърдите на...

На Джен.
Хестия хвана пръчката, така ,че да се вижда белега й и рените, и то не от кой а от Шай. Хвана я и я махна от гърдите наДжен, насочи я към себе си.
-Шай, какво ти става за бога. Не съм ли ти достатъчна аз, да ме предаваш и да ме убиваш? - Шай неотговори. - Шай си лявата ръка. - Шай го направи, а Хестия измагьоса малко вино и с него разтърка, за да измие всякъква магия , отвара или нещо подобно, което може да заличава ръката й. Шай се изсмя.

Не беше злобен смях. Просто обикновеното леко поклащане на гласа, онова, което бе присъщо само на Шаия. Очите й се отместиха за секунда и срещнаха тези на Хес. В тях имаше доста повече топлота, отколкото, когато гледаше Джен. Шай й съчувстваше.
Въпреки това обаче момичето освободи ръката си и върна пръчката в предишното й положение. Отсреща Джен дишаше тежко, без да изпуска Шай от поглед. И тя не сваляше пръчката си, но явно и двете бяха сключили временно примирие, докато присъстваха Хес, Ариман и Карла.
- Знаеш ли какво? Спри да се усмихваш или отговори на въпроса. Какво ти става, по дяволите? - гласът на Хес се повиши малко, но все пак още не беше достигнал до крещене.
Шай не обърна внимание на промяната в тона и за пореден път избегна въпроса. Нещо, което бе започнало да й става навик и което доста дразнеше Хес.
Вместо да отговори, Шай отново погледна към Джен. За момент пръчката й се отклони и с две леки махвания Шай възстанови съборените от нея дървета.
- Не предизвиках тази среща. - с равен тон констатира момичето.
Отсреща Джен изкрещя:
- Да, аз я предизвиках! Заслужаваш да те убия за това, което направи, по дяволите! Как си позволяваш по този начин да...
- Мисля, че спорът трябва да спре дотук, г-це Бричстоун. - гласът на Шай дори не трепна. Нямаше нищо общо с яростния накъсан тон на Джен. - Нямам намерение да се бием, вече ви казах това.
Шай отново замахна с пръчката едва забележимо, при което Джен успя да стане и се затича към нея. Очевидно бе била прикована към земята.
- Ах, ти, малка...
Но преди да успее да направи каквото и да било, Джен отново бе спряна от препречваща магия. Шай прекрати действието й след няколко секунди, но беше достатъчно, за да се поуспокои другото момиче. Или просто за да спре за малко, дори и все още бясна.
Но, вместо да успокои топката, Шай отново започна да говори. Този път гласът й бе пропит с презрение и мнителност.
- Да, всеизвестно е, че Аз предадох Хестия на Черния Лорд. Подчинените му не се справиха със задачата си, с нея аз нямам нищо общо. Нито пък с тях. Вече. Но не се съмнявайте, госпожице Бричстоун, че заплахите ви ме възпират. Предупреждавам ви мирно: животът ви няма стойност за мен. Ако все пак решите да застанете на пътя ми, готова съм да ви премахна тук и сега. Пред тях. - тя посочи Хес, Ариман и Карла. - Нямам желание да го направя, но, подчертавам, готова съм. Избирайте...

-Искаш да кажеш че волдемор, аз съм била в ръцете му. Той ме е виждал???? Той е бил близо до кръвта ми? - Хестия погледна Шай невярващо и седна на земята. Нещо й прималя

-Хес остави на мен.КАрла,Ариман,Хес бихте ли ни остави ли на саме.Искам да си разчистим сметките веднъж за минаги с Г-ца Туран.
Хес не помръдна,нито Ариман и Карла.Настана гробно мълчание.Беше нарушено от Хес

Погледа й беше като на 3год. момичене,на което са взели играчката.
-Няма да ви остаавим, защото направим ли го, едната, ако не и двете ще е с кървящи гърди при Лейла, и това ще е най-малкото. Какво ви става на всички? Не ви ли писна да се биете, да се изтребвате?! На прага на война сме, заради мен, а вие сте тръгнали да се избивате помеежду си. - Карла гледаше странно, но мълчеше, а Хес знаеше, че пред Ариман можеше да казва доста работи, той така или иначе й бъркаше из главата, когато е слаба.
-На прага на война, ВОЙНА!? Кой дявол ви накара да се биете. Нима няма да видите достатъчно зелена светлина и кръв тогава? - Хестия се учуди кой заговори...

Ариман прекъсна покартителната реч. Исгледа Хестия и сви очите си.
-Не сме на прага на война заради теб. Това е привидното. Нека се бият. Да се бият тук. Да видим до къде ще стигнат. Какво ще спечелят. Нито едната няма да излезе жива. Мога да го видя ясно. И вие го знаете.-каза Ариман на Шая и Дженифър.
-Хестия, не можеш да ги спреш щом са стигнали до тук. Но аз искам да видя как Шая ще спре мен да реша изхода.
Ума на Ариман цъкаше като часовникът на бомба. Не можеше да разреши това да стане наистина. Твърде много рискуваше. Надяваше се Шая да го разбере.

Хестия гледаше Ариман объркано.
-По-спокойно. Това, че аз съм бясна, неозначава, че всички трябва да сте бясни, напротив, ако и вие сте бясн, това, което предстои ще се сбъдне по-скоро. - тя впи очите си в тези на ариман, после в тези на шай. тя знаеше какво прави то в момента, усещаше мислите му. Искаше й се да не го прави, но неможеше. - Те няма да излязат живи от този бой, да, но това неозначава, че и трябва да ги умъртвяваш. - Хестия погледна Джен, после пак се върна на Ариман. Умът му още работеше на пълни обороти. Тя просто ги гледаше, всички, когато..

Шай проговори отново. Заедно с това тя освободи Джен от каквито и да било магии, които я задържаха. Момичето отсреща даде на пауза за момент.
- Това, за което говорите, няма да е война. Ще е геноцид. - Думите отекнаха, казани с увереността и твърдостта на някой, който винаги внимава какво говори.
- Какво имаш... - промълви тихо Хес, но Шай я прекъсна.
- Волдемор има повече сили от вашите. От нашите. Много повече. И готови да убиват, нещо, което вие не желаете да правите. - никой не смееше да я прекъсне. Всички само за миг проумяха, че това момиче е било там, видяло е това, за което говори... - Вие трябва да решите какво точно ще правите, Ариман. Защото, ако не го решите, той ще ви избие. Всички.

-Ще ви избие. ВИ!! - Хестия го повтори, беше готова и да потрети. - А теб няма ли? Всъщност мен няма да ме убие, не и преди да се е въползвал от мен, знаете къкво имам впредвид, да съедини предмета, да го спои с кръвта ми. - Всички я гледаха. - Донякъде съм защитена от смърт, но не и от някой про-страшни неща. - всички я погледнаха. - Но аз не се тревожа за себе си. Та Шай, той щял да ви убие, а ти, ти къде се слагаш, като не при нас? При него? Да неискаш дами кажеш, че .... - тя неможа да довърши изречението - беше прекъсната........

- Не, не искам да кажа това. - в потвърждение тя повдигна леко левия си ръкав. Там нямаше нищо освен чистобяла и искряща кожа. - Но Волдемор наистина ще Ви избие, Хес. Теб, може би не отначало. Ако вземете мерки, може би повечето от вас ще оцелеят. За мен е сигурно.
- Какво е сигурно. Че отново ще ни предадеш? - изсъска злобно Джен.
- Не. - този път в очите на Шай нямаше и следа от колебание, нито пък топлина. Бяха безизразни и напълно безпристрастни към разговора. - Че ще умра.