В градината

-Хах, вие поне ще се биете храбро, независимо от края, а мене всички ме държат на страна. - Хестия сведе глава. - Ето за това ме ползват мен - тя вдигна ръкава си и отново показа руните. - Каквото и да се случва, аз винаги съм или в центъра, почти мъртва или някъде настрани, да не ми се случи нещо. Де да имах възможноста да се бия като Ариман, Шай, Карла, Джен, Кери, Виа и всички останали. Щеше да ми е много по-лесно от сега.

- Изобщо не е лесно, Хес. Нито за теб, нито за нас. Не ние сме пожелали войната. - успокоително проговори Ариман.
Но съзнанието му бе заето с друго. Опитваше се да разбере Шаия. А не се получаваше. Момичето му даваше пълен, във всяко отношение пълен достъп до своето съзнание, до мислите и чувствата си. Беше като отворена книга....с празни страници. Нищо. Не долавяше нищо. По дяволите, невъзможно беше момичето да не мисли, невъзможно....А той щеше да разбере, ако нещо станеше.
Тя просто бе застинала...

Хестия усети опитите на Ариман. Реши да му помогне:
-Боецо - той се обрна като попарен - не е нужно да се опитваш, цяли нощи съм стоя и съм се мъчила, само ако тя те пусне ще стане. Ариман...

-Каква е целта ти?-Ариман се обърна към Шая без заобикалки.-Какво печелиш ти от всичко това.
Трябваше да я предизвика. Не можеше да е празна. Имаше нещо. Той щеше да разбере по един или друг начин.
-Да, аз знам каква е целта ти.-прекъсна я Ариман когато видя че е готова да каже нещо.-Там от където идвам такива като тебе ги наричаме "кхарни". Провалени воини. Воинът винаги е сам. Винаги освободен от чуства. ако не той винаги умира!

Хестия не се сдържа.
-Значи нчувстваш? Значи никога не даваш на никого да ти помгне? Значи винаги си сам. - тя знаеше, че Ариман най-много ще й изсъска нещо. Той Беше леглимант,като нея, затова тя го уважавеше толкова много. Но просто й беше много смешно от казаното. Разбираше, че той иска инфо, знаеше, че няма да се спре пред нищо, и тя беше минала по този път с Шай, и тя беше се опитвала да разкрие тайните й насила, но насла хубост нестава. - Е, Ариман. Това ли искаше да кажеш? - Хестия го погледна предизвикателно, той насочи пръчката си към нея, тя не му върна жеста и зачака да заговори...

Ариман я изгледа злобно:
-Ако искаш да оцелееш не чувстваш!-кресна и той.-Виж какво става с всички около тебе. Виж какво се случва само защото преследвт някойза които ги е грижа. Слабост! Всички проявяват слабост! И с тая слабост ще загинат! Не търсят предметът защото не искат да те оставят. А той може да е решавашт! Заради тяхната слабост и ти може да умреш!
Ариман млъкна. Съжаляваше че е говорил. Момичето нямаше да го разбере. Не беше нейна вината. Тяхна беше. Съжаляваше че се е расконцентрирал от Шая.

-Да, зная какво е да си като топка, която всички си предават, но ако намерят предмета, ако го намерим Ще е сигурно че всички ще умрем. Той неможе да бъде унищожен! - Хестия извика последните думи. - Колкото до слабостта, донякъде си прав, но има хора, за които и ти би направил всичко. Сигурна съм, аз бих направила почти всичко за Джеймс - за брат ми. Всеки има по един такъв човек, независимо дали го усъзнава или не! А колкото да предмета - Данеби да съм виновна, че съм се родила? - Хестия ппогледна момчето. Той беше малко по-висок от нея, и тя знаеше, че може да спори с него с часове, без да влага особени чувства. Тя не бе сигурна, дали той ще каже нещо повече, и се изненада, когато той каза...

-Не си виновна. Виновни са те задето те пазят така. Техните чувства ги обричат в тазивойна.
Ариман се замисли за това което беше казала. За това че всеки има един човек. Той нямаше да го изрече на глас никога. ала за него също имаше такъв човек.
-не е важно дали имаш чуства към някои. А това дали ще ги покажеш. Враговете ти исползват тази слабост. Ако я покажеш рано или късно и ти и човека за които ти пука загивате бесславно.
Ариман се намръщи. Много лично беше приел спора. Мислеше си за неговите чуства. За това което беше преживяла директоркат. За това което исживяваха другите сега заради Хестия. Исглеждаха му като едно нещо.

-Според теб, ако сега отида в някое кътче, където по случайност не ме познават, и не казвам, че аз съм аз и туко виж не получа някой пристъп или видение покрай тия знаци, и непоказвам слабостите си, ще съм непоклатима? - Хестия вече знаеше, че на Ариман не му се иска да продължава, но тя нямаше да го остави така, беше му се ядосала, за нещо преди. - Ти разглеждаш мислите на хората, никога не им показваш своите. Хестия се усмихна и седна на близката пейка, - Свали пръчката, досега трябваше да си ме нокълтирал - Какво учакваше да видиш в мислите ми? Може би старх? - Хестия го попита, защото усети чуждото присъствие, той явно се беше разконцентрирал от Шай и Джен. Но Хестия не го остави да каже каквото й да е било сега. - Хайде продължавай с Шай, нали към нея се бе устремил. - Хестия се подсмихна и заагледа ккво ще направи той.

Ариман се намръщи.
-Не казвам че ти ще си непоклатима. Казвам че те няма да са в опасност. Това че конят е куц не означава че стадото трябва да бъде убито.
ариман размисли и се поправи:
-Не исках да кажа това. Забрави каквото казах.
Той свали пръчката си. Идеше му да я насочи към себе си. обърна се към Шая.
Извади от калъфа му малък нож и светкавично го метна към нея. Шая се дръпна навреме. Ариман чакаше точно това. Но в секундата в която имаше шанс да проникне в сазнанието и Хестия го зграбчи и викна

-Внимавай! - те се разминаха за секунда от кълбце зелена светлина. - По-добре се оглеждай. Това не беше защитно заклинание, а сектосемпра -Хестия стана от него, защото при избутването и двамата бяха паднли един в/у друг Ариман я погледна и каза

-Дължа ти услуга.-Ариман се оддръпна от нея все едно му стана не приятно че не го е оцелило проклятието. Не обичаше да се излага.
Погледна Шая. Ако скоро това момиче не проговореше Ариман щеше да я нарани не нашега. Не му харесваше да губи. Нямаше намерение да губи.
В мислите му се намеси още нещо. Чу още нещо. Нещо странно. Обърна се към другото момиче:
-Той ще умре, нали?

-Надявам се не.-Хестия не беше очаквала, еч той ще разбере. - Ако той умре, значи аз не съм си свършила работата както трябва. - Хестия намираше прилика между начина, по който водеше спорове сс брат си и по този, как води спорове с Ариман. Тя го погледна право в очите, а той не дръпна своя поглед. - Видя всичко нали!? Видя всичките ми мисли, нали?! - Хестия искаше да чуе отговора му веднага. Ако той беше видял всичко в главата й... - Видя слабоста ми, видя - тя сведе глава. - какво видя?

-Нищо не видях. Бъди спокойна.-излъга Ариман безочливо.
Беше видял достатачно. Всичко което го интересуваше вече знаеше. Каква беше неговата вина? Тя сама беше предложила сазнанието си на тепсия!
-Лъжеш!-викна му Хестия.
-Да.-отвърна той спокоино.-И какво. Не съм аз този от който се пазиш. Каквото и да видя аз няма значение. Занеш от кой трябва да се криеш. Въпреки мнението ти за мен аз не съм ти враг.-той се обърна с гръб.-Не още.-процеди тихо.
-Надеждите ти са празни. Потготви се за ударът.
Хестия се обърка. Каза...

- Удар...???
Ариман понечи да отговори, но сноп лилави лъчи го накара отново да загуби равновесие. Те го подминаха и се насочиха към Шай. За частица от секундата останалите се сетиха, че Джен все още е там.
Шай не помръдна. Само вдигна пръчката си на нивото на гърдите си. Миг по-късно лилавите лъчи просто се погълнаха вътре в нея. Нищо друго, Шай бе успяла за пореден път да се измъкне.
- Достатъчно. - момичето замахна леко и Джен извика от болка. Жилещата магия я накара да изпусне пръчката си. Миг по-късно тя вече бе в ръката на съперничката й.
Шай се обърна към Ариман.
- Какво толкова искаш да узнаеш?

-Зная, че нетрбва да да се пазя от теб, и не това е целта ми. Видя ли новите картини. - говореше му така, защото често го пускаше в съзнанието си, и му показваше видения свързани с него. - Страх ме е за човека от тях, но незная кой е. Красив е, на нашите години, но незная кой е.. Няма да те нападна, не ми е до това сега. Говоря сериозно. - на Хестия й се плачеше, но не бе момента. - Видя ли го? Познаваш ли го? Отговори на всички въпроси, моля те. И тези на Шай...

Ариман се втренчи в нея. Не го беше очаквал.
-Чии заповеди всъшност испълняваш.-отговори спокойно Ариман.
Беше го примислил. Нямаше причина да увърта. Беше обеден че Шая няма да отговори. Ала можеше да я предизвика.
Изгледа Дженифър с насмешка. Трябваше да се контролира повече. Жалко за нея, каза си. Знаеше какво ще стане накрая.
Хестия беше опорита. Каза и
-Не. Видях само това което ме интересуваше. Ако теб те интересува живота ти ще забравиш това момче. Испращат ти фалшиви картини. От къде знаеш че той не е още един смъртожаден.-каза Ариман
Не ставай глупава, искаше да каже, ала не посмя. Хестия имаше нещо което на него му липсваше. Ариман никога не проявяваше съчуствие. Помагаше защото беше правилно. Защото така му бяха наредили. Това му стигаше.
Гласът на Шая го стресна

- Чии заповеди изпълнявам? - тихо повтори Шай. В гласа й нямаше заплаха, но той все пак някакси не бе нейният...
- Точно така. Чии? На Волдемор? Някакси не ми се вярва. Може и да си предала Хес, но не си смъртожадна. Волдемор не би приел някого, който дори не би му позволил да бележи ръката му. Е? На чия страна?
- На моята. - непоколебимо отсече момичето...
Ариман го очакваше...

Хестия го погледна. Направо го прониза с поглед. Стана й гадно от това, че е избрала него, да му показва спомените си. "КАКВО СКАШ ДА ЗНАЕШ, КАКВО ТЕ ИНТЕРЕСУВА" изкрещя те в ума му. Беше се засегнала от нещо, и тя незнаеше от какво. Той не бе по-голям от нея, асе държеше като Кери.Беше й писнало напоследък от хора, които и натякват че е слаба. Понечи да си тръгне, недочака отговора на ариман, незнаеше как ще й каже, чрез ума си или ще раздвижи устни. Стана и тръгна, когато чу отговора на Шай. Това я накара да остане. Искаше да чуе думите й. Незнаеше, дали Ариман ще им отговори и на двете но зачака да чуе отговора на Ариман на въпроса на Шай

-Естествено че си на твоята-изсмя се той.
беше бессмислено.
Хестия го очуди. Реши се. Отвори сазнанието си и я остави да види.
Кръв, трупове пустощ. Момче което се надигаше окарвавено сред мъртвите си другари.
Тя разбра. За това се държеше така.
Обърна се с гръб и се подсмихна.
-Не се избивайте в мое отсъствие. Ще нараните чуствата ми.
Тръгна си без да каже нищо повече.

Хестия отново не получи отговор на въпроса си. Явно нямаше и да получи..... Надяваше се, да получи. Искаше да разбере какво толкова иска той да знае за нея, като не е окървавен труп....

- На твоята!!! На твоята? Защо, по дяволите, си тук, тогава? Защо, след като си на твоята, помагаш на Волдемор? Той едва ли е най-добрият ти приятел.... - Хес имаше нужда да вика, и то много. Мишената сега бе Шай.
- Хестия, овладей се. Ако си ядосана на Ариман, върви се разправяй с него. - ледено отсече момичето.
- Защо? Вие сте си лика прилика? Мога просто да питам теб! "Воини!" Глупости! Страхливци!
Изведнъж Хес загуби равновесие, така, както стоеше, препъна се и падна по лице на земята. Носът й започна да кърви.
- Всичко друго, но не и страхливци, Хес... - тихо промълви Шаия...