Замъкът на семейство Джоунс

-Вярвате ли ми? - Попита тя. - Ако не ми вярвате по-добре изчакайте отвън. - гласът й бе студен, нетипично студен за нея. Имаше нещо, но тя не го казваше. Вървяха ли вървяха и стигнаха до една стая. В тоято имаше легло и снимка на петия дом. Това беше. Но дали не бе късно? Момчето бе на земята до леглото, паднало, неподвижно лежеше. При вида му хестия се затича и извика:
-Батко, Джеймс, как си? - той неотговори. Очите й почнаха да се пълнят със сълзи.Тя потърси пръчката му, а през това време Шай и Кери просто стояха и гледаха. - Дайте да се връщаме в замъка, Джеймс не е добре. Там ще ви пока знаса му, Д-то имам впредвид. - Те тръгнаха, небяха изминали и една две крачки, когато се чу
-АВАДА КЕДАВРА! - Хестия ги прикри с един стълб. - Немислех че ще го кажа някога, но БЯГАЙТЕ! - всички се затичаха към замъка. Хестия трябваше да внимава за 2 тела, когато

На пътя им застанаха 3 същества. Кери спря на място и се върна назад:
-Лумос!
Каролина потрепери. Пред тях стояха върколаци. Изръмжаха им свирепо и тръгнаха към тях. Момичетата вдигнаха пръчките си без да знаят каква магия да отправят към тези същества. Нямаха време да реагират-зад тях се появиха няколко смъртожадни.
-Е, предполагам, че сами се вкарахме в капана.-каза Кери с треперещ глас, чудейки се на къде да се обърне.
Тогава видя, че по лицата на смъртожадните също се изписа изненада при вида на върколаците. Но ако те не бяха част от плана им, тогава какво....
Докато Каролина се опитваше да измисли алтернатива, върколаците продължаваха да вървят към тях ръмжейки.
Кери си мислеше...ако само можеха да изчезнат от пътя им по някакъв начин...може би те щяха да нападнат смъртожадните и да ги забавят докато избягаме...
Един от върколаците, който беше най-близо до директорката, я погледна втренчено. Другите спряха. Явно чакаха заповед от водача. Върколакът изръмжа и тримата бързо ги подминаха. Нападнаха смъртожадните. Кери се вцепени за миг..."петият дом"..помисли си тя.
Хвана Шай и Хестия за раменете, подканяйки ги да побързат към изхода...

Хестия непомръдна. Беше се вкаменила на мястото си. Гледаше един от върколаците. Той също я гледаше. Както си стоеше извади пръчката си и я насочи към тавана:
-Експектро патронъм! - тя погледна кери, която гледаше странно. - Той ме предупреди, за диментори, чакащи на входа, това бяха пазачите на смарагдовата пещера. Те няма да ни наранят, те ме спасиха преди месец, преди да дойда в Ейрен. Няма нищо страшно в тях. Хайде сега да вървим, че смъртожадните може и да се справят скоро. - Те тръгнаха. Тъкмо излязоха от пещерата, когато Хестия отново заговори:
-Тук сме незащитени. Докато не излезем от поляната може да ни се случи всичко. Така чи бързайте. - Те се затичаха. Но бяха на около 10 крачки от дърветата когато пред тях се показа нещо...

Това чувсто й беше толкова познато на Хестия. Нещо в нея да се вледенява, не й беше за първи път. Стана й студено, но след няколко секунди се сети какво да направи. Това беше друг от пазителите на пещерата, какво ли правеше извън нея? Тя стана, едвам се движеше но вдигна пръчката си и каза тихо "Агуаменти". Драконът престана след минутка. Наведе се към нея и я близна по ръката. Беше странно. Но на Хестия сега й пукаше само за Кери, Шай, и най-вече за Джеймс. Тя го вдигна с магия. Излязоха от поляната и навлязоха в дърветата.
-Тук вече могат да ни застигнат само смъртожадни, диментори и самия Волдемор. - Хестия се подсмихна. Това я успокояваше. - Сега по-добре да влезем в двореца, за да сме на сигурно и да си поприказваме малко за...ще разберете. Брат ми не е добре. Зелената светлина е опасна, авада кедавра не е за всеки. - Кери я погледна, но не каза нищо и продължи да върви.

***************

След няколко минути влязоха в големия дворец.

Беше красив, величествен, но това не беше важно сега. Тя махна и брат й се строполи на гърба й, тя приведена под тежеста му, която явно и идваше в повече отидоха в една стая с камина и много книги. Хестия го постави да легне на едно измагьосано от Кери легло. Приседна до него. Погледна Шай и Кери, очите й още бяха с променен цвят - черен. Хестия започна да плаче над брат си. Явно не беше добре.
-Той, той умира. Неееееееееееееееееееееееее нееееееееееее, не и брат ми. НЕ! -Хестия се разплака. След това Някой заговори - Хестия нможа да определи на момента сали беше шай или кери......

-Успокой се.-каза й Кери и се наведе над двамата.-Нека първо проверим за белега.
Кери Погледна неподвижното момче. Нещо у него не й харесваше.
-Хестия, ако обичаш...-поде директорката.
Момичето сякаш не я чу. Кери повтори думите си, този път по-силно и Хес се обърна към нея...

ПП: Проклятието всъщност уцелило ли го е?!

Ето - тя не си направи труда да разкопчава копчетата на ризата - направо резпра 2-3 с магия. Там имаше горд феникс, приличен на Д - точно като този на Хестия. Тя го прегърна.Двата белега се допряха и неговият изчезна, всъщност целия започна да се тресе, превърна се в друг човек. Хестия го пусна отвратена. Това беше опашатко- един ос слугите на Волдемор.
-Ей сестричке! - чу се някакъв глас откъм вратата там стоеше високо, стройно момче, зеленоок като Хестия, но с черни коси. Много си приличаха двамата. - Кой прегръщаше, незнаех, че имаш гадже... - Хестия отиде до него и разгърна зеленикавата риза. Там се показа гордо Д, истинско Д. Истински Феникс. Хестия допря устни до него, леко се повдигна на пръсти, но ако белега не бе истински щеше да си проличи. Той я прегърна силно.
-Добре, дай сега да видим с кой се прегръща малката ми сестричка. - той видя тъпчестото същество на леглото. - Хестия, трябва сеиозно да си поговорим за момчетата, с които ходиш - каза той с сериозен глас. - Но преди това. Круцио- зелена светлина вдигна Опашко във въздуха. - Кери, госпожице Бърг, Здравейте. Май последния път, като се видяхте вие ме обеждавахте да дойда в Ейрен.. - Кери кимна. - Май сега ще трябва да си поговорим. Явно са ви измамили. Аз се освободих и дойдох тук, пратих ви сова, но явно трябваше да потърся направо сестричката си. Имате ли някъкви въпроси към мен Бърг?

-Нямам много въпроси.-засмя се тя.-Имам нареждане. Свали го на земята и прекрати проклятието. Ще го събудиш, а и не е законно. Ще изпратя съобщение до Министерството. Това далеч не е нужно....Сега разкажи всичко. Имаш ли някаква информация, която може да ни е от полза?
Кери беше заинтригувана. Надяваше се момчето да има какво да каже.
В ума й също се въртеше въпроса защо Хес беше получила видение за тази измама и какво общо имаше Амарандът с всичко това...

Момчето се засмя. Прекрати заклинанието и каза:

-Това нищожество, и да го убия пак нищо няма да стане. Няма как да го
събудя сам, малко помощ Хес. - момичето кимна, нямаше представа какво
ще прави брат й.

-Какво ще правим - попита тя.

Брат й се засмя и каза:

-Ще го събудим... Май имаш впредвид как щего направим. Ето така, за теб
агуаменти, за мен аз ще го държа. На три едно, две три - момичето каза
заклинанието, а брат й просто го вхана. Съществото дойде в съзнание. -
Сега трябва да сте доволна Бърг. - каза той с уважение. Той много си
приличаше със сестра си, само по едно се различаваха най много - цвета
на косите, той явно беше взел този на баща си. После продължи:
-Да ви разкажа, добре, но не е за пред малки деца - той погледна сестра си и Шай.
-НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИМ! -извика Хес, - незнаеш какво преживях, докато те намеря брат й не й остана длъжен
-Ти нямаш представа какво преживях. - сега вече беше сериозен, на Кери
започна да й харесва държанието му. - Добре, но не отговарям, ако
госпожица Бърг ви приспива и стои с вас, докато заспите следваците
няколко седмици. Нека започна, или има още нещо, за което да се сдърпаш
с мен? - Хестия погледна засрамено, а той продължи - Преди време, тъкмо
пътувах във влака към училище, когато влака беше нападнат, аз бях
отвлечен. Така държаха татко. дота време се кри, за да не го накарат да направи нещо за тях. После се опитваха да измъкнат инфо за Хес по сякъкъв начн, дори и с млада елфка, няма да обяснявам повече. След това изписахха това на ръката ми. Той показа обсолютно същия надпис, като на ръката на сестра си. Това е проста абривиатура на хората на слънцето, помагащи на черния лорд. Всъщност това на сестра ми е моетто смъртно наказание, беше. Сега вече е доказателствво, че тя нетрябва да бъде убивана,а... - няма да го кажа пред невръсната си сестра. Кери го погледна и каза...

*тръгна да казва нещо, но се спря.
Погледна Хестия, след това и брат й. Не можеше да повярва, че се отнасяше за Хестия. Тя знаеше за този план. Но не беше предполагала, че се отнася за нея.
А можеше да го предположи...можеха да действат различно...
Сега Кери разбра. Това беше начинът на онзи боклук да се добере до предмета. Но тогава....предметът я искаше мъртва...той не би допуснал това да се случи...
Това я изплаши. Зачуди се да го сподели ли с останалите, но беше безсмислено. Какво можеха да направят?
Тогава за нейна изненада...

Джеймс отиде до сестра си. Вдигна ръкава й, и добре руните да съвпадат. Светлина ги вдигва във въздуха, после той просто се дръпна, всичко свърши. Той отиде до Шай и целуна ръката й. Тя го погледна странно. Но той не спря, взе нейната ръка и тя идзпищя при допира с руните.
-Това е начин да ни разпознават. Разбирате ли? Те ни искат заедно.

-Не се яжте сега, ще имате достатъчно време.... Хестия, Шаия излезте! - той изглеждаше сериозен, но на Хестия това не й се понрави:
-Никаде няма да ходя батко. -тя го погледна както с уважение, така и с готовност, готовмност за спор. Тя беше много добра в словесните боеве. - Аз оставам!
-Не, излизаш! - брат й я погледна, два чивта зелени очи се събраха, два чифта очи, готови за бой. Джеймс развъртя пръчката си безмълвно, но И Хестия направи същото. след минута те бяха насред стаята, и лилава и червена светлина се събраха. Лилавата на Хестия, а дпугата на Брат й. Той бе застанал в красива, прилежна поза за дуелиране, а Хестия стоеше с магическа пръчка насочена към брат си. Двамата стояха в тази поза няколко минути, после изведнъж хестия спря магията си, преметна се, за да не я оцелят заклинанията на брат й. Тя продължи с лилавата светлина, но да го обрстрелва, скоро почти цялата стая беше с главата надолу.
-Хайде да подредим сега - каза Джеймс - Сестричке, добре, но бях ли използвал черна магия щеше да се гърчиш на пода и щеше да ме молиш за милост... Това не е добре, госпожице Бърг, знаете ли за този проблем на сестра ми - кери кимна. - Искам да ви разкажа нещо, но Хестия и Шай, те небива да бъдат обременявани с това. - Те обаче непомръднаха, затова Джеймс заговори. - Ние, със сестра ми се на черната страна - Кери и Шай онемяха. - Нямам впредвид това, имам впредвид това SOON има двойно значение, за сега и покланящото се слънце, ние сме покланящото се слънце, тези,които нетрябва да бъдат убивани. Ала аз се измъкнах, сега и аз съм покланящо се слънце, сега и мене ме търсят, но мене ще ме измъчват, защото така ти се мъчиш повече. Не е безопасно, не е безопастно за нея - каза той на Кери. - няма как да сме в главата й постоянно. - По-добре е да съм около нея... Другото е, че НЕЙНАТА кръв, е прекалено ценна, по-ценна от тази за еднорог, наистина, зная, че тя нетрябва да го чува, но все пак... Та трябва да пазим кръвта й, ни нея. Моя белег е безполезен. Не ме боли, е пари, не се осветява нещо, но ще си е с мен цял живот.... Хестия има начин да се пазиш, но няма начин да прекъснеш виденията и онова, което ти прави SooМ... имате ли въпроси?

-Кръвтта на сестра ми е най-ценното, гледайте на сестра ми като мозък, и сърце, което нетрябва да спира да изпомпва квърта й. Тя е най-ценна. Дори и ти Кери, Шай дори и вие имате изгода от кръвта... Тя трябва да е добре, а аз около нея, защото иначе като ме отвлекат тя се побърква, сега дори виждам картините на непознати в главата й. А покланящото се слънце, ами Черният Лорд може да я извика по всяко време, тя е като смъртожадна, но при нея отказа е смърт. При мен неможе да стане, при мен няма нищо, което да ме закриля, така че няма от какво да се страхуват. Та тя трябва да е под око. Иначе може да отиде при черния лорд по негово желание. Хванахте ли?

-Да, тогава тя не му трябваше. Тя не му трябва и сега. Тя е последното парче. Нейната кръв де, - на хес не й хареса как говорибрат й за нея като за предмет, но го остави. - А и той гони жертвите си. С теб само си играе, сестра ми я иска последна, първо предметите, после хората. Тези части са доста интересни.... Шай, ти момиче, не му предостави сестра ми, а само жертвата, само съзнанието й, в което сега има отпечатък за цял живот... Мисля, че ако още веднъж го направиш, аз щеси поприказвам с теб, не я ли виждаш - Хес излез - тя странно се подчини - не я ли виждаш, ако не бе сред хора, ако не ми разказваше на мен и на някакво друго дете от академията, тя щешше да не е жива, да не е с акъла си. Не е ли достатъчен факта, че той я направи почти немощна, като изписа СООН на ръката й? Тя сега неможе да използва и половината си сили, проумяваш ли го?п - Кери само наблюдаваше, Хестия влезе, а някой заговори. Това бе

Шай, отново.
- Черният лорд не си играе. Още по-малко с мен. - студено каза тя.
- Ти да не си му гадже?? Какво толкова го защитаваш?? - възмути се Хес.
- Не го защитавам. - този път в гласа й нямаше хлад, но той оставаше все така твърд. - Уважавам го.
Това май накара останалите да се стъписат още повече.
- Уважение??? Към него? Онзи....онзи... - Хес не можеше да намери думи да опише ужаса си.
- Онзи, който има достатъчно власт, за да притежава армия, Хестия. - Шай се обърна към Джеймс. - Ще се дистанцирам за секунда от чувството за доблест на Хестия и... - Шай стрелна Кери с очи. - някои други, и ще помоля Вас да разберете, Джеймс. Волдемор има невероятно много магическа сила. Не отричам, че върви против законите, против морала, против живота. Но го прави с могъщ замах, Джеймс. Достатъчно могъщ, за да.... - тя спря дотам.
Очите й се разфокусираха за секунда. След това се изправи рязко и тръгна към вратата.
- Трябва да ви оставя. Съжалявам.
Хес се обърна към брат си:
- Не мога, не мога да я разбера. Какво искаше да каже тя този път?
- Това, на което Той държи повече, отколкото на каквото и да било друго, е животът му и властта му. - започна Кери. Тя явно бе разбрала. - За него те са всичко. А няма нищо по-опасно от човек, който може да изгуби всичко....
- Освен може би човек, който няма какво да губи.... - очите на Джеймс бяха потъмнели. Погледът му стоеше прикован във вратата, откъдето преди малко бе излязла Шаия. Това момиче определено бе успяло да го заинтригува...

П.П. Продължавайте, както намерите за добре. съжалявам, че се изнесох. Мога ли да участвам, само че без Шай? Просто това бе моментът да си тръгне.
П.П.П. Като ти е брат, аз си го заплювам!

Хестия, дори не бе забелязала, че Шай я няма, тя мислеше за едно, само за едно, брат й я нарече слаба.
-Братче, - Джейм се обърна към сестра си. - Ти никога няма да ме наричаш немощна, слаба или нещо подобро. Волдемор не е взел никакви сили, нещо не е ограничил в мен! Искаш ли да ти докажа? - Брат й кимна, нахално - Аерофобос! - Тя го прошепна и завъртя пръчка. Брат и започна да се души на земята.... - Ето това е неговият пропуск, На Лорда. Пропуска му е, че ме учи, че ми показва спомени и закщлинания. - Кери не се сдържа, неможеше да гледа как нейна ученичка прилага такива заклинания. Намеси се:

-До сега се бореше да го спасиш, а изведнъж започваш да го душиш?!-Кери й заговори тихо, но твърдо.-Овладей се.
Директорката хвана внимателно ръката на Хестия и я свали надолу заедно с пръчката й. в същото време вдигна своята пръчка и каза също толкова тихо:
-Фините инкантатем.
Джейм се изправи, държейки се за гърлото. От устата му излизаха нечленоразделни хрипове. Когато се овладя, погледна Хестия и каза...

-Какво правиш? Какво се опитваш да докажеш? Данемислиш че ми беше лесно да живея 10 години с мисълта за немощна сестра. Неднаеш колко обиди и подигравки съм претърпял
-А ти незнаеш какво е създало у мен думата немощна. Сестра ти не е непоклатима....
-Сестра ми е нечовешки неовладяема! Какво ти става. Чакай - той отиде до нея и погледна очите й. Те бяха черни, не зелени, а черни. Показа ги и на Кери с думите
-Какво ще я правим, това е страшно, не е нормално за нея, има нещо...
Кери...

Кери се осъзна доста бързо. Вдигна пръчката си и промърмори няколко думи съвсем тихо и под нос. След миг очите на Хес възвърнаха нормалния си цвят, успокоителната магия действаше мигновено.
- Хес, не бива да позволяваш на Амаранда (така ли се казваше ) да победи. Ако се оставиш, той ще те погуби. А НИКОЙ от нас не иска това.
Тя погледна към Джеймс и после обратно към Хес. Междувременно момчето още търкаше гърлото си.
- Добре, а каква е историята с това момиче, Шаия. Предала те е...а сега дойде да ти помогне...?

П.П. Оставям ви, да видим какво мислите и знаете за мен.