Замъкът на семейство Джоунс

-Шай е странна птица, каза Хес отнесено. - сезна и след няколко минути загря и каза - Ааа не, успокой се малко, тръгнеш ли с нея, е нищо кой знае какво немога да направя. - Те се засмяха. - Просто тя направи нещо, което немога да простя, с още едно заклинание н,маше да съм подпряна над надгробната плоча, а щяхте вие да плачете над гроба ми. А за самата й история, Кери моля те, ти поговори на Джеймс, а онова не беше Амаранда, а Суун. Кери разкажи на Джеймсс за Шай

Кери свали усмивката от лицето си и доби каменно изражение. Обърна се към Хес:
-Знаеш че онова, което знам за учениците си не мога да го кажа току-така. Съжалявам, Хес. Но...-тя обърна очи към Джеймс.-мога да ти кажа, че е по-добре да внимаваш много с нея. Самата аз не знам всичко за Шаия, а това, което знам...да кажем, че бих предпочела да ми беше спестено.-завърши тя драматично.
Джеймс я погледна пренебрежително. Бе предпочел да не чуе какво му се казва. Отвърна...

-В последните няколко месеца видях какво ли не, все пак накараха елфка да се пробва е, Хес запуши си ушите - засмя се той. - но не успяха. И преди това не бях разглезено мамино връскарче. Зная как да се оправям с хора като нея. Видях какво е направила на сестра ми. Зная че няма да се поколебае пак да го направи на някой друг... Не ме е страх от нея. Просто след като видях волдемор, не ме е страх от нищо, Хес очите ти... Владей се бе момиче. - беше лесно да го кажа, но го беше грижа за сестра му.. Беше заглижен за нея, просто го показваше по друг начин. Отиде, прегърна я и развърза панделката на нощницата й. Сложи ръка в/у белега й. - Не те е страх от него, нали? Ти си Джоунс, знаеш какво е направила Селена Джоунс за теб, аз няма да се поколебая да направя същото. Каролина, Госпожице Бърг, имате ли други въпроси към мен, зная много, но неговоря толкова, чакам да ме попитат - ухили се той. - или да задам последния си въпрос?

Каролина се поколеба за миг. Погледна момчето с интерес. Може би й беше по-интересно какво има да попита отколкото какво има да каже. Може би поради простата причина, че всеки път щом отвореше устата си за нещо различно от въпрос, излизаха, неблагоприятни за сериозния тон на разговора, реплики:
-Кажи, Джеймс.-усмихна се тя, опитвайки се да не се засмее.-Какво имаш да попиташ още?

-Оттук нататък какво? Немога да се върна в моето училище сега... Защо? Много просто, ще ме отвлекат отново. Немога да остана й тук, мога ли да съм покрай сестра ми, не да уча, просто да съм в Академията, взел съм си всички изпити. Приравнил съм този курс, и чак догодина. - Кер разбра какво има впредвид, че тази година, той вече е свършил своето в училище.
-С какви оцени - попита тя.
-Изключителен.Е ще мога ли да дойда с вас или е опасно? Ако не искате да съм в академията, дори и да има най-малък риск, няма смисъл да го поемаме с други думи, ако не е на 100 процента безопасно за всички, няма да дойда... - Хестия го погледна с поглед, казващ не е най-доброто за теб, по-добре да неидваш, но зачака отговора на Кери

Хестия го погледна, завърза панделката на нощницата си на панделка и се наметна с бялата, мека мантия. Направи няколко крачки из стаята. Кери не проговори. Хестия започна да си прави някой изводи - вече не бе дете, всъщност тя, беше само на почти 13, но й се бяха случили достатъчно неща, за да гледа над фактите по различен начин.
-Джеймс - той впи очите си в сестра си, тя рядко го наричаше така, само в крайни случеи - Не разбра ли вече, че нямаш работа в Ейрен, по-добре е за всички. Според теб един Джоунс, аз не съм ли достатъчна на академията, за да се държи едвам - едвам, а какво очакваш, за двама ни, ще ни нападат постоянно, ще донесат някой от министерството от другия лагер... - Кери прекъсна лекцията на Хес...

-Всъщност...-каза тя и се обърна.-по-добре е да дойдеш.
Личеше си, че не й е твърде приятно да го каже, но нямаше особен избор. Бе премислила всички възможни варианти до момента. Можеше да пострада разбира се, но...можеше и да помогне. Ако смятаха да нападат семейство Джоунс, беше по-добре за тях да са заедно и да си пазят гърбовете един на друг.
Хестия не бе очарована от думите й, но кимна. Знаеше че няма особен смисъл да противоречи. Бяха двама на един и решението беше вече взето. А и дори директорката да решеше друго, вътре в себе си Хес знаеше, че Джеймс няма да се спре пред такава подробност.
Каролина подаде ръка на Джеймс и го погледна в очите:
-Добре дошъл си в Ейрен.-след това се обърна към Хестия.-В момента не можем да си позволим лукса да откажем помощ. Колкото и да ми се иска да кажа друго, не мога да ти осигуря пълна и непрестанна защита. Имам много други ученици, които също толкова се нуждаят от мен. Но брат ти има да закриля само теб. А и ми се струва, че ти можеш да върнеш жеста в угоден момент.
Каролина знаеше че ако не всичко останало последното ще убеди Хестия. Тя все пак искаше да се докаже пред големия си брат, а оставането му можеше да бъде идеалната възможност за това.
Хестия...

се смути, нямаше да й бъде лесно брат й да е около нея. Той беше силен, беше умен, но имаше самочувствие, което беше прекалено голямо. Няма как брат й да остане в сенките, неизменно щеше да се забелязва из Ейрен, за разлика от сестра си. Тя беше по-тиха, лесно оставаше из сенките, не че не бе умна и силна, просто необичаше да създава конфликти. Ядоса се. Нямаше да й е никак лесно, а още по-тудно й стана, когато чу:
-Няма да се отделям от теб. Кери, нали може да съм с нея и в часовете? Навсякъде? Буквално? - и двамата зачакаха отговор

-Виж сега, Джеймс...-засмя се Кери.-Има едно нещо, наречено защита и има едно друго нещо, наречено тормоз.
Хестия се засмя като чу думите на дирукторката. Джеймс не беше много доволен, но само изсумтя. Нали все пак щеще да остане със сестра си.
Кери обаче не беше свършила:
-Можеш да ходиш с нея на допълнителните й курсове по защита, но на редовните часове-не. Класовете и без друго са препълнени, а и ти не си от най-тихите и възпитани ученици...-смигна му тя.
Хестия като че ли беше доволна. Джеймс обаче имаше още нещо наум...

-Ще бъда тих като мишчица - Той беше сериозен, но Хестия едва се сдържаше да се разсмее, Брат й - мишчица?!? Тиха мишчица?!? - На допълнителните курсове... При кой са те? Професоре, това момиче, хм сестра ми е, как да немога да съм при нея постоянно. Аз никога не бих я тормозил, а и без това, не се знае кога ще я нападнат. Наистина - Той беше много сериозен, но в очите му имаше и един особен пламък, пренадлежащ само на младите, искащи наистина да направят нещо важно хора. - Догодина вече съм завършил, имам си свидетелство, на 17 съм, пълнолетен съм, нашето училище е 7 години от 10 до 17. Мога да съм ви полезен, но искам да съм при сестра ми постоянно, наистина... - той се натъжи, авно имаше нещо което премълчава, явно имаше и нещо, което дори сестра му незнае.. Той сведе поглед и зачака, явно наистина имаше нещо, което премълчава, но зачака отговорите на Кери

Каролина не се поколеба:
-Ако защитата на сестра ти е единственото, което те притеснява, няма защо да продължаваш да се тревожиш. Гарантирам за всички преподаватели в Ейрен. Нищо лошо не може да се случи на Хестия по време на часовете.
Кери го погледна мнително, а след това и Хестия. Какво ставаше тук?
След толкова неприятни случки в последните месеци, Каролина се беше научила да не проявява безпрекусловно доверие на никого. А това момче сега криеше нещо. Тя нямаше да му позволи да продължи.
-Ако имаш някакви други причини за искането си мога да размисля, но ако това е единственото, боя се, че...
Джеймс я прекъсна....

-Имам. Работата е там, че немога да ви ги кажа. - Той хвана ръката на сестра си и показа руните й, после и неговите. - Това има нещо общо. Просто, немога да ви обясня много, много. Свързано е и с картините на Хес, тези в главата й... Кой ще преподава на Хестия допълнителни уроци - попита той, сякаш за да дмени темата.

Каролина кимна с глава, но преди да отговори каза простичко:
-Ако не можеш да ми кажеш повече и аз нямам какво повече да ти кажа по този въпрос. Колкото до това кой ще й преподава...най-добрият в тази област в Ейрен.
Джеймс я погледна със съмнение в очите. Кери отсече:
-Аз.
Гримасата му се стопи напълно за секунди. Не смееше да говори повече за това.
Това беше смел ход от страна на директорката. Реши го в момента, в който го каза. Беше се уморила от преструвки всички тези години. След всичко изживяно тя се беше зарекла никога вече да не припарва до бойното поле, но не можеше да залъгва себе си повече. Бойното поле само беше дошло при нея-беше се настанило в задния й двор. Беше време самата тя да покаже на какво е способна и да спре да прехвърля отговорностите на други, оставайки в защитената си сянка. Тя не беше милата директорка, която се бе появила на сцената преди месеци. Тя беше Каролина Бърг и беше време всички да разберат какво означаваше това.
Хестия също като брат си погледна директорката изненадано...

-Ммислех, че Каръл, но щом сте решела така, така да бъде. - Хестия я погледна с гордост, на Кери й стана странно, защо но не каза нищо.
-Доста истории съм слушъл за вас, Аврор Бърг - подметна Джеймс. - Докато сме тук ще ви разкажа малко повече, за руните , зная че щом ще преподавате на сестра ми, ще се наложи да знаете, но ще ви помоля и аз да присъствам на тези уроци....

ПП. Утре ще напиша за руните, сега трява да стаам веднага.

-Хес, потърси си дрехи, с които да можеш да пътуваш с метла, някакъв вид по-дълга пола или панталон, и виж горе има блузи, доста. Няма да можеш да се върнеш в училище така. Ще настинеш. - Джеймс го каза със загрижен тон, като наистина на по-голям брат и Хестия се почини. След като русото момиче излезе от стаята Джеймс подхвана.
-Тези руни са специфични. Те ни правят част от една подчаст на хм, Поклонниците над Слънцето. Древна, ирландска как да го нарека... Хм, сдружението, знаете за него, щом в академията ви дойде нов директор те го нападат. Те са добри. Нежелаят никому зло, но някои от тях обаче са под въздействието на Империо. Та те изографискат хах ей тези символи.Ами те хах ммм - Джеймс неискаше да разказва, но знаеше че ще е най-добре да говори. - Те понякога замъгляват съзнанието. Не е опасно, просто изглежда страшно на околните. Другото е, че другите освен аз и Хес с такива руни са елфи и разни други същества. Незная какво е точното им действие. Не съм сиг какво точно ще направят с нас. Имате ли някъква идея?