В градината

На следващата сутрин Хестия бе станала рано. Реши да се поразходи из градината. Беше прохладно, явно бе валял дъжд. Тя поседна на една пейка. Изведнъж зад нея се показа някой. Тя не го усети докато.....

-Аз дори незнаех че ще те срещна - подсмихна се тя. После го прегърна толкова бързо, че той не проумя това бе ли се случило или не. Хестия взе розата и я помириса. - Много е хубава. Благодаря! - после му се усмихна, но в тази усмчивка нямаше чаровност като на бала, само приветливос. Алекс се изненада. Той....

Хестия се усмихна. Очите й бяха малко тъжни, но се усмихна.
-Ако искаш може още сега, или да се срещнем по-къ сно днес пак тук? Днес съм свободна...
Алекс зачуди, после....

-Да,това е много добра идея-почеса се за главата Алекс.
Аз ще се върна в академията,имам малко ангажименти...Довечера след като луната изгрее (9,30/10 часа)
-Ча...Алекс искаше да се раздели с Хестия, но тръгвайки назад се спъна... След това се поокопити и каза леко зачервен-Добре тогава, довечера към 21/22 часа тук на същото място ще се срещнем.-Усмихна се Алекс и каза-Чао.
Отдалечавайки се от Хестия,той вървеше с глава обърната назад, не можеше да свали очи от нея....

Хестия тръгна в противоположната на неговота страна на вървене - към планината. Все още не бе сиг. какво точно бе направила... Каза си "Ще се поопознаем и сприателим" Хестия не се разбираше с учениците от Вънъмхолд, последният път се беше дуелирала с една ученичка. Алекс бе първият от този дом, с който тя се разбираше, поне засега. Тя извърна неволно глава и видя лицето му... Усмихна се, после продължи напред. След няколко часа щеше да се върне тук...

Няколко часа по-късно. Луната бе изгряла. Хестия стоеше на една пейка и чакаше... Какво ли чакаше точно и тя не бе сигурна. Замисли се за поредните лекции на брат си. Но мислте й бяха прекъснати....

Когато изведнъж от гъст облак дим изкочи Алекс със широка усмивка...
-Здравей,надявам се този път да не съм те стреснал...

Хестия се изправи. Усмихна се и отметна кичур коса назад.
-Не, - засмя се тя - този път не можа - Как си? - попита тя малко притеснено. Беше й малко странно. Да стои в тъмната градина, до преди малко сама, сега с Алекс.... Той я погледна, ухили й се и...

каза,че се чувства добре..
-Готова ли си за една разходка,в компания с моя милост- с приповдигната гордост тъкмо в негов стил започна разговора Алекс...

Хесия вирна брадичка, беше доста по-ниска от Алекс, но все пак го направи.
-Би ми било приятно - каза тя и отново отметна кичур коса...-Нещо по-приятно от лекции от по-големия ми брат за... - Хестия сря. Нямаше намерение да довърши изречението. - Само да си взема мантията, че е още на пейката - каза тя, предвидливо я беше взела със ссебе си.... Алекс я изчака да се върне при него и заговори, отново...

-Нищо... Брат ми е в академията. Той е на 17. и сега той не е ученик тук и постоянно ме наблюдава, мисли си, че нетрябва да допускам никакви грешки и - Хестия отново спря. - Дай да сменим темата, Алекс не ми е приятно да говоря за това в момента. - Тя го погледна чаровно. после тръгна към една пейка и седна - не й бе приятно да говори за брат й, който се мисли за голямата работа. Алекс се приближи до нея....

и седна на известна дистанция (все пак, се познават едва от снощи).
-Какво прави през деня в академията-реши Алекс че този въпрос би бил най-подходящ като за начало.

Хестия го погледна изненадано.
-Първо се поразходих, срещнах теб... След това отидох при Лейла и Блууд за да доизясним нещо - продължи тя. - И най-накрая, като се върнах в стаята си, братчето ми, едвам не ме уби, че не е знаело къде съм била цял ден. Това че е по-голям неозначава, че аз съм беззащитно писано яйце, което има нужда от постоанни грижи и някой да върви по дире ми. - Хестия извиси тон. Беше се ядосала. - След лекции за това какво трябва да правя и какво не сама, бяхаминали 5 часа. Трябваше да идвам тук... - Ленната светлина си иглаеше с водата насреща - малко изкуствено фонтанче. Хестия го загледа с интерес, после след, като Алекс се прокашля, да напомни за присъствието си Хес доппълни
-Като цяло добре. Искаш ли да се поразходим? - тя незнаеше какв точно да го попита, бе ясно че сега той задава въпросите...

Да, идвам тук за втори път,снощи отново с теб бях за първи път на това чудесно място за осъмотяване,или срещи с приятели и с Бог и Природата..
-Явно имаш гооолеми проблеми с брат си, но ако имаш проблем с него мога да ти помогна с каквото мога.
-Този път си с мантия,защо ли?- иронично я погледна,намеквайки че е "голям" кавалер и джентълмен...

-Защо ли - подметна иронично Хестия. - Може би, защото снощи една мантия накара няколко човека дай им стане лошо и да сизпарят от бала като че ли ще умрат там - Алекс съжали за въпроса, разбра че Хестия не си поплува в приказките. - А колкото до брат ми, не той си е такъв... Понякога го разбирам, но понякого много ме дразни. - тя се подсмихна. - Това място... Да, хубаво е. - Хестия се наметна с мантията. Алекс се засмя, а Хестия го погледна учудено...

Когато чу първите 2 въпроса Хестия бе готова да отговори, но при изреченият трети чейнето й висна.
-Чистокръвна маг., половин ирланда - затова съм тук, половин англичанка. Мама и татко - в министерството като аврор и отдем мистерии. Живяла съм в Швейцария при мъгъли - дълга история.... А колкото до приятел - Хестия полуменя. - Не, аз съм странна птица, повечето хора странят от мен. Та не, нямам си приятел, а ти? - полубопитства Хестия накрая... Алекс...

Хестия не беше сръмежлива попринцип, но сега нещо в нея се бе преобърнало. Под погледа на момчето, стоящо до нея на пейката тя неможеше да издаде извук. Незнаеше какво й става.... Погледна го, огледа се в очите ивидя че е поруменала доста, като доматче бяха червени бузите й, а незнаеше защо. Когато Алекс я видя пък се поуспокои, незнайно защо. Тя беше забравилла въпроса... Беше се замслила над думите, тек съм друг, начисто и каза:
-За мен няма живот извън академията. Вярно имам прекрасни родители, които познавам от месец и половина.... Брат, познавам го ноистина от месец... - Алекс много се учуди, но я остави да продължи - Туке нещо като моят дом.... - Хестия извърна глава , но не зарадипогледа на Алекс, а заради това, че осъзна какво точно има - почцти нищо. Алекс прекъсна тези тъжни мисли

После ще пиша, сега не мога довечера към 8.....

Тя стана и отиде до посоченото цвете. С една магия я превърна в красива бяла плачеща роза, а Алекс, от пейката я промени - в червено. Хестия се подсмихна.
-Валс. - каза тя. - Прекрасен танц.... Може на следващият бал да пробваме - Тя се стресна от казаното, това не бяха нейните мисли, а на някой друг... Градината бе празна, само те 2мата. Те се изчерви, а Алекс дори не се смути, сякаш той си е мислил това.... Хес обаче неможеше да не се смути... Тя тръгна към него, за да вземе мантита си, искаше да си тръгне, до преди минута нямаше да тръгне, но сега се бе ровила из чужди мисл и незнаеше дали Алекс ще я разбере. Тя понечи да вземе мантията си,но Алекс улови ръката й във въздуха и направи пулокръг с двете хванати ръце, за да свал ръката на Хестия и да не й даде възможност да си тръгне. Ръката на момичето беше по-хладна от тази на момчето и когато той я хвана по нея пропълзя топла тръпка, която я накара да се усмихне. Не й се тръгваше.... Алекс й се усмихна....