В градината

Ако имаш ангажименти,проблеми,или искаш да се прибираш,кажи ми,аз ще те изпратя...Но HE искам да си тръгваш-твърде настоятелно,кратко и сопнато измърмори Алекс...

Хестия го погледна. Тръгнеше ли си, щеше да последва поредната лекция от брат и, и щеше да бъде разпитана с кой е била, а какво ли щеше да стане като брат й разбере че е била не с Виа, Кери или Джен, а с някой друг.... Тя впери зелените си очи в тези на Алекс... Защо ли той можеше да я накара да се изчерви?!? Никой до сега не бе успявал, тя не беше сръмежлива, напротив..... То със задоволство гледаше, че момичето се кани да остане. Хестия сведе поглед и видя че ръцете им още бяха хванати. Тя посегна леко да пусне своята, ала момчето не й позволи. Това момиче отново приличаше на момичето, с което снощи се беше запознал Александър... Хестия докосна с другата си, свободната, ръка белега на бузата на Алекс. Той се дръпна леко назад, но отново не пусна ръката й. Хестия го погледна нежно, тя разбираше какво е да имаш белези, нищо, че Алекс още но знаеше това....
-Кога го получи? От какво? От черна магия, или просто удар, виждам че не е по рождения - допълни Хестия внимателно. Алекс....

Алекс не очакваше този въпрос, и когато Хестия го зададе в най-неподходящия момент..Алекс се стресна,пусна й ръката...замлъкна и се упря на едно дърво.
-Белега ли...незнам кога съм го получил,ряко са ме питали защто,кога от какво от кой...ти си първата. Преди никой не обръщаше внимание на самото пречиняване на белега,а само се подиграваха и ве сочиха с пръст когато бях по-малък. Той не е голям,нито дълбок както виждаш, но все пак е забележим.
Незнам кога съм го получил,било е коагто съм бил монго малък. Майка ми ми разказваше,че един ден както съм си играл ан люлките в двора,съм се ударил в люлката и така се е случило...Но колко е истинско ме съмнява много,имамси своите убеждения и доказателства.
-Нали не е толкова важен този белег...-този въпрос успя тутакси да излезе от устата на Алекс,без да се замисли, той рядко е отдавал внимание на хорските въпроси,но този път вместо да подмине,той отговори, и като че ли се почувства засегнат...

Хестия неискаше да го засяга като се замислеше тя може би имаше най-голям опит сред учениците в тази академия с белезите. Отиде по-близо до него. За да огледа белега му. В този момент, докато Хес се приближаваше, а Алекс незнаеше какво ще направи тя, той изтръпна. Хестия огледа белега и му се усмихна малко.
-Прав си, не е от злопулука с люлка... Разбирам от белези...- Хестия му се усмихна топло. После хвана ръката му отново,незнаеше защо, дори неусети кога точно го бе направила, но и Алекс не се смути, не я пусна.
-Искаш ли да се поразходим сигурно вече 20 минути сме тук, при тази пейка - тихо нашепна Хестия. Алекс се ухили явно точно това се бе надявал да чуе....

-ЕСтествено,тука корени мислех че хванахме...
Да тръгнем към лабиринта ако искаш...
....-Ам, ти от къде знаеш толкова неща за белезите....

Хестия спря като закована. Знаеше, че все някога ще стигнат до този въпрос, нещото, от което се притесняваше в себе си. Тя се изпъна като струна и понечи да пусне пъката на Алекс, ала той не я пусна. Хес го погледна право в очите.Той й се усмихна. Тя се зачуди и каза:
-Виж, колко ни е приятно заедно, дай да не разваляме тази вечер, защото покажа ли ти, ще си тръгнеш без да кажеш довиждане дори и никога повече няма да ми проговориш.
Алекс се разсмя истински:
-Нямаш представа какво съм видял, Хестия Джоунс. Няма как да ме уплашиш, повярвай. - Хестия го послуша и повдигна ръкава на мантията си. Оттам се показа малкият белег. Алекс го докосна леко, а Хестия потръпна, тя потръпваше при всяко докосване с Алекс, но този път беше притеснена. Той я погледна, неизглеждаше въобще изплашен или погнусен... Усмихна й се, после й каза...

-Не е нищо особенно,помислих си че нямаш ръка,крак..но не е така.-Трагикомично погледна Хестия.
-Е разговорите станаха доста сериозни май, дай да се поотпуснем,стига сме говорили за миналото,искаш ли да отидем в лабиринта..

Хестия се усмихна. Лабиринта.... Те тръгнаха. След няколко минути разговори и смях те стигнаха. Тя го погледна мило. Незнаеше какво точно да направи пред лабиринта. Зачака Алекс да й обясни. Никога не бе идвала в тази част на парка. Беше чувала различни неща за това място... Повечето бяха мили, приятни обикновенно историята съдържаше едно момче и едно момиче. Алекс се подсмихна леко и заговори спокойно

Искам да те попитам,дали си се забавлявала от както си в академията?- отговорът на този въпрос щеше да бъде фондаментален за развитието на срещатата на Алекс с Хестия...

-Рядко...Но с теб ми е много приятно. - Хестия се усмихна отново. - Рядко се забавлявам, рядко мога да съм спокойна както сега - тя не беше точно спокойно, но не я беше страх, това бе по-различно чувство. тя му се усмихна чаровно и той доста довелен продъли:

Добре тогава, искаш ли да влезем в лабиринта и да видим кой първи ще излезе от него,като естествено че през това време ще си говорим,пееем,смеем и т.н. Ще събираме всичко което видим по пътя си и после ще видим кой какви неща е намерил и така....-Алекс се опита да предложи нещо предизвикателно,интересно и забавно.

Хестия се усмихна.
-Какво чакаме?? - на нея й се забавляваше, най-накрая не я застрашаваше нищо, простое стоеше заедно с едно момче пред входа на Лабиринта.... Какво ли повече можеше да поиска в момента!? Тя влезе, последвана от Алекс, той я загледа как подтичваше и пак подхвана...

Е има две разклонения..ти кое ще избереш....страховито-трънливото и мрачното или светлото и изчистено-красивото?...

-Мммм. Не ме е стах да мина по който и да е било. Независимо сама или с теб. Не ме е страх от тъмното, нето се плаша от драскотини.... Избера ли светлото ще е по-трудно от тъмното...Така и ще направя. - Тя тръгна, а Алекс мина в мрака.
Сега беше времето Хестия да си се черви на воля, сама.... Тя видя една плачеща роза, като тази, която й бе подарил Алекс малко по-рано днес. Взе я.
-Намерих Роза. Плачеща, като онази, която ми подари днес. Също е червена. - Сега бе моментът двамата да си кажеха неща, соито неможеха да си кажат като се гледат в очите. Хестия замълча, за да чуе думите на Алекс...

Браво!Преброи й венчелистчетата,ако носиш със себе си подарената от мен роза,преброи и на нея...и ако намерената от теб роза е с едно венчелистче по малко от розата,която ти подарих аз,значи те са създадени една за друга.Мъжката роза е тази която ти подарих днеска,а тази която си намери е женската,и не трябва да ги разделяш,виж и ако наистина е така,като ги събереш близко,ще им изчезнат сълзите...-Провикваше се Алекс за да се увери,че е чут и няма да повтаря,защото не обича... А през това време,той вървеше през какви ли не тръни,в какви ли не локви бе падал,тъй като не можеше да използва магии в лабиринта,нямаше да бъде никак честно.Падаше,ставаше,бодеше се,ръняваше се,и видя един охлюв,на който черупката му светеше ослепително.Алекснадър го настъпа с крак,и извади от "къщичката му" цял голям и красив рубин. Изчисти го,хвана го в ръка поогледа го и каза че ще се хареса на Хестия,и го мушна в джоба на панталоните си.

Хестия събра розите. С учуда разбра че Алекс бе прав... Усмихна се, знаеше за кой бе другата половина. Взе ги в ръка и продължи нататък, по едно време вече спря да чува гласа на алекс и пред нея се появиха 2 разклонения. Избра едното. Пътя стана по-тъмен и хладен. Мантията й не беше с нея - беше я забравила на пейката. Беше й студено. Отново - това беше лошо предчуствие, неискаше пак да се раздели с Алеск без довиждане. След малко неусетно 2 тунела се сляха. Тя спря точно там. Имаше само един изход...Тя постоя там малко. Беше топло... Тогава...

Изведнъж каменна стена се издигна пред нея..Тя разбра,че няма да успее да се измъкен от този път,тъй като стената бе непромръдваща. Помисли си че е шега на Алекс, и се усмихна. Тя нямаше да наруши правилата и да използва магия за да се измъкне. Въврейки назад към обратния път,забеляза че предишния тунел го няма,и бе останал само трънливят път,по който бе тръгнал Алекс. Тя си помисли,че е същият път и тръгна,мислейки че ще го достигне. След малко,стана още по-студено,започна да духа,и стенещи подтискащи звукове се издаваха изпод храсталаците.Вече Хестия започваше да се притеснява. А през същото време Алекс се чудеше как Алекс да сподели чувствата си към нея,без да я вижда,само да я чува...мислейки че и тя си мисли същото....

Хестия незнаеше какво иска да каже сега. Искаше да види Алекс жив и здрав, искаше да се измъкне... Тя падна в една локва... Спомни си лицето на брат й с думите Каде беше и с кого. Алекс се възползва и заговори тихичко някъде в далечината... Хестия се всуша притаила дъх и чу....

Изведнъж Алекс се оказа пред същата каменна зидария...той също си помилил че Хестия бе направи това,за да му направи номер, но...всъщност и двамата не знаеха,че имало трети човек,който си играел с тях.Алекс когато се връщаше по пътя,забеляза че тръните постепенно уредяваха,намаляваха докато накрая не изчезнаха.Усъмни се още повече,когато мрака изчезна,а се появи светлината. Усещаше че имаше нещо гнило.
Искаше да разбере къде е Хестия,как е,какво си мисли. Затова направи магия,за добро,не за да излезе пъри от лабиринта.
Легилименс-изрече той....Нахлу в съзнанието на Хестия, за да разбере къде е,в безопаснолист е,какво се случва при нея. Опасяваше се,да не би да се случи някоя злопуука с нея,защото той щеше да носи отговорността за нея,все пак той бе предложил да ходят в лабиринта.... Нахлу в съзнанието и, боеше се да не научи нещо което не трябва,но не злоупотреби,искаше да знае нещо съвсем конкретно,как се чувства,и ако може да разбере къде е...И успя....разбра нещата които му трябваха,изкушаваше се да продължи с магията,но нещо го спря,и той тръгна по пътя,който той си мислише че е тръгнала тя...

Междувременно Хестия се притесни като усети неговото присъствие в ума си, боеше се да не разбере някой нейни лични неща, които не засягаха него....
След като той напусна съзнанието й тя се върна към реалността - косата й отново бе руса, явно тази локва прочистваше магиите за външен вид. Но не само това - Хестия беше хваната в капан на някакво бодливо растение, достатъчно здраво за да неможе да се измъкне сама. Неможеше да помръдне. Лицето й беше цялото в рани - раздрано от този храст. Това обаче не беше човешко деяние - в лабиринта бяха само тя и Алекс. Тя се притесни. Бе чувала че лабиринта понякога прави такива неща, но например камъче или светлина, за да раздели или събере хората, за да им покаже, че трябва да излязат от лабиринта заедно или поотделно, но не бе чувала да обезврежда маг. Хестия не бе сигурна дали Алекс е тръгнал към нея... Тя затвори очи, спомни си, че явно и той може да си служи с ума, така че бързо намери съзнанието му, показа му в какъв капан е.... Незнаеше дали ще я намери или ще я остави там сама... Можеше само да чака и да се надява....

Алекс разбра къде е Хестия, и че е в упастност.Но Алекс не познаваше добре лабиринта,затова се довери на инстинкта си и тръгна на където му видят очите.След известно време усети че е близко до Хестия..позна я по гласа. Отиде при нея,помогна й да се измъкне,и в момента в който трябваше Хестия да му благодари, той я хвана за ръката и се телепортираха..

Хестия мразеше тази част. Все пак го последва. Отидоха точно до пейката и Хестия си облече мантията. После огледа вече по-добре Алекс, който разбираше защо Хестия използваше магия за външния си вид - сега приличаше на прекрасна елфка с англско излъчване и чистота. Той се загледа, докато не усети как тя го бута към пейката. Започна да се усмихва. Тя ко накара да седне - както нейното така и неговото лище беше издрано, но по неговото още имаше тръни. Тя започна да ги маха грижливо, а Алекс дори не го болеше. Когато свърш на Хестия не й се прибираше в академията, искаше й се да остане тук, с алекс поне още малко.
-Благодаря ти, че - Момичето с опита да му благодари, но Алекс я прекъсна, явно щеше да й казва нещо по-сериозно...

-Искам да ти кажа,тъй като не обичам да се извинявам и съжалявам, че отново,предлагайки да отидем в лабиринта,пострада заради мен, чувствам се виновен, а и че провалих едва ли не вечерта.Мислих си,че е добра идея, но уви не се оказа точно така както го бях запланувал...-Твърде разочаровано скимтеше Алекс, попницип не се държеше така,но явно наистина се е почувствал много глупаво и виновно...

Хестия обви ръце около врата му. Прегърна го. Радваше се че и двамата са добре. После заговори:
-С теб винаги ми е приятно. - После пусна и се отдалечи на крачка две. Погледна го изчервено. Не бе искала да го прегръща... Май беше объркала всичко, но Алекс явно не мислеше така, напротив. Той...

Той й каза:
-На мен също ми е приятно да съм с теб, ти си първият човек с когото се държа толкова меко и добронамерено.
Явно и двамата изпитваме някакви взаимни чувства, но нека да не прибързваме (страхуваше се по-натам ако се случи нещо,да не я нарани), затова й целуна ръката и каза:
-Като че ли е време да се прибираш у вас,доста време ни нямаше,а и брат ти сигурно се притеснява за теб....