Изворът....

ПУК!
Професор Джоунс се появи от нищото на поляната. Трябваха й няколко билки, за да довърши сложна отвара, а й запасите й от росен и джинджифил бяха на свършване.... Наведе се, поспря за момент и започна да бере билки. Съвсем внимателно ги режеше с магия за да не повреди корените. Хестия винаги предпочиташе сама да си бере и изсушава билките, а не да купува готови за ползване от магазина, защото повечо бяха некачествени. Трябваха й 20тина минути да привърши, след това, като видя че има още много време, реши да поседне на брега на езерото. Загледана в тъко събуждащото се слюнце, соето си играеше с водата се унесе в спомени, имаше малко хубави спомени, но това не й пречеше да си ги прпомня от време на време. Стоеше си спокойно, докато някой не я изненада. Това бе:

Шаия. Успя да усети приближаването й, макар и късно. Всъщност, не я усети, по-скоро усети приближаването на нещо неясно...Шай беше толкова невероятно странна - не затваряше съзнанието си, а то никога не допускаше никого...сякаш просто нямаше мисли, които да бъдат прочетени.
- Заради мен ли си дошла? - не знаеше какво я накара да попита точно това. Просто нещо вътре в нея изпита раздразнение от присъствието на другото момиче.
- Ти кажи. - отговори спокойно Шай, макар да бе усетила настръхването на Хестия. - Защо....защо седиш така отчаяно тук?

-Гледам изгрева. Не съм отчаяна. - Хестия се усмихна вяло, неможа да покаже истинска усмивка. Другата професорка, хм... Какво ли правеше тук сега?! - Събирах билки за отвари... А ти, какво правиш тук?

- Ами....истината или предпочиташ да те излъжа?
Хес се усмихна леко.
- Излъжи ме. Напоследък започвам да недолюбвам истината. - мрачно отбележи Хес.
Шай леко приклекна, но не седна до нея. Очите й не се отделяха от слънцето.
- Обичам слънчевата светлина.
Лъжата беше толкова глупава, толкова безсмислена в този случай, че Хес се засмя искрено. Шай дори не се усмихна, но все пак успя да развесели другото момиче...
- Добре....а сега истината? - с леко колебание в гласа попита Хестия.
Събеседничката й направи пауза.
- Не съм наясно със всичко, което става тук. До голяма степен това се дължи на факта, че не ме интересува... - добави тихо тя, - Но ти... - очите й я стрелнаха. - Ти ме интересуваш. Зная, че сега няма проблем...точно в момента. Но, ако не те преследвам, няма как да те хвана насаме... - зад шеговития тон се долавяш загриженост. За първи път.

-Питаше ме какво правя сега.... Мислех си за любовта, и за аврорите.... а колкото до това, което се случва с мен... Че ти си загрижена за мен.... Следваш ме.... Какво точно те интересува в мен - Хестия се подсмихна и зачака...

- Ти. - беше прост отговор. Една думичка. Но беше нещо, което потвърждаваше, че Шай се грижи за друг - нещо, което не бе правила от толкова време...
Хес се обърна към нея.
- Защо? - също толкова прост въпрос...просто някои неща не можеха да бъдат забравени...
- Защото си различна. - Хес стисна конвулсивно ръката си. Шай поклати глава в отрицание. - Не, не глупавият проклет Амаранд. Той не ме интересува. Ти си различна. Наистина ли се чудиш защо?

-Да, наистина - Хестия го каза спокойно, но беше развълнувана. - Досега никой не ми е казвал, че не се интересува от амарандът, а от мен самата.... - Млада професорка, с опит, добра при това, почти завършил аврор, но все пак.... - Чудно ми е защо ме смяташ за по-различна от останалите, та нали всички ученици на Блъдхенд са там, защото са поразлични, аз със какво съм?

- Говоря с теб, Хес. Достатъчно е. - момичето се усмихна тъжно. - Намъкна се по терлици....Което с мен по принцип е невъзможно...явно си специална. - беше шега и Хес прекрасно осъзнаваше това. Успя да докара сносна усмивка, но все още бе прекалено развълнувана, за да се засмее истински.
Шай въздъхна тихо и, очевидно с усилие, хвана ръката й. След това, за голямо учудване на Хес тя я вдигна и я постави точно на сърцето на зеленоокото момиче.
- Просто я дръж там. - гласът на Шай граничеше с шепот, беше нежен и успокояващ. Толкова неприсъщо за нея, толкова странно.... - Какво усещаш?
Хес я гледаше объркано.
- Усещам....усещам как Амарандът ме зове от самата ми кръв...
- Глупости! - отсече този път силно и решително Шай. На лицето й се изписа яд. - Усещаш сърцето си, Хес. Никакъв скапан Амаранд!
Хес се смая и едва не отскочи назад. Не бе чувала никой досега до такава степен да обижда Амаранда....не бе виждала човек, който да се интересува от невероятния предмет по-малко.
- Какво...
- Не проклетата сфера кара кръвта ти да кипи, Хес. Твоята кръв кара сферата да се проявява! Замисли се!
Шай стана на крака и застана няколко крачки по-надясно. Гърдите й се повдигаха бързо от яростта, която за пореден път я обземаше. Всички, всички се прехласваха по онзи идиотски предмет! Всички те казваха, че тя е безчувствена, казваха, че не се интересува от хората, а междувременно се отнасяха с Хестия, като че ли е способ, начин за достигане на Амаранда. Кант бе казал "Към човека трябва да се отнасят като към цел, не като към средство"! Един мъгъл, преди толкова време, а колко прав беше! И двата лагера подхвърляха Хес насам-натам, единия - за да я защити, другия - за да я притежава, а никой, освен, може би, Кери, не се интересуваше от факта, че това бе човешко същество, не ходеща карта към Амаранда. Юмруците й се свиха от гнева, който изпълваше цялото й същество.
Само секунда. Позволи си отклонението само за секунда. В следващата вече се бе овладяла напълно - всички чувства бяха погребани дълбоко, спомените - забравени, гнева - потушен. Юмруците й се отп уснаха и ръцете й спокойно се облегнаха на тялото.
- Права си за едно, Хес. Не ме интересува! Нито проклетия Амаранд, нито скапаната Ви война! Не вярвам да успеете да ме въвлечете в нея... - гласът й бе овладян, макар тонът все още да бе доста твърд. Тя не смееше да се обърне от страх Хестия да не прозре емоциите, които досега я бяха изпълвали. - Но ти...ти нямаш....е, имаш много общо...но не ти самата, а Амарандът има общо! Ти си друго! - тя се насили да се обърне и за погледне Хес в очите. - Амарандът може да е в теб, за теб и около теб, но ти си оставаш ти, Хестия! А ти, такава, каквато си, изчезваш...
Хес мълчеше.
- Не можеш да му позволиш да те обземе, да те превземе, Хестия! Както не можеш да позволиш нито на Ейрен, нито на смъртожадните да те управляват! Ти носиш проклетото нещо в себе си! Значи ти трябва да командваш тъпия магически парад...
Хес не можеше да продума. Тялото й се бе вцепенило, а съзнанието й едва приемаше това, което чуваше. Зелените й очи се бяха спрели на сивите зеници на Шай и виждаха там истината....но каква истина...

П.П. Поувлякох се...

Хестия постоя, постоя и поразмисли. Та кой се усмеляваше да й говори така?!? Кой за бога й казваше какво да прави с живота си?! Неможеше да го приеме, макар че знаеше, че в дулите на Шай има и истина...
-Донякъде си права... Амарандът си играе с живота ми, със мен, с духа ми, с тялото ми... Тези, коитто не ме мислят за ходеща карта, се плашат от мен, или ме смятат за прекалено опасна и странна за да ме заговорят.... Вече не съм дете, не съм на 10, за да се залъгвам - каза преподавателката по отвари. Искаше да продължи, но Шай я прекъсна.

- Спри дотук, Хес. Това, което си мислиш, са пълни глупости. Нямам намерение да ти казвам какво да правиш. Прекалено много хора го правят вече. - Шай не се усмихваше, шегата бе оставена настрана доста отдавна. Доста. - Казвам ти да спреш да чакаш или да слушаш останалите, като ти казват какво да правиш. Защото това е твоят живот. Твоят...

-Лесно ти е, нали? Много ти е лесно. - Хестия стана и потопи пръст във водата. Гласът й беше писклив,, на граничеста с ревящ. Много хора й казваха какво да прави, откак се бе родила, много хора я използваха като средство, много хора я смятаха за беззащитна. - Да приема ли тези лекции, като напътствия? - Шай много добре разбра грешката си, и тя я съветваше...

- Недей. Твоя работа. - не се бе обидила, дори напротив. Но въпреки това се извърна и тръгна бавно обратно към замъка на Академията.
Слънцето светеше ярко зад една от кулите и я заслепяваше, но тя не спираше да върви. Може би Хес наистина трябваше да вземе решение сама. "Лесно ти е, нали?". Тя нямаше и бегла представа колко грешеше. Никаква...

-Имаш време... Защо не останеш още малко. - Хестия осъзнаваше, че й е приятна компанията на Шай. - Искаш ли да поприказваме за нещо хубаво, някое по-приятно чувство от болката и скръбта, от тъгата....
Шай спрякато закована....

Защото просто не знаеше какво да каже. За един момент съзнанието й се изпразни от всякакви мисли и думите на Хес останаха сами там, кънтящи като ехо...
В главата й постепенно изникнаха размазани, избледнели спомени. Не можеше да ги различи, не знаеше кого включват, но тя самата беше там...и се усмихваше. Имаше дори смях...
По дяволите, не се бе смяла от повече от пет години....
Бе забравила как се прави.
Хес забеляза начина, по който Шай стоеше - като изпъната по закачалка, и стана от тревата. Приближи се и застана точно пред нея. Надзърна в очите й и моментално разпозна проблема...

-Искаш ли да ти помогна?
Шай кимна.
-По трудния, или по лесния начин.
-По по-бързия, отговори Шай.
-Ректусемпра... - Шай се засмя.
-Сега дай да поговорим за нещо хубаво... Май вече ти припомних.... - Хестия зачака, сивоокото момиче да започне...

- Нещо хубаво.... - Шай се замисли. - как е брат ти? - смигна й тя.

Хестия я погледна мило.
-Радвам се че попита. Тъй като той завърши сега е зает да се разхожда с мен навсякъде - засмя се тя- Е, да по настояване на Кери, но все пак.... Чудя се как ли още не ме е потърсил - Хестия неможа да продължи, беше прекъсната...

- За вълка говорим... - самият Джеймс се приближаваше към тях. Крачката му бе доста забързана и очевидно бе напрегнат. Хес, без да иска, зае защитна позиция, имаше чувството, че брат й ще я обвини, че е излязла без него.
Но той не направи нищо подобно. Вместо това рязко хвана ръката й над лакътя и я дръпна назад, като застана едва ли не пред нея. Хес понечи да се съпротивлява на неочакваната наложена защита, но се парализира, когато брат й започна да говори:
- Какво искаш от сестра ми? - Хес никога не го беше чувала да говори така. Гласът му бе твърд и дълбок, толкова рязък и леден, че можеше да отсече въздуха. Очите му фиксираха сивокосата девойка, като се присвиха яростно. - Е?
Шай не отговори. Прекъсването бе толкова рязко и толкова презрително, че отначало тя не можа изобщо да реагира. В никакъв случай нямаше представа защо братът на Хес би се държал така с нея. Бяха се видяли само веднъж, бяха разменили две реплики и толкова.
- Ако исках нещо от сестра ти, Джеймс, досега да съм го взела. - бързо се окопити момичето. Тонът й придобиваше оттенъците на неговия, лицето й се стегна в леден гняв.
- Ти май наистина си много самоуверена, май? Какво те кара да мислиш, че, ако й направиш нещо, няма да те намеря и убия? - изсъска момчето. Зад него Хес хлъцна сподавено. Все още не бе възвърнала способността си да говори. - Научих някои неща за теб, Шаия Туран. Достатъчни, за да не ти позволявам да се доближаваш до сестра ми...
Думите му бяха многозначителни. "Очевидно Джеймс Джоунс си е направил домашното. Браво на момчето."
- Ако не желая да ме намериш, няма да успееш, Джеймс. Ако наистина си научил нещо за мен, би трябвало да знаеш това прекрасно. - сряза го тя.
- Глупости! Ти не ме познаваш, Туран...Ако отново я нараниш...ако...
"Бъркаш се в неща, които не те засягат, момче."
- Не бих наранила сестра ти, Джеймс. - този път Шай говореше по-тихо и по-спокойно. Думите й бяха насочени по-скоро към Хес.
Джеймс обаче не се отпусна. Тялото му още преливаше от напрежение.
"Извади ръката си от джоба. Няма да успееш да използваш тази пръчка достатъчно бързо, за да ме поразиш. Спри, докато е време."
- Нямам причина да ти вярвам. Ти имаш навика да следваш само своите цели, нали така? Ти сама си го казвала...
- Не го отричам. Но за разлика от повечето от вас, аз обикновен не се отнасям към хората като към средство за постигане на моите цели... - твърдо отрече тя. В гласа й имаше прекалено много истина и, колкото и да се мъчеше, самата Хес не можеше да си спомни случай, в който това да не е било вярно. Да, Шай я бе предала веднъж, но й бе осигурила, впоследствие, всяко нужно средство, за да се спаси...
Възражението напираше вътре в Хестия. Тя бързо се освободи от нежеланата защита на брат си:...

Но преди да направи и нещо,беше изхвърлена назад.Заклинанието на някого беше улучило целта.Това заклинание не беше на Шай ,нито на Джеймс.Тогава на кого ли беше?Тримата се спогледаха.После огледаха дърветата.Нямаше и следа от някого.Тогава брата на Хес,се ядоса и погледна към Шай.Момичето усети погледа му и също го погледна.Джеймс реши да заговори пръв,но Туран го изпревари:
-Джеймс,да не си си помислял ,че аз съм виновна.
-Да,Шай помислих го,но неразбирам къде ти е пръчката.
Чак сега Шаиа забеляза липсата на пръчката си.Почуди се какво става?
-Ти,си я взел нали?-попита момичето с леден глас
-Така си и знаех ,че ще кажеш Туран-този глас не бе на Джеймс.Беше дълбоко познат на Шаиа.Самия глас беше на Джен Стоун.
Защо всичко се бе убъркало?Защо бе попаднала в капана им?Всички тези мисли се въртяха в главата на Шаи.
-Защо винаги убъркваш всичко ,а Стоун?-попита с строг леден глас Шаи.
-Напротив,ти сама се заблуди.Сама падна в капана ни.-отвърна Джен и след това се обърна към Хес и Джеймс.
-Добра работа Джеймс
-Какво става тук?-попита Хес.Беше си възвърнала дар словото
-Ще ти обясним по-късно.
Шаи се окопити и проговори....
П.П.Сорка за наместването,ако нещо ще изтрия постта

- Капан, така ли? - тонът й преливаше от насмешка. - И сега какво, ще ме измъчвате?
Вътрешно Шай вече бе успяла да се успокои. Загубата на пръчката й не бе нещо, с което да не може да се справи. Нито пък се притесняваше от...
"Просто стой далеч от сестра ми."
За част от секундата съзнанието на Шай се изпразни и в ума й изкънтя гласа на Джеймс. До този момент тя бе мислила за него, но не се бе опитвала да му изпраща съобщения. Ненавиждаше легилимантиката и той го знаеше.
"Ако се беше постарал наистина да научиш нещо за мен, Джеймс, щеше да научиш, че всъщност не бих наранила сестра ти."
"Ти си я предала на смъртожадните. Без никакво педупреждение."
Шай се усмихна леко. "Ако беше с предупреждение, нямаше да се случи, нали така?" Беше отклонение от темата, но пък на нея не й се говореше за това.
"Не мога да си проумея как си могла да бъдеш толкова коравосърдечна, че да замениш живота й..."
Тих гняв започна да бушува някъде вътре в Шай. Тя бързо го потуши. Сега не бе момента да губи самообладание.
С периферното си зрение долови, че погледът на Джен се отклонява към Хес. Това бе перфектният момент. Сега! Шай се изви мълниеносно и с едно движение си върна пръчката. Реакцията на Джен бе моментално да насочи своята обратно към сивокосата девойка. Но Шай дори не понечи да използва магия. Наистина, ръката й стискаше здраво пръчката, но все пак бе отпусната и не я насочваше към никого.
"Отвращаваш ме...Да се подчиниш така на Волдемор, след като очевидно не си глупава, нито наивна..."
Думите на Джеймс отново прокънтяха в главата й. Той и сестра му имаха дразнещото качество да не се съобразяват с факта, че съзнанието и мислите са нещо лично. Гнева отново се пробуди и бавно започна да пъпли по вените й.
"Не съм се подчинявала. С него имахме стриктна уговорка. Знаеш, че не съм смъртожадна."
"Това не значи, че не ме отвращаваш."
Главата й започна да пулсира. Думите на момчето се отпечатваха в съзнанието й и оставаха незаличими. Ръката, държаща пръчката, леко потрепери. Яростта бавно обземаше цялото й тяло.
Джен и Хес все още не помръдваха, учудени от липсата на реакция на Шай.
"Ти си по-зле дори и от тях, Шаия. Те са безмозъчни. Ти поне би трябвало да знаеш с кого трябва и не трябва да се захващаш..."
НЕ!
"Млъкни, по дяволите! Млъкни, момче! Може би трябваше да попиташ сестра си защо ми се доверява! Може би трябваше да я попиташ защо се е измъкнала. Може би трябваше да я попиташ какво е видяла в моите мисли. Не, сега ще мълчиш и ще слушаш мен. Аз предадох Хестия на смъртожадните, като й дадох най-силното средство за защита - дадох й нещо, което активираше у нея силата на защита на Амаранда. Аз отидох, минута по-късно, и насадих грешни видения в главата на Виа, за да я отведа до Хестия. Аз вдигнах замъка на крак и накарах директорката да се притече на помощ. Аз обезвредих половината от нападателите, преди да са достигнали гробището, преди изобщо да е започнал боя. Аз и само Аз, Джеймс."
Момчето не отговори. На лицето му се изписа смайване, далеч по-силно от очакваното. Джен и Хес го погледнаха учудено. Хес може би усещаше разговора, но не смееше да се намеси...
"Не смей да си позволяваш да ме упрекваш, момче. Не и когато на карта са заложени неща, за които дори не подозираш. Научи се да не хвърляш безпочвени обвинения. По дяволите, научи се да не се бъркаш там, откъдето някой със сигурност ще те изхвърли!"
Джеймс отново не реагира. Това бе прекалено за него...
Джен наблюдаваше двамата, вече подозираща какво става. Очите й се местеха от брата на Хес към Шай и обратно. И двамата бяха напрегнати, от Шай едва ли не хвърчаха искри. Джеймс се беше отдръпнал. Време беше тя да се намеси и най-сетне да ги накара да говорят открито.

П.П. Хора, излизам, ще се върна утре. Моля ви се, не обръщайте РПто на 180 градуса и не променяйте героя ми (по характер, иначе можете да пишете за действията й). Просто не ми се ще утре да намеря РПто вече завършено, например, без дори да съм имала шанс да пиша пак.

Виа се разхождаше сама из тези места,когато се натъкна на странната картинка.Шай се бе зиправила лице в лице с Джеймс ,а Джен и ...Хес стояха и наблюдаваха.Какво лис е случваше запита се Виа и каот се приближи до тях чу само...тягостна тишина.
Шай я стрелна за миг с поглед и Виа видя в очите й огормно напрежение,ярост...
-Какво става-наруши тишината Виа с припряния си глас-Искате да се избивате ли?-Виа погледна с явна неприязън към Джеймс-А...разбирам,младият господин Джоунс отново се прави на чистокръвен плужек-всикчи се изненадаха от дързостта на Виа.
Шай заговори:
-Вивиана това не е нито твоя битка,нито момента да се правиш на храбра-шай дори не отмсести поглед от Джеймс.Но Виа трудно можеше да се откажа:
-Хес...Хес кажи ми какво става-Виа погледна приятелакат си умолително,а Хес гледаше така сякаш бе чула всяка една от разменените между Шай и Джеймс реплики.
-Малкта госпожица Вивиана отново лис е опитва да се прави на много важна-заговори Джеймс,който далеч не беше забравил шамара,който Виа му бе ударила.Но преди Виа да успее да реагира....

Джен се намеси:
-Престанете,веднага.Джеймс нетрябваше да се караш с Виа.Вив по-добре ти
и Хес се върнете в замъка и непродумвайте на никого за
станалото.Оставете мен ,Джеймс и Пай,да се разберем на открито.Неискам
да пострадате.
Хес и Вивиан я погледнаха някак стрестнато.Не очакваха ,че Джен ще реагира така.
-А колкото до вас-Стоун се обърна към Джеймс и Шай по-добре говорете открито,отколкото наум.
Двамата се спогледаха.Беше повече от ясно,че Джен бе разбрала целия им разговор.
-Колкото до това дали си в капан Шай,бих казала,че си.Освен ,ако някой не мине на твоя страна.
Тогава.....

...Виа възнегодува:
-Никаде няма да ходим-тя знаеше ,че не трябва да противоречи на професот,но не можеше просто так ада си тръгне-За какъв капан говорите...Шай нищо не е направила-Виа бе склонна да застане на нейна страна,отколкото ан страната на Джеймс,въпреки че бе брат на Хес.
Хес също се включи в припирнята:
-Джеймс стига моля те-тя гледаше брат си умолително-нека забравим това,нека си тръгнем...Шай не беше виновна за онова.
Джен се еб ядосала,че не бяха послушали нареждането й:...

-НИкъде няма да ходите.Хес и Вив като искате минавайте на страната на Шаи.Нямам нищо против,но после вие ще съжалявате.
-Хес само да си минала на страната на Шаи,и ще те убия със собствените си ръце-доста грубо каза Джеймс
-Джеймс,беше грубо от твоя страна.Едва ли ще я убиеш?Не си като мене.
Всички я погледнаха.До преди малко лицето излъчваше доброта,но сега сякаш бе готова да убие всеки пред себе си.
Тогава

...Виа застана между Джеймс,Джен и Шай.
-Никой с никой няма да се бие-говореше разумно момичето-бъдете разумни,на врата ни чука война,а вие искате да се унищожавате.Джен моля те,помисли си как ще реагира директорката...-Виа се почувства някак безпомощна,знаеше само че не трябваше да се позволи нещо да се случи тук.Знаеше,че ако сега се случи нещо това ще бъде препъникамъчето към онези ужаси,които тя бе видяла.Виа трябваше да промени нещата.Тя погледна към Хес със сълзи на очи...
-Хес...моял те...кажи им нещо...-каза тя към Хес,която гледаше като вцепенена...