Изворът....

-Виа,да не си мислиш,че не съм си помислила как ще реагира Кери.Знам как ще реагира,но единствения начин е битка.-каза професор Стоун
-Какво искаш да кажеш с това?
-Бих искала да........-започна професорката,но бе прекъсната от Джеймс
-Иска да каже,че Шаи ви е предала отново.Знаем много повече от вас двете за нея.Знаем на какво е способна,знаем всичко.Благодарение на нас,тя не ви нараняваше.Тя е страхливка
-НЕ СЪМ СТРАхЛИВКА-извика с леден глас Шаи
-Да,така си и помислих.Тогава защо около нас има смъртожадни,които чакат само да им дадеш знак.Защо предаваш доверието на двете момичета,дори и доверието на директорката?Защо ги повика?Страх те е да се биеш срещу нас ли?-отвърна с насмешка Джен
-Не ме е страх.-отвърна Туран
В същия момент тя даде знак,който всички смъртожадни чакаха.Но атака не последва.
-Както виждате Г-це Стоун,няма никакви смъртожадни,пак с вашите измислици.Не съм смъртожадна,запомнете го.
-Няма да ни убедите така,Г-це Туран.Знаем перфектно ,че тук има смъртожадни.Не ви вярваме и няма да ви повярваме никога-казаха в един гласа Джеймс и Джен.
Тогава.
П.П.Нека някой даде старт на голямата битка.

...от всичките им страни се запоявиха смъртожадни.Виа бе ужасена,не заради предстоящата битка,а заради факат,че може би Шай наистина има пръст в това.Виа погледна към Шай,но по всичко личеше,че и самата Шай е изнанадана.
ПОлсе Виа и Хес се спогледаха,трябваше да се подготвят за нова битка и по всичко личеше,че тази щеше да бъде много трудна.защото броя на смъртожадните ставаше все по-голям.
-Хес,Джен...-заговори Виа-...трябва да си пазим гърбовете-и извади пръчката си каот все още се чудеше накъде да я насочи,бяха толкова много...

Всички искараха пръчките си.Битката щеше да бъде много сложна.Навън бързо се стъмваше.Смъртожадните се множаха с всяка измината минута,за разлика оттях,учениците на академията бяха същите.Джен,Джеймс,Хес и Вивиан гледаха с омраза Шаи
-Сегга пак ли ще кажеш,че не ис ги повикала ти=попита с яростен тон Джен
-Да, не съм ги повикала
-Не ти вярвам
-И да не ми вярваш,и да ми вярваш Джен,сега е време за битка-не и остана длъжан Шай.Погледна към Джен.Спокойните сребърни очи се впиха в бойните очи на преподавателката.
Тогава

-Хайде, по-късно да си разменяте любезностти. Вземете пример от Батко и мен.. - Хе се усмихна вяло. - Джейм, покривай ме, аз ще ги поизмъча, мога да ги карам да се избиват едни други, но ми трябва концентрация - няма да мога да се бия. Джеймс вече знае как да ме покрива. Ще ми трябва време за да приготвя някой отвари. Така ли да действам или да боравя с пръчка и круцио? - Попита Хестия.

-Не,Хес ще ни бъде от полза ако измайсториш някоя отвара-Виа знаеше колко много костваше на Хес да задийства силите на Амарандът-ние ще те покриваме.Но те са прекалено много трябва да изберем разционалния начин-Виа запретна ръкави и погледна към Джен и Шай-Е Шай,ако наистина не си ги извикала значи сега ще се бориш с нас-Виа загледа Шай изпитателно,запретна ръкави и насочи пръчката си към една от приближаващите се групички:
-ИМПЕДЕНТА!-изкрещя тя и 5-6 смъртожадни полетяха назад...

-Не,Хес,опасно е да бягаш към замъка.Така ,че започвай да се биеш с пръчка.Аз имам един план.Слушайте.Джен разказа набързо плана си.Всички се съгласиха .Първо Виа и Хес тръгнаха,но след това бяха последвани ,колкото и странно да звучи,от Шаи.
Джен и Джеймс останаха на барикада.Оттова зависише всичко.Трябваше да сее обтбраняват,колкото могат.Джен твърдо се надяваше Хес,Виа и Шай да се справят.Никога не би повярвала на Шай за нещо,но сега тайно се надяваш да не е сгрешила.Започва да става студено.Смъртожадните също го усетиха и започнаха да отстъпват назад.Идваха диментори:
-Експекто патронум-викнаха в един глас Джеймс и Джен.
От пръчката на Джоунс излезна красив лъв,а от пръчката на Стоун излезна снещен леопард.Смъртожадните сякаш бяха изгубили дар слово.Бяха забравили проклятията си и бяха си глътнали езиците.След като чуха думите на опонентите си,те се съвзеха.Започнаха наново да пращат проклятия.Дименторите бяха изпратени от двамата покровителя.
-Импедимента,Инкарцериус,Круцио!
Всички възможни заклинания се рееха на бойното поле.Макар да бяха само двама преставите ли на академията,те се защитаваха геройски.Нямаше да позволят Академията да попадне в ръцете на злото.И двамата знаеха,че всичко е на живот и смърт.Тогава от някъдее се появи Антонио.Той се преметна няколко пъти във въздуха и стигна при приятелката си.
-"Какво правиш тук Ан","Казах ти да не идваш"-мислено каза Джен
-"Няма да те оставя,обичам те,любов моя"-отвъра АНтонио
-"Аз също ,но сега сме в битка,после ще се изсяним
Антонио само кимна и продължи битката.

Лиса пристигна и жидя момичета
-Здравейте аз съм Лиса

След около половин час битката беше в разгара си.Виа и Хес се върнаха с подкрепление,цяла дузина ученици от горните курсуве.Сега всички те се присъединиха към Джен и Джеймс и започнаха яростна битка срещу смътрожадните,чиито брой вече намаляваше.Проклятия се стрелкаха навсякъде.Ученици и учители заедно се бореха срещу смъртожадните.Виа даваше всичко от себе си,биеше се рамо до рамо с Хес,която наистина това умееше добре.Виа погледна към Джен,тя беше толкова нахъсана и яростна,че все едно очите й засвяткваха.Тогава Джен се провикна към всички от академията...

Лиса видя че тук става някаква битка и си тръгна

- Направете всичко по силите си, за да ги спрем! Не трябва да им позволим да стигнат Академията! Трябва да... - изведнъж Джен нададе силен писък и се строполи на земята. Не беше в безсъзнание, но ръцете й кървяха обилно. Пред очите й падна тъмна завеса, от загубата на кръв съзнанието й се замъгли. Не можеше да види къде е изпуснала пръчката си, напрягаше се до краен предел да се съсредоточи обратно в битката, но не успяваше...Завесата ставаше все по-плътна и по-плътна...
- РЕНЕРВАТЕ! - извика някой на сантиметри от нея. Миг по-късно нечия пръчка започна внимателно да лекува раните й, спирайки малко по малко кръвта. Джен фокусира - Джеймс стоеше над нея с угрижен поглед, съсредоточен в ръцете й. След като успя да възвърне самообладанието си, момичето бързо скочи от земята, вече с пръчка в ръка. Бързата промяна накара главата й да пулсира, но тя не обърна внимание, сега не беше време за това.
Когато се огледа обаче, Джен зяпна от изненада - битката бе свършила изведнъж. Нямаше никакво движение, всички стояха умълчани, никакви преплитащи се лъчове, никаква магия...
А смъртожадните още бяха там. С периферното си зрение тя мярна няколко от черните маскирани фигури. Обърна се и видя по-голямата част от тях - стояха мирно и гледаха пред себе си, без да нападат. Колкото и да бе странно, същото се отнасяше и за защитниците на Академията. Никой не помръдваше.
- Какво, по... - започна Джеймс, но думите му бяха прекъснати от собственото му ахване. В тълпата се откри пролука и на няколко метра от себе си двамата видяха онова, което бе накарало всички да спрат. В центъра на поляната летяха две фигури - едната мъжка, едната женска...летяха. С ужас Джен разпозна сивите кичури на Шай, но това, което я накара да потръпне до мозъка на костите си, беше другата фигура. Не, не беше възможно...
- Господи, Той е тук... - гласът на Джеймс бързо заглъхна, потушен от смайването. В този момент съзнанията им не можеха да приемат нищо друго освен високата мъжка фигура, наметната с черна мантия с качулка. Шаия и Лорд Волдемор висяха един срещу друг във въздуха, пред погледите на смъртожадните и цялото училище и....разговаряха.
Джен избута няколко човека и си проправи път до мястото. Без да изпуска от очи двамата, без да отрони и дума, тя застана в първата редица с насочена нагоре пръчка. Но и тя, както останалите, не я използва...
- Какво, по дяволите, правиш тук, Туран??! - с презрение изсъска Волдемор. Червените зеници блестяха от гняв иззад качулката.
Противно на него, изражението на Шай бе напълно спокойно. Нямаше и следа от движение, лицето й бе застинало в ревна гримаса.
- Мисля, че и двамата сме съгласни, че този въпрос е излишен. - тихо каза момичето.
- Искам онова момиче, Туран, и ти няма да ме спреш. Не можеш!
- Мога и още как! Ако не можех, нямаше да се криеш така досега, нали....
Волдемор изрева от ярост, но не помръдна. Очите му все още изпиваха лицето на сивокосата девойка.
- Не смей да ми говориш така, момиче. Не и на мен.
- Нямаш шансове да победиш днес, Риддъл. Знаеш го прекрасно. Няма да получиш момичето, не и докато тя така добре се защитава. Какво целиш? - за първи път Шай смени гримасата си. Лицето й се изкриви от подозрение.
Гръмкият злобен смях на Волдемор разцепи тишината.
- Наистина ли очакваш да ти кажа? На теб? Забравяш, че Аз те контролирам, Туран. Забравяш кого държа...
- Кого си мислиш, че държиш, Риддъл. - спокойно отрече момичето.
Червените очи се присвиха застрашително.
- За какво говориш? Кажи ми!
- Хората, които охраняваш денонощно, нямат никаква представа коя съм. - Волдемор отстъпи крачка назад, изненадан от новината. - Те са напълно невинни мъгъли, Риддъл. Мъгъли. Мъгълска къща, която аз защитих, за да ви подведа, и вие се хванахте. Мъгълска къща, която в момента се наблюдава от шест мъже и една жена, всичките зоомагове. Мъгъли, Риддъл.
Волдемор просъска зловещо.
- Лъжеш!
- Погледни ме, Риддъл! - с насмешка изрече Шай. - Наистина ли си мислиш, че родителите ми са мъгъли? Наистина ли го вярваш? Да минем към по-важния въпрос. Защо си тук?
Волдемор не отговори. Очите на Шай се разшириха от смайването.
Точно в този момент съзнанието на Джен отключи онова, което очите й крещяха от толкова време. Нещо не бе наред. И двамата, и Шаия, и Волдемор, не държаха пръчки. Когато се вгледа в тях, Джен забеляза, че дори не може да различи ясно пръстите им. Те бяха по-скоро сенки, химери. Холограми.
Волдемор беше някъде тук! Той бе пратил на смъртожадните съобщение с холограма, но Шай го бе прихванала. Тя беше при него, а всички те просто наблюдаваха цирка.
- Той е някъде тук! - изкрещя тя с пълно гърло. - Разпръснете се, той не е над вас, той е някъде в гората!
Джен се затича с всички сили към началото на Черната гора, но силен, раздирателен, неистов писък я спря на място. Обърна се. Холограмата не бе изчезнала, но се бе променила. Сивокосата девойка бе клекнала на земята и....по дяволите, изобщо не беше клекнала, Волдемор я измъчваше. Писъците й огласяха цялата равнина и отекваха от близките върхове.
Джен бе смаяна. Познаваше Шай, тя не би позволила нещо подобно. Шай не се защитаваше. Изобщо не се опитваше да...
"Дженифър, замъка! Това е уловка! Има смъртожадни в замъка! Той ще направи всичко за Амаранда. По дяволите, Кери е сама в замъка! ОТИВАЙ!"
- УБИЙТЕ ГИ! - Волдемор даде своите заповеди и битката почна наново....но и Джен имаше нареждания...

-Хайде всички към Замъка.Няма да позволя да успееят.Хайде всички защитавайте Академията от злото.-даде своите нареждания ДЖенифър.Всички защитници на замъка я последваха.Имаха и пълно доверие.Тя ставаше за командир.Беше им го доказала през всичките тези години.Изведнъж се случи неизбежното.Бяха заобиколени от всички страни.Смъртожадните насочиха пръчките си към защитниците и извикаха:
-Круцио!
-Импедимента-защитиха се всички.
Но изведнъж се чу шум.Защитниците с ужас видяха,че това е техния командир.Джен лежеше на земята ,а отвсякъде течеше кръв.Пръчката й беше в ръцете на един от смъртожадните.Тя беше в безсъзнание.
Какво ли щеше да се случи сега?Означаваше ли това,че всички бяха победени?Никой ли неможеше да поеме комадването в нейно отсъствие?Никой ли неможеше да и помогне?Толкова ли бързо се предаваха?Нали всички искаха да победят злото?Какво ли щеше да се случи?Всички тези мисли бяха в съзнанието на Джен.Тя дойде в съзнание,но неискаше никой да разбира.Затова просто не отврои очи.Беше сигурна,че като ги отвори,ще види битката завършена.Академията под командването на Волдемор.След като спомена името му,започна да я избива гняв.Този гняв много бързо обви цялото й тяло.Искаше й се да го убие.Този подъл човек й беше нанесъл много неприятности.В този моемнт тя чу гласове:
-Акцио Пръчка-пръчката на Джен беше в ръцете на Антонио.
-Енервате-извика той и насочи пръчката си към Джен
Джен бавно-бавно започна да отваря очи.Малко по-малко пред нея се появяваха образи.Точно пред нея стоеше нейния любим Ан.Огледа се.Всички смъртожадни бяха притаили дъх.Явно неможеха да пристъпят повече.Някой се бе погрижил тези мръсни подълци да не си тръгват.Бяха коленичили на земята.Какво ли ставаше?
-Какво за бога става тук?-попита Джен
-Някой ги накара да застанат така-започна да обяснява Джеймс,но се чуха викове и всички погледнаха към небете.Оттам се бяха понесли няколко члена на Ордена на ФЕНИКСА.Незнайно защо всички бяха на метли.След малко те качнаха
-Малко помощ да ви трябва?-викнАха в един глас те
-Разбира се.
Смъртожадните неможеха да повярват на очите си.Нали всички пътища до замъка бяха блокирани?Цялото селце близо до Академията беше тяхно.Още малко и Академията щеше да бъде тяхна.Точно когато Джен се канеше да продължи битката,смъртожадните започнаха да отдръпват назад към замъка.Защитниците на Академията,заедно с членовете на Ордена на Феникса ставаха повече от подгласниците на Волдемор.Тука беше грешката му.Джен каза:
-Давайте,сега е нашия шанс.
Всички разбраха за какво говореше командирката им.
Започна нова атака.

Хестия реши, че вече няка накъде да отлага неизбежното. Тяхната цел, на свъртождните, щеше да стане техният убиец... Тя вдигна ръкави и зашушка нещо. След секунда се чуха викове. Тя това й чакаше:
-Пърп Фаиър! - извика тя, а някой я подкрпепи:
-Импедимента - тя знаеше, че винаги може да разчита на Виа.... Няколко минути изминаха, съмртожадните се множаха като зайци. Какво ли ставше. Това не бяха само хора, имаше и инферии и диментори.
-Експектро
-Фините инкантантем~! Екплелиармус. - Някой бе обезвредил Хестия, пръчката й отфръкна, но Джеймс й я подаде бързо, после й каза:
-Пази тази пръчка, тя ще ти спаси живота.
-Протего! - Хестия защити Виа, шай и самата себе си от намокряне. - Лумос солем! - Някой иззад хес я нападна...

Битката беше много ожесточена.Навсякъде се виждаха магии,направени от защитниците на Академията и смъртожадните.Преподавателите и Ордена се опитваха да удържат фронта.Учениците също се стараеха колкото могат и се виждаше,че силите им започват да се изчерпват.Джен се сражаваше наблизо с трима смъртожадни едновременно,Виа й бе дала гръб и я защитаваше отзад.Джеймс беше близо до Хес и двамата даваха страхотна съпротива на врага.Елеонор победи двама,когато някой я повика.Огледа се и отхърли още двама смъртожадни назад.Пак се чу глас,тя видя майка си,която бе обкръжена отвсякъде от смъртожадни.Тя й се претече на помощ."Мам,тук съм хайде да се справим с тях"Тя само кимна,все едно бяха тренирали.Прииждаха обаче още и още,когато още някой се присъедини към тях.Бяха Джен и Вия.Заедно с общи усилия,те отблъснаха смъртожадните.Ел благодари и заеедно с майка си се устремиха да помагат на други."Мам къде е татко?"попита Ел."Тръгна да търси Волдемор и Шаия заедно с още няколко члена на Ордена."Едвете неутрализираха още няколко врага."Колебая се,мам.Шаия ми е приятелка,не мога да я оставя,но не мога и да си тръгна от битката".Битката се ожесточаваше все повече,но защитата надделяваше и започваше вече да побеждава."Остани тук Ел"каза майка й."Не,мисля да я потърся,вие вече побеждавате,и без мен ще се справите"."Не"каза тя със заповеден тон"Ще стойш тук"..Елеонор продължаваше да се сражава с майка си и побеждаваха смъртожадните един след друг."Няма да ти се подчиня този път"каза Ел."Ще я потърся и няма да ми попречите да го направя".Беше решила,огледа се набързо.Всички се сражаваха:Вия атакуваше с всички сили,Хес и Джеймс също настъпваха напред,не се виждаше само Джен.”Къде ли е?”запита се тя,когато изведнъж усети как някой я атакува в гръб.Не успя да се обърне навреме и заклинанието изпратено по нея я удари,а тя започна да се гърчи и да изпитва болка.Бяха й приложили „Круцио”.Тя се съпротивляваше,но бе безполезно противникът й бе много по-силен от нея.На ръба на силите си тя усети,че заклинанието бе премахнато от нея,смъртожадния беще победен,пречерня й пред очите и само видя как накаква фигура се затичва към нея.

Тази фигура беше Виа.Тя вдигна бързо Ел на крака.Продължиха битката.Заклинанията се рееха на всякъде.Ел и майка й се дуелираха с двама смъртожадни.Антонио и Джеймс с още няколко.Другите защитници на замъка се дуелираха с други подчинени на Лорда.Битката още не беше загубена.Всички се дуелираха заедно за една кауза.Тази битка беше на живот и смърт.Бързо се свечеряваше,но сякаш нощта не настъпваше.Всички животни се бяха изпокрили.Дори и кентаврите се бяха скрили.Повече от дърветата бяха изкоренели.Изведнъж всички спряха да се дуелират.Бяха стигнали до една поляна.В центъра на тази поляна стояха три фигури.Смъртожадните веднага се прегрупираха и заеха своите места около господаря си.Всички с изненада видяха ,че до Волдемор е командирката им Дженифър.Другата фигура беше на Шай
-Какво за бога-опита се да каже нещо Джеймс,но беше спрян от вдигната ръка на Джен.
-Какво искаш от Стоун?Защо не си при хората си,мръсно животно такова?-изсъска злорадно Риддъл
-Том,мисля,че и двамата знаем отговора,не съм длъжна да ти отговарям-отвърна съвсем спокойно Джен.Сините и очи се впиха в очите на Волдемор.Той се засмя.Ледения му смях прокънтя из тишината.
-Скъпа моя Джен,знаеш ,че мога да бъда много строг
-Недей да ме наричаш така.Нямам нищо общо с нищожество като тебе.НИкога и небих имала.Том ти просто си едно мръсно подло същество.Как може всички тези тук да ти вярват?На теб не ти пука за никой от тях.Права ли съм Том?
Волдемор пребледня.Не беше планувал това в плана си.Бързо се окопити и проговори:
-Как смееш да ми говориш така?Ти знаеш ли кой съм аз?Ти знаеш ли на кого говориш?А знаеш ли?
-Разбира се,че знам Риддъл,знам пред кого съм.Знам кой обиждам пределно ми е ясно.Но знам ,че няма да ме убиееш.У мен е нещото ,което искаш,но никога няма да си го получиш.Никога РИддъл.Запомни НИКОГА.-Джен говореше с омраза в очите.Никога нейните приятели нея бяха виждали толкова ядосана.Може би изобщо не си бяха преставяли,колко лоша може да бъде тя.Момичето искаше да предизвика Волдемор.Знаеше ,че е успяла.
Всички погледи се насочиха към нея.Какво ли щеше да направи сега Черния Лорд?Щеше ли да я убие или щеше да я остави да живее,и да си тръгне?Джен извади пръчката си и се приготви.Атака от страна на Лорда не последва.Той стоеше все така изненадан от всичко това дето беше чул.Може би изобщо не си беше представял ,че Джен ще разкаже всичко това.Незнаеше,че тя може да бъде такава.Какво му ставаше?Преди разбираше всяка нейна мисъл.Но сега тя успешно затваряше съзнанието си.Явно най-добрата й приятелка я беше научила.

Нищо. Просто продължаваха да си разменят погледи, изпълнени с презрение.
Шай изобщо не внимаваше в разговора. Беше й пределно ясно, че няма да научи нищо, което все още не знае. Умът й работеше трескаво, за да компенсира безсилието в тялото й, което продължителното измъчване беше причинило. "Помощта" беше пристигнала след доста време, доста писъци, доста мъчения...
Опита се да не мисли за това. Всъщност, опита се да изолира и битката, и настоящето от мислите си за малко. Но не успяваше. Не успяваше да изкара от ума си факта, че Кери е в замъка, неподозираща за смъртожадните. Всъщност изобщо не се съмняваше, че директорката може да ги победи. Те бяха толкова некомпетентни, колкото наивни. Но самата мисъл, че тя не е предупредена за това, караше момичето да потръпва...
"Той те е измъчвал. Идвам при теб."
Цялото й същество замръзна. Това бе най-лошото нещо, което би могло да се случи в момента. Тоой не биваше да прави подобна глупост. По дяволите, за нищо на света, не и сега, когато бяха толкова близо...
"Ако дойдеш тук, ще те убия. Няма да ти позволя да го направиш."
Беше напълно недвусмислена. Той щеше да разбере и щеше да се подчини. Дано.
- Туран! - като в просъница достигна до нея съскащият глас на Волдемор. Тя извърна леко глава и го погледна.
- Той трябва да спре да ме предизвиква. Просто вика собствената си смърт. Предупреди го. - процеди Риддъл през зъби. Останалите наблюдаваха с празни физиономии, нямащи никаква представа за какво става въпрос.
- Кое те кара да мислиш, че мога да се доближа до него? - гласът й бе по-слаб отвсякога. Граничеше с шепот и едва се чуваше на поляната. Но беше достатъчно силен, за да предизвика ново присвиване на червените зеници.
- Ще намериш начин, Туран. Ще го убия. Предупреди го.
Шай прекрасно знаеше какво следва. Волдемор бягаше. Това бяха последните му думи, макар и безсмислени за всички, освен за нея...
Миг по-късно качулатата фигура бе изчезнала. Самата Шай стана със сетни сили и се насочи, колкото й позволяваше тялото, към гората. Скоро изчезна в нея, незабелязана от останалите, които роптаеха срещу бягството на Лорда. Фигурата й се изгуби в мрака на гората...

П.П. Под "се изгуби" разбирайте, че героинята ми се оттегля от този РП и от РПтата в следващите няколко дни. Недейте да я включвате в никакви други РПта, докато не реша да се върна. Няма да отсъствам от Академията, просто Шай се губи за малко.