Розовата градина

Звете момичета се отправиха към градината и скоро пристигнаха.
-Е Джен - подхвана Хестия. - Как си, след всичко случващо се напоследък?

Джен не отговори веднага.Помисли малко и каза:
-Напоследък съм доста изморена,а и скоро е пълнолуние,случайно да имаш малко от отварата,която предпазва,човвека да се превърне във върколаг.
След ксато чу тези думи,Хес спря и каза:
-Защо ти е?Да не си ухапана от вълк.
-Разбира се,че не съм ,но ми трябва за един приятел.
Хес се беше досетила за кого говори Джен,но незнаеш ,че Антонио използва и нея,затова реши да и разкрие всичко.
-Джен,случайно да не ми говориш за Антонио,астронома,от Нортхептън,с когото ссе познаваш.Момичето кимна и Хес продължи.След като разказа всичко на Джен,ръководителката на дом Брейвхард каза:
-Искаш да кажеш ,че кара и тебе?
-ДДа-потвърди Хес
Настана мълчание.Хес го наруши...
П.П.Ти пиши,а аз изчезвам,че имам състезание по воллейбол между училищата.Ще играем срещу Езиковата и трябва да бягам.После съм на даскало и чак довечера към 9 мога да влезна,ама не е сигурно.Ако искаш намеси някого.

-Аз съм учител по отвари. Имам впредвид нормално е да ме кара. Наоколо няма други училища, а местните специалисти по отвари, хм не са надеждни. - Хестия се усмихна. - Имам да. Ще ти дам. Няма проблем. Антонио явно неиздържа превъплащението - когато се запознахме той едвам се държеше на краката си след едно превъплащение. Има такива хора. Няма нищо срамно - Хестия говореше така, сякаш самата Джен беше върколак. И това не се хареса на приятелката й. Джен я прекъсна:

-По-полека,недей да ми се нахвърляш.Все пак не съм върколак,за да те изям.Това трябва да го кажеш на Антонио..
Хес разбра грешката си и веднага се поправи.....

-Неисках да те нараня, да те обиждам. - тя беше смутена. - просто ти обяснявах.Джен, незная дали си видяла и дали Кери ти е казала. Хестия всигна ръкава си. - Но това само информативно. Незарастнаха. Но това не ме плаши, вече не! Антонио. Той е странна птица. Какво мислиш? Май го-познаваш повечко от мен.

-Антонио,го познавам от много отдавна.Още от деца,сме израснали заедно.Аз единствена знаех какво му се е случило в онази ощ,когато го е нахапал върколага.Странна птица е.Но откъде го познаваш ти?
Хес не отговори веднага,чудеше се дали да съобщи на Джен.Накрая реши да и каже,защото все пак бяха приятелки и двамата познаваха този човек ,затова каза:

-След една злополука. Беше пълнолуние, аз млада преподавателка тук бях решила да се разходя извън академията. Така да секаже засякохме се. - Джен разбра какво има впредвид Хестия. - неможа да ме нахапе, но аз го изчаках, изчаках да се освести без да наани никого. Тогава се запознахме. Той сигурно е учел заедно с теб и Кери, нали?

-Да позна,беше в моя дом,двамата ацки много ни вървеше по Астрономия,а той беше ненадминат.Антонио почт винаги познаваше,още без да знае,какво ще пита учителката.Беше шегаджия.След каото завършихме той ме покани да станем астрономи,но аз отказах.Сега от време на врреме се виждаме,да излеедваме някой от опитите си.Хайде да вземем отварата и да отидем при него.
Хес кимна и двете тръгнаха към кабинета на преподавателката по отвари......
П.П.Пиши там

Вивиана и се зачуди защо това момиче сякаш винаго го следеше и не го оставяше сам:
-Здрасти-кимна Виа някак безрадостно,докато замяташе дългат си прогизнала коса назад,а ярко зелениет й очи се откриха-какво правиш тук...обичаш дъжда предполагам-Виа искаше да го предизвика по някакъв начин,само таак можеше да се оита да започне разговор...

-На теб май ти доставя голямо удоволствие-тя го погледна ядно-да ме изкарваш извън релси.Заслужаваш,че Маел те е изгонил...веднъж и той да направи нещо както трябва-Виа се усмихан заядливо-Да и какъв му е проблема,държи се с мен,сякаш съм му изяла супата-тя сега се бе обърна с лице към Ариман,а цели вадички се стичаха понея,бе се нацупила и скръстила ръце.Но отрки ,че й доставя голямо удоволствие да се заяжда с него.
-Да ,искам да поговорим...-Виа сега зачекавйи темата сатна сериозна-Ти явно наистина си търсиш смъртта или оправдание за нея...Отново те сънувах,ако онова може дас енарече сън...

Бясна бе меко казано за сегашното й състояние.Сега когато тя знаеше поне малко за него ,познаваше престорената му ирония и грубия сарказъм,който бе фасада занещо друго.Доакто тя мълчеше се чуваше само тихия тропот на дъжда.Тя вдигна ръкат аси и някак наставнически,но и нежно побутна брадичката му нагоре,за ад опгледне в очите му,той се възпротиви,но тя настоя и сег асе взираше в прекрасните му очи,изпълнени както с огормен гняв,така и снещо друго...далеч по-болезнено.Тя аговори тихо:
-Но странното момче така и не е разбрало,че малката Вивиана,иска да знае какво иска той...-тя въздъхна-Егоист ме наричаш-и пак пъхна ръката си под мантията-...никога не съм мислила за себе си...винаги е имало други...както те има теб сега.-тя въздъхна тежко.
-Да следваш съдбата си...ти не я следваш...ти я изпреварваш или поне това искаш-тя бе станала мног сериозна,но някък тонът й омекна-накрая всички ще умрем,но това,което ти трябва да разбереш е,че имаш още много да изживееш,много да сториш...преди да заспиш спокоен сън...-той понечи да я прекъсне,но тя взе думата
-Щом ме мислиш за такъв егоист не ме слушай,върви си-говореше тя а дъждъ се усилваше-но ти няма да умреш преди да изпълниш мисията си...-тя не се помръдна,искаше да знае,искаше той да знае,че нея я бе грижа...

Вивиана го гледаше сякаш той бе малко наивно дете,каот нея:
-Да ти прощавам...няма за какво-въпреки,че Виа бе съгласна с него,наистина не знаеше как да общува-исакш да чуеш сънят ми-Виа се подсмихна.
-Ти не умираше в него-той я погледна и се изхили смао както той умееше-държеше някакъв меч и...да имаше смърт,но не твоята,а на други...ти бе убил много хора Ариман,а кръв се стичаше по мета ти-Виа самата бе настръхнала,а Ариман се засмя някак нервно.-стоеше сякаш на цял куп от обезглавени трупове...
-Това не те учудва,нали...-гласът й бе леден,а погледът пронизващ,не искаше да го кажа,може би неискаше да го чуе,но Виа бе осъзнала,че той е точно такъв...хладнкръвен до карйност...

извиак след него.Затича в дъжда селд него и се изправи предпофледа му:
-Къде избяга?-Виа бе удивена мче таак си тръгна-Аз...искам да...да останеш-той продължи да я гледа без да обели дума...а в чоите й имаше нещо,но то не беше страх от него,а нещо далеч по-различно.
Той я заобиколи и продължи да ходи,а тя продължи да го гони този тъп застана на 3 крачки пред него и изведнъж извика:
-Никаде няма да ходиш...-отиде до него и ги хвана за раменете-Всеки е някакъв Ариман...,а мен ме интересува този човек който е сега с мен тук...Нима ти би ме наранил?-тя стоеше очи в очи с него и чакаше отговора и само успя да прошепне:
-По-добре да си някакъв,отколкото да си никой...

Тя стоеше так и гледаше в тъмните му очи ,които й действаха тъй притегателно.Тя знаеше,че той е такъв какъвто е,но нима сама не бе избрала да вярва в него?Нима тя не беше тази,която така държеше на разговорит еи времето прекарано с него?Тя си задаваше всички въпроси,но вече знаеше отговора на всичко:
-Вярвам ти...-тя отново вдигна ръка и отметна косата от лицето му и сякаш леко погали страната му-Ако се стигне до там ,че трябва да се изправим един срещу друг...тогава ще му мислим...сега е за сега-Виа леко се усмихна-сега си тук...сега си с мен и...само това има значение-Виа се взираше в очите му и й се исакше той да разбере,че въпреки,че бе разбрала какъв е...тя го бе приела...

Виа го загледа...доброта,не това бе нещо друго,нещо мног по-силно я държеше сега тук ...с него:
-Ето виждаш ли..винаги има с какво да те изненадам- и тя се усмихна мило,дори лъчезарно,само той я караше да с усмихва така.
Те сядаха на пеиката,доакот той поглеждаше към небето,тя все още се взираше в него.Тя отново погали косата му и я заметн азад ухото му:
-Имаш наистина прекрасна коса-каза тя някак отнесено-това може би повече подхожда за начало на раговор-разсмя се тя.
Виа най-накрая бе разгадала Ариман,но това още повече якараше да иска да е с него,колкото се може по-дълго...Тя също погледна към облаците,сега вече се виждаше мако от небето,опследните слънчеви лъчи нежно го оцветяваха.Те просто си седяха там,когато Ариман изведнъж направи нещо,на което Виа никога на предполагаше да е способен и бе приятно изненадана...

сега сякаш сияеше,сякаш нищо не е било:
-Обичам цветята-каза Виа като се взираше в очите му,докато вдишваше аромата на цветето.Тя отметна косата си и свали мантията си,не бе с униформата си ,а с прекрасна червена блуза.тя погледна Ариман,явно му бе удобно така и на нея й бе добре,искаше й се моментите като тези да ен свършват:
-Ариман...сигруно въпросът ти се струва глупав,но...имаш мечти нали...?-тя го погледна усмихнато,протегна се назад и се облегана на Ариман,като сег адвамата наблюдаваха залеза...